store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Козметика  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Козметика    Азбука на козметиката - К
Търсене
Козметика на
промо цени
Грим и разкрасяване
Грижа и почистване
Бебешка и детска козметика

Азбука на козметиката - К

Съдържание:
Кайсия
Кайсията (лат. Prunus armeniaca) е топлолюбиво дърво от рода на сливата. То може да достигне височина над 8 метра, а продължителността му на живот е от 40 до 60 години. Листата на кайсията са с елипсовидна форма, а цветовете са бели или розови. Плодовете са месести с костилка, в която има ядка. Цветът на плода варира от бледожълт до оранжев. Родината на дървото е Азия. Преди около 2000 години, кайсията се разпространява из цяла Средна Азия, а по-късно се появява в Армения, от където попада в Гърция. Именно там получава името "Арменска ябълка". Кайсиевите ядки са богат източник на витамин B17. От тях се получава масло чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло е екологично чист продукт, с натурален произход. То е светло на цвят, със златист блясък. Съдържа олеинова, линолова и пантотенова киселина, както и поли и мононенаситени мастни киселини. Богато е на витамини A, B, C, F, също така съдържа калиеви и магнезиеви соли, природен восък и парафин.
За първи път лечебните свойства на маслото са открити в Древен Китай, където източните лечители са го използвали за лечение на тумори и язви.
Кайсията в козметиката
Маслото от кайсиеви ядки се използва широко в парфюмерията и козметиката. Благодарение на лекия си орехов аромат, то се включва в множество парфюми, дезодоранти и ролони. В козметиката, кайсиевото масло е подходящо за всеки тип кожа, включително и за деликатната бебешка. Ефективно се бори със себорейния дерматит при новородените. В продуктите за лице то е незаменимо в грижата за уморената и зряла кожа. Маслото стимулира синтеза на колаген и еластин, като забавя процесите на стареене. То подмладява кожата, изглажда бръчките и изравнява тена. Използва се в anti-age козметиката - кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур, кремове за деколте и шия. Използва се и в някои червила и балсами за устни. Благодарение на антибактериалните си и антисептични свойства, маслото се бори с различни кожни възпаления и зачервявания. Участва в състава на някои лосиони, тоници, кремове и маски за чувствителна и проблемна кожа.

Кайсиевото масло дълбоко овлажнява, подхранва и е подходящо в грижите за сухата и лющеща се кожа. В продуктите за тяло, то се включва в различни лосиони, масла, кремове за ръце. В продуктите за коса маслото от кайсиеви ядки укрепва косъма, като му придава здравина и блясък. Стимулира растежа както на косата, така и на миглите и ноктите. Използва се в състава на различни шампоани, балсами, маски за коса, в основи и заздравители за нокти, в серуми за мигли и др.
Какао
Какаото (лат. Theobroma cacao) е вечнозелено дърво, което достига височина до 15 метра. Плодът на какаото е голям и по формата си прилича на лимон. Какаовите плодове са със сочна сладникава маса и съдържат семена, които се състоят от 50% масло. Плодът узрява за 4 месеца. При благоприятни условия дървото цъфти и дава плодове през цялата година. За родина на какаовите дървета се приема тропическата част на Америка, като днес какао се отглежда в много страни, като Индонезия, Шри Ланка, Нигерия, Гана, островите на Мексиканския залив и др.
От семената на плодовете на какаото се получава масло. Процесът е доста сложен и изисква много време. Първо семената се подлагат на ферментация, в резултат на което те придобиват по-тъмнокафяв цвят и приятен шоколадов мирис и вкус. След това се сортират, минават през топлинна обработка и се получава стрито какао. От него чрез метода на пресоване се добива какаовото масло. Получената течност е със светложълт или светлокафяв цвят, с лек шоколадов аромат. Маслото лесно се абсорбира от кожата и не оставя мазни следи.
Какаовото масло съдържа ценни наситени и ненаситени киселини: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова. Богато е на витамин A, витамин Е, танини, кофеин и полифеноли.
Какаото в козметиката
Маслото от какао се използва широко в ароматерапията и козметиката. В ароматерапията масажните масла с какао активизират изработката на "хормона на щастието", помагат за подобряване на настроението и свалят напрежението. В козметиката какаовото масло се изпозлва основно в грижата за зрялата кожа. В продуктите за лице то възстановява клетъчните мембрани, тонизира кожата, разглажда фините бръчки, особено в областта около очите. Включва се в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур. Благодарение на полифенолите, които се съдържат в него и противовъзпалителните му свойства маслото помага при екземи, дерматити и обриви. Участва в различни тоници, лосиони, кремове и маски за чувствителна и проблемна кожа. Маслото има овлажняващи свойства и поддържа хидролипидния баланс на кожата. Предпазва я от изсушаване, пукнатини и е подходящо средство в грижата за сухата кожа. В продуктите за тяло се използва в състава на хидратиращите лосиони и кремове за тяло, в кремове за ръце и нокти, в кремовете за загрубели лакти и пети. То прониква в дълбоките кожни слоеве и ефективно се бори с целулита и стриите. Част е от антицелулитната козметика - масла, лосиони, гелове за тяло. Маслото от какао усилва действието на слънцезащитните компоненти и се включва в състава на слънцезащитната козметика - кремове, лосиони, масла за и след излагане на слънце. То укрепва космените фоликули и придава блясък и здравина на косъма. В продуктите за коса се използва в някои шампоани и маски за коса. В козметиката за баня се включва в състава на различни сапуни, ароматни бомбички за вана, душ гелове, пяни за вана. И не на последно място, какаото намира приложение и в декоративната козметика, като е част от състава на балсами за устни, сенки за очи и червила.
Кактус
За родина на кактуса (лат. Cactacеа) се приемат субтропичните региони на Южна Америка. Той представлява мощно многогодишно растение, което расте бързо и достига до 6 метра височина. Неговите стъбла са големи и месести. Всички части на растението се използват от човека. Плодовете и стъблата намират приложение в козметиката и медицината. От семената му се произвежда ценно масло и брашно, а от цветчетата се приготвя лечебен чай. В Мексико кактусите са едни от най-важните хранителни продукти.

В кактуса се съдържат множество полезни вещества. Стъблата и цветята му се използват при комплексно лечение на хипертония, затлъстяване, стомашни язви, заболявания на черния дроб и гастрит. Листата му са богати на калий и калций, които помагат на организма да произвежда инсулин, което прави кактуса подходящо средство за лечението на диабет. Влакната на кактуса са способни да абсорбират молекулата на мазнините и регулират холестерола и кръвната захар. Растителните протеини, съдържащи се в растението, помагат за премахване на целулит и отоци. Кактусът има тонизиращ ефект върху организма и имунната система на човека.
Кактусът в козметиката
В козметиката широко разпространени са маслото и екстрактът от кактус. Маслото е с жълто-зелен цвят и приятен аромат. В продуктите за лице то защитава кожата от действието на свободните радикали и стимулира регенерацията ѝ. Маслото отлично възстановява, подхранва и омекотява сухата кожа, укрепва тъканите, намалява бръчките и предпазва от процесите на стареене. Това го прави част от anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур, кремове за шия и деколте и др. Екстрактът от кактус, също като маслото, е източник на полезни вещества, подобрява кръвообращението и укрепва стените на капилярите. Той има омекотяващ ефект и възстановява естествения воден баланс в кожата. Използва се в състава на различни хидратиращи кремове и маски за лице. В продуктите за тяло кактусът има хидратиращо действие и е подходящ в грижата за сухата кожа. Включва се в някои лосиони, масла, кремове, млека, кремове за ръце, кремове за крака и пети и др. Помага в борбата с целулита и участва в състава на антицелулитната козметика - кремове, серуми, лосиони. Предпазва кожата от вредното действие на ултравиолетовите лъчи и се среща в слънцезащитната козметика - лосиони, кремове и масла. В продуктите за коса маслото от кактус има благоприятен ефект. То укрепва и подхранва косъма, премахва пърхота и се включва в различни шампоани, балсами и маски за суха, тънка и изтощена коса. Среща се и в състава на някои стилизиращи продукти, като гелове, пяни и вакси за коса и др.
Каланхое
Прекрасно цъфтящо растение - вероятно си представяте точно това, щом чуете думата каланхое. Е, съвсем нормално е. Днес каланхоето е известно сред много от хората като стайно растение, което е непретенциозно за отглеждане и има красиви цветове. Повечето го избират като декоративно цвете, защото е не само красиво, а и защото периодът на цъфтеж продължава по-дълго в сравнение с този при много други стайни растения. И понеже каланхоето е сукулентно растение, другия плюс е, че грижите съвсем не са специални и изключително ангажиращи за собствениците - нужни само малко светлина и умерено поливане, за да се радват на каланхоевата красота.

За непретенциозното отглеждане със сигурност важна роля имат естествените условия, в които цветето вирее. Каланхое е род от около 125 вида тропически цъфтящи растения от семейство Дебелецови. А името не е случайно - всички Каланхое имат дебели, сочни, месести стъбла и листа. Тези растителни видове виреят главно в Мадагаскар и тропическа Африка. През годините обаче Каланхое се развиват добре и на територията на Европа. А с течение на времето хората разбират, че цъфтящите видове с месести листа носят не само красота, но и са заредени с куп съставки, които могат да са от полза на човека. Затова днес Каланхое е известно с наименования като "стайният женшен" и "домашният доктор". Не всички видове каланхое обаче са разпространение с лечебните си свойства. В различните рецепти присъстват основно два вида (от всички над 120 вида): Bryophyllum pinnatum (каланхое пината) и Kalanchoe daigremontiana (Каланхое дегремонтиана). Но как да разпознаете кои са те? И двата вида образуват цветчета, отстрани, по краищата на листата си, докато широкоразпространените видове стайни ратения каланхое образуват снопчета цветчета, сгушени между листата.

Двата вида каланхое, най-разпространени с лечебните си сили, крият своите лекове в листата си. Сокът, извлечен от тях, носи редица ползи за човешкото здраве. Известно е, че сокът от каланхое проявява няколко основни действия - антибактериално, противовъзпалително, очистително и регенериращо. Според някои рецепти от алтернативната медицина свежите намачкани листа от каланхое могат да спрат кръвотечение от рани, да притъпят острата болка, дори отлично действат за оздравяването на раните. Особено полезно свойство е и това, че заздравява кожата при изгаряния. Сред известните и доказани свойства на каланхоето са и антивирусните - в няколко научни трудове е посочено, че сокът от листата е имуномодулатор и адаптоген, който успешно може да помага в борбата срещу грипния вирус, при ринит и синузит. Важно е да споменем обаче, че е добре да избягвате тези лечебни качества на каланхоето при деца (най-вече до 3-годишна възраст). Друго важно лечебно качество на каланхоето е благоприятното действие, което проявява в борбата с разширените вени - успокоява и намалява оттока, като дори успява да премахне и видимата капилярна мрежа по краката. Освен изброените дотук позитиви, лабораторни изследвания на медици доказали, че сокът от това растение има и силни бактерицидни свойства срещу бактериите стафилококи ауреус, хемолитични и нехемолитични стрептококи. Поради това сокът от каланхое успешно повлиява при външно лечение на циреи и абсцеси. Сокът от листата на растението е и полезен помощник в козметиката.
Каланхое в козметиката
Е, очевидно основното богатство, което каланхоето притежава е сокът от листата. Естествено, има и обяснение защо той е толкова ценен. И отговорът е: поради химичния състав. Сокът на каланхоето е богат на полизахариди, флавоноиди, катехини и още много полезни вещества, сред които аскорбинова, оксалова и лимонена киселина, мед, манган, калций, желязо и калий. Именно поради този богат състав сокът от каланхое притежава и изобилие от полезни свойства и лечебни ефекти за хората. А козметичните му ползи също не са никак малко. Макар да не е сред най-разпространените съставки, с течение на времето каланхоето вероятно ще си извоюва водещи позиции в козметичните състави, имайки предвид колко полезен може да бъде за кожата.

Каланхоев екстракт от листата успешно се прилага за изчистване на петна и обриви по лицето. Освен това има бактерицидни, противовъзпалителни свойства и потиска възпалителните процеси. В няколко домашни козметични рецепти каланхоето присъства (основно чрез приложение на чистия сок от листата) като полезен помощник при борба с черни точки, акне, екзема и други кожни проблеми. Заради това и някои козметични производители го използват като съставка в продукти против акне. А други го включват в антиейдж формули, основно заради регенериращото му действие.

Освен в продукти за лице, които се грижат за здравето и красивия вид на кожата, каланхоето намира приложение и в още козметични формули. Поради известното си качество да се бори с разширените вени, сокът от каланхое се използва и в продукти за крака, които притежават облекчаващ и охлаждащ ефект, действат при подуване и оттоци или проблеми с разширени вени.
Калий
Калият е химичен елемент с пореден атомен номер 19 от Периодичната система и се означава с К. При обикновени условия е в твърдо агрегатно състояние. Съединенията му се използват като торове, а калиевата основа - като електролит.
Но калият най-вече е минерал. Той е жизнено необходим за човешкия метаболизъм и в медицината е известен като "минерала за сърцето". Заедно с натрия регулира водното равновесие в организма, а ако натрий-калиевият баланс бива разрушен, то страдат функциите на нервите и мускулите. Калиев дефицит може да бъде предизвикан както от умствен, така и от физически стрес.

Калият е обаче е и електролит, който е важен за провеждането на енергията в тялото. С негова помощ мускулите ни се съкращават, а нервните импулси, храносмилането и сърдечната дейност протичат правилно, поддържайки кръвното налягане в норма и намалява риска от инфаркт и инсулт и помага за качествената функция на бъбреците.

Основният източник на калий са плодовете и зеленчуците. Храните, богати на този минерал са: киви, банан, сушени плодове, кафе, нар, брюкселско зеле и някои подправки (кимион, къри, джинджифил и смлян черен пипер).
Калий в козметиката
Най-често козметичните експерти разработват формули с екстракти и масла от растения, съдържащи полезният минерал. българската компания "Rosateya" например създава както дамски, така и мъжки шампоан, които включват в състава си сминдух - едногодишно растение, богато на желязо, калий, фосфор, магнезий, калций, витамин A, витамин C и витамин B6.

За козметичните му ползи в грижата за кожата се знае, че умее да насища кожата с кислород, т.е. помага ѝ да диша. Така например голяма част от продуктите за грижа за кожата на финландската компания "Lumene" в състава си съдържат минерали, сред които калий, магнезий и натрий.
Калций
Калцият (лат. Calcium) е химичен елемент с номер 20 в Менделеевата таблица. Той е сребрист на цвят, а в много чисто състояние се среща в оранжев цвят. Калцият е с кристален строеж и има силен метален блясък. Получен е за първи път през 1808 г. от английския учен сър Хъмфри Дейви чрез електролиза на стопилка на смес от калциев и живачен оксид. Почти целият калций, който се съдръжа в организма (от 1 до 1,5 kg) е събран в костите и зъбите. В организма елементът поддържа нормален сърдечен ритъм, укрепва костите и зъбите. Също така той подпомага метаболизма на желязото в организма. Подпомага нервната система, особено в способността ѝ да предава нервни импулси. Най-често срещаните заболявания от недостига на калций са рахит и остеопороза.
Хранителните продукти богати на калций са: млякото и млечните продукти, всички видове сирена, сьомга, сардини, соя, фъстъци, слънчогледови семки, орехи, зелените зеленчуци и др.
Калций в козметиката
В козметиката калцият в последните години набира все повече популярност. В продуктите за лице се използва в грижата за зрялата и суха кожа и участва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур. Той е един от основните елементи в минералната козметика и способства за проникването на активните вещества в клетките на кожата. Използва се в състава на минералните фон дьо тени и пудри, в сенки и моливи за очи, моливи за устни и др. Доста често се използва и в почистването на лицето, особено е подходящ в продуктите за химически пилинг. Препоръчва се употребата му при мазна и комбинирана кожа. Калцият заздравява, укрепва ноктите и участва в състава на повечето масла, основи, заздравители и лакове за нокти. В продуктите за устна хигиена калцият задравява зъбите и се включва в състава на различни пасти за зъби, включително и в детските пасти за зъби.
Камелина
Камелината (лат. Camelina Sativa) е едногодишно растение от сем. Кръстоцветни, което на външен вид много наподобява овчарската торбичка. Известно е още като "злато на удоволствието" или див лен, защото често се среща в ленени полета. За родина на камелината се смята Северна Европа и Централна Азия, а днес е разпространена и в Северна Америка. Като цяло растението предпочита светлина и може да расте в бедни на хранителни вещества почви.

