store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Козметика  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Козметика    Азбука на козметиката - С
Търсене
Грим и разкрасяване
Грижа и почистване
Бебешка и детска козметика

Азбука на козметиката - С

Съдържание:
Салвия
Салвията (лат. Salvia) е многогодишен тревист храст със сиво-зелени набръчкани листа и лилави цветя. Растението е непретенциозно и расте в умерените и топли географски ширини на двете полукълба. За негова родина се приема Средиземноморието. Съществуват повече от 700 вида, като най-известният сред тях е градинският чай. Използван е в медицинските практики на гръцки и римски лекари, а самият Хипократ го нарича "лечебна билка" и го прилага за лечението на множество заболявания. От листата и цветчетата на салвията се получава масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е прозрачно и почти безцветно. Ароматът му е тежък, кехлибарен, с ясно изразени горчиви нотки, тютюнев нюанс и балсамов мирис.
Пълният химичен състав на маслото все още не е известен, но в него се съдържат много естери и органични киселини, летливи и ароматни смоли. Използва се успешно в медицината за лечение на заболяванията на стомашно-чревния тракт, отделителната система, дихателната система, вирусни инфекции, диабет и др. Сваля напрежението и премахва симптомите на депресията.
Приложение в козметиката
В козметиката маслото от салвия е широко разпространено. То стимулира регенерацията на кожните клетки, увеличава синтеза на колаген, изглажда фините бръчки, като придава на кожата гладкост и мекота. В продуктите за лице е подходящо средство в грижата за зрялата кожа и се използва в anti-age козметиката – кремове, серуми, маски за лице, кремове за околоочния контур. Маслото има силни противовъзпалителни и антибактериални свойства, намалява възпаленията на кожата, нормализира дейността на мастните жлези и се бори с акнето. Включва се в състава на различни почистващи лосиони, тоници, кремове, маски и серуми за мазна и проблемна кожа. Присъства и в състава на някои пасти за зъби и води за уста. Има положителен ефект върху целулита и се използва в антицелулитната козметика - масажни масла, лосиони, кремове, гелове, серуми. В продуктите за коса маслото и екстрактът от салвия стимулират растежа, предотвратяват косопада и пърхота и се борят с прекомерното омазняване на косата. Част са от състава на някои шампоани, балсами и маски за коса. Също така се използват и в лечебната/медицинската козметика за коса. В козметиката за баня участва в състава на различни сапуни, ароматни бомбички за вана, душ гелове, млека и пяни за вана.
Салицилова киселина
Какво представлява салициловата киселина?
Салициловата киселина е ароматна бета-хидрокси киселина. Представлява безцветно кристално вещество. Среща се в природата в редица растения, богати на салицин, от където може да бъде извлечена чрез дестилация с водна пара или екстракция. Изолирана е за пръв път от кората на бяла върба. Първоначално северноамериканските индианци я използват за направата на лекарства срещу главоболие. По-късно салициловата киселина, включително и нейните производни, като ацетилсалициловата киселина (аспирин), основно се синтезират. Причината за това е, че процесът е лесен, чист и ефективен.

Днес салициловата киселина има широко приложение. Използва се предимно във фармацевтичната и козметичната индустрия, заради което е и една от най-подробно изучените съставки в тези индустриални браншове.
Салицилова киселина в козметика
Множество качества на салициловата киселина са доказани през годините. Известно е, че тя притежава ексфолиращо, овлажняващо, противовъзпалително, противогъбично и противопърхотно свойство.

Едно от основните свойства на салициловата киселина е нейната способност да отстранява мъртвите клетки от кожата. Притежавайки подобно основно действие, салициловата киселина се превръща най-широко използваните съставки за химичен пилинг в маски и емулсии за лице. Ексфолиращият ефект обаче зависи от концентрацията на веществото.

В продукти против акне, освен заради ексфолиращото действие, салициловата киселина се влага и поради антибактериалната си дейност. Често се използва и в продукти против пърхот, като се залага на противосърбежната и антибактериалната активност на киселината.

Въпреки многобройните си качествата, салициловата киселина няма особен ефект, влагана самостоятелно. Доказано е, че в противогъбични препарати, когато е в комбинация с други фунгицидни съставки, киселината повишава тяхната ефективност. Понякога в козметичните изделия, тя се влага и като улесняващ проникването на други актини съставки в кожата агент (транспортен агент). Използва се и като кондиционер за кожата и косъма, регулатор на киселинността, като аналгетик и UV-абсорбер, чието действие е силно абсорбиране на ултравиолетовата светлина.

В козметиката е разрешено влагане на салицилова киселина до 2%, всички продукти, които съдържат по-висока концентрация са фармакологични препарати за дерматологични процедури.
Сандалово дърво
Сандаловото масло (лат.Santalum album) се извлича от дървесината на бялото сандалово дърво. То е вечнозелено тропическо дърво, с дебел ствол. Расте в Индия и на островите в Индийския океан. Сандаловото масло се получава чрез метода на парната дестилация, като колкото по-тъмна е дървесината на дървото, толкова повече масло може да се извлече от нея. Полученото масло е гъста течност, с бледожълт цвят, с кафяв или зеленикав оттенък и силен аромат. То е неразтворимо във вода, но добре се разтваря в спирт и минерални масла. Ценните свойства на сандаловото масло са известни още от древността. Индианците са го използвали за облекчаване на нервното напрежение и при медитация. Маслото съдържа смоли, сантален пигмент и терпени. Действа успокояващо, отпуска мускулите, нервите и кръвоносните съдове. Повишава имунитета и помага при безсъние.
Приложение в козметиката
Сандаловото масло се използва в парфюмерията, ароматерапията и козметиката. Благодарение на високата си трайност и способността да предотвратява изпарението на леки аромати, то се използва като база за някои ориенталски и дървесни парфюми. Маслото лекува депресии, стрес, нервно напрежение, успокоява ума и душата. В ароматерапията се включва в състава на голяма част от масажните масла. В козметиката маслото от сандалово дърво е широко разпространено. В продуктите за лице то премахва акне, зачервявания, гнойни пъпки и се използва в състава на различни лосиони, тоници и кремове за проблемна кожа. Също така нормализира работата на мастните жлези, намалява производството на себум, стеснява разширените пори и участва в някои почистващи лосиони, тоници, маски и кремове за мазна кожа. Сандаловото масло има подмладяващи свойства. То подобрява еластичността на кожата, изглажда фините бръчки по лицето, особено в областта около очите и устните. Тонизира кожата и се използва в anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Маслото има избелващи свойства, бори се с пигментните петна и се включва в някои избелващи лосиони и кремове за лице. Благодарение на хидратиращите си свойства, сандаловото масло, предпазва кожата от изсушаване и лющене. В продуктите за тяло се използва в състава на различни кремове, млека и лосиони за суха и загрубяла кожа. То предпазва кожата от вредните ултравиолетови лъчи и участва в слънцезащитната козметика – лосиони, масла, спрейове и др. Използва се и в лосионите за след бръснене. В козметиката за баня се добавя в състава на сапуни, душ гелове, ароматни соли и бомбички за вана и пяни за вана. Маслото от сандалово дърво е ефективно средство в продуктите за коса. То овлажнява косъма, укрепва космените фоликули, бори се с пърхота и стимулира растежа. Участва в състава на някои овлажняващи шампоани и балсами за коса.
Сапонария
Сапонария (лат. Saponaria Officinalis), известна още като "сапунче" е многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови. Името на билката произлиза от латинското "sapo", което в превод означава сапун. Всичките му части, особено коренът, се разпенват и могат да образуват пяна. То е с пълзящо червено-кафяво коренище и изправено стъбло, което може да достигне височина до 1 метър. Листата са заострени срещуположно разположени. Цветчетата са големи, ароматни, с къси дръжки, като могат да бъдат бели или розови на цвят. Плодът е с яйцевидна форма, с многобройни малки бъбрековидни семенца. Цъфти през юли - август, а плодовете узряват през август. Растението е разпространено в европейската част на Русия, Кавказ, на юг от Западен Сибир, в Казахстан и Централна Азия. То расте по пясъчни и глинести почви, в гористи местности, около бреговете на реки, по ливади, край пътя.

Коренът на растението съдържа въглехидрати, гликозиди, сапонини и др. При контакт с вода сапонините образуват голямо количество пяна, от където идва и името на сапонарията. Листата са богати на аскорбинова киселина, алкалоиди, флавоноиди и др. Богатото на сапонини коренище на растението в промишлеността е известно като "червен сапунен корен". В медицината се употребява като отхрачващо средство. Също така то притежава диуретични, потогонни и антиревматични свойства. Използва се под формата на отвара при заболявания на белите дробове, далака, черния дроб, при бронхити, лечение на чревни заболявания, както и при метаболитни нарушения. Външно се прилага при краста, циреи и зъбобол.
Приложение в козметиката
В козметиката сапонарията е широко разпространена. Колагенът, съдържащ се в корените на растението регулира обмяната на веществата в кожата и съхранява младостта ѝ за дълго време. В продуктите за лице това я прави много ценна съставка в anti-age козметиката. Растението има свойството да нормализира мастните жлези и е подходящо използването му в грижите за мазната кожа на лицето. Също така то почиства кожата в дълбочина и помага при множество кожни заболявания, като екзема, акне, псориазис, дерматит и др. Сапонарията има успокояващо действие при различни алергии и сърбежи. Подходящо е използването ѝ в грижата за чувствителната и проблемна кожа. Включва се в състава на различни почистващи лосиони, тоници, млека, маски и др. Растението омекотява кожата и я предпазва от изсушаване. В продуктите за тяло се използва основно в козметиката за баня. Благодарение на разпенващите си и антибактериални свойства се включва в състава на множество сапуни, душ гелове, душ кремове, интимни гелове, пяни за вана и др. Също така се използва в продуктите за устна хигиена, включвайки се в някои пасти за зъби и води за уста. Сапонарията стимулира растежа на косата, като едновременно с това се бори с пърхота и косопада. В продуктите за коса се включва в състава на различни шампоани и балсами.
Сапунена ядка
Сапунената ядка (Sapindus Mukorossi) се добива от широколистно дърво, растящо в Индия и Непал. Наричано „сапуненото дърво“, то достига височина до 25 метра и цъфти само през лятото. Големите костилкови плодове на дървото се наричат сапунени ядки. Богати на природни сапонини и гликозиди, те притежават почистващи свойства при разтваряне във вода. Ето защо сапунената ядка често се среща в състава на пасти за зъби, меки почистващи продукти за лице и тяло, щадящи шампоани и дори в прах за пране.

Сапунените ядки се използват и в медицината като средство за откашляне, контрацептив, епилепсия, псориазис. Има проучвания, че плодовете на сапуненото дърво инхибират растежа на туморните клетки. Включени са и в Аюрведическия списък с билки и минерали за шампоани, почистващи препарати и средства за лечение на псориазис и екзема.

Съставките в костилковите плодове на индийското дърво са известни и с хипоалергенните си свойства. Екологично чисти, сапунените ядки не съдържат фосфати, пенители, избелители и други химикали, които имат вредно действие върху кожата.
Саша инчи
Саша инчи (лат.Plukenetia Volubilis, Sacha Inchi) е многогодишно растение от семейство Млечкови. Стъблата му са зелени и тънки, като то може да достигне височина до два метра. Листата са със сърцевидна форма. Плодовете му са зелени на цвят, със звездообразна форма, в които се съдържат семена. Растението носи плодове два пъти в годината.

Листата, семената и маслото от саша инчи са се използвали от индианците в продължение на хиляди години. Семената на растението са богати на протеини (около 25 - 30%) и растително масло (60%). Днес това уникално растение вирее само в Перу, в определен климатичен пояс и в екологично чисти природни условия. Неговите лечебни свойства са се съхранили и в 21 век. Доказателство за това е широкият спектър, в който се прилага, а именно хранително-вкусовата промишленост, медицината, фармакологията, козметологията и др. Лечебните му свойства са познати освен в Перу и в Япония, САЩ и Европа.

От семената на плода саша инчи се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло е бледожълто на цвят, с приятен специфичен аромат. Абсорбира се бързо от кожата без да оставя мазни следи. То е с високо съдържание на полиненаситени мастни киселини – Омега -3, 6 и 9. ( Омега-3 – 48%, Омега-6 – 35%, Омега-9 – 9%). Те оказват широко действие на различни системи в организма: регулират работата на сърцето и кръвоносните съдове; приповдигат настроението и са източник на енергия. Маслото е богато на витамин A, E и C. В него се съдържат олеинова, палмитинова и стеаринова киселина. В семената се съдържат йод, калций, тирозин, лизин, фибри и др.

В медицината се използва като успокояващо средство при ставни болки, подобрява зрението, бори се с депресията, намалява нивото на холестерола. То предотвратява сърдечно-съдови заболявания и помага при лечението на диабет. Прилага се и в различни диети, като средство, което помага в борбата с наднорменото тегло.
Приложение в козметиката
Маслото от саша инчи се ползва с голяма популярност в козметиката (също така и в декоративната козметика). То е подходящо за всеки тип кожа, включително и за чувствителната, благодарение на своите седативни свойства. Маслото овлажнява, подхранва, ревитализира и регенерира кожата по естествен път. Действа антиоксидантно, като помага да се стопират признаците на стареене. Притежава изразени anti-age свойства: намалява кожните несъвършенства, изглажда мимическите бръчки и предпазва кожата от преждевременните такива. Възвръща младостта и еластичността на кожата, правейки я по-гладка и стегната. Действа ефективно дори и в грижата за зрялата кожа. Това прави маслото от саша инчи много ценна съставка в anti-age козметиката, като в продуктите за лице се включва в състава на различни кремове, серуми, флуиди, маски, кремове за околоочния контур и др. Поради съдържащите се в него полиненаситени мастни киселини, то възстановява и нормализира водно-липидния баланс на кожата, намалявайки дехидратацията. Стимулира обменните процеси и насища кожата с кислород. Също така подпомага заздравяването на различни белези, вследствие на кожни заболявания, рани, изгаряния. Помага при екзема, дерматит и псориазис. Подобрява значително състоянието на сухата, лющеща се и груба кожа. В продуктите за тяло то се включва в състава на различни омекотяващи лосиони, кремове, млека, масла и др. Предпазва кожата от появата на стрии и се използва в някои кремове, масла и лосиони против стрии. Маслото от саша инчи укрепва ноктите и се употребява в състава на някои масла за нокти, кремове за ръце и нокти, кремове за крака и др. То защитава и укрепва косъма, като действа благоприятно в грижата за сухата и изтощена коса. В продуктите за коса се включва в състава на различни шампоани, балсами, маски и масла.
Свободни радикали
Какво представляват свободните радикали?
Свободните радикали са клас от молекули с един несдвоен електрон. Някои свободни радикали представляват комбинация само от два атома, а други са доста по-сложни, като например отстраняването на един електрон от дълговерижни макромолекули (протеини, хромозоми). Често се смята, че свободният радикал е малка, силно реактивна, силно токсична кислородна молекула. Това обаче не е съвсем правилно схващане.

Кислородът е изключително важен елемент за живота на планетата, но в определени случаи, той може да има изключително вредно въздействие върху човешкия организъм. Повечето от потенциално вредните въздействия на кислорода се дължат на способността му да образува редица химични съединения, чиято активност е известна като “реактивни кислородни видове” или т.нар. ROS.

ROS са клас молекули, с един или повече несдвоени електрони, които са силно реактивни и нестабилни. Обикновено ROS са събирателен термин, обединяващ и реактивни видове като хипохлориста киселина, водороден прекис, озон и т.н. Известно е, че в човешкия организъм се образуват много разнообразни кислородни свободни радикали и други реактивни видове. Доказано е, че металните йони в организма или в храната ускоряват образуването на свободни радикали. Въздействието на свободните радикали обаче има редици вредни последици, сред които ускорено стареене, карциногенеза, атеросклероза и други.
Но неблагоприятните ефекти могат да бъдат избегнати и елиминирани с участието на екзогенни (външни за организма) или ендогенни (вътрешни за организма) антиоксиданти вещества. Дори присъствието на антиоксидантите да е ниски концентрации, те значително ограничават и забавят действието на свободните радикали.
Източници на свободни радикали
Всъщност реактивни кислородни видове е термин, обхващащ всички реактивни форми на кислорода, в това число радикални и нерадикални форми, които участват в протичането на биохимични реакции. Реактивен кислород може да бъде получен както при есенциални биохимични процеси вътре в организма, така и от външни източници. Често сред тях са излагане на рентгенови лъчи, UV-лъчи, озон, цигарен дим, индустриални замърсявания, химикали и други.

В резултат на действието на свободни радикали, организмът попада в състояние наречено оксидативен стрес. Той довежда до състояние на супер небалансирано съотношение на произведени свободни радикали спрямо количеството антиоксиданти. В резултат на това биохимичните реакции в организма не протичат правилно или въобще не протичат.

С други думи, източници на свободни радикали са:
  • вътрешни източници – най-често могат да бъдат ензимни реакции, обслужващи дихателната система, фагоцитозата (поглъщане на различни частици от клетката и тяхното последващо разграждане-смилане), простагландиновата синтеза (производство на специфични вещества отговорни за свиването и отпускането на гладката мускулатура), цитохром P450 ензимна система (компоненти на електронно-транспортната верига).
  • въшни източници – резултат от неензимни реакции на кислорода с органични съединения, но могат да бъдат инициирани и от йонизиращо лъчение; други източници са индустриални замърсявания, пестициди, анестетици, радиация, наркотични вещества и т.н.
  • физиологични фактори – към тях най-често се причисляват стрес, силни емоции, болестни състояния.
Действия на свободните радикали върху организма
Свободните радикали могат без ограничение да се свързват с много жизнено важни молекули в тялото на човека, включително и ДНК.