Камелината се отглежда най-вече заради финото си масло, което се добива от семената на растението. То е известно с това, че съдържа необичайно високо съдържание на полиненаситени мастни киселини от групата на Омега-6 и Омега-3. В действителност, това е един от най-богатите източници на Омега-3 мастни киселини с 40% съдържание на алфа-линоленова киселина.

В допълнение, това е едно от редките масла със значително съдържание на ейкозенова киселина. Както линоловата, така и алфа-линоленова киселина са известни като есенциални мастни киселини, които функционират като прекурсори за метаболизма на клетъчните хормони-съединения, които оказват влияние върху много физиологични процеси в организма.
Камелина в козметиката
Маслото от камелина намира приложение в състава на някои козметични продукти. То е идеално за силно чувствителна и раздразнена кожа, тъй като защитава епидермалните клетки, успокоява раздразнението и намалява зачервяването. Като цяло камелиновото масло спомага за постигането на мека и еластична кожа. Освен това, благодарение на богатото си съдържание на витамин Е и фитостероли, то успява както да намали дълбочината на големите бръчки, така и да заличи по-повърхностните малки бръчки.

Есенциалните мастни киселини, съдържащи се в маслото от камелина действат като антиейдж агенти чрез засилване бариерната функция на епидермиса, намаляване трансепидермалната загуба на вода и подобряване еластичността на кожата. Освен това камелиновото масло може да се използва като успокояващо средство, за да омекоти кожата и да я предпази от атмосферни влияния.

Маслото от камелина намира приложение и в някои продукти за коса, където свойствата му са да защитава крехката и фина структура на косъма и да успокоява възпалената кожа на скалпа.
Камелия
Камелията (лат. Camellia Sinensis) е традиционен представител на вечнозелените храсти или дървета от семейство Чаеви. За родина на растението се приема Япония и Китай, но днес то е широко разпространено в страните със субтропичен климат. Среща се в горите и по бреговете на реките достатъчно високо над морското равнище. Красивите цветовете на камелията могат да бъдат в бял, розов или червен цвят. Интересното е, че те цъфтят през зимата – от средата на ноември до края на февруари.

Декоративната стойност на растението е голяма. Маслото, получено от семената на камелията съдържа мононенаситени мастни киселини, протеини, комплекс от минерали и витамини. То е богато на желязо, магнезий, фосфор и калций. В състава му присъстват витамините A, C и E. Маслото е с деликатен аромат, а цветът му може да варира от бледожълт до зеленикав. Екстрактът от растението съдържа множество витамини, танини, полифеноли и незаменимия за зрялата кожа коензим Q10.
Камелия в козметиката
В козметиката широко се използва екстрактът и маслото от камелия. Те имат мощни подмладяващи свойства, борят се със свободните радикали и забавят процесите на стареене. От своя страна коензимът Q10, който присъства в състава на растението, възстановява и усилва действието на антиоксидантите, помага за укрепване на клетъчните мембрани и увеличава енергийния потенциал на клетките. Подобрява еластичността на кожата и предотвратява появата на бръчки. В продуктите за лице всичко това прави растението често срещана съставка в anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур. Отлично се грижи за зрялата, уморена и застаряваща кожа. Премахва торбичките под очите и подуването от клепачите. Има добър избелващ ефект и се бори с пигментните петна. Използва се в състава на някои избелващи продукти, като лосиони, тоници и маски. Камелията притежава противовъзпалителни и успокояващи свойства, облекчава различни кожни възпаления и е подходящо използването ѝ в грижата за чувствителната кожа. Растението овлажнява кожата и предотвратява загубата на влага. Подхранва дермата и в продуктите за тяло се включва в различни хидратиращи лосиони, кремове и масла. Също така предпазва кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и в слънцезащитната козметика присъства в състава на масла, лосиони и спрейове. Подобрява състоянието на сухата кожа на ръцете и заздравява ноктите. Намира приложение в състава на различни кремове за ръце и нокти. В продуктите за коса маслото от камелия е чудесно средство в грижата за сухата, третирана и изтощена коса. То укрепва косъма, придава му блясък и мекота и се включва в състава на множество бои за коса, шампоани, балсами, масла и маски.
Камфор
Камфоровото масло (лат. Cinnamomum camphora) се извлича от дървесината на камфоровото дърво. За негова родина се приема Япония, Южен Китай и Тайван. Камфоровото дърво е вечнозелено и достига височина до 50 метра. Най-ценното масло се извлича от диворастящо камфорово дърво, което е на възраст около 100 години. Днес се отглежда в Индия, Африка, Бразилия, Южна Европа. Неговите ценни свойства са известни още от древността. Камфоровото масло се получава чрез метода на парната дестилация. Полученото масло може да бъде кафяво и бяло на цвят. В козметиката и ароматерапията се използва бялото камфорово масло. То е с много силен аромат на камфор. Колкото по-старо е дървото, толкова повече масло може да се извлече от него. Основните химични компоненти на камфоровото масло са борнеол, евгенол, гераниол, сабинен, канелен, сафрол, метил цинамат, камфен, лимонен и др.
Камфор в козметиката
В ароматерапията камфоровото масло премахва депресията, стимулира ума и носи яснота на съзнанието. Придава положително настроение и се включва в състава на различни масажни масла, ароматни вани и др. В козметиката то е широко разпространено. Маслото има силно антибактериално действие, регулира мастните жлези и е особено ефективно при лечението на черни точки и акне. В продуктите за лице облекчава кожните възпаления и участва в състава на някои лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Благодарение на подмладяващите си свойства, маслото е идеално за уморена, стресирана и застаряваща кожа. Има тонизиращ ефект, подобрява еластичността и се включва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски. Маслото има избелващи свойства, бори се с пигментните петна и се използва в състава на различни избелващи лосиони и маски за лице. В декоративната козметика то повишава еластичността на миглите и участва в състава на някои серуми, гелове, основи и спирали за мигли. В продуктите за тяло то е често срещана съставка в масажните масла. Камфоровото масло укрепва и подхранва изтощената и слаба коса, стимулира растежа и в продуктите за коса се включва в състава на различни шампоани, балсами и маските. Етеричното масло има свеж, пикантен аромат и се използва в парфюмерията, главно в парфюмите с ориенталски нотки.
Канела
Канелата (лат. Cinnamomum) е ароматна подправка, която се получава от кората на тропическо лаврово дърво. То е вечнозелено и има овални листа, от долната страна покрити с власинки. Канелените дървета цъфтят с жълтозелени цветчета, а плодовете са малки с тъмно син цвят. За негова родина се приема Шри Ланка и Китай, но се култивира и в Индия, Африка, Филипините, Южна Америка и др. За канелата се говори още от дълбока древност – в древните религиозни текстове, в египетските папируси.

От кората на млади дървета и от листата се получава канелено масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е гъста течност, със светложълт цвят и сладко-пикантен аромат. Основният му компонент е канелен алдехид, на който маслото дължи силния си и устойчив аромат. Маслото е богато на полифеноли, танини, евгенол и др.
Канелата в козметиката
В козметиката маслото от канела има широко приложение. Особено ценна съставка е в парфюмерията. Благодарение на уникалния си топъл сладко-пикантен аромат, маслото се използва в състава на множество парфюми с ориенталски нотки. В продуктите за лице канеленото масло ефективно лекува акне и кожни дерматити. Препоръчва се употребата му в грижата за мазната и проблемна кожа. Участва в състава на някои почистващи тоници, лосиони, кремове и маски за лице.

Канеленото масло има силно стягащо действие върху кожата, като едновременно с това разглажда фините бръчки и има тонизиращ ефект. Включва се в състава на anti-age козметиката за лице - кремове, серуми, маски, кремове с лифтинг ефект и др. Защитава и овлажнява устните и се използва в състава на някои балсами и червила. В продуктите за тяло то е отлично средство в борбата с целулита и е част от антицелулитната козметика - масла, лосиони, кремове, серуми и др. Маслото от канела премахва пукнатини и мазоли и участва в състава на кремове за крака, кремове за пети и др. Намира широко приложение и в продуктите за косата. То укрепва космените фоликули, намалява косопада, премахва пърхота и овлажнява косата. Включва се в състава на шампоаните против пърхот, продукти срещу косопад, подхранващи маски и др.
Карагенан
Карагенаните, известни още като E407, са семейство линейни сулфатни полизахариди. Те се извличат от червените водорасли, които са широко разпространени в Атлантическия океан, близо до Англия, както и в топлите морета около бреговете на Филипините, Индонезия, Чили, Франция, Канада и САЩ. Цветът им варира от розов до виолетов, в зависимост от съдържанието на пигмента родофил.

Веществото карагенан се произвежда сравнително просто - червените водорасли се събират и сушат, след което се почистват и обработват с горещ разреден разтвор на калиев хидроксид в специализирано за целта предприятие. След отстраняване на целулозата чрез центрофугиране и филтриране остатъкът се обработва със спирт, в резултат на което карагенанът се утаява. Изсушеният продукт има жълтеникав цвят и е без вкус и мирис.

Карагенанът и неговите соли са стабилизатори, които запазват вискозитета и консистенцията на продуктите. Това означава, че играят ролята на гелообразуващи агенти. Те са били познати и още през VII-VIII век са били използвани от китайците. Тяхното промишлено производство обаче започва много по-късно - едва през 30-те години на миналия век в САЩ. Оттогава карагенанът намира приложение в много и различни отрасли.
В млечната промишленост той се използва за сгъстяване и желиране на мляко и млечни напитки, топло- и студеноприготвяни пудинги, кремове, кондензирано мляко, за подобряване на консистенцията и повишаване на добива при меки и твърди сирена. Казано накратко, веществото замества нуждата от надписа "Разклатете преди употреба", тъй като желиращите му способности предотвратяват утаяването на соевото мляко, както и "разпадането" на обезмасленото мляко и сиренето. В месната промишленост се използва предимно за намаляване количеството на основните суровини (месо, мазнини и др.) за сметка на увеличаване на съдържанието на вода. В козметиката карагенан се използва в производството на шампоани, лосиони, гелове, пасти за зъби и др.

Но както много други хранителни добавки, така и карагенанът е съпроводен от множество изследвания за влиянието му върху човешкия организъм и неговото здраве. Резултатите от част от тях показват, че карагенанът дразни храносмилателната система чрез активиране на имунен отговор, което води до възпаление, а при честа консумация на съответната съставка то може да се превърне и в хронично. С решение на Световната здравна организация (СЗО) и Комитета на експертите по хранителни добавки през 2001 г., на карагенана е присъден статут на безвредно за здравето вещество. Въпреки това обаче е обявено, че не се препоръчва за консумация от бременни жени и деца.
Карагенанът в козметиката
Други изследвания на карагенана изваждат на бял свят неговите положителни качества, а именно, че има противомикробни и противовирусни свойства. Веществото има свойството да спомага за предпазване от човешки папилома вирус инфекции - HPV. То действа като естествена бариера и може да попречи на вируса да се залови за човешките клетки. Това е и причината той да бъде включен в състава на интимни кремове за защита от венерически заболявания - така например "BIOglide" използва керагенан за производството на интимен лубрикант против папилома вирус.
Карамбола
Карамболa е екзотичен и интересен на вид плод, който расте на дървото Averrhoa carambola от сем. Oxalidaceae (Киселичеви). Смята се, че негова родина са остров Цейлон и Молукските острови, но от векове се отглежда в Югоизточна Азия. Култивирани сортове карамболa се отглеждат в Индия, Южен Китай, Индонезия, Виетнам, Филипините, Флорида (САЩ), в тропическите райони на Западна Африка и Израел.

Самото дърво достига до 9 метра височина, има къс ствол и силно развита корона. Листата приличат на тези на акацията, но са със заострени връхчета. Цветовете са виолетово-червени и дребни, под формата на грозд. Но несъмнено най-ценната част от това растение са неговите плодове. Те имат овална форма с 5 или 6 добре изразени ребра. Така, когато разрежем плода, всяко резенче има формата на звезда, откъдето идва и другото му име - "звезден плод". Кората му е тънка, восъчна, жълто-оранжева на цвят и готова за косумация, а сърцевината - сочна и хрупкава. На вкус наподобява микс от слива, ябълка, ананас и киви. Семената са сравнително едри, тъмнокафяви до черни и са около десетина в един плод.

Карамболата обаче има лечебни свойства, за които се знае малко. В народната медицина в Азия използват за медицински цели листата и цветовете на растението. Самият плод има богато съдържание на калций, фосфор, желязо, натрий, калий , както и съвкупност от витамини. Звездният плод съдържа 76% от дневните нужди на организма за витамин C. Сред другите витамини и полезни вещества, които съдържа, са: каротин, витамин В1, витамин B2 и витамин В5, което прави плода мощен антиоксидант. Карамболата има едновременно антиоксидантно и антимикробно действие. Освен това тя е добър източник на фибри и помага за намаляване на кръвното налягане и холестерола. И още един интересен факт - плодът е подходящ за отслабване и защитава организма от инфекции.
Карамбола в козметиката
Антиоксидантните свойства на карамболата спомагат за елиминирането на свободните радикали в организма. Тя е богата на желязо, фосфор и калций, които помагат за укрепване на нокътната плочка и за предотвратяване на разслояването ѝ. Ето защо може да се използва в състава на основа и топ лак, както са направили специалистите от немската козметична компания "Sante".

Проучвания са доказали, че в химичния състав на екзотичния плод влизат вещества, които помагат при различни кожни увреждания. В Япония екстрактът от листата на карамболата е одобрен като съставка, която спомага за овлажняването на кожата, както в допълнение се бори с бръчките. Звездният плод влиза в състава на различни маски за лице, сапуни, скрабове и тоници.
Не на последно място обаче карамболата може да се срещне и например в дамски парфюм като аромат с плодова и сладка нотка.
Карамфил
Със сигурност сте чували за цветето карамфил. А може и да сте го виждали? Все пак градинските карамфили често красят дворовете на мнозина из нашите родни земи. Всъщност "родителят" на това градинско цвете е видът Карамфил (лат. Dianthus), който вирее и се разпространява главно в Европа и Азия. Ето защо не е изненадващо, че се среща в почти всеки двор на къщите в България. Има обаче и друг представител на флората, който носи името Карамфил. За да го отличават от цветния му "братовчед" най-често го представят като "карамфил подправка". И съвсем основателно - този вид карамфил е най-широко разпространен като изключително ароматна подправка, която чудесно се комбинира с канела и някои я включват при приготвянето на сладкиши или за ароматизиране на ликьори. Мнозина свързват подправката с десертите, но всъщност тя става за риба, месо, кайма, бульони и сосове. Но за каквото и да я използват, всички кулинари знаят, че този карамфил съвсем не като цветето от градината на баба.

Подправката карамфил е получена от ароматните сушени цветни пъпки на дърво от семейство Myrtaceae. То вирее предимно в Индонезия - мястото, което е и неговата родина. Среща се и в Мадагаскар, а през последните години се отглежда в Индия, Шри Ланка и Занзибар. Карамфиловото дърво е вечнозелено и може да достигне внушителна височина до 20 m. Подправката, добита от неговите цветни пъпки се разпространява в почти целия свят. За да се получи обаче, трябва цветчетата да бъдат набрани в подходящия момент. Карамфилът е с големи овални листа и пурпурни цветове по върховете на клоните. Цветните пъпки първоначално са със светъл цвят, но постепенно стават зелени, след което се развиват до яркочервени и тогава са готови за бране. Има и още един разпознаваем "белег" кога са готови - някои експерти в брането им ги чакат да достигнат определена дължина и да образуват малко топче в средата, като най-важното условие е винаги да се берат преди цъфтежа им.

Кой карамфил обаче е полезен помощник, използван като съставка в козметиката - цветето карамфил или карамфиловото дърво? Не е невероятно някои да е използвал екстракт от цветето, но определено по-широко разпространено в козметичния свят е карамфиловото дърво или по-точно ароматното етерично масло, добивано от него.
Карамфилът в козметиката
По времето на древните гърци и римляни, маслото от карамфиловото дърво се използвало за облекчаване на зъбобол и за борба с лош дъх. До ден днешен в някои страни се използва като при зъбобол. По-късно неговото присъствие е било отредено със същата цел и в китайската и аюрведическата медицина. А днес някои козметични компании го влагат в продукти за дентална грижа ("Bioearth" например създават паста за зъби с масло от карамфил). Други козметични производители предлагат чисто етерично карамфилово масло, което може да бъде използване за ароматерапии (например в масажни масла за облекчаване на болката и стреса) или за ароматизиране на стаята. Може да послужи дори за репелент, който държи комарите далеч от помещението. Силните ароматни свойства на карамфиловото масло го превръщат и в използвана съставка за парфюми. Карамфилово масло често се препоръчва за грижа за кожата, особено при пациенти с акне. Някои козметолози го използват в антиейдж продукти заради неговите тонизиращи и стимулиращи кръвообръщението свойства.

Маслото от карамфил е популярно също като антисептик, който се прилага локално за съдействие при борба с гъбични инфекции и рани. Среща се и като съставка в сапуни (био производителят "Bentley Organic" например създава сапун с карамфил, канела и портокал). Присъствието му в сапуните и дори в продукти за баня, като душ гелове например, е отредено не само заради аромата, а и заради успокояващи и антисептични качества.

Ocнoвнитe xимични ĸoмпoнeнти нa мacлoтo ca евгенол и ацетил евгенол. Те обаче могат да бъдат в различно процентно съотношение, в зависимост от това маслото от коя част на карамфиловото дърво е извлечено.

Има 3 вида етерично масло от карамфил, които можете да срещнете с наименованията:
  • Eugenia Caryophyllus Clove Stem Oil - този вид масло се извлича от клоните на дървото и се състои от 90 - 95% евгенол с малко количество от другите второстепенни компоненти; това е и най-високо концентрираното със силен химичен състав масло от карамфил; рядко се среща поради факта, че е изключително силно и има риск да предизвика раздразнения, особено ако се използва в ароматерапията, при масажи и директен контакт с кожата;
  • Eugenia Caryophyllus Clove Leaf Oil - извлича се от листата на карамфиловото дърво (S. Aromaticum), като се състои от 82 - 88% евгенол с малко или без ацетил ефгенол; най-често етеричното масло от карамфил, което предлагат производителите, е именно маслото, извлечено от листата; често това масло присъства и в козметичните продукти и формулите за дентална грижа;
  • Eugenia Caryophyllus Clove Bud Oi - извлича се от цветни пъпки на дървото и се състои от 60 - 90% евгенол, ацетил евгенол, кариофилен и други второстепенни компоненти; маслото от цветните пъпки на карамфиловото дърво е разпространено в ароматерапията, тъй като маслата от листата и клоните са със силни химични състави и лесно могат да причинят кожни раздразнения;

Независимо от коя част на дървото е извлечено, етеричното кapaмфилoвo мacлo e мнoгo cилнo и зaтoвa тpябвa дa бъдете внимателни при използването му. Ако го използвате разредено с базови масла, с кpeмове и лocиoн или го пpилaгaте диpeĸтнo въpxy ĸoжaтa, най-добре е ĸoнцeнтpaциятa мy да нe нaдвишaвa 1%. Πpи няĸoи xopa в по-големи количества мoжe дa пpeдизвиĸa paздpaзнeниe нa ĸoжaтa и лигaвицитe. Отрицателни ефекти са се случвали при малки деца, дори и в малки дози. Затова не е препоръчително да го използвате като козметичен помощник при мъничетата.

Важно! Маслото от карамфил тpябвa дa ce избягвa пo вpeмe нa бpeмeннocт.
Каранджа
Каранджа (лат. Pongamia pinnata) е широколистно дърво от семейство Бобови. То може да достигне височина от 15 до 25 метра, листата му са перести. Цветчетата са с преливащ се бял, червен и лилав цвят, а семената са разположени в кафявите шушулки. Приема се, че родината на каранджата е Индия. Тя расте предимно в скалистите райони, с пясъчни и варовикови почви, а корените ѝ издържат дори леко солена вода. Растението е изключително издръжливо и може да преживее засушавания и горещини повече от 50С°.

От семената на каранджата се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. Цветът на полученото масло варира от златист до кафяв. Ароматът му е приятен, лек с орехови нотки. То съдържа ценни мастни киселини, като палмитинова, линолова, арахидонова, стеаринова, олеинова, бехенова и др.
Индийците са използвали маслото от каранджа в традиционната медицина в продължение на стотици години. То е ефективно средство при множество дерматологични заболявания, като краста, екзема, херпес, розацея, пърхот и др. Подпомага заздравяването на различни рани и язви, облекчава сърбежа. Пастата, направена от маслото, се прилага за облекчаване на ревматични болки.
Каранджа в козметиката
В козметиката маслото от каранджа е широко разпространено. То е подходящо в грижата за всеки вид кожа. Ефективно се бори със свободните радикали и предотвратява признаците на стареене. Маслото изглажда бръчките и е подходящо в грижата за застаряваща и зряла кожа. Така например компанията "Lavera" е създала козметичната серия за грижа за лицето "My Age", в която една от основните съставки е масло от каранджа. В продуктите за лице, то се включва в състава на anti-age козметиката - кремове, лосиони, маски, кремове за околоочния контур и др. Маслото широко се използва в грижата за мазната и проблемна кожа. То ефективно премахва пъпки, акне, екзема и други кожни проблеми. Нежно почиства кожата, без да причинява дразнене и се включва в състава на различни лосиони, тоници, кремове и маски. Маслото има силно хидратиращи свойства, омекотява кожата и ѝ придава копринена мекота. В продуктите за тяло е подходящо използването му в грижата за сухата, напукана и лющеща се кожа. Включва се в състава на различни подхранващи лосиони, кремове, млека и масла. Маслото има слънцезащитни свойства - то поглъща ултравиолетовите лъчи, като едновременно с това усилва действието на UV филтрите. Поради тази причина, често се включва в състава на слънцезащитната козметика (лосиони, масла, спрейове). В продуктите за баня се използва в състава на множество сапуни, масла и пяни за вана. Маслото от каранджа е ефективно средство в грижата за повредената и накъсана коса. То се бори с пърхота и в продуктите за коса участва в състава на различни шампоани, балсами и маски.
Кардамон
Кардамонът (лат. Elettaria cardamomum) е многогодишно тревисто растение от семейство Джинджифилови. Той е една от най-популярните подправки в света. Достига височина до 4 метра и има ярко изразен аромат. Шушулките са с жълто-зелен цвят и силен аромат, напомнящ евкалипт и камфор. Растението обича богати почви и топъл, влажен климат. Цъфти целогодишно. Кардамонът расте предимно в Индия и Шри Ланка и от Близкия Изток се разпространява в Европа. Съществуват зелен, бял, черен кардамон, които се използват главно в готвенето. Арабските бедуини са го добавяли към кафето си, етиопите са го използвали като задължителен елемент в различни магически ритуали, а етиопските жреци са изготвяли от него различни благоухания. Кардамонът е използван в рецептите за красота на Клеопатра.
От смачканите сушени плодове на растението се получава етерично масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е безцветно или с бледожълт цвят. Ароматът му е сладко-пикантен, дървесен, с флорални и камфорни нотки. За получаването на 1 kg масло са необходими около 20 kg семена. Основният производител на кардамоново масло е Индия. Съставът му не е напълно известен, но в него се включват вещества като D-борнеол, камфор, борнилацитат, неролидол, линалол. Богато е на витамини B1, B2, B3, калций, желязо, фосфор, магнезий, цинк и др.

Маслото от кардамон от древни времена се използва в медицината като средство за прочистване на стомашно-чревния тракт. То помага за намаляване на кръвното налягане, укрепва сърдечния мускул. В съвременната медицина се използва за лечение на настинки, ларингити, бронхити, пневмонии и др. Премахва главоболието и депресията.
Кардамонът в козметиката
Маслото от кардамон е широко разпространено в ароматерапията, парфюмерията и козметиката. В ароматерапията се използва в масажните масла и в някои ароматни свещи. Масажното масло от кардамон е ефективно срещу депресия, апатия, умора. То облекчава главоболието, помага при меланхолия, страх от тълпи и повишава сексуалното желание. В парфюмерията маслото добавя в парфюмните композиции топли източни нотки, прекрасно съчетани с флорални и цитрусови аромати. Участва в състава на някои женски и мъжки парфюми и дезодоранти. В козметиката маслото от кардамон е известно с подмладяващите си свойства. В продуктите за лице, то стяга кожата, подобрява клетъчното обновяване, придава еластичност на кожата на лицето и деколтето. Включва се в anti-age козметиката - кремове, маски, серуми за лице, кремове за деколте и др. Кардамоновото масло има силни противовъзпалителни и антисептични свойства, с които неутрализира вредните микроби. Благодарение на природния цинк, който се съдържа в него, то е ефективно в борбата с акнето, дерматита, екземата и различни кожни проблеми. Почиства лицето, освежава тена и се използва в различни почистващи лосиони, тоници, кремове, маски за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло маслото ускорява обмяната на веществата, стимулира притока на кръв и лимфа и разглажда кожата. Участва в състава на антицелулитната козметика - стягащи и тонизиращи лосиони и кремове, масажни масла и скрабове. В продуктите за коса то подобрява притока на кръв към космените фоликули, предпазва от косопад и придава гладкост и мекота на косъма. Използва се в някои шампоани, балсами и маски за коса. Маслото освежава, помага при лош дъх и се включва в състава на различни пасти за зъби и води за уста. В козметиката за баня участва в някои сапуни, ароматни бомбички за вана, лосиони за след бръснене, душ гелове и пяни за вана.
Маслото от кардамон е хипоалергично и не предизвиква дразнене и зачервявания след нанасяне върху кожата.
Каротин
Каротин (лат. Carotinum / Carotene). Бета-каротинът е оранжево-червен растителен пигмент, който се съдържа в повечето плодове и зеленчуци с ярки цветове. Той се явява един от 600-те природни каротеноиди. Особено богати на каротеноиди са морковеното масло, палмовото масло, шипката и морския зърнастец. Бета-каротинът добре се разтваря в органични разтворители, но е неразтворим във вода.
В човешкия организъм бета-каротинът не се синтезира, но може да се набавя чрез растителни храни. Кръвта го пренася в черния дроб, където от него се синтезира витамин A (ретинол) и по този начин той се явява предшественик на витамин A. Бета-каротинът участва в антиоксидантната защита на организма и има имуностимулиращо действие.
Основни хранителни източници на бета-каротин са: морков, тиква, зелен лук, спанак, киселец, марули, червен пипер, домати, броколи, грейпфрут, праскова, слива, пъпеш, боровинка, касис. Съдържа се и в естествената морска сол.
Каротин в козметиката
В козметиката бета-каротинът се прилага широко - основно като антиоксидант. Той неутрализира действието на свободните радикали, усилва регенерацията на епителя, което позволява използването му в дерматологията и гинекологията за лечение на заболявания, свързани с увреждане на епителя. В продуктите за лице той предотвратява стареенето на кожата и се включва в anti-age козметиката - кремове, серуми, масла, кремове за околоочния контур, кремове за шия и деколте. В продуктите за тяло, бета-каротинът омекотява кожата, премахва сухотата и лющенето. Заздравява драскотини, пукнатини и подобрява външния вид на кожата. Участва в състава на различни лосиони, млека, кремове за тяло, кремове за ръце и др. Той предпазва кожата от слънчевата радиация, помага за придобиване на равномерен тен, като намалява риска от изгаряния. Подари това бета-каротинът често се включва в в състава на слънцезащитната козметика - лосиони, масла, спрейове и др. В продуктите за баня се използва в някои сапуни. В продуктите за коса той се бори с цъфтящите краища и предпазва косъма от накъсване. Участва в различни шампоани, балсами, маски и масла за коса.
Картам
Картамът (лат. Cathamus tinctorius L.), известен още като шафранка, е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Стъблото му е високо, разклонено, листата са бодливи. Цветовете му са кълбовидни, с яркожълт или червено-оранжев цвят. Растението цъфти през юли. Латинското си име получава от думата "karhtum", което означава "боя", а самата шафранка съдържа силно устойчив оцветяващ пигмент - картамин. Жълтият цвят на дрехите на будистките монаси и индийските божества в продължение на много векове се е получавал с помощта на багрилата на растението, а неговите цветчета са намерени в египетските пирамиди, датиращи от 16 век пр. н. е. Най-вероятно картамът попада в Европа с мавританските завоеватели, които го пренасят в Испания, от където след това се разпространява в много страни.

От семената на картама се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло е със светложълт или зелено-жълт цвят, практически без вкус и мирис. То се използва в промишлеността и е чудесен заместител на шафрановото и слънчогледово масло. За медицински и козметични цели маслото от картам се получава от неизчистените семена чрез метода на горещо пресоване или екстрация с органични разтворители. Цветът на полученото масло може да варира от жълто-кафяв до бледожълт, в зависимост от степента на пречистване. От всички растителни масла, картамовото масло съдържа най-висок процент линолова киселина (около 70%). Тя е вещество, което не се синтезира в организма, но има отлични овлажняващи, подхранващи и регенериращи свойства. Освен това в маслото се съдържа много витамин Е и витамин K, производни на сератонина. Използва се като строителен материал за кожните клетки.