Тези процеси крият голяма опасност, защото:
  • ако свободните радикали не се деактивират, тяхната химическа активност може да увреди всички клетъчни макромолекули, протеини, въглехидрати, липиди, нуклеинови киселини разрушителният ефект върху протеините е причина за заболявания като катаракт
  • свободните радикали увреждат и ДНК, което е причина за възникване на заболявания като рак, сърдечни заболявания, кожни болести
  • активните кислородни радикали въздействат и върху броя на лезиите на ДНК, откъдето се предизвикват мутации и генетични промени
  • ускоряват процесите на биологично стареене
Защита от свободните радикали
Генерирането на свободните радикали е естествен процес, който не може да бъде спрян. Въпреки това, съществува защитен механизъм, който да предотврати неконтролируемото развитие на окислително-радикаловите процеси. Осигуряват го антиоксидантите.

Доказано е, че хората, които приемат най-много антиоксиданти, са най-малко застрашени от коронарни болести и рак. Освен това, ако поддържаме нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани, преди да са нанесли някаква вреда на организма.

Обикновено набавянето на антиоксиданти най-често става чрез консумиране на храни, сред които предимно плодове и зеленчуци, богати на витамините C и E. В хранителния режим е добре да присъства и бета-каротин, както и микроелементите селен и цинк. Освен с храната обаче, част от необходимите количества антиоксиданти могат да бъдат "доставени" и с козметиката. Обикновено има продукти със съдържание на антиоксидантните витамини.
Сена
Серамиди
Серамидите (лат. Ceramide) са естествени липиди (мазнини), които са основните структурни компоненти на външната структура на кожата. Те са разположени в пространството между клетките на кутикулата. За пръв път са открити в мозъчните тъкани. Заедно с холестерола и мастните киселини, серамидите предотвратяват загубата на вода през епидермиса, което довежда до изсушаване на кожата. Естествените серамиди се явяват бариера срещу бактериите и замърсяванията от околната среда. Най-богатият източник на серамиди са клетките във външния слой на кожата. С възрастта нивото на серамидите намалява, което е една от причините за изсушаване на кожата.

Основни функции на серамидите:
  • регулират растежа на клетките
  • забавят стареенето
  • предотвратяват прекомерната клетъчна пролиферация
  • защитават от агресивната външна среда

Всички дерматологични асоциации на ЕС и САЩ класифицират серамидите като безопасни козметични ингредиенти. Козметичните продукти, съдържащи в състава си серамиди, са подходящи за хора с всякакъв тип кожа. Те са безопасни, не дразнят кожата и не предизвикват алергични реакции.
Серамидите в козметиката
В козметиката серамидите се използват в борбата със стареенето на кожата. В продуктите за лице се използват в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремовете за околоочния контур. Полезни са при лечението на някои кожни заболявания, включително екзема и псориазис. Включват се в състава на различни почистващи лосиони, кремове, тоници и маски за мазна и проблемна кожа. Благодарение на хидратиращите си свойства, серамидите намират място и в декоративната козметика - участват в състава на гланцове за устни, червила, балсами и BB кремове. Серамидите са от съществено значение за запазване на влагата в кожата и в продуктите за тяло са отлично средство в грижата за сухата и белеща се кожа. Използват се в състава на различни лосиони, млека, кремове и масла за тяло. Също така участват в състава на слънцезащитната козметика - лосиони, кремове, масла. В продуктите за коса серамидите подобряват състоянието на косъма. Те активно укрепват космените фоликули и помагат в борбата с пърхота. Включват се предимно в състава на някои балсами и маски за коса.
Серин
Какво е серин?
Серинът е алфа-аминокиселина, първоначално извлечена от коприната. По-късно е установено, че е една от 22-те аминокиселини в човешкия генетичен код. Това означава, че серинът е част жизненонеобходими вещества за правилното физическо и психическо функциониране на човешкия организъм. Както всички алфа-аминокиселини, серинът също е градивен елемент на протеините. Обикновено човешкото тяло синтезира серин по време на различни метаболитни процеси от друга аминокиселина – глицин.

Серинът отговаря за клетъчното размножаване и развитието на мозъка. Участва в изграждането на колагена и еластина. Една от основните му функции е да осигури здравословно и правилно функциониране на централната нервна система. Серина е отговорен и за инхибиране преноса на болка. Участва и в метаболизма на мазнините, в синтеза на различни антитела, както и на имуноглобулини – основните отговорници за поддържане на здрава имунна система.
Приложения в козметиката
В козметични продукти серинът се влага предимно заради хидратиращите и овлажняващи свойства. Обикновено се влага в бебешки продукти и козметични изделия за чувствителна и възпалена кожа. Участва в състава и на продукти за почистване на грим. Заради активното си участие в изграждането на колагена, серинът намира приложение и в продукти против стареене.

В зависимост от метода на извличане, съществуват 3 вида серин:
  • L-серин - Това е естествената, натурална форма на аминокиселината. Основно се използва във фармацевтични препарати.
  • D-серин и DL-серин - Деривати или т.нар. синтетични версии на естествения серин. Тези форми на серин се използват в препарати при епилепсия, като невромодулатор при депресии, при лечение на Паркинсон.

В козметичната индустрия се използва както синтетичен, така и натурален серин. Сред растенията с богато съдържание на това вещество са соя, грах, царевица и пшеница.
Серицит
Серицит (Cericite Mica) е бял или светлобежов прах, с лек блестящ ефект. Той е без мирис и е неразтворим в течности. Серицитът има множество уникални свойства и качества, поради което спектърът му на употреба е широк. Той, както повечето камъни, се използва в строителството, но благодарение на уникалните си свойства се явява основният ингредиент, използван във всички видове минерална козметика.
Приложение в козметиката
Серицитът подобрява текстурата на минералната козметика, заменя талка в декоративната козметика и придава максимално естествено покритие на кожата. Подобрява стабилността на емулсията и придава по-голяма дълготрайност на козметичните продукти. Когато се нанася върху кожата ? придава копринена мекота и лек блясък. Той е подходящо средство в грижата за зрялата, мазна и проблемна кожа. В минералния грим за лице серицитът се включва в състава на декоративната козметика (пудри, BB кремове, фон дьо тени, ружове). Той премахва дребните бръчки, подобрява еластичността на кожата и се използва в състава на продукти с anti-age ефект. Също така той премахва мазния блясък, перфектно матира кожата и не запушва порите. Контролира мастния себум и се използва в състава на различни матиращи кремове, основи за грим и др. Среща се и в състава на някои сапуни и почистващи продукти за лице, като тоници, гелове и т.н. В минералния грим за устни серицитът се употребява в състава на различни червила, балсами и моливи. В минералния грим за очи се включва в основи за сенки, сенки, очни линии, спирали и други, като помага за по-бързото им изсъхване при нанасяне върху кожата.
Сизал
Сизалът (Agave sisalana), е растение, за което се смята, че произлиза от южната част на Мексико, но днес е широко култивирано и се среща по цял свят. Видовете имат и естествени популации в други части на Мексико, а също и в Испания, Либия, Мароко, Канарските острови, Кабо Верде, много части на Африка, Мадагаскар, Тайланд, Соломоновите острови, Хавай, както и много други места в целия свят, където растението може да вирее на топъл климат.
То има живот около 7-10 години и обикновено произвежда 200-250 използваеми листа, всяко от които съдържа около 1000 влакна. Влакната представляват само около 4% от теглото на растението. Те се извличат чрез процес, известен като декортикация - листата се изчистват, така че да останат само влакна. Използват се инсталации с тънки ножчета или вода за отмиване на отпадъчните части на листото.
След това влакната се изсушават - правилното сушене е важно, тъй като качеството на влакната зависи до голяма степен от съдържанието на влага в тях. Готовите твърди влакна традиционно се използват широко в целулозно-хартиената промишленост, при производството на въжета в мореплаването, в селското стопанство, за производството на килими и др.
Приложение в козметиката
Суровите и твърди влакна на сизала се употребяват с голям успех в някои продукти като например гъби и ръкавици за баня. При масаж те спомагат да се подобри кръвообращението на кожата и имат функцията на естествен ексфолиант, почистват дълбоко и създават пилинг-ефект. Сизаловите влакна могат и да се използват за много ефективен антицелулитен масаж на сухо. При изработката на гъбите и ръкавици за баня със сизал се използват небоядисани влакна, за които е малко вероятно да предизвикат алегия.
Силиций
Силицият е химичен елемент, открит през 1825 г. от шведския химик и минералог Й. Берцелиус. Името му произлиза от латинските думи silex и silicis, и означава "кремък". Силицият е втори по разпространение в елемент от масата на земната кора, след кислорода. Освен това е и един от главните елементи на неживата природа. Чистият силиций е един от най-важните полупроводникови материали. Той "работи" в съвременните радиоприемници и фотоелементите. В природата той не се среща в свободно състояние, а единствено под формата на съединения, голяма част от които са резултат от свързването му с кислород. Съответно сред най-често срещаните съединения на силиция се нарежда силициевият диоксид (SiO2) - най-важното природно неорганично съединение. Това е така, защото кристалният силициев двуокис всъщност е чистия кварцов пясък. От силициев двуокис (чист пясък) се прави кварцово стъкло за сложни оптични устройства, лабораторни съдове и осветителни прибори. Едро кристалната форма на силициевия двуокис е известна под името планински кристал. Сега такива кристали, необходими за много отрасли на техниката, се произвеждат в заводски цехове. Без пясък обаче е невъзможно получаването на най-важните строителни материали - бетонът и железобетонът.