Китайската и тибетската медицина е ползвала маслото от картам при сърдечносъдови заболявания и нервни разстройства. То намалява холестерола в кръвта и действа диуретично. Препоръчва се използването му при ревматизъм, травми, натъртвания, разтегнати сухожилия, артрит, схващане на крайници и др. Ефективно средство е при болки в корема, кръста и гърба. Маслото подобрява действието на хормона, отговорен за метаболизма на мазнините и нивото на кръвната захар, което го прави много ценно средство при диабет тип 2.
Картам в козметиката
В козметиката маслото от картам е широко разпространено. То притежава влагозадържащи и влагорегулиращи свойства и отлично се абсорбира от всеки тип кожа. Картамовото масло е мощен антиоксидант, който предпазва кожата от стареене. То възстановява клетъчните мембрани, разглажда фините бръчки и се бори с дълбоките. Регенерира и тонизира кожата, подобрява нейната еластичност. Всичко това в продуктите за лице го прави често срещан ингредиент в anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Маслото от картам има силни противовъзпалителни и антибактериални свойства, а благодарение на способността му да регулира метаболизма на мазнините е ефективно средство срещу акне и други кожни проблеми. Помага при купероза, дерматит и розацея. Използва се в състава на различни почистващи лосиони, тоници, маски и кремове за мазна и проблемна кожа. Картамовото масло отлично задържа влагата в кожата и регулира загубата ѝ. Интензивно укрепва липидния слой и чудесно се грижи за сухата, дехидратирана, груба и белеща се кожа. В продуктите за тяло се включва в състава на различни овлажняващи лосиони, кремове, масла и др. Подобрява състоянието на кожата на ръцете и участва в състава на някои кремове за ръце. То предпазва кожата от вредното действие на ултравиолетовите лъчи и се използва в слънцезащитната козметика - кремове, лосиони, масла и спрейове. Благодарение на регулиращите си свойства маслото стимулира намаляването на мастните натрупвания и активно се бори с целулита. В антицелулитната козметика се включва в състава на различни лосиони, масажни масла, серуми и др. В продуктите за баня участва в някои душ гелове, душ кремове и т.н. Маслото от картам укрепва космените фоликули, предотвратява загубата на коса, подхранва косъма и отлично се грижи за тънката, накъсана и суха коса. В продуктите за коса се включва в състава на различни шампоани, балсами и маски.
Касис
Касисът (лат. Ribes nigrum) е широколистен храст, който расте в страните с умерен климат. Растението може да се срещне в култивиран и див вид. Плодовете му са със сладко-кисел вкус и особен аромат. Растението е светлолюбиво. За негова родина се приема Централна Европа и Азия. Плодовете на касиса съдържат голямо количество витамин C. Също така са богати на витамини B, F, E, H, PP и провитамин A, захар, пектин, фосфорна киселина, етерични масла, танини, каротин, калиеви соли и др. Листата на касиса съдържат магнезий, сяра, сребро, мед (Cu), олово.
Редовната употреба на касис укрепва имунната система и подобрява общия тонус на организма. В медицината се използва при лечение на настинки, грип и различни вирусни инфекции.
Касисът в козметиката
В козметиката се ползват екстракт, сок и масло, извлечени от плодовете на касиса. Маслото има противовъзпалителен ефект и се използва за възстановяване на сухата и раздразнена кожа. Явява се прекрасно средство за лечението на много кожни заболявания, включително акне, дерматити и др. Подходящо средство е в грижата за проблемната кожа на лицето и участва в състава на различни продукти за лице като тоници, лосиони, кремове и маски. Много често касисът се включва в състава на anti-age козметиката, тъй като той неутрализира свободните радикали, стимулира синтеза на колаген и допринася за подмладяването на кожата. Участва в състава на различни кремове, маски, серуми за зряла кожа. Екстрактът от касис е чудесно избелващо средство, което се бори с тъмните петна. Използва се в избелващите продукти за лице - лосиони, тоници и маски. Растението има хидратиращи свойства и омекотява кожата на лицето и тялото. Подходящ е в грижите за сухата кожа. В продуктите за тяло участва в състава на различни овлажняващи лосиони, кремове, масла, тоници, кремове за ръце и др. Има благоприятно действие върху ноктите, укрепва ги и предпазва плочката от чупене. Включва се в някои продукти за грижа за ноктите - масла, заздравители, основи. Касисът стимулира растежа, укрепва космените фоликули и възвръща блясъка. В продуктите за коса участва в състава на различни шампоани, балсами, маски за коса. В продуктите за баня се използва в някои сапуни, ароматни бомбички за вана, хидратиращи душ гелове и пени за вана, масла и др.
Кедър
Кедърът (лат. Cedrus) е род иглолистно дърво от семейство Борови. То е хилядолетно и може да достигне височина до 40-50 метра. Има по 30-40 игли на снопче, а шишарките му са продълговати и узряват през втората или третата година. Семената са триъгълни, с тънка кожа и големина на лешник. Кедърът произхожда от планините на Западните Хималаи и Средиземноморието.
Най-ценното етерично масло се получава от дървесината на атлаския кедър, който расте на територията на Мароко. Дървесината му съдържа до 5% етерични компоненти, а полученото масло е с дълбок балсамов аромат и нотки на мускус. Традиционното кедрово масло се получава от кората или от игличките на кедъра чрез метода на продължителна водно-парна дестилация.
Кедровото масло е богато на витамин Е, витамин F, витамин P, както и всички витамини от B комплекса. Съдържа и много микро и макроелементи: калий, натрий, желязо, мед, цинк, йод, бор и др.
Кедърът в козметиката
Маслото от кедър намира широко приложение в парфюмерията и козметиката. В парфюмерията то се използва като една от основните съставки в създаването на женски и мъжки парфюми, дезодоранти и ролони.
Кедровото масло подобрява еластичността на кожата, тонизира я и повишава клетъчния метаболизъм. В продуктите за лице изглажда бръчките и участва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски. То ефективно премахва акне, обриви, помага при нерводермит и екзема. Включва се в различни лосиони, тоници, кремове и маски за мазна кожа. Маслото въздейства на мастния обмен в клетките на кожата и премахва целулита. В продуктите за тяло участва в състава на антицелулитната козметика - лосиони, кремове и серуми. Избавя от гъбични инфекции и разслояване на ноктите. Използва се в състава на укрепващи кремове за нокти, заздравители , масла, основи и др. В продуктите за коса кедровото маслото заздравява кератиновия слой на косата, предпазва от накъсвания, подхранва и укрепва космените фоликули. Предотвратява косопада, предпазва от пърхот и участва в състава на различни шампоани против пърхот и укрепващи маски за коса. В козметиката за баня се използва в някои сапуни, ароматни бомбички за вана, душ гелове и пяни за вана.
Кератин
Кератинът (лат. Keratin) е сложен протеин, който се съдържа в кожата, косата, ноктите, зъбите. В зависимост от комбинацията на аминокиселините в него, той може да бъде твърд и неогъващ се или мек като кожа.
Кератинът в косата се синтезира от специални клетки (кератиноцити) във фоликулите на косъма и е част от тънките клетки на епидермиса - външния слой на косъма. Кутикулата предпазва косата от външните повреди. Именно благодарение на кератина, нейните клетки плътно покриват косата и я предпазват от вятър, студ, при използване на преси, сешоари, маши, при боядисване, химическо къдрене или изправяне и други неблагоприятни фактори.

Количеството кератин в косата на славяните, азиатците и африканците е различно. Косата на африканците съдържа 85% кератин, на европейците - 89-90%, а на азиатците - до 95%. В косите на брюнетките кератинът е повече, отколкото при блондинките.
Негативните въздействия на околната среда, некачествените продукти и храни, стресът, тежките диети, морската вода довеждат до загуба на кератин в косата. В резултат на това защитният ѝ слой престава да задържа влага и косата става суха, тънка и накъсана.

Хранителните продукти, необходими за възстановяване на кератина в организма са месо, риба, птици, млечни продукти и др. Освен това, витамин В6 ускорява протеиновия метаболизъм и помага за производството на колаген.
Кератин в козметиката
В козметиката кератинът се използва основно в грижата за косата и миглите. В продуктите за коса кератинът се използва в състава на шампоани, маски, балсами с и без изплакване, серуми, гелове за коса и др. Той укрепва косъма, бори се с косопада, стимулира растежа и участва в състава на различни маски и шампоани против косопад, в балсами и маски за растеж. Защитава косъма от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се използва в слънцезащитни продукти за коса, както и в тоници, серуми, спрейове, масла и др. Кератинът ефективно се грижи за боядисаната, суха и увредена коса и се включва в състава на различни шампоани, маски, балсами, масла и серуми, както и в боите за коса. В продуктите за нокти, кератинът укрепва нокътя, подхранва го и ускорява растежа. Участва в различни масла, зазравители, основи и лакове за нокти. Ползва се и като една от основните съставки в повечето спирали за мигли. Кератинът също присъства и в състава както на козметика за лице, така и на козметика за тяло.
Кехлибар
Според гръцките легенди, боговете превърнали плачещите Хелиади в тополи. Техните сълзи, които падали във водата, се превръщали в прозрачен кехлибар. Според балтийски предания, парченцата кехлибар са частички от морския дворец на кралица Юрата. Има още много поетични сравнения, но е добре изестно и обяснението на учените: дървесната смола, отделена от дърветата преди 100-120 млн. години е фосилизирала и се е превърнала в кехлибар. Познаваме я още под имената "амбър" и "янтар". Разбира се, не винаги древната смола се запазва като кехлибар: в общия случай, тя се разгражда с времето под влияние на естествените природни фактори.

Най-големи находища на кехлибар се откриват в балтийските републики, Домениканската република и Русия. Кехлибар се добива заради славата му на скъпоценен камък с естествена красота и незаменими свойства. Лесен е за изрязване и полиране и се използва традиционно за изработването на декоративни предмети и бижута. Цветовете му варират от жълто-оранжево кафяво, до белезникаво или почти черно. Намира се дори червен кехлибар, зелен кехлибар и син кехлибар - рядко срещан и високо ценен. От него в световен мащаб се добиват само около 100 килограма на година.

Освен за естетическа наслада, кехлибарът от векове е и изключително популярен като лечебно средство в народната медицина. Стрит на прах и разтворен във вино, или пък смлян и смесен с мед и розово масло, той намирал приложение още през Античността. Открита е и книга с рецепти, включващи употребата му, която датира още от 1551 г. А в Древен Китай дори имало обичай да се изгаря кехлибар по време на големи празници, при което се получавал силен аромат, наподобяващ борова кора.
Кехлибарът в козметиката
Ако кехлибарът се нагрява при правилните условия, от него се произвежда масло от кехлибар. В парфюмерията и козметиката се използва като естествена съставка, която осигурява дълготраен и завършен аромат на композицията. Ароматният кехлибар придава опияняващи, екзотични и чувствени нюанси. Името се използва изобщо за описване на аромат, който е топъл, мускусен, богат и меден, а също и малко ориенталски и земен. Затова и под името "кехлибар" в някои парфюми се влагат комбинации от ламданум, бензоинова смола, копал (вид дървесна смола, използвана в производството на тамян), ванилия и други материали. С тях целта е да се подражава на богатия и топъл естествен аромат на кехлибара.

В състава на някои продукти за кожата, както например околоочния крем от компанията "Sezmar Collection", се влага и ценната кехлибарена киселина. Тя е известна като мощен антиоксидант и биостимулатор, който съдейства за запазване на младостта и гладкостта на кожата. Екстрактът от кехлибар в течна форма има свойството да укрепва косъма и да намалява накъсването на косата, поради което се влага в продукти за коса - например шампоан с кехлибар или спрей тоник за коса с кехлибар от компанията "Farmona".
Киви
Кивито (лат. Actinidia deliciosa) е вид покритосеменно растение от рода Актинидия. То представлява дървообразен висок храст - многогодишна лиана, достигаща до 20 m. Има много едри (15 до 20 cm), красиви листа, които опадат през есента. Плодовете му са големи колкото малки картофи и имат кафява, мека и мъхеста обвивка. Сърцевината на кивито е тревистозелена, сочна и мека, а вътре са разположени и дребни черни семки. Отглежда се главно в Китай и страните от далечния Изток, но е аклиматизиран и в Европа, включително и у нас. Растението обича топлия климат и в България се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край. Цъфти през юни, плодовете узряват в края на октомври и са готови за ядене през декември.

В източните народи плодът на кивито е известно с названието "плод на здравето". Това е така, защото той има изключително високо съдържание на витамини. Някои го наричат "витаминна бомба", а причината за това се крие в съдържанието на различни ценни вещества - захари, органични киселини, пектин, фитонциди и витамин P. Но от всички полезни вещества кивито има най-високо съдържание на витамин C - много повече от всеки друг цитрусов плод и 8-10 пъти повече от съдържащото се количество в лимона. Освен това съдържа и калий, калций, целулоза, натрий, магнезий и желязо. Ето защо плодът се препоръчва при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания, при физическо и умствено претоварване, проблеми с храносмилането и лениви черва.

Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции. Ето защо приемането му е много подходящо през зимните месеци, когато организмът отслабва и е по-податлив на вируси. Кивито помага при много болести, свързани с кръвотечения, заразни заболявания, простуда, грип, пневмония, анемии, инфекции.
Благодарение на високото съдържание на витамин С и ценния си минерален състав, кивито е мощен имуностимулатор, силен антиоксидант, ензимен кофактор, необходим за протичането на нормалните метаболитни функции в организма.
Кивито в козметиката
Тъй като съдържа безброй витамини и полезни вещества, кивито често се използва и като съставка в много козметични продукти. То прави кожата неотразима - съдържащите се в него витамини и органични киселини имат не само тонизиращ, но и лечебен ефект, идеално почистват кожата и я правят по-издръжлива, свежа и млада. Богато на минерали и ензими, кивито оказва антиейдж ефект и подпомага заздравяването на раните. Освен това стимулира синтеза на колаген в кожата и регулира т.нар. трансепидермална загуба на вода в кожата.

Екстрактът от плодовете на кивито подпомага възстановяването на блясъка на кожата, редуцира фините бръчки, хидратира и премахва тъмните кръгове под очите. А благодарение на ферментите и витамините, които съдържа, кивито отделя мъртвите клетки на кожата, заглажда релефа и да стимулира обмена на епидермалните клетки. Много водещи козметични марки използват екстракт от киви за производство на кремове за лице и ръце, тонизиращи и почистващи продукти, маски за лице и пилинг продукти.
Кигелия
Кигелията, (лат. Kigelia africana) известна още като "колбасно дърво", е екзотично африканско дърво, чийто листа опадат в периоди на засушаване. Короната му е гъста, цветята се разтварят вечер и цъфтят през нощта. Те са с форма на фунийка и червен цвят. Мирисът им е неприятен и се опрашват от прилепи. Плодовете на растението наподобяват по формата си колбасни пръчки, достигащи дължина до 60 см. Пресните плодове са негодни за консумация, тъй като са отровни.