Това, което може би не знаете е, че силиций се съдържа и в човешкият организъм (около 7g), където играе ролята на основен свързващ структурен елемент. Той участва в обменните процеси, като помага на клетъчните молекули да образуват единна структура. В по-концентрирано количество силицият присъства в костите, ноктите, сухожилията и стените на аортата. С времето обаче количеството "Si" в тялото намалява и се налага да търсим начини да го набавим, най-вече за да протича нормално обмяната на веществата. Едно от местата, където силицият "се крие", е обвивката на зърнените култури, но често не се стига до неговата консумация, защото зърнените култури биват рафинирани и при обработката им именно тази "силициева обвивка" на зрънцата попада при отпадъците. Ето защо един от начините за набавянето му е чрез т.нар. "растителен силиций", съдържащ се в обвивките на зърнени култури овес, ечемик, и бобови кълнове в ръж, пшеница. Приема се както на прах, разтворим във вода, така и като хранителна добавка. Друг ефективен начин за набавяне на този полезен за тялото минерал е и през кожата, която играе ролята на чудесен "проводник". За тази цел се може да използвате козметика, съдържаща силиций.
Приложение в козметиката
Като съставка в козметката силицият присъства или под формата на растителен силиций, или като съединението силициев диоксид (SiO2). Независимо начина на приложение обаче, функциите и свойствата, които извпълнява, не се променят. Като цяло силицият е толерантен към кожата и затова козметичните продукти, съдържащи растителен силиций или силициев диоксид са подходящи за хора с чувствителна кожа. Освен това силицият има свойството да запазва еластичността на тъканите, играе важна роля при регенеративните процеси и здравословното формиране на съединителната тъкан, тъй като стимулира производството на колаген - най-важният ѝ компонент. Освен това той има функцията да "поправя" еластичността и здравината на кожата, като забавя процеса на стареене на тъканите. Стимулира метаболизма на клетките, както и образуването на нови клетки. Това, разбира се, е причината за изработването както на козметика за лице, така и на много продукти за тяло със силиций.
Наличието на силиций в някои козметични продукти е основен фактор за красива и блестяща коса. Ето защо се срещат и немалко козметични продукти за коса със силиций. Той има свойството да укрепва косъма и да стимулира растежа на косата. И може би много от вас не знаят, че силиция се включва също в състава на декоративната козметика (пудри, BB кремове, ружове и фон дьо тени). Това е така, защото силицият спомага за изглаждането и матирането на кожата. Оказва се, че минералът дори оказва чудестно влияние и върху ноктите, като изглажда плочката и стимулира растежа им.
Силициевият диоксид често влиза в състава на пасти за зъби като пълнител или абразив, в зависимост от обработката на изходната суровина и размера на частиците. Това се дължи на свойството на силиция да предотвратява възпаления в устната кухина, както и появата на кариеси.
Сквален
Скваленът (лат. Squalane) е природен ненаситен въглеводород, който е свързан с каротеноиди. През 1916 година е открит за първи път от японски учени, когато са изследвали причините за оцеляване на дълбоководните акули. Оказва се, че техният черен дроб изработва особено вещество, което при комбинация с водни молекули освобождава кислород и снабдява акулата с него. Веществото е наречено сквален (от латинското squalus – акула). Последващите изследвания показват, че сквален може да се отделя с кожните секрети. Полученият кислород укрепва имунната система, защитава организма от бактериални и гъбични инфекции, регулира обмяната на веществата, бори се със злокачествените клетки, предотвратява преждевременното стареене.
Натуралният сквален се получава от животински и растителни източници. Извлича се най-често чрез многократна дестилация и филтрация на зехтин чрез студено пресоване. Течността, която се получава е безцветна, без мирис, неразтворима във вода.
Приложение в козметиката
В козметиката скваленът е известен със своите хидратиращи свойства. Молекулата му лесно се интегрира в липидния слой на кожата, укрепва го и предотвратява изпарението на влагата. Използва се в състава на хидратиращите продукти за лице, като хидратиращи маски, кремове, серуми. Грижи се за устните и в декоративната кзметика се включва в различни балсами и червила. Скваленът подобрява еластичността на кожата, ускорявайки нейната регенерация. Той изглажда фините линии и бръчките и участва в anti-age козметиката – кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур. Подходящо е използването му в грижата за зрялата кожа. Скваленът усилва клетъчния имунитет, стимулира производството на антитела, които се борят с бактериите, гъбичките и кожните замърсявания. Включва се в различни почистващи лосиони, тоници, маски и кремове за мазна и кремове за проблемна кожа. В продуктите за тяло той действа като успокояващо средство, което облекчава прекалено сухата и чувствителна кожа, предпазвайки я от лющене. Това го прави необходима съставка в някои кремове, лосиони, масла, успокояващи кремове за ръце и нокти и кремове за напукани пети. Среща се и в състава на слънцезащитната козметика - кремове, лосиони, масла. Веществото успокоява кожата на главата и стимулира подхранването на космените фоликули. В продуктите за коса се използва в състава на различни шампоани и балсами за коса.
Слез
Слезът (лат. Malva Sylvestris) е двугодишно лечебно растение с ярки големи цветя. Растението е с дължина от 20 до 120 cm. То е с единични стъбла и разклонени корени. Листата силно наподобяват формата на сърце. Цветчетата са яркорозови, червени или лилави. Периодът на цъфтене е от юли до септември. Плодовете на слеза са сухи, с много тичинки. Растението расте в Африка, Северна Америка и в европейските и азиатски региони. Приема се за плевел, който вирее свободно и може да се срещне почти навсякъде. Още в Древен Египет започва да се използва като лекарствено средство, което помага за култивиране на растението.

Слезът съдържа витамини B, PP, C, каротин, захар, слуз, танини, пигменти. Богат е на минерали - желязо, цинк, кадмий. Семената му съдържат до 18% масло, богато на мазнини.
Слезът в козметиката
В козметиката екстрактът от слез успокоява кожата, стимулира регенерацията на клетките и ускорява метаболизма им. В продуктите за лице той стимулира синтеза на колаген, има подмладяващи свойства и се използва в състава на anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур. Благодарение на хидратиращите си свойства слезът участва в състава на омекотяващи кремове, маски, лосиони за почистване на грим и др. Екстрактът съдържа важни витамини и аминокиселини, което го прави ефективен в борбата с отоците и подутините. В продуктите за тяло има противовъзпалително действие и се включва в състава на някои кремове, лосиони, млека, кремове за крака. В продуктите за коса подхранва косъма и му придава блясък. Среща се в различни шампоани, балсами и маски за коса. Подходящо средство е в грижата за деликатната чувствителна кожа и намира приложение в бебешката козметика - лосиони, масла, шампоани и др.
Слива
Синята слива е плодно дръвче, което у нас е разпространено с повече от 40 сорта. По-известни сортове на сливата са Дамсон, Мирабела, Сацума (японска слива). Тук е моментът да споменем, че в някои части на света, английското название "Plum" може да се използва за растителени видове, които значително се различават от сливата в Европа и Америка. Разнообразието от сортове може би се дължи на факта, че това е един от първите дарове на природата, които са "опитомени" от хората, заедно с маслините, гроздето и смокините. Поради същата причина, някои сортове не се срещат в дивата природа, а само около населените места.