Кигелията играе огромна роля в живота на аборигените. Африканците са приготвяли от нея лекарства за всички болести, дори са вярвали, че може да гони зли духове и да спре торнадо. Тя притежава множество полезни свойства. Листата на растението помагат при радикулит. Съвременните научни изследвания установяват, че в състава на кигелията се включват специални биологичноактивни вещества, които по своя съсав са близки до женския полов хормон - естроген. Основната активна съставка на растението е кигелин - особен протеин, който има способността да повишава активността на фибробластите в дермата, с което се увеличава производството на колаген, видимо подобрява структурата и цвета на кожата. Включените в кигелията сапонини стимулират процеса на обновяване на кожните клетки, а флавоноидите стимулират процеса на обновяване на тъканите, подобряват кръвообращението и притежават мощни антиоксидантни свойства, които предпазват кожата от вредното действие на свободните радикали. Флавоноидите и фитостеролите от своя страна премахват различни видове дразнене и възпаления, както и стимулират заздравяването на рани.
Кигелия в козметиката
В козметиката се използва екстрактът от кигелията, който в продуктите за тяло е известен с чудодейния си ефект в грижата за гърдите. Той повдига, укрепва, стяга и увеличава гърдите, което го прави често срещата съставка в различни кремове, масла, гелове и серуми за бюст. Също така помага в борбата с целулита, има изразен лифтинг ефект и премахва неприятната "портокалова кожа". Участва в антицелулитни продукти, като масла, лосиони, кремове и серуми. В продуктите за лице стимулира производството на колаген, подобрява еластичността и е мощно средство против стареенето на кожата. Включва се в anti-age козметиката – кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур, кремове за шия и деколте. Подходяща е употребата му и в грижата за много чувствителна кожа, склонна към алергични реакции. В продуктите за коса екстрактът от кигелия стимулира микроциркулацията на кожата на главата, интензивно подхранва космените фоликули и се бори с косопада. Участва в състава на различни шампоани, балсами и маски за коса.
Китайска роза
Китайската роза (лат. Hibiscus rosa-sinensis) е вечнозелен храст от семейство Слезови. Нарича се още каркаде, китайски хибискус или само хибискус. Произхожда от Източна Азия. Днес расте основно в този район, но може да се срещне в т.нар. диво състояние и в Африка. Освен тази разновидност обаче съществуват още над 300 вида китайска роза. Всички с лъскави листа и големи цветове, но в различна окраска (жълто, червено, розово, бяло, оранжево).

Именно в цветовете се крие "магическата" сила на растението, използвана в много козметични продукти. От цветът на хибискуса може да се извлече етерично масло, различни екстракти, извлеци и тинктури. В козметиката се използват основно екстрактите, които са богати на витамин C, лимонена киселина, полизахариди, флавоноиди, гликозиди. Тези съставки са и причината екстрактът от китайската роза да притежава мощно антиоксидантно действие. Ето защо екстрактите на хибискуса са изключително подходящо допълнение в козметичните продукти против стареене.

Екстрактът от китайска роза притежава и успокояващи и слаби противовъзпалителни свойства. Но основното му действие, след добавяне в козметичен продукт, е разграждането на еластина, в резултат на което кожата е гладка. Поради това, често се среща и в състава на продукти, които се борят с целулита.
Кипарис
Кипарисите са вечнозелени растителни видове, които достигат на височина от 5 до 40 m. За разлика от повечето си иглолистни "събратя" обаче шишарките им са малки, топчести и яйцевидни (с дължина от 8 до 40 mm). Интересна подробност е, че тези вечнозелените дръвчета от много, много години са използвани като декоративни красоти в много градини. Според исторически свидетелства тези представители на иглолистния род били използвани от хората, още в Древността - заради прекрасния вид и вечнозелени клончета тези дръвчета присъствали в градините на древните египтяни, перси и гърци. И така - от древни времена до днешния модерен свят кипарисът продължава да бъде използван в озеленяването на много градини и паркове.

Днес иглолистните дръвчета от семейство Кипарисови (лат. Cupressaceae) виреят основно в западната част на Северна Америка, Централна Америка, Северозападна Африка, Близкия изток, Хималаите, Южен Китай и Северен Индокитай. Естествено, с годините хората са създали стотици форми и сортове, които засаждат в различни краища на света. Броят на видовете в рода стига до 25 и повече. Но има един основен вид - наречен е Обикновен кипарис (Cupressus Sempervirens) - от който произхождат голяма част от сортове и който е един от най-използвани по света. Обикновения кипарис е познат още с имената Средиземноморски кипарис, Италиански кипарис и Тоскански кипарис. Но имайки предвид, че е този вид е "роден" в източната част на Средиземноморския регион, името му е избрано съвсем основателно. Средиземноморският кипарис е широко разпространен като декоративно дърво в продължение на хилядолетия и до днес можете да видите неговата тясна и висока корона из градинки и паркове по света. Някои дори подкастрят дръвчето и му придават интересни спираловидни форми.
С течение на времето човечеството открива, че кипарисите могат да носят ползи за здравето на човека и дори притежават ценни козметични свойства, заради които са подходящи помощници в състава на най-различни продукти.
Кипарисът в козметиката
Един от най-широко разпространените видове, използвани в козметиката и за здравето на човека, е видът Обикновен кипарис (лат. Cupressus Sempervirens). Най-често маслото от кипариса проявява лечебни и козметични свойства. Чистото етерично масло от кипарис се получава чрез парна дестилация на млади клони, стъбла и иглички. Според научни изследвания маслото от Кипарис Семпервиренс проявява редица полезни свойства за човека, сред които антисептично, диуретично, отхрачващо, противовъзпалително и тонизиращо. Антисептичните му свойства го правят добър избор за лечение на рани. Затова и някои производители го използват и като съставка в антисептични лосиони и кремове. А това качество маслото притежава заради наличието на камфен в състава си. Но това не е единственият компонент, който маслото от кипарис съдържа.

Етеричното масло от кипариса е със съдържание на алфа пинен, бета пинен, алфа терпинен, борнил ацетат, карен, камфен, цедрол, терпинолен и линалоол. Именно те допринасят за неговите свойства. Кипарисовото масло е известно с "умението" си да нормализира нарушеното кръвообръщение и поради това се използва в лечебни рецепти при разширени вени, хемороиди и спукани капиляри. Терапии, направени с пари от маслото, действат отхрачващо при ларингити и спастична кашлица. В някои лечебни рецепти от алтернативната медицина маслото присъства като основен помощник за студен компрес, направен с цел спиране на кръвотечение от носа. Кипарисът намира приложение и в ароматерапията (основно като масажно олио, като масло за вана или за аромалампа). А ароматерапевтичните му свойства се свързват основно с успокояващ и релаксиращ ефект. Някои експерти посочват, че маслото от кипарис действа върху ума и тялото чрез облекчаване на нервно напрежение и тревожност, като стимулира чувството на щастие, в случай на гняв или тъга. Поради това мнозина опитни ароматерапевтици смятат, че маслото на кипариса може да бъде полезно за хората, които са пострадали от сериозен шок или травма в живота.

В козметиката маслото от кипарис е известно най-вече като съставка за парфюми и продукти за тяло. Стягащият му ефект е поредният плюс, който кипарисът притежава и поради това маслото е използвано в продукти за укрепване на венците. Заради стягащото му свойства много производители го използват и в антицелулитни и структуриращи кожата продукти (например "Икаров" го влагат в свое масажно масло против целулит, а френският производител "3 Chenes" - в структуриращ гел за повдигане на дупето). Парфюмеристите също използват кипариса като помощник. Маслото то този вечнозелен вид е известно с пикантен и мъжествен аромат. А сред производителите, които са го използвали за продуктите си, e "Adidas" - маслото от кипарис присъства в ароматните продукти от серия "Adidas Men Pure Game".
Книдиум
Книдиум (лат. Cnidium monnieri) е едногодишно тревисто растение, с височина от 30 до 100 cm. Смята се за плевел и се среща по ливади, гори, калдъръми и пътища. Коренът му е вретеновиден, вертикално разположен, стъблото обикновено е единично, като се срещат и видове с малко на брой стъбла. Листата са с яйцевидна форма, съцветията са във формата на чадърче с диаметър около 2-5 cm. Плодът е широко яйцевиден. Растението цъфти през юни-юли. Расте в Далечния изток, Източен Сибир, Китай, Япония, Монголия, Корея. В култивиран вид може да се срещне в Югоизточна Азия, Южна Европа, Китай, Индонезия, Русия.

В плодовете на растението се съдържа до 3% етерично масло, което в богато на пинен, камфен, изоборнеол и терпинол. В листата и стъблата е намерено до 0, 4% етерично масло, а в корените до 0,35% кумарин.

Изследванията потвърждават, че книдиумът притежава антиалергични, противогъбични и антибактериални свойства. Помага при хипертония и в народната медицина растението се използва като диуретично и антиревматично средство. Също така стимулира апетита и регулира храносмилателните процеси в организма. Кумаринът, съдържащ се в плодовете на растението, има антитуморно действие. Плодовете се ползват като противовъзпалително средство при различни гинекологични заболявания. Етеричното масло, извлечено от тях, е ефективно средство срещу грип. В китайската медицина плодовете се употребяват при импотентност, както и като общоукрепващо средство. Локално се използва за лечение на различни кожни заболявания.
Книдиум в козметиката
В козметиката книдиумът главно се използва благодарение на противовъзпалителните си свойства. В продуктите за лице той се бори с образуването на черни точки, комедони и пъпки. Включва се в състава на някои кремове, лосиони и маски за мазна и проблемна кожа. Книдиумът подхранва и успокоява кожата и в продуктите за тяло се използва в състава на различни кремове, лосиони, масла, кремове за крака и пети и др. Среща се и в състава на някои дамски превръзки. В продуктите за коса той подхранва и укрепва косъма. Включва се в различни шампоани, балсами и маски.
Коджиева (Коджикова) киселина
Какво представлява коджиковата киселина?
Коджиковата киселина (Kojik Acid) е фино бяло прахообразно вещество, съставенo от малки кристали. Получава се от гъби, които виреят в Япония. Методът на извличането е свързан с производството на алкохолни напитки, най-често японско вино и напитката, приготвена от ферментирал ориз, наречена саке. При самия процес на ферментация коджиковата киселина се получава като страничен продукт.
Действия на коджиковата киселина в козметиката
  • Избелващ ефект
    • С това действие коджиковата киселина се нарежда в списъка на най-често използваните избелващи съставки в продуктите, разработени за хиперпигментации по кожата. Причината за появата на кафявите петна по кожата е свръхпроизводството на пигмента меланин. Избелващият ефект на коджиковата киселина обаче я превръща в чудесен помощник при борбата с появата на кафяви петна. Точният механизъм, по който коджиковата киселина намалява производството на меланин не е известен, но се смята, че киселината предотвратява действието на ензима тироназа, отговорен за процеса тирозиназа при който се произвежда меланин.
      Всъщност днес в козметологията кождиковата киселина е известна като добра и пиремлива алтернатива на хидрохинонът (една от най-старите и най-разпространените избелващи съставки). За хидрохинона се знае, че причинява дразнене на кожата. Като ефективност коджиковата киселина, сравнена с хидрохинонът, дава сходни резултати.
  • Антиоксидантно действие
    • В допълнение към свойството да избелва коджиковата киселина е класифицирана и като антиоксидант. Този клас вещества имат способността да противодействат на т.нар. свободни радикали, които имат потенциал да причинят оксидативно увреждане на клетките в кожата. Чрез ограничаване на действието на свободните радикали, коджиковата киселина помага да се предотврати стареенето или увреждането на кожните клетки и важни стурктурни протеини за кожата.
  • Антибактериални свойства
    • Коджиковата киселина притежава също и антибактериални свойства. Затова често се използва и в продукти за третиране на акне, причинено именно от бактериални инфекции. Обикновено при употребата на киселината в такива продукти, тя се влага в ниски концентрации.
Употреба на коджиковата киселина в козметични продукти
Когато се влага в продукти за грижа за кожата, коджиковата киселина е до голяма степен нестабилно съединение и има потенциала да оцвети козметичните изделия в кафяв цвят, ако не се стабилизира чрез допълнителни съставки. В резултат на това коджиковата киселина е заменена с много по-стабилната си форма - коджиков дипалмитат. Изследвания за сравнение на действието и ефекта на коджиковата киселина и коджиковия дипалмитат са показали, че дипалмитатната форма не притежава избелващия ефект на киселината. Поради това, продукти със съдържание на дипалмитатната форма на коджикова киселина не могат да бъдат прилагани при третиране на хиперпигментация.

След като започва използване на коджикова киселина в козметиката за грижа за кожата, са проведени редица проучвания за безопасността на препарати, съдържащи това вещество. Резултатите са противоречиви, но като заключение е прието, че канцерогенните свойства на веществото се проявяват само когато тялото е експозирано на високи концентрации, които са многократно по-високи от нормалното количество коджикова киселина в козметичните продукти.
Коензим 10 (Q10, Ubiquinone)
Какво е Q10?
Коензим Q10 (CoQ10), известен още като убикинон, е витаминоподобна субстанция с действие, сходно на витамин Е. Коензим 10 е естествен участник в обмяната на веществата в човешкия организъм. Поддържа здравето като улеснява и увеличава произвеждането на енергия в клетките. Открити са относително високи концентрации на коензима в клетки с високи енергийни нужди, като тези на сърцето, черния дроб, мускулите и панкреаса. Всъщност Q10 се намира във всяка клеткаи отговаря за произвеждането на аденозин-трифосфат (АТФ) - молекула, богата на енергия и отдаваща я при всеки физиологичен процес. Обикновено при физическо или психическо натоварване, дори при стрес, ние изразходваме огромни количества АТФ, които обаче не може да се възстановят без Q10. На практика коензимът е изключително важен за организма и всички клетъчни функции зависят от него.

Едновременно с участието в синтеза на АТФ, коензимът защитава клетките в целия организъм както от стрес, така и от UV увреждане и щети, нанесени от други външни фактори. Например при агресори от околната среда Q10 подсилва имунната система и стимулира микроциркулацията. Това обуславя и противостареещото свойство на коензима. Доказано е, че Q10 подобрява скоростта и ефекивността при производството на енергия в клетката и в кожата, като едновременно с това предпазва от свободни радикали и поддържа оптималното кислородно ниво в тъканите. Ето защо коензимът често е наричан "био-маркер за стареене".

С възрастта обаче количеството CoQ10 в клетките намалява и при повечето хора над 35-40 г. нивото му е под оптималното. Това води до намалена способност за производство на колаген, еластин и други важни за организма макромолекули. Понякога недостиг на CoQ10 може да се наблюдава и в по-ранна възраст. Това се дължи на биосинтезата на Q10 от аминокиселината тирозин. Процесът протича в 17 етапа и изисква най-малко осем витамина (B2, B6, B3, C, B12, B9, E и B5). Поради сложността на този процес и дефекти в някои човешки ензими или регулаторни протеини може да се установи недостиг на CoQ10 както при възрастни организми, така и при млади. При достигане на дефицитсе налага използването на външни продукти, съдържащи коензима.
Приложения на Q10 в козметиката
Заради доказанато намаляване на количеството CoQ10 с течение на възрастта, той се превръща в активна съставка за козметичните продукти с anti-age ефект, т.е забавящ процеса на стареене и редуциращ бръчиците, появили се по кожата. Коензимът се влага предимно в кремове за лице, а през последните години намира широко приложение и в продукти за тяло.
CoQ10 е сравнително малка молекула, която лесно може да проникне в кожата.

Има няколко начина за производство на CoQ10 за козметични цели:
  • Чрез екстракция от натурални източници - В натуралните източници концентрацията на Q10 е изключително малка и за да се добие определено количество е необходимо голямо количество изходна суровина. Обикновено след извличането се прилагат методи за концентриране. Убикинонът, получен по този начин обаче е доста скъпа суровина.
  • Чрез химичен ситнез от натурални източници - CoQ10 може да бъде синтезиран чрез химическо преработване на екстракти на растения от семейството на патладжана, които са богати на 9-изопреноидни компоненти в реакция с хидрохинон, до получаване на CoQ10 /убихинон/
  • Чрез микроорганизми - Дрожди или бактерии могат да бъдат стимулирани по начин, че да се повиши капацитета им да произвеждат по-голямо количество убихинон за получаване на коензим 10.
Козе мляко
Полезните свойства на козето мляко (лат. Caprae Lac) са известни още от древността. Египетската царица Клеопатра редовно се е къпела в козе мляко, смятайки че ваните с него помагат да се запази красотата и младостта. В днешно време козето мляко широко се използва в козметиката. То е богато на витамини A, B, C, E, D. Съдържа калий и калций.