Дървото достига до 12 метра, но обикновено в овощарството се поддържа височината му около 5-6 метра. Сливата цъфти през ранната пролет, а плодовете узряват наесен. Те са известни като богат източник на някои витамини от групата B (В1, В2, ниацин), витамин С и провитамин А. Сливата е също източник на микроелементи като натрий, калий, магнезий, фосфор и желязо. Съдържащите се в плодовете кумарини действат съдоразширяващо и предпазват от образуването на тромбове. Ценните свойства на този плод не се ограничават с това - сливата съдържа и мощни антиоксиданти, които забавят процесите на стареене на клетките и предпазват от разрушителната сила на свободните радикали. Плодовете на сливата имат разхлабващо действие, а при честа консумация действат превантивно и срещу появата на остеопороза.
Приложение в козметиката
Едно от основните си приложения синята сливата намира в парфюмерийната промишленост: като ароматна нотка, която се влага предимно в сърцето на парфюмната смес. А козметичната индустрия отдавна е открила, че не само плодът, но и костилката е резервоар за ценни вещества. След изсушаването на ядката, от нея се извлича масло, което оказва благотворно влияние върху кожата. То бързо прониква в дълбочина, подхранва и хидратира. Маслото от слива намира приложение във формулите на балсами за устни и кремове за лице. Студенопресованото масло от ядка на синя слива оказва лечебен ефект дори при много суха кожа, която се лющи, или при псориазис. В продукти за бебета (например Mustela Stelatopia Emollient Cream), предназначени за атопична кожа, то омекотява и спомага за възстановяване на естествения баланс на нежната и чувствителна кожа. Маслото от слива е универсално - то действа също така добре и срещу преждевременното стареене на кожата, а на косата придава здравина и блясък.
Слънцезащитен (UV) филтър
Какво представлява UV радиацията?
Слънчевата светлина има позитивни ефекти, като активира синтеза на витамин D и често заема естетична роля с придобиването на слънчевия загар. Но тя е причина за увреждания като слънчево изгаряне, фототоксични и фотоалергични реакции, ускоряване процеса на стареене и дори кожни тумори.

Освен светлината, която е видимата част на спектъра, радиацията от слънцето включва топлина (инфрачервените лъчи) и UV лъчение, което обаче е невидимо за човешкото око. В този смисъл ултравиолетовата радиация представлява невидими за всички ни слънчеви лъчи.

UV областта се състои от три вида лъчи:
  • UVA
  • UVB
  • UVC
UVA лъчи
UVA лъчите се абсорбират от епидермиса (външния слой на кожата) и лесно достигат до дермата (вътрешния слой). Известен факт е, че могат да увредят роговицата, като по този начин да навредят на ретината и лещата на очите и да се превърнат в една от причините за поява на перде. UVA лъчите увреждат и специфични клетки за имунната система (Лангерхансови клетки, бели кръвни телца). Вследствие на всичко това ефективността на имунната система намалява и организмът става уязвим.

Неблагоприятният ефект на UVA радиацията не се усеща веднага, а след известно време. След като кожата е изложена на UVA лъчение става дехидратирана, състарена, зачервена, образуват се пигментни петна. Възможно е с времето да се развие и алергия към слънчевата светлина, да се наруши ДНК структурата, което да доведе до рак на кожата.
Характеристики:
  • С най-дълга дължина на вълната.
  • Силни през целия ден.
  • Почти еднакво силни през всеки сезон.
  • Почти еднакво силни във всички географски региони.
  • Проникват през стъкло и пластмаса.
  • Проникват през епидермиса и достигат дермата.
  • Често определяни като безвредни, но всъщност са вредна за кожата.
UVB лъчи
UVB лъчите са толкова вредни, колкото и UVA. UVB лъчите обаче се абсорбират директно в епидермиса и изменят обичайното поведение на клетките в него, като по този начин могат да причинят рак на кожата. Те могат да бъдат и причината за т.нар. снежна слепота – болезнено неколкодневно увреждане на роговицата на очите.

Излагането на UVB лъчение води до разрушаване на колагена и еластина в кожата и отслабва стените на малките кръвоносни съдове. Това се превръща и в причина за появата на бръчки и пигментации. Ето защо благодарение на UVB лъчите се получава тен, но тези лъчи са и причина за видимите слънчеви изгаряния на кожата.

Характеристики:
  • Със средна дължина на вълната.
  • Най-силни между 10 и 14 часа.
  • По-слаби през зимните месеци.
  • По-силни в регионите около екватора.
  • Не проникват през пластмаса и стъкло.
  • Проникват през епидермиса и достигат дермата.
  • Считат се за вредни за кожата.
UVC лъчи
При преминаване на слънчевата светлина през атмосферата цялото UVC лъчение и почти 90% от UVB лъчението се поглъщат от озона, водните пари, кислорода и въглеродния диоксид. Ето защо при достигането на UV радиацията до земната повърхност, тя се състои предимно от UVA и малка част UVB лъчи. И въпреки че само малка част от UVC лъчите преминават през озоновия слой, след това се абсорбират в епидермиса на кожата.

Характеристики:
  • С най-къса дължина на вълната.
  • Абсорбират се в епидермиса.
  • По-голямата част от тях обаче се поглъща от озоновия слой.
  • Много опасна, ако голямо количество проникне през озоновия слой.
Какво е UV индекс?
Мерната единица за слънчевите ултравиолетови лъчи, които достигат до земната повърхност, се нарича UV индекс. Използва се скала от 1 до 11, за да определи размера на съществуващия риск от излагане на слънце по различно време и на различни места.

Стойностите на UV индекса показва степента на риска за кожата от проникването на лъчите:
  • от 0 до 2 – ниска
  • от 3 до 5 – средна
  • от 6 до 7 – висока
  • от 8 до 10 – много висока
  • 10+ – изключително висока
Как да се предпазим от вредното действие на UV лъчите?
Един от начините за предпазване от UV радиацията е използването на специално разработена козметика за защита. В тези слънцезащитни продукти са включени редица вещества, сред които и UV филтри.

Съществуват два вида UV филтри:
  • химични – абсорбират слънчевата светлина
  • физични – отразяват слънчевата светлина

В един козметичен продукт могат да бъдат включени само химични, само физични или комбинация от химични и физични филтри. Освен това, слънцепредпазните продукти се предлагат на пазара и в различна консистенция – гел, крем, спрей, лосион, масло, мехлем.
UV лъчите и различните типове кожа
Последствията от слънчевото облъчване зависят от типа на кожата и зависят пряко от нейния фототип. Той се определя от цвета на кожата, който е генетично заложеното съотношение между червени и кафяви пигменти. Един от пигментите, наречен меланин е отговорен и за придобиването на тена, когато се излагаме на слънчеви лъчи.
Как се образува тенът от слънцето?
Тенът е следствие от защитна реакция на кожата, предназначена да намали вредата на ултравиолетовото лъчение. Когато кожата е под въздейстието на това лъчение обаче, започва учеличаване на количеството и цвета на пигмента меланин. В резултат кожата започва да потъмнява и така се образува тенът.

В долния слой на епидермиса на кожата са разположени специални клетки-меланоцити, които играят важна роля в процеса на образуване на пигмента меланин. Той може да възниква под въздействието на ултравиолета и преминава през два етапа: промеланин под въздействието на UVB и меланин под въздействието на UVA. Колкото концетрацията на меланин в меланоцита е по-голяма, толкова цветът на кожата е по-тъмен.

* в жълт цвят е посочено местоположението на меланоцитите в епидермиса

На таблицата е показано действието на ултравиолетово лъчение с дължина на вълната около 295 nm. Лъчението въздейства на меланоцитите и стимулира производството на аминокиселини на безцветния пигмент меланин. В дадения случай това лъчение е в ролята на катализатор. Ако дозата на лъчението е недостатъчна, тогава се стимулира малко количество меланин. Но ако е по-голяма, започва да се образува хистамин, който разрушава ядрата на клетките и образува биологично активно съединение, дразнещо капилярите. Визуално това може да се наблюдава като зачервяване на кожата.
Как да изберем слънцезащитни продукти според типа кожа?
В кожата на човек постоянно присъства определено количество от пигмента меланин. Но за всеки то е различно. Затова съществува различен цвят кожа, характерен за всеки даден индивид.

Хората, живеещи на европейска територия, могат да се разделят шест групи по тип кожа според пигмента:
  • Много бледа кожа, обикновено придружена с руса или червена коса и лунички, светлозелени или сини очи
    • На слънце този тип кожа изгаря и никога не добива загар. Нуждае се от много висока степен на защита.
  • Светла кожа, светла коса и сини или кафяви очи
    • Този тип кожа изгаря при продължително излагане на слънце и лесно добива загар. Нуждае се от много висока степен на защита.
  • Светла кожа, кафява коса и кафяви или сини очи
    • Кожата изгаря, ако се излага на слънце продължително време, но обикновено лесно добива загар. Нуждае се от висока степен на защита.
  • Матова кожа, тъмнокафява коса и кафяви очи
    • Тази кожа изгаря само ако е била изложена на слънце много продължително време и лесно добива загар. Нуждае се от средна степен на защита.
  • Тъмна кожа, черна коса и тъмни очи
    • Кожата изгаря само при прекомерно излагане на слънце и много лесно добива загар. Нуждае се от ниска степен на защита.
  • Много тъмна кожа, черна коса и тъмнокафяви очи
    • Изгаря само при свръхизлагане на слънце и много лесно добива загар. Нуждае се от ниска степен на защита.

Като оптимална стойност на защита при нормална кожа се препоръчват продукти със стойност на SPF 15-30 или такива класифицирани като “средна защита”. При слънцепредпазните продукти за деца се препоръчва да са с по-висок фактор, тъй като детската кожа е много нежна и по-чувствителна и лесно се зачервява. За хората с нетолерантна кожа към слънцето (тези, чиято кожа изгаря без изобщо да почернее и е предмет на множество възпаления след излагане на слънце) също се препоръчва употребата на препарати с SPF над 30. Често такива са хората със светли коси, рижи или албиноси, със светла, розова кожа и със сини очи, но е възможно и други фототипове да реагират остро на слънцето.

Освен с типа кожа обаче, изборът на слънцепредпазен продукт, трябва да се съобрази и с ежедневните занимания, климата и географското положение. Пясъка, водата, леда и снега, бетона отразяват слънчевите лъчи, като по този начин увеличават количеството на поетата радиация. При по-продължително излагане на слънце е препоръчително да се нанася често слънцепредпазен продукт с фактор, класифициран като средна или висока защита. Хора, които прекарват дълго време на слънце или които изгарят лесно, трябва да ползват фотозащитен крем с фактор 30 и повече.
Заблуди, свързани със слънчевата радиация
  • Загарът е здравословен.
    • Всъщност загарът е резултат от защитата на организма срещу по-нататъшно увреждане от UV радиацията.
  • Не може да се изгори в облачен ден.
    • До 80% от UV радиацията прониква през облаците.
  • Не може да се изгори във вода.
    • Всъщност отражението на лъчите във водата може дори да увеличи облъчването.
  • Слънцезащитният крем предпазва така, че да може да се увеличи времето на слънчевите бани.
    • Слънцепредпазните продукти не се използват за увеличаване на времето за излагане на слънце, а за да се увеличи защитата от слънчевата радиация при неизбежно излагане.
  • Ултравиолетовата радиация не е опасна през зимата.
    • UV радиацията през зимата е по-слаба, но отразяването на лъчите от снега и леда могат да увеличат облъчването.
  • Редовно прекъсване на слънцеизлагането не води до изгаряне.
    • Облъчването с UV радиация е нарастващо и натрупващо се в течение на целия ден.
Слънцезащитен фактор (SPF)
Какво е SPF фактор?
С употребата на фотозащитните средства в козметиката се цели да се предотвратят двете реакции на незащитената кожа под въздействието на слънчевите лъчи – зачервяване (еритем) и пигментация. Именно т.нар. SPF (слънцезащитен) фактор показва колко повече време след прилагането на слънцепредпазен продукт може да се стои на слънце преди да се появи зачервяване на кожата.

На опаковката на всеки продукт, предпазващ от UV лъчите, изрично трябва да бъде посочен SPF факторът. С помощта на число SPF показва силата на даден фотозащитен продукт, т.е. отразява неговата способност да предпази кожата от въздействието както на UVB, така и на UVA лъчите. Колкото по-висока е стойността на SPF факторът, толкова по-добра е фотозащитата.

Прието е SPF да се изчислява по формулата: SPF = МЕД (минимална еритемна доза) с използване на фотопротектор: МЕД без фотопротектор. В практиката най-често стойността на слънцезащитния фактор се обяснява по-опростено. Тогава формулата е SPF = времето, за което се зачервява защитената кожа : времето, за което се зачервява незащитената кожа. Например, ако чувствителна кожа се изложи на слънчева радиация без да е третирана със слънцезащитен продукт реагира чрез зачервяване след 10 мин. и същата кожа след прилагането на препарат за защита започне да се зачервява след 60 мин, то тогава SPF = 60:10 или продукта ще притежава SPF 6.

И двата вида формула за изчисляване на SPF фактора определят степента на защита от UVB радиацията. Защитата от UVA лъчите трябва да бъде най-малко 1/3 от SPF, посочен на опаковката. Обикновено при продукти с деклариран SPF 6 има около 75 % защита от UV лъчение, при SPF 15 има около 90%, а при продукти с SPF 30 защитата е около 97%.

Обикновено класифицирането на козметични продукти, предназначени за защита от UV лъчение се регламентира нормативно, като те се обозначават както числово, така и словесно. В таблицата може да видите класификацията на COLIPA (Comite de Liaison des Associations Europeennes de l’Industrie de la Parfumerie, des Produits Cosmetiques et de Toilette), която е приета и за пазара в ЕС.

COLIPA КЛАСИФИКАЦИЯ НА UVB ЗАЩИТЕН ИНДЕКС
ТИПSPF
Нисък2 – 4 – 6
Умерен8 – 10 – 12
Висок15 – 20 – 25
Много висок30 – 40 – 50
Ултра висок50+

Слънцепредпазните средства с SPF фактор биха могли да се разделят в две основни категории спрямо таргетната група потребители:
  • продукти за защита на здрава кожа (SPF 6, 10, 15, 20 до 25)
  • продукти за защита на кожа с медицински проблеми (SPF 30, 50, 80)
Важни съставки в слънцезащитни продукти
За максимален ефект обикновено се препоръчва един слънцезащитен продукт да се нанася около 30 минути преди да се изложим на слънце. Необходимо е и нанасянето на количество, което да е достатъчно, за да осигури декларираната стойност на защита. Не по-малко важно е и продуктите да се нанасят многократно, особено след къпане, миене, изпотяване. Въпреки спазването на тези правила обаче, не съществува продукт, който може да осигури 100% защита от вредното UV лъчение на слънцето. Но има важни съставки, които трябва да присъстват в продуктите.

Пара- амино- бензоената киселина, PABA естерите и естерите на канелата са съставки, които успешно предпазват кожата от UVB лъчите. Бeнзофеноните (оксибензон, метаоксибензон и сулфисобензон) предпазват от UVA лъчите. Съществува и група продукти, наречена физичните фотопротектори или по-познати като сънблокери. В тях се съдържат съставки като титанов диоксид и цинков оксид, които физически блокират проникването на ултравиолетовото лъчение. Сънблокерите осигуряват широка защита и срещу UVA, и срещу UVB лъчи. Те са козметично неприемливи за много хора, защото често оставят петна, трудно се измиват и са видими. Сънблокерите обаче са изключително подходящи за хора, които имат свръхчувствителност към слънчевата радиация. Въпреки това, те също не осигуряват 100%-ова или абсолютна защита.

Освен продукти за пряка защита от вредни слънчеви лъчи, съществуват и продукти, които се прилагат преди излагане на слънце и подготвят кожата за слънчевата радиация. Те обикновено съдържат растителни екстракти и масла с доказан ефект на защита срещу UV радиация, или т.нар. биофилтри. Такива екстракти са невен, морски водорасли, бял равнец, от маслата-какаово, кокосово, жожоба, сусамово и др. За спортуващите активно се препоръчва да използват водоустойчиви препарати за защита. В тези продукти също могат да се вложат растителни екстракти като водна лилия, бял равнец, лайка.

Следващата група продукти са предназначени да се прилагат след слънцеизлагането. Те съдържат много успокояващи и хидратиращи съставки, които помагат на кожата да се възстанови. Тук пък полезни и с доказан благотворен ефект са растителните екстракти от алое вера, водна лилия, лайка морски водорасли. Към тази група се включват и продуктите за раздразнена кожа.

Съществува още една група продукти – автобронзати. Те обаче не са продукти за защита от вредното ултравиолетово излъчване на слънцето и по правило не притежават слънцезащитни функции. Те са продукти, които стимулират производството на меланин и придобиването на тен без излагане на слънце (изкуствен тен) и не е коректно да се причисляват като слънцепрезпазни продукти.
Слънчоглед
Слънчогледът (лат. Helianthus annuus) е едногодишно растение с дълбоки корени. Стъблото му е право, без разклонения, с височина до 3 метра. Листата му са едри със сърцевидна форма, назъбени са по периферията, като броят им варира от 14 до 50. Цветовете са събрани в съцветие тип кошничка с диаметър до 40 cm. Плодът на слънчогледа е семка, съставена от шлюпка и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, черна или на ивици. Слънчогледът цъфти през юли-август, а плодовете узряват през август-септември. Започва да се разпространява в Европа, благодарение на конкистадорите, които го пренасят от Америка. Най-големи производители на слънчоглед са Китай, Русия, Украйна, Аржентина, Франция, Австралия и др.