Козе мляко в козметиката
Козето мляко има антиоксидантни свойства, които забавят процеса на стареене на клетъчно ниво. Неговите подмладяващи свойства са известни още от древността. То възстановява естествения колаген в кожата, стимулира обмяната на веществата, като прави кожата стегната и еластична. Премахва бръчките и старческите петна, като подобрява цвета на кожата. В продуктите за лице се включва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др.

Благодарение на антибактериалните си свойства то успокоява кожата, премахва дразненето и участва в състава на почистващите лосиони, кремове и пилинг маски. Козето мляко има способността да прониква в най-дълбоките кожни слоеве, като овлажнява и подхранва кожата в дълбочина и я насища с витамини от група B. В продуктите за тяло се използва в състава на различни хидратиращи лосиони, кремове, млека и масла. В продуктите за коса подобрява състоянието на изтощената и суха коса и се включва в състава на някои шампоани, балсами и маски.
Кокос
Кокосът е плод на кокосовата палма, която е разпространена в тропическите райони. Кокосовата палма вирее в песъчливи почви на океанските острови и по крайбрежието. Може да достигне до 20 метра височина. Кокосовите орехи растат по върховете на палмите. В много страни кокосовата палма се нарича “дървото на живота”.
Кокосовото масло съдържа наситени мазнини, витамин В1, витамин B2, витамин C, витамин E, желязо, фосфор, калций, цинк, калий. То е съставено от аминокиселини, захароза, глюкоза, фруктоза. В кокосовото мляко се съдържа 40% кокосово масло, което е най-ценният диетичен продукт. Кокосовото масло съдържа лауринова киселина, която защитава организма от инфекции и вируси. Кокосът и кокосовото мляко са изключително полезни при урологични и неврологични заболявания, както и при сърдечно-съдовите и заболяванията на щитовидната жлеза.
Кокосът в козметиката
В козметиката маслото от кокос е доста популярно. То има благоприятен ефект върху всеки тип кожа и е особено подходящо както за суха кожа, така и за груба и застаряваща кожа. Маслото има успокояващи, подхранващи, хидратиращи и антиоксидантни свойства. Поддържа оптималния баланс на влага в кожата и участва в състава на хидратиращата козметика за лице и тяло – кремове, серуми, лосиони. Подобрява състоянието на сухата и лющеща се кожа. Кокосовото масло възстановява еластичността и стегнатостта на кожата, и се смята за идеална съставка в антиейдж козметиката. Кокосът се използва в грижата за косата. Шампоаните, балсамите и маските за коса с кокос, ефективно се борят с повредената и мазна коса. Във възстановяващите маски за коса, кокосовото масло е задължителен компонент. То предпазва кожата от вредните ултравиолетови лъчи и участва в състава на някои слънцезащитни продукти - масла, лосиони и др. Кокосът намира приложение и в състава на декоративната козметика.
Колаген
Какво представлява колагенът?
Колагенът е влакнест протеин, подреден в тройни спирали. Той е естествено съдържащ и разпространен в целия организъм (човешки и животински). Задачата му е да поддържа структурата на кожата, вътрешните органи, мускулите, костите, ставите и хрущялите.

Основният градивен елемент на колагена представлява фибри-влакна с дебелина до няколкостотин нанометра, които се усукват и втвърдяват в тройна спирала. Някои типове колаген обаче са по-твърди заради съдържанието на различни минерали в структурата на влакната (например колагениет, отговорни за изграждането на дентина и костите).
Типове колаген
Като най-изобилният протеин в човешкия организъм, колагенът може да бъде открит навсякъде в тялото - сухожилия, кожа, стави, кръвоносни съдове и т.н. Това определя и изключително важната му роля, а именно участие в състава на всички органи, като служи за свързваща субстанция на клетката.
Известни са 28 типа колаген, но тип I, II и III представляват до 90 % от колагена в нашите тела.

Всъщност тези три колаген типа се откриват в различни части на тялото:
  • тип І - най-изобилния в човешкото тяло и необходим за здрава кожа, връзки, кости, зъби и сухожилия
  • тип II - намира се в хрущялите и изгражда до 80% от хрущялната тъкан
  • тип III - изисква се за тонус на мускулите и кръвоносните съдове
Колаген в козметиката
Колагенът заедно с еластина имат важна роля за кожата. От тях зависи нейната текстура и структура, както и способността й да се разтяга (механична стабилност). Различни агресори обаче, сред които UV светлината и физиологичния процес на стареене, увреждат колагена и неговото количество намалява. Затова се налага използването на външни продукти с колагеново съдържание.

Вложен в състава на хранителна добавка, колагенът въздейства върху текстурата на кожата, а като козметична съставка има овлажняващ, стягащ, изглаждащ и реструктуриращ ефект. Затова намира широко приложение в козметиката и се влага в почти всички разновидности на козметични изделия (за лице и тяло, за коса, за орална хигиена).

В козметичните продукти колагенът се среща под няколко различни форми, спрямо начина на добиване на суровината:
Животински колаген
Обикновено колаген, добит от висши гръбначни животни е по-омрежен и има по-висока температура на денатуриране, т.е. температура, при която се провежда разграждане на колагеновите влакна-спирала. Ето защо често при извличане на колагена от животни, се губят много от свойствата му. Например, добиването на колаген от свинска кожа изисква агресивна химия или ензимни процеси, при които се получава значително разграждане на протеините.

Известна е и възможността животински колаген да бъде потенциален причинител на инфекция. Доказан такъв причинител е говеждият протеин. Той може да е източник на приони-потенциални инфекциозни протеини, предизвикващи изключително сериозни инфекциозни заболявания, за които няма лечение (болестта на Кройцер-Якобс). При рибите, които са по-низши организми, не е доказана възможност да се произвеждат приони.
Затова и рибният колаген е най-широко използвания в козметиката. Той предлага отлични овлажняващи свойства и може да увеличи плътността на колагеновите фибри, както и плътността на фибробластите, отговорни за производството на колагена.
Фитоколаген
Растителният колаген представлява поливъглеводороди, които притежават защитното колагеноподобно действие върху кожата. Всъщност, фитоколагена не е същински колаген, а група вещества, имитиращи функцията, свойствата и действието на естествения за кожата колаген.

Характерното за естествения колаген са две изключително специфични аминокиселини – хидроксипролин и хидроксилизин. И макар растителният колаген да съдържа едната аминокиселина (хидроксипролин), структурата му е напълно различна от тази на естествения. Със съдържанието на аминокиселината фитоколагенът по-скоро проявява овлажняващото свойство на животинския колаген, което го прави добра алтернатива.
Известен още като желатин. Получава се чрез термично разграждане на пептидните връзки в колагеновите фибри (денатуриране). Молекулната маса на хидролизирания колаген обаче е винаги по-ниска от молекулната маса на природния колаген.

Хидролизираният колаген е най-евтиният вид колаген. Широко използван е освен в хранително-вкусовата промишнеост и в козметиката. Вложен в козметична формула действа като заместител на естествения колаген, като пълнител, като подобряващ текстурата агент.
Микроколаген
Представлява малки белтъчни части (олигопептиди), симулиращи действието на естествения колаген. Произвежда се по биотехнологични методи, като се добавят и мастни частици. Задачата им е да повишат стабилността на микроколагена и да позволяват по-доброто му проникване в кожата, за да прояви своите действия.

Обикновено микроколагенът, вложен в козметичен продукт, има свойството да стимулира производството на естествения колаген и други съставни компоненти в кожата.
Лиофилизиран колаген
Лиофилизацията (изсушаване до 100 % сухо вещество при температури под 0°C и значително понижено налягане) е един от методите за получаване на силно чувствителни вещества, които не са устойчиви при нагряване. Колагенът, получен чрез този метод, е един от най-скъпите видове, поради високите разходи за лиофилизиране.

Този вид колаген се използва основно като хранителна добавка и в медицината за регенерация на кожата, костите и хрущялите.
Колд крем (Cold Cream)
Колд крем представлява емулсия, позната от векове като "магическо" средство, което подобрява вида и усещането за кожата. В различни варианти, колд кремът се използва от близо 2000 години! Името му произлиза от приятното прохладно чувство, което леката формула оставя при употреба. Откритието на това изпитано средство се приписва на древногръцкия лечител Гален, а датировката му е приблизително втори век след новата ера. Във Франция е известно като "восъкът на Гален". Формулата е описана и в древен лондонски писмен паметник, редактиран от Никълъс Кълпепър и публикуван през 1650 г., както и в стих от 1814 г., приписван на "Д-р Ръсел". Разбира се, съвременната козметика съчетава опита на древните лечители със съвременните научни постижения.

Класическият състав на колд крема обикновено включва вода, масло, емулгатор и сгъстяващ агент, които проникват бързо във външния слой на кожата. Различни ароматни масла като бадемово, виолетово или розово се добавят към състава, в зависимост от планираното приложение. В миналото, колд кремът почти винаги съдържал пчелен восък, като в съвременността по-често се използват масла - като например масло от жожоба.

Възможно е да са включени и допълнителни съставки за избелване или хидратиране. Някои производители, например шведската компания "Barnangen" разработват собствени, патентовани формули. Така древната рецепта е прецизно усъвършенствана откъм технология на производство и подбор на съставките. Въпреки вариациите, в основен вид рецептата на колд крема не само е оцеляла от древността до днес, но и си има верни почитатели. Те признават, че могат да намерят на колд крема най-различно приложение: за лечение на кожата (като маска за лице или балсам за устни), за овлажняване, за премахване на грима. Колд крем може да се използва както самостоятелно, така и като част от състава на фини козметични продукти - например балсам за тяло или душ крем за суха кожа. Дерматолозите го препоръчват за хидратиране на сухата, сърбяща кожа, при напукани устни или при слънчеви изгаряния. В такива случаи усещането за прохлада, което носи колд кремът, е несравнимо! Може да се използва дори като крем за бръснене. Усещането за нежна, гладка и добре хидратирана кожа си струва.
Коноп
Конопът (лат. Cannabis) е едногодишно тревисто растение от семейство Конопени. То е двуполово, с изправено стъбло, закръглено в основата. Цветовете са двуполови и цъфтят през юли-август. Плодовете са двучерупчести ядки с яйцевидна или малко по-издължена форма. Растението не е капризно, лесно приспособимо е и освен това обогатява почвата с кислород. Конопът е едно от първите култивирани растения, произхождащо от земите на днешна Азия.
От семената на конопа се получава масло чрез метода на студеното пресоване. Известно е, че от някои сортове коноп се произвежда марихуана, но маслото от коноп се произвежда от специални сортове, които не съдържат психотропни вещества. Полученото масло е 100% натурален и чист продукт. То е прозрачно, със зелен цвят и приятен орехов аромат. Лесно се абсорбира от кожата и не оставя мазни петна.
Конопеното масло съдържа в състава си витамин B3, A, B2, B1, B6, E, C, D. Богато е на протеини, антиоксиданти, фитостероли, фосфолипиди, каротин, както и на голямо количество минерали – сяра, цинк, желязо, фосфор, магнезий, калций. Също така то съдържа множество мастни киселини като линоленова, линолова, олеинова, сератинова, палмитинова киселина и др. Най-ценното свойство на маслото е балансираното съдържание на Омега-6 и Омега-3 полиненаситени мастни киселини, които са необходими за лечение и профилактика на нервната система, сърдечно-съдовите заболявания и др.

В медицината маслото от коноп се използва за лечението на остри и хронични бронхити, за профилактика и лечение на рак. Помага при различни заболявания на бъбреците и жлъчния мехур, значително подобрява лактацията при кърмачки и др.
Конопът в козметиката
В козметиката маслото от коноп е широко разпространено. В продуктите за лице то овлажнява кожата, възстановява липидната бариера, като по този начин успокоява сухата, лющеща се и раздразнена кожа. Участва в състава на някои овлажняващи кремове, като например кремът за лице от "Canna Therapy", който съдържа био канабис. Освен това маслото има силно противовъзпалително действие, благодарение на гама-линоленовата киселина, която се съдържа в него. То е ефективно при различни кожни възпаления, акне, екземи и др. Използва се в състава на някои кремове, лосиони, тоници и маски за мазна и проблемна кожа. Има силни регенериращи свойства, забавя процесите на стареене и участва в състава на anti-age козметиката. Използва се в кремове, серуми, маски за зряла кожа. В продуктите за тяло конопеното масло се включва в различни хидратиращи лосиони и кремове. То отпуска нервната система и сваля натоварването в мускулите, което го прави важен компонент в някои масажни масла. То облекчава кожата, увредена от слънцето и се включва в слънцезащитната козметика – масла, лосиони, балсами. В продуктите за коса, маслото е подходящо за суха, къдрава и чуплива коса. То подхранва космените фоликули, бори се с косопада, улеснява разресването и придава обем и блясък на косата. Използва се в някои шампоани, балсами и маски за коса.
Кестен
Конски кестен
Конски кестен (лат. Aesculus), известен още като див кестен е голямо широколистно дърво, достигащо височина до 30 метра. За негово родно място се приемат Балканските гори, но вирее почти навсякъде, където климатът е умерен, а почвите са дълбоки и насипни. Конският кестен се среща и в Южна Европа, Индия и Източна Азия. Дървото цъфти през май, цветчетата са бели, или бледорозови. Плодовете са зелени на цвят, с кръгла форма и бодлива кора. Вътре се съдържат едно или две едри семена. Те са блестящи, с тъмнокафяв цвят. В семената на конския кестен се съдържат кумаринови гликозиди (ескулин). Богато е на танини, нишесте, мастно масло. Съдържа витамин C и тиамин. Цветовете са богати на флавоноиди.