Слънчогледът е източник на важни витамини и аминокиселини. Слънчогледовите семки са богати на растително масло включително мастноразтворими витамини A, E, D, полиненаситени мастни киселини, които понижават нивото на холестерол в кръвта. Също така в тях се съдържат протеини, мазнини, въглехидрати. Листата и цветовете на слънчогледа съдържат бетаин, холин, каротин, стероли, флавоноиди и други хранителни вещества. Слънчогледовите листа съдържат каучук и смола, а семената съдържат масло, богато на линолова и олеинова киселина. Слънчогледовото масло е богато на мастни киселини, които организмът използва за изграждането на нови клетки, за поддържане на имунитета и еластичността на кръвоносните съдове.
Слънчогледът в козметиката
В козметиката слънчогледовите семки положително влияят върху състоянието на ноктите, косата и лигавицата на устната кухина на човека. Те са богати на цинк, калций, флуор, йод, желязо. Един от най-важните компоненти на слънчогледовото масло, който действа благоприятно върху кожата е мастноразтворимият витамин E. В козметиката той е известен с антиоксидантните си свойства, има успокояващо и регенериращо действие, изглажда фините линии и помага за забавяне на процесите на стареене на кожата. Съдържанието на витамин E в маслото е 12 пъти повече, отколкото в зехтина. В продуктите за лице слънчогледовото масло се използва като подмладяващо средство и участва в състава на anti-age козметиката – кремове, маски, серуми и др. То овлажнява сухата кожа и се използва в състава на различни кремове и маски, в балсамите за устни, червила и др. Слънчогледовото масло почиства кожата и премахва дребните несъвършенства. Използва се в някои лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Като цяло е подходящо за всеки тип кожа, тъй като лесно премахва всякакви замърсявания. Слънчогледовото масло е добро почистващо средство и може да се използва в продуктите за премахване на грим. В продуктите за тяло слънчогледовото масло хидратира кожата и е подходящо средство в грижата за сухата и белеща се кожа. Включва се в различни омекотяващи кремове, лосиони, млека, масла, в кремове за ръце и нокти. Участва в състава на маслата за вана, като възстановява уморената кожа. Киселините в състава му допринасят за регенерация на нови клетки, затова се препоръчва употребата му при изгаряния. Защитава кожата от агресивното въздействие на слънцето и участва в състава на слънцезащитната козметика – кремове, лосиони, масла.
В козметиката маслото от слънчогледови семки обикновено се използва като основа, върху която се нанасят козметични продукти!
Сминдух
Сминдухът (лат. Trigonella) е едногодишно растение от семейство Бобови. Стъблото му достига височина от 30 до 60 cm. Семената му съдържат протеини, холин, мастно масло, сапонини, алкалоид тригонелин, слуз. Сминдухът е отличен източник на витамин C. За негова родина се приемат земите около Средиземно море, но той е познат и в Китай, Индия и Северна Африка. Семената му са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни.
Сминдухът в козметиката
В козметиката екстрактът от сминдух се използва като успокояващо, противовъзпалително, тонизиращо средство. В продуктите за коса предпазва от косопад и плешивост. Помага за премахване на пърхота и стимулира растежа. Използва се в състава на различни шампоани и балсами за коса. В продуктите за лице екстрактът от сминдух е подходящо средство в лечението на възпалена и раздразнена кожа. Участва в състава на някои кремове, лосиони, тоници и маски за мазна и проблемна кожа. Също така успешно се бори с акне. Има подхранващи и овлажняващи свойства и се включва в състава на хидратиращи маски и кремове за лице.
Смокиня
Смокинята (лат. Ficus carica) е дърво или храст, достигащ височина до 8 метра. Листата му са едри, тъмнозелени на цвят, с груба повърхност. В зависимост от сорта, плодовете се срещат в различни цветове – от жълтеникав до черно-син. Формата им наподобява круша, но размерът им е по-малък. Плодовете на смокинята са сладки, ароматни с трапчив вкус. Продължителността на живот на дървото е около 30-60 години, като се срещат екземпляри, които живеят до 300 години. Цъфтежът на смокинята е през април-май. Смокиновите листа са богати на рутин, мастни киселини и етерични масла.

За родно място на смокинята се приема Африка и джунглите на Азия и Южна Америка. То е едно от най-старите растения на нашата планета. Полезните ? свойства са известни на човечеството още от времето на Древен Египет. Именно от Египет и Сирия смокинята се разпространява в Гърция. В България тя се среща по Черноморското крайбрежие и в по-топлите райони на Южна България.

Плодовете на смокинята освен, че са много вкусни са и невероятно полезни особено при редовна употреба. Смокинята е богата на витамини и микроелементи, в състава ? участват пектини и полезни органични киселини, въглехидрати и фибри. В нея се съдържат 14 минерала, сред които са калий, магнезий, калций, фосфор, натрий и желязо. Тази комбинация от активни витамини засилва имунната система и поддържа здрав човешкия организъм. Плодовете на смокинята имат антимикробно и потогонно действие.
Приложение в козметиката
В козметиката екстрактът от смокиня е подходящ за всеки тип кожа, особено е ефективен в грижата за зрялата и уморена, суха и чувствителна кожа. Активните вещества, съдържащи се в него, правят кожата мека като кадифе, освежават тена и помагат за изравняване на кожния релеф. Също така осигуряват лифтинг ефект. Екстрактът от смокиня съдържа витамин A и витамин C, пектини, захари и полизахариди. Полизахаридите и захарите дълбоко овлажняват кожата, а фицинът, който е 20 пъти по-силен от папаина, обновява кожата без да причинява дразнене. В продуктите за лице се използва в овлажняващи кремове и пилинг маски. Допринася за разглаждане на фините линии и бръчките и участва в състава на anti-age козметиката - кремове, маски, серуми за лице. Също така участва в състава на серуми и кремове, които подобряват цвета на кожата. Екстрактът от смокиня участва в състава на почистващите и освежаващи маски за лице, а редовната употреба на кремовете за очи със смокини намаляват подутините и се борят с тъмните кръгове под очите. В продуктите за тяло той хидратира кожата и се включва в някои лосиони, млека, душ гелове и сапуни. В продуктите за коса стимулира растежа, укрепва косъма, овлажнява и придава блясък. Използва се в състава на някои укрепващи шампоани, балсами и маски за коса.
Смрадлика
Смрадликата (лат. Cotinus), известна още като Тетра, е род широколистно растение, храст или дърво, което се отглежда като градинско декоративно растение. Храстът е с височина между 2 и 5 метра, а дървото може да достигне височина до 12 метра. Листата са елиптични, сиво-зелени на цвят, със специфичен мирис. Цветчетата са малки, двуполови, жълто-бели, или зеленикави, събрани в съцветия. Плодът е черен и гол. Смрадликата цъфти през май-юли и дава плодове през юли-септември. Растението е светлолюбиво и се среща в южните части на Русия и Украйна, Азия, Китай и по Средиземноморието.
Смрадликата е известна още от Древна Гърция. От листата, дървесината и корените на растението са добивали органична жълта боя. Листата се използвали за изработката на висококачествени кожи.
Смрадликата съдържа дъбилни вещества, галова и елагова киселина. Богата е на линалеол, трипенеол, камфен, мирцен. Стъблото ѝ съдържа флавоноида физетин.

В медицината растението се използва като универсално лечебно средство, което лекува множество заболявания. Ефективно е при парадонтоза, афти, стоматит, възпалени венци. Помага при възпаления на стомаха, диария, хемороиди, бъбречни заболявания и др.
Приложение в козметиката
В козметиката екстрактът и маслото от смрадлика са широко разпространени. На първо място растението има чудесно действие в продуктите за лице. Благодарение на своите антибактериални и противовъзпалителни свойства, то успешно се бори с акне, разширени пори, себореен дерматит, циреи и различни кожни заболявания. Това го прави подходящо средство в грижата за мазната и проблемна кожа на лицето. В продуктите за лице се включва в множество почистващи лосиони, тоници, гелове, кремове, маски. Премахва зачервяванията по лицето и се използва в грижата за чувствителната кожа – кремове, лосиони, маски и др. Смрадликата поддържа кожата здрава, като едновременно с това я защитава от агресивните зимни условия. Участва в състава на различни зимни защитни кремове за лице и ръце, в балсами за устни др. Притежава хидратиращи свойства и в продуктите за тяло се използва в някои лосиони, масла, кремове, кремове за ръце и крака и др. В продуктите за баня се включва в множество интимни душ гелове и кремове. Намира широко приложение и в бебешката козметика - кремове за подсичане, бебешки сапуни, мокри кърпички, масла и олиа и др. Успокоява болката в зъбите и венците и се използва в множество гелове и пасти за зъби и води за уста.
Смърч
Смърчът е вид иглолостно дърво, което прилича на бора. Всъщност, коледната "елха" у нас най-често е всъщност смърч. От това дърво са познати около 35 подвида, като у нас смърч расте свободно в горите на Рила, Пирин, Родипите и Витоша. Обича сянка, влажен въздух, богата и умерено влажна почва. Животът му има продължителност до 1200 години, а на височина може да достигне 30-50 м.
Често се използва за строителна дървесина. Интересен факт е, че първият самолет на братята Райт е направен от смърч. В наши дни дървото се употребява широко при производството на хартия, на музикални инструменти, а също и като декоративно.

Приложение в козметиката
Широко известен факт е, че свежите издънки на смърча са естествен и много богат източник на витамин С. Добре познато със своите свойства е етеричното масло от смърч. То има смолисто-горчив, свеж и прохладен аромат, който облекчава дишането, премахва умората и зарежда с бодрост. Приложението му върху кожата спомага за бързо и продуктивно възстановяване на тъканите при рани, синини, одрасквания и отоци.

Етеричното масло от смърч повишава защитните функции на външния слой на кожата, оказва добър ефект при уморена и загубила своята гладкост и еластичност кожа. Благодарение на антибактериалните си свойства, маслото от смърч спомага да се намалят потоотделянето и обривите. Затова екстракт от смърч е ценна съставка в продукти против изпотяване или продукти с противовъзпалително действие, които намаляват дразненето при бръснене. Екстрактът от смърч помага и в борбата с проблемите на косата, като оказва лечебен ефект върху скалпа при косопад и пърхот.
Соя
Соята (Glycine max) е представител от семейство бобови. Тя е сред най-старите култивирани растения. В Китай са открити изображения на соя върху древни камъни и черупки на костенурки. В древнокитайската литература още в 3 - 4 хилядолетие пр. Хр. е споменато за отглеждането на соя. За нейна родина се приема Източна Азия, от където растението се разпространява почти по целия свят.

Соята е с висока хранителна стойност и е изключително богата на протеини. Тя съдържа 40% протеини, 25% масло и 35% - екстрактни вещества, като пектини, ензими, захароза, органични киселини и др. В състава на соята са включени важни минерали, като калий, желязо и калций, а мазнините съдържащи се в нея са предимно ненаситени.
От соята се произвеждат различни соеви продукти, които широко се използват в традиционната източноазиатска кухня и във вегетарианските храни. Тя се явява чудесен източник на хранителни вещества. Към днешна дата е доказано, че редовната консумация на соеви продукти намалява риска от възникване и развитие на онкологични и ендокринни заболявания. Соята действа благоприятно на дейността на сърцето и червата. Препоръчва се включването ѝ в хранителния порцион на хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания и атеросклероза, тъй като тя не съдържа вреден холестерол. Съдържанието на калий, калций и ниското съдържание на натрий допринасят за нормализиране на кръвното налягане. Употребата на соеви продукти значително подобрява здравословното състояние на хора, страдащи от диабет, затлъстяване, нарушения на нервната система, заболявания на храносмилателния тракт, бъбреците, черния дроб, остеопороза и др.
Приложение в козметиката
От соята чрез екстракция или пресоване се получава етерично соево масло, което е ефективно средство в козметиката. То притежава голямо количество естествени антиоксиданти и има чудесни подмладяващи свойства. Забавя процесите на стареене, изглажда фините линии и в продуктите за лице се включва в състава на anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Притежава регенериращи свойства, овлажнява и подхранва кожата и я възстановява на клетъчно ниво. Също така премахва отока и тъмните кръгове под очите. В продуктите за тяло соята има способността да задържа влагата в кожата, действа хидратиращо и е чудесно средство в грижата за сухата кожа. Включва се в състава на различни овлажняващи кремове, лосиони, масла, кремове за ръце и крака и др. Освен, че соевото масло отлично омекотява и овлажнява кожата, то може да се справи и с по-леки форми на дерматологични заболявания. В козметиката за баня се използва в състава на някои сапуни, душ гелове, душ кремове и др. Соевото масло е ефективно средство в грижата за сухата и изтощена коса. То задържа влагата в косъма и в продуктите за коса се включва в състава различни шампоани, балсами и маски.
Сребро
Среброто (лат. Argentum) е химичен елемент, преходен метал от Менделеевата таблица. То е с бял цвят и метален блясък. Елементът е естествен антисептик, природен антибиотик, с широкоспектърно действие. Потиска растежа и размножаването на вируси, бактерии и гъбички. Унищожава не само причинителите на болестите, но и отделените от тях токсини. Липсата на сребро в организма води до нарушаване на имунната система, в резултат на което се появяват настинки, вирусни и инфекциозни заболявания.
Приложение в козметиката
Идеята за включване на скъпоценности в козметиката не е нова. Още египетските жреци са започнали да правят това, вярвайки в чудодейните им свойства. Съвременната наука, изследваща състава на благородните метали и минерали, открива множество уникални свойства, присъщи на някои от тях. Така среброто бива признато за най-силното от съществуващите природни продукти, в борбата срещу болестотворните организми. Поради широката си антимикробна активност, среброто намира приложение в продуктите за устната хигиена, като участва в състава на някои четки, конци и пасти за зъби. В продуктите за лице сребърните наночастици придават на кожата свеж и сияен вид и участват в състава на някои кремове за лице. Продуктите, на основата на сребро, идеално изглаждат даже дълбоките бръчки и неравности на кожата. Те са средство за подобряване на клетъчното хранене. Среброто участва в състава на anti-age козметиката – лосиони, кремове, маски за лице. Продуктите, с включено сребро в състава си, са ефективно средство в борбата с проблемната кожа. То помага при кожни инфекции, като акне и обриви. Сребърният разтвор е прекрасно средство за почистване и измиване на лицето. Все повече популярност набира и мнението на повечето педиатри, че среброто е полезна съставка за бебешката козметика. Грижи се за чувствителната бебешка кожа и участва в състава на някои бебешки лосиони и масла за тяло.
Стевия
Стевията, (лат. Stevia) известна още като "медена трева" е малък храст, който расте в планинските сухи и песъчливи местности. Сладкия си вкус растението дължи на сложната молекула - стевиосид, която се съдържа в него. Тя е естествен източник на глюкоза и захароза. Подсладителите, на основата на стевия, са в 150 - 300 пъти по-сладки от обикновената захар. Въпреки това е интересно, че растението не въздейства на метаболитните процеси на захарта в кръвта и дори намалява нивото на глюкоза в кръвната плазма. Следователно се препоръчва дори и за хора с по-сложна форма на диабет. Подходящо е за тези, които са на диета или се стремят към правилно хранене, тъй като намалява калорийността и насърчава загубата на тегло.
Стевията съдържа голямо количество антиоксиданти, витамини, минерали, аминокиселини, пектин и етерични масла. Също така в състава ? са включени и некалорийни гликозиди.

В медицината стевията може да бъде използвана за лечение и профилактика на много заболявания. Употребата ѝ усилва ефективността на лекарствата, при което защитава лигавицата на стомаха от вредните им въздействия. Тя подобрява функционирането на стомашно-чревния тракт, простатата, задстомашната и щитовидната жлеза. Подобрява цялостната работа на черния дроб и функционирането на жлъчния мехур. Препоръчва се при нарушения в обмяната на веществата, висок холестерол и диабет. Повишава устойчивостта на организма към инфекции и елиминира хроничната умора. Намалява риска от рак и злокачествени тумори.
Приложение в козметиката
В козметиката се използва екстрактът от стевия. В продуктите за лице той забавя процесите на стареене, премахва бръчките и е част от anti-age козметиката – кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур и др. Предотвратява ръста на бактериите, които причиняват възпаление и ефективно се бори с дерматити, екземи, лекува пъпки и акне. Използва се в състава на различни почистващи кремове, маски, тоници и гелове за мазна и проблемна кожа. Укрепва ноктите и се включва в някои заздравители, масла и основи. Защитава зъбите от кариес и венците от парадонтоза. В продуктите за устна хигиена участва в състава на различни пасти за зъби и води за уста. В продуктите за коса стевията подобрява състоянието на косъма и помага в борбата с пърхота и себореята. Стимулира растежа и придава блясък на косата. Използва се в някои шампоани и маски.
Стероли
Стеролите (лат. Sterol) са полициклични алкохоли, принадлежащи към класа на стероидите. Те представляват кристални вещества, които са добре разтворими в хлороформ, етер, горещ алкохол и практически неразтворими във вода. В организма стеролите се окисляват и се образуват техни производни, които се наричат стероиди.

Основната биологична роля на стеролите е, че те се явяват предшественици на много биологично активни съединения – стероидни хормони, витамини, жлъчни киселини, сапонини и др. Стеролите играят важна роля във формирането на клетъчните структури, по-специално на клетъчните мембрани. В организма на хората и на някои животни те се съдържат в черния дроб, кръвта, нервната тъкан и подкожната мастна тъкан. Основният животински стерол е холестеролът. В условията на балансирано хранене, синтезът му в организма (в черния дроб) е не по-малко от 80%. В обмяната на холестерола важна роля заемат витамин C, витамин B6, витамин B12, фолиева киселина, биофлавоноиди. Холестеролът заема важна роля в построяването и функциите на биомембраните, синтеза на калциферол, жлъчни киселини, стероидни хормони