В медицината дивият кестен забавя съсирването на кръвта, което го прави ефективно средство при тромбоза. Ескулинът в него стимулира производството на вещества, които предотвратяват образуването на кръвни съсиреци. Кората на кестена се използва при лечението на остър бронхит.
Конският кестен в козметиката
В козметиката се използва екстрактът от конски кестен, които представлява мазна маса. Той има противовъзпалителни и антибактериални свойства. Потиска активността на гъбичните и бактериални инфекции, които причиняват различни кожни възпаления. Подходящо е използването му в грижата за мазната и проблемна кожа. В продуктите за лице участва в различни кремове, лосиони, тоници за мазна и проблемна кожа, кремове против розацея и др. В продуктите за тяло екстрактът от конски кестен има антицелулитен ефект. Той подобрява микроциркулацията в кожата, като я тонизира и премахва "портокаловата кожа". Използва се в състава на антицелулитната козметика - кремове, лосиони серуми; в противооточни кремове; в кремове за крака и др. Стимулира кръвообращението в кожата на главата, укрепва космените фоликули и предотвратява косопада. В продуктите за коса се включва в състава на различни шампоани, балсами, укрепващи маски. Екстрактът от кестен има способността да абсорбира вредните ултравиолетови лъчи и участва в слънцезащитната козметика - лосиони и масла.
Корейски кестен
Корейският кестен (лат. Castanea mollissima), известен още като китайски е дърво с широка корона, достигащо височина до 20 метра. Листата му са овални, продълговати, назъбени по края. Цветът им е тъмно зелен, а отдолу имат бял мъх. Цветчетата са хоризонтално стоящи, събрани в съцветия, могат да бъдат с различни оттенъци. Плодовете са кафяви, с меки бодлички. Дървото е взискателно към влажността на въздуха и почвата. Расте бързо и е устойчиво на гъбични заболявания и вредители. В дивата природа растението се среща в страни като Корея, Китай и Виетнам. Днес корейският кестен вирее и в Северна Америка.
Корейският кестен има богат химичен състав. Той съдържа витамин A, витамин C, витамин РР, витамини от група B. В него се включват множество макро и микроелементи като калций, магнезий, натрий, калий, фосфор, желязо, цинк, мед и др.
В традиционната медицина листата на кестена във вид на отвара се използват като кръвоспиращо средство, в случаите, когато се наблюдава вътрешно кървене. Има свойството да лекува рани и изгаряния. Помага при разширени вени и други заболявания, предимно свързани със сърдечно-съдовата система.
Корейският кестен в козметиката
В козметиката корейският кестен се използва основно в продуктите за лице. Той има хидратиращи свойства, омекотява кожата и я поддържа в здрав вид. Участва в състава на някои овлажняващи кремове и маски. Екстрактът от растението има ексфолиращ ефект, нежно премахва мъртвите клетки, оставяйки кожата мека и гладка. Използва се в различни пилинг кремове, маски, ексфолианти и др. Корейският кестен действа синергично както за превенция, така и за намаляване на съществуващите петна и пигментации. Екстрактът от корейски кестен намалява производството на меланин, има избелващи свойства, третира видимите петна и намалява появата на нови. Включва се в състава на различни избелващи козметични продукти като депигментиращи кремове, маски, лосиони и др. Участва и в състава на някои сапуни.
Коприва
Копривата (лат. Urtica) е многогодишно тревисто растение с право стъбло, покрито с тъмнозелени листа с назъбен ръб. Всички надземни части на растението са покрити с жилещи косъмчета. Копривата цъфти от юни до септември, с малки зелени цветя, събрани в съцветия. Те се опрашват с помощта на вятъра. Най-добре се приспособява върху богати на хумус почви. Растението е разпространено в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка.

Копривата съдържа голямо количество полезни вещества. Богата е на витамини C, A и K. Съдържа желязо, мед, магнезий, танини, гликозиди, кумарини, органични киселини, летливи и други биологично активни елементи. В продължение на векове лечителите са използвали копривата като универсално лекарство за много болести. Тя има кръвоспиращи свойства, помага при анемия, нормализира женската хормонална система. Може да се използва от бременни и кърмещи жени, тъй като стимулира количеството и качеството на кърмата.
Копривата в козметиката
Екстрактът от коприва в козметиката се използва в борбата със стареенето. В продуктите за лице като част от anti-age козметиката той стимулира клетъчния метаболизъм, тонизира мускулатурата на лицето и има стягащ ефект. Използва се в различни лосиони, кремове, серуми и маски против стареене. Ефективен е в грижата за мазната и проблемна кожа на лицето. Благодарение на танините, които се съдържат в него, екстрактът от коприва регулира производството на себум, почиства и стяга порите, успокоява дразненето на кожата и се бори с акнето. Използва се в състава на някои почистващи лосиони, тоници, кремове, млека. В продуктите за тяло има хидратиращи свойства и участва в състава на подхранващи лосиони, кремове, масла, като се препоръчва в грижата за сухата и нормална кожа. Подобрява тена, предпазва кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се включва в състава на слънцезащитната козметика – лосиони, масла и др. Особено голяма е ползата от копривата в продуктите за коса. Тя подобрява вида на повредената и тънка коса, придавайки ѝ блясък и мекота. Стимулира растежа, помага при косопад и пърхот. Използва се в състава на различни шампоани, лосиони, маски и балсами за нормална и мазна коса. Използва се и в някои бебешки продукти - кремове, олиа, сапуни. Намира приложение и в състава на декоративната козметика.
Копринен протеин
Коприната (лат. Sericum/ Silk) е меко протеиново влакно, което се добива от пашкула на копринената буба. Родината ѝ е Китай, а днес основни нейни производители са Китай, Япония, Индия, Узбекистан, Бразилия, Иран, Тайланд и др. Дължината на копринената нишка от един пашкул достига 800 - 1000 метра. Нишката е с триъгълно напречно сечение и подобно на призма пречупва светлината, което предизвиква красиво преливане и блясък. Коприната се състои основно от протеини (90%), мазнини и восъци, както и 18 аминокиселини, които влияят положително върху човешкия метаболизъм.
Копринен протеин в козметиката
В козметиката се използва коприненият протеин, който представлява съвкупност от леки белтъци, от които са съставени копринените нишки. Той се извлича от суровата коприна. Коприненият протеин основно се използва в продуктите за коса. Той прониква лесно в скалпа и космените фоликули, като подобрява метаболизма на клетките, регулира нивото на меланин, възстановява тъканите и предпазва косата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Има регенериращ ефект и често се включва в продукти за лечение на себорея на скалпа. Той образува върху косата невидим защитен филм, като задържа влагата, предпазва косъма от цъфтене, придава гладкост и блясък. Участва в състава на различни овлажняващи шампоани, балсами, маски и серуми за суха и повредена коса. В продуктите за лице, той стимулира синтеза на колаген, има стягащ ефект и изглажда фините бръчки. Използва се в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур. Коприненият протеин предпазва кожата от вредните свободни радикали и предотвратява дехидратацията. Участва в състава на някои овлажняващи кремове и серуми за лице. В декоративната козметика придава на кожата копринена мекота и блясък и е част от състава на декоративна козметика, като например различни пудри и ружове за лице.
Копър
Копърът (лат. Anethum graveolens) е едногодишно растение, което вирее в райони с умереноконтинентален климат. За негова родина се смятат страните от Южна Русия, Западна Африка и Средиземноморието. В растението се съдържат витамините C, B1, B2, P, каротин. Богато е на минерални вещества, сред които по-известни са желязо, калий, калций, фосфор и др.

От смачканите семена на копъра се получава етерично масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е светложълта или почти безцветна течност със сладък, пикантен, тревист и леко горчив аромат, с оттенък на черен пипер и камфор. За полезните свойства на маслото се говори още от древността. През Средновековието например маслото се е ползвало като любовен еликсир.
Копърът в козметиката
Маслото от копър в козметиката се използва в грижите за всеки тип кожа. В продуктите за лице то успешно се бори с мазната кожа, като я почиства и едновременно с това я тонизира и освежава. Помага за премахване на акне и се използва в състава на различни почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Маслото от копър успешно се употребява и в борбата със зрялата и отпусната кожа на лицето. С мощните си регенериращи свойства, то връща еластичността в кожата, премахва фините бръчки и подобрява контура на лицето. Участва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски за лице, кремове за околоочния контур и др. Благодарение на хидратиращите си свойства маслото успешно се бори със сухата и лющеща се кожа, като възстановява водния баланс. В продуктите за тяло участва в състава на някои лосиони, кремове, млека и масла. Благодарение на свежия си аромат, маслото, намира приложение в някои пасти за зъби, включително и в детските. Също така се включва в състава на ролони и дезодоранти. В продуктите за баня участва в някои масажни масла и сапуни. В продуктите за коса подхранва косъма и придава блясък. Включва се в състава на някои балсами и маски за коса.
Корунд
Корундът е минерал на алуминиевия оксид (Aluminium oxide). Неговите едри прозрачни кристали могат да имат различен цвят и се използват като скъпоценни камъни. Бижутерите отличават т.нар. чист корунд, който е бял на цвят, а след това се оцветява в други оттенъци с разнообразни примеси на химични елементи, в частност ванадий, хром или желязо. Червеният корунд е рубин, а синият - сапфир. Най-големите находища на корунд са в Африка, Индия, Гърция, Турция, Шри Ланка.

Корундът притежава лечебни свойства. Те зависят основно от цвета му. Примерно синият корунд помага при очни заболявания и нормализира налягането в окото. Червеният корунд подобрява кръвообращението, стимулира дейността на жлезите с вътрешна секреция и нормализира обмяната на веществата. Смята се, че лилавият корунд помага при различни видове невралгия, психични разстройства и сътресения на мозъка. Народните лечители понякога използват камъка при остеопороза. Оранжевият корунд подобрява храносмилането и има подмладяващ ефект.
Корунд в козметиката
В козметиката корундът все повече набира популярност. В продуктите за лице той намалява бръчките и поддържа естествения цвят на кожата. Включва се в anti-age козметиката - кремове, серуми, масла. Също така нежно ексфолира кожата и участва в състава на някои ексфолианти и скрабове за лице. В продуктите за тяло корундът придава на кожата копринена мекота, която се запазва в продължение на много часове. Дребните частички меко премахват мъртвите клетки от горния слой на кожата. Използва се състава на различни лосиони, кремове, млека, ексфолианти и скрабове. Той предпазва кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се включва в слънцезащитната козметика - кремове, лосиони, масла и др.
Кафе (кофеин)
Кафе (кофеин) (лат. Coffeum). Кафееното дърво е вечнозелено растение с тъмнозелени продълговати листа. Има способност да цъфти по всяко време на годината. Цъфти с малки бели цветчета, които притежават силен тропически аромат. Плодовете са продълговати, ярко червени или кафяви на цвят. Под меката им част са разположени зърна, от които се приготвя напитката кафе. Зърната са богати на ароматни вещества и алкалоиди, главно кофеин. Името на кафето идва от арабското "кауе", което означава "сила". Все още има спорове по темата за родината на кафето. Според някои източници тя е Каффа, Югозападна Етиопия, според други - Йемен.
Съдържанието на кофеин в кафето зависи от сорта и начина на печене. Той увеличава процесите на възбуждане в мозъка, което от своя страна повишава двигателната активност, умствената и физическа работоспособност. Премахва сънливостта и умората.
От зелените кофеинови зърна се получава масло чрез метода на студеното пресоване. В действителност маслото от кафе съдържа малко количество кофеин, но дори и тази малка доза има стимулиращо действие и се използва като средство за борба с целулита. Маслото е богато на различни видове антиоксиданти: полифеноли, флавоноиди, тритерпенови сапонини. Съдържа хлорогенова киселина, танини, минерални соли и 8 витамина от група B. В неговия състав се включват и калий, калций, натрий, магнезий, желязо, оцетна и лимонена киселина. В маслото от кафе се съдържат уникални дитерпенови молекули, които имат защитни и противоракови свойства. Съдържа сератонин, така наречения "хормон на щастието".
Кафе в козметиката
В козметиката се използват маслото и екстрактът от зелено кафе. Маслото активира обмяната на веществата, омекотява и защитава най-горния слой на епидермиса. Подходящо е в грижата за сухата кожа и се използва в състава на различни хидратиращи кремове и лосиони за лице и тяло, в кремове за ръце и балсами за устни. Маслото стимулира синтеза на колаген и еластин, разглажда фините бръчки, подобрява еластичността на кожата и забавя процесите на стареене. Част е от anti-age козметиката и в продуктите за лице участва в състава на кремове, маски, серуми против стареене, кремове за околоочния контур и др. Кофеинът в екстракта от кафе има дренажни свойства, повишава липолизата, която помага за намаляването на целулита. Участва в състава на различни продукти за тяло - масажни масла, серуми, скрабове, пилинги, кремове против стрии и др. Кофеинът осигурява естествена защита срещу ултравиолетовите лъчи и е една от най-често употребяваните съставки в слънцезащитната козметика. Перфектно предпазва кожата от изгаряне и се използва в състава на различни масла и лосиони за и след слънце. Той подхранва, укрепва и регенерира структурата на косъма. В продуктите за коса се включва в различни шампоани, балсами и маски, подходящи за всеки тип коса. Укрепва и заздравява ноктите и се използва в някои масла и заздравители за нокти.
Краставица
Краставицата (лат. Cucumis sativus) е едногодишно растение от семейството на Тиквата. Стъблото му е грубо, пълзящо, с 1-2 m дължина. Листата са със сърцевидна форма, а цветчетата са жълти на цвят. Плодовете са с различни форми и размери. Те са месести, сочни, с много семена. Краставицата е с освежаващ вкус и приятен аромат. За нейна родина се приема Индия и Китай.
Краставицата съдържа 90-95% вода, богата е на витамин C и E и органични киселини - кумаринова и галова, които предпазват кожата от вредните фактори на околната среда.
Краставицата в козметиката
В козметиката и парфюмерията екстрактът от краставица намира широко приложение. Отличаващ се със свеж и лек аромат той се използва в парфюмерията, като съставка на някои парфюми и дезодоранти. Екстрактът от краставица има силно хидратиращи свойства и способност да задържа влагата в кожата. В продуктите за лице участва в състава на някои кремове, лосиони и серуми за суха и чувствителна кожа. Той освежава, тонизира и омекотява кожата, сваля отоците под очите, има подмладяващи свойства и се използва в различни освежаващи тоници, лосиони, кремове за лице, кремове за околоочния контур. Екстрактът от краставица има противовъзпалителни свойства. Той успокоява раздразнената кожа, контролира мастния себум и перфектно почиства кожата. Това го прави ефективен в грижата за мазната и проблемна кожа. Участва в състава на различни тоници, лосиони, пяни, кремове, маски. Известен е със силно избелващото си действие - успешно премахва луничките и пигментните петна. Включва се в състава на избелващите продукти за лице - лосиони, тоници, маски, кремове против лунички и др. В продуктите за тяло защитава кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се използва в слънцезащитната козметика - лосиони и кремове за след слънце. В продуктите за коса участва в състава на някои шампоани, балсами и маски за мазна коса. В козметиката за баня се включва в различни сапуни, душ гелове, пяни за вана, интимни гелове и др. Краставицата намира приложение и в състава на декоративната козметика.
Креатин
Креатинът (лат. Creatine) е аминокиселина, която е открита през 1862 г. от Мишел Йожен Шеврьол, като част от мускулите. Той е бял прах, който се разтваря в гореща вода, слабо разтворим е в алкохол и неразтворим в етер. Под действието на минерални киселини се превръща в лактам–креатинин. В алкална среда се разгражда на карбамид и метил глицин. Креатинът се съдържа в мускулите на всички гръбначни организми като нестабилна креатиново-фосфорна киселина, която участва в съкращението на мускулите. В по-малки количества той се съдържа в нервната тъкан, кръвта, черния дроб и бъбреците. В организма биосинтезът на креатин се получава от аминокиселините на глицина и аргинина.
Креатин в козметиката
Креатинът сам по себе си е познат от повече от 150 години, а в козметиката активно навлиза през последните две десетилетия. В продуктите за лице той е страхотно оръжие срещу процесите на стареене. Стимулира синтеза на серамиди, които подпомагат защитната функция на епидермиса, и колаген, който подобрява еластичността на кожата. Значително намалява тъмните кръгове под очите и ефективно изглажда фините бръчки. Козметиката с креатин е подходяща както за превенция на млада кожа (25+), така и в грижата за зрялата кожа. Участва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. В продуктите за тяло, той значително подобрява вида на кожата, като хидратира в дълбочина и предпазва от лющене. Използва се в състава на някои лосиони и кремове за тяло. Също така креатинът защитава от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се включва в състава на слънцезащитната козметика - лосиони и масла. В продуктите за коса креатинът увеличава обема и придава блясък и мекота на косъма. Участва в състава на различни шампоани, балсами и маски за слаба и тънка коса.
Критски риган
Критският риган, известен още с името критска дитания (лат. Origanum dictamnus) е многогодишно почвопокривно растение, което расте на височина до 30-40 см. Има розови цветове, а листата му са сравнително малки, удебелени и покрити с мъх. Цъфти от юли до октомври и може да се засажда и във висящи кошници.
Дитанията расте в диво състояние само и единствено в планините и проломите на гръцкия остров Крит, откъдето идва и името ѝ. Растението има силен аромат и се използва в кулинарията и в медицината. Употребява се като спазмолитично, тонизиращо и антидиабетично средство. Освен това помага при кашлица, стомашни, чревни и кожни проблеми.

Критския риган успокоява хранителната система, има антисептични свойства и помага при главобол, зъбобол и абсцеси. Освен това има силата да лекува рани - самия Хипократ в древността признава цикатричните и противовъзпалителни свойства на дитанията и я препоръчва като средство за помощ при раждане.
Критски риган в козметиката
Освен в медицината, критската дитания се използва, макар и рядко, в състава на някои козметични продукти за грижа за кожата. Растението е научно тествано и е доказано като ефективно лечение и облекчение на различни кожни проблеми. Използва се в много натурални козметични и продукти под формата на етерично масло.

Критският риган помага на жените в борбата с бръчките и целулита. Той притежава антиоксидантни свойства и именно заради това компанията "HerbOlive" използва растението в състава на крем за ръце за деликатна кожа.
Ксилитол
Ксилитолът (лат. Xylitol) е захарен алкохолен подсладител, който се среща в природата. Той е гранулиран бял прах, който има редица полезни свойства и често се среща в състава на диабетични продукти. За първи път веществото е получено във Финландия в средата на миналия век от брезово дърво. Малко по-късно, през 1970 година са патентовани полезните му свойства от финландски учени.
В частност се доказва, че този природен продукт предпазва зъбите от плака, кариес, лош дъх, сухота в устата и има способността да реминерализира зъбния емайл. Малко по-късно се доказва, че ксилитолът е ефективен при лечение и профилактика на ушни заболявания при децата, помага за предотвратяване на остеопороза и укрепва костите. Днес ксилитолът е един от най-популярните ингредиенти в състава на ментовите бонбони, дъвки, хранителни добавки и нозални спрейове. Също така доста често се използва като заместител на захарта.

Тайната на популярността на ксилитола се крие в неговите свойства. Той притежава бактерицидно действие и подтиска развитието на дрожди и гъбички и стабилизира киселинно-алкалното равновесие. Поради твърде ниския си гликемичен състав (14 пъти по-нисък от този на захарта), ксилитолът значително опростява процеса на минерализация или възприемането на калция чрез костите. Ефективно средство е при инфекции на горните дихателни пътища, хрема, възпаление на средното ухо и други инфекциозни заболявания. Допринася за цялостното укрепване на имунната система.
Ксилитол в козметиката
Ксилитолът намира приложение в козметологията. Като нискокалоричен продукт той притежава уникалното свойство да забавя процесите на стареене, да изглажда кожата и да стимулира обновяването на клетките. В продуктите за лице се включва в anti-age козметиката - кремове, емулсии, маски и др. Ксилитолът хидратира и омекотява кожата и регулира дейността на мастните жлези. Използва се в състава на различни почистващи и хидратиращи кремове, лосиони и маски за лице. Подходящ е в грижата за мазна кожа. В продуктите за устна хигиена той подобрява състоянието на венците, укрепва зъбния емайл и предпазва от появата на кариес. Това го прави много ценна съставка в различни пасти за зъби и води за уста. Също така се включва в бебешката и детската козметика - пасти за зъби, гелове за венци и др.
Ксимения
Ксименията (лат. Хimenia) е вечнозелено широколистно дърво, което е широко разпространено на територията на тропическа Азия, Африка, Австралия, Южна и Централна Америка. Достига до 5 метра височина. Клоните са покрити с черни шипове. Цветчетата са жълти, двуполови, чашката е с назъбен ръб, листенцата са продълговати, или линейни. Плодовете на дървото са с жълт, или оранжев цвят, имат сливов аромат, а на вкус наподобяват кисели ябълки. Семената на ксименията са богати на мастни неизсъхващи масла, а кората съдържа висок процент таниди. От семената на дървото се получава масло чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло съдържа голямо количество ненаситени мастни киселини. Богато е на олеинова, ксименова киселина и др.
Почти всички части на дървото в продължение на много години са се използвали от човека. В народната медицина ксименията се е използвала за профилактика и лечение на болки в корема, инфекции на устната кухина , зъбобол и др.
Ксимения в козметиката
В козметиката маслото от ксимения е идеално средство в грижата за чувствителна, суха, напукана, и дехидратирана кожа. Благодарение на овлажняващите си и регенериращи свойства то надеждно защитава кожата от неблагоприятните външни влияния. Използва се в състава на различни кремове, лосиони, млека за тяло и лице. Има регенериращи свойства, подобрява еластичността и е част от anti-age козметиката. В продуктите за лице се включва в различни кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур, балсами за устни. То има противовъзпалителни свойства, нормализира дейността на мастните жлези и се използва в някои почистващи лосиони, тоници и кремове за мазна кожа. В продуктите за коса укрепва и заздравява космените фоликули и се включва в различни шампоани, балсами и маски за суха и изтощена коса.
Кукуи
Ореховото дърво кукуи (лат. Aleurites moluccana) расте в района на Хавайските острови и в превод от хавайски "кукуи" означава "светлина". Хавайците са го използвали за осветяване на помещенията. През 1959 г. кукуи е признато за официално дърво и национален символ на Хавай. Дървото се среща предимно по ниските склонове на планините. Листата му са светлозелени, със сребристозеленикав прашец върху тях, което прави дървото лесно разпознаваемо в гората. Външната част на плода е покрита със зелена дебела кора, а когато той узрее, тя омеква и променя цвета си на тъмносиво-черна. След като плодът падне на земята, кората се разлага бързо. Във вътрешността се намират 1,2 твърди сбръчкани ореха.
Почти 60% от теглото на ядката заемат мастните киселини, като 1/5 от тях е протеин. В нея се съдържат диетични фибри, тиамин, калций, калий, желязо, цинк, мед, селен, сапонини, флавоноиди и полифеноли. Също така в състава на растението присъстват глутаминова и аспаргинова киселина.

Лечебните свойства на растението са известни още от древността. В медицината се използва за лечение на различни кожни възпаления, а маслото от ядките - при астма, туберкулоза и ревматизъм. Изследванията показват, че екстрактът от плодовете на растението намаля съдържанието на вредни мазнини и нивото на глюкозата в кръвта, което го прави ефективно средство при захарен диабет. Помага при стомашно-чревни заболявания. Стимулира мозъчната дейност и се използва като превенция на болести като Алцхаймер и Паркинсон.

От орехите на дървото се получава масло чрез метода на студеното пресоване. То се абсорбира бързо от кожата, без да оставя мазни следи. Цветът му е светложълт или кехлибарен, ароматът е лек, с нотки на орехи. Маслото съдържа палмитинова, линолова, олеинова, стеаринова, линоленова киселина.
Кукуи в козметиката
В козметиката маслото от кукуи е широко разпространено. В продуктите за лице то се бори със свободните радикали и предпазва кожата от преждевременно стареене. Включва се в anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Ефективно е в борбата с акне, екземи, гнойни рани и участва в различни почистващи лосиони, тоници, маски и кремове за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло маслото е особено подходящо в грижата за сухата, напукана и лющеща се кожа. То омекотява, хидратира и придава на кожата копринена мекота, като задържа влагата вътре. Използва се в състава на различни хидратиращи лосиони, кремове, млека и масла за тяло. Премахва стриите и се включва в някои кремове и масла против стрии. Предпазва кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и е част от слънцезащитната козметика - лосиони, масла, кремове. В продуктите за баня участва в различни сапуни, душ гелове, ароматни бомбички за вана, пяни за вана и др. В продуктите за коса маслото от кукуи отлично се грижи за косъма и скалпа. То съдържа жизненоважни хранителни вещества, необходими за ускоряване растежа на косата. Лекува пърхот и се използва в някои шампоани, балсами, маски и масла за нормална и суха коса. Маслото намира приложение и в бебешката козметика - кремове, олиа и др.
Купуасу
Родината на купуасу (лат. Theobroma grandiflorum) е Латинска Америка. Плодовете на растението са големи и наподобяват пъпеш. Във вътрешността им се съдържат семена, които след обработка почти не се различават по вкус и аромат от зърната на какаото.

От семената на растението се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. То също до голяма степен е сходно с какаовото масло и е широко използвано в козметиката. Маслото представлява бяло вещество, с вискозна консистенция. Твърдо е на пипане и притежава характерен силен аромат. Маслото от купуасу съдържа олеинова, арахиданова, стеаринова, палмитинова, гадолеинова, линолова, линоленова, палмитолеинова и миристинова киселина. Едно от основните му предимства е способността да задържа влагата в кожата. Неговата способност да абсорбира влага е 240% по-висока от тази на ланолина.
Купуасу в козметиката
В козметиката маслото от купуасу перфектно възстановява еластичността на кожата и я разглажда. Съдържа фитостероли, които стимулират регенерацията на кожата и помагат за нейното възстановяване. В продуктите за лице то е част от anti-age козметиката - кремове, маски, серуми, и е подходящо средство в грижата за зрялата кожа. Маслото има силно овлажняващи свойства. То бавно прониква в дълбоките кожни слоеве, с което гарантира дълготрайна ефективност. Чудесно овлажнява сухата и дехидратирана кожа, включително е подходящо в грижата и за чувствителната кожа. Участва в различни хидратиращи кремове и маски за лице, балсами за устни. В допълнение маслото от купуасу има противовъзпалителни свойства, то премахва дразненето и помага при екзема и дерматит. Използва се в състава на някои почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло маслото се цени, заради силно хидратиращите си свойства. Включва се в състава на различни овлажняващи кремове, лосиони и масла. Защитава кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се използва в слънцезащитната козметика - кремове, лосиони, спрейове. Също така намира приложение в различни кремообразни и сухи ролони и дезодоранти. В продуктите за коса маслото се грижи за боядисаната, накъсана и суха коса. То запазва блясъка и цвета на косата, като същевременно допринася за дълготрайната им хидратация и възстановяване. Включва се в състава на някои шампоани, маски и балсами за коса.
Куркума
Куркумата (лат. Curcuma longa) е ароматно растение от семейството на Джинджифила. Отглежда се в страни със субтропичен климат. В Индия е широко разпространена, но се отглежда и в страни като Камбоджа, Индонезия, Шри Ланка, Китай, Япония, както и на островите Хаити и Мадагаскар. От сухите корени на растението се получава пикантна подправка, която е с жълто-оранжев цвят и е основен компонент на кърито. Тя съдържа багрили вещества, които са лесно разтворими в мазнини.
Куркумата има силно лечебно действие. Тя е отличен природен антибиотик. Съдържа фосфор, желязо, калций, йод. Богата е на витамин B2, B3, C, K. Редовната употреба на подправката подобрява храносмилането, затопля и пречиства кръвта. Веществата съдържащи се в растението предпазват от захарен диабет и успешно се борят с наднорменото тегло, тъй като подобряват метаболизма и намаляват нивото на холестерол в кръвта.
Куркумата в козметиката
В козметиката куркумата се използва основно в продуктите за лице. Благодарение на силно изразените си антиоксидантни свойства често се използва в anti-age козметиката - кремове, серуми и маски за зряла кожа. Тя възстановява еластичността на кожата и изглажда бръчките. Съдържа антибактериални и противовъзпалителни свойства и успешно се бори с акне, екзема, пъпки и различни кожни проблеми. Участва в състава на някои почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Благодарение на багрилните си вещества, се използва в състава на някои бои за коса и оцветители. В продуктите за баня се включва в състава на различни сапуни за ръце и тяло, олиа за вана и др.
Къпина
Къпината (лат. Rubus) е малък трънлив храст от семейство Розоцветни, който расте предимно по бреговете на реки и дерета. Сочните плодове наподобяват плода на малината. Те са черно-лилави или лилаво-червени на цвят. За родина на растението се приема Америка, където то се среща практически във всички региони. Също така е разпространена в Евразия и Русия.
Къпината е природен мултивитаминен комплекс, полезен за целия организъм. В състава ѝ се включват фруктоза, глюкоза, каротин, витамини C, витамин E, P, PP, K, провитамин A, витамини от група B. Тя е богата на множество минерали, като калий , натрий, магнезий, калций, желязо, фосфор и мед, както и на органични киселини (лимонена, ябълчена, винена, салицилова). Чудната къпина съдържа също така и пектин и целулоза. Биофлавоноидите и естествените антиоксиданти, който се включват в състава ѝ, се борят с възпаленията и отоците.

В семената на къпината се съдържа масло, чиято масленост е повече от 12%. То се извлича чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло е с характерен орехов аромат, а цветът му варира от светлозелен до златист. По състава си маслото от къпина е уникално, като превъзхожда дори рибеното масло. Богато е на растителни протеини, витамин C и витамин Е, минерали, алфа-линоленова, линолова, палмитинова, маргаринова и хептадеканова киселина, каротеноиди, хлорофил и др.

В народната медицина къпината се използва при заболявания на горните дихателни пътища, бронхит, грип, пневмония, бъбречни заболявания, гастрити, анемия и др. Сокът от къпини се препоръчва при понижен имунитет, безсъние, истерия и общо отслабване на организма. Къпините действат благоприятно върху дейността на мозъка, подобряват паметта и стимулират мисловните процеси. Те са ниско калорични и често се включват в различни диети.
Къпината в козметиката
Къпината е широко разпространена в козметиката. В продуктите за лице тя е подходяща в грижата за мазната и проблемна кожа. Бори се с разширените пори и възстановява увредената кожа. Тя има силни противовъзпалителни свойства и помага при екземи, дерматити, пъпки и други кожни проблеми. Включва се в състава на различни почистващи средства, като тоници, лосиони, маски, кремове и др. Маслото от къпина е идеално средство в грижата за застаряващата и зряла кожа. То подхранва кожата, стимулира обновяването на кожните клетки, изглажда бръчката и се включва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур, кремове за шия и деколте. Къпината притежава избелващи свойства, бори се с пигментните петна и участва в състава на избелващите продукти за лице, като серуми, лосиони и маски. Маслото от къпина притежава овлажняващи свойства и възстановява сухата и лющеща се кожа. Подари тази причина, то е ценна съставка в продуктите за тяло, като се включва в състава на различни хидратиращи лосиони, млека и масла. В продуктите за баня участва в състава на някои сапуни, душ гелове, ароматни бомбички за вана и др. Къпината намира приложение и в състава на декоративната козметика.
Как да се защитим от слънцето?
Всичко, което трябва да знаем за слънцезащитната козметика.
Nivea Sun
Слънцезащитни кремове, лосиони и олиа
Козметика за обезкосмяване
Епилатори, депилатоари, депилиращи ленти, кола маска и други.
Catrice The Dewy Routine
Декоративна козметика
Nivea Black & White Silky Smooth
Дезодоранти против изпотяване
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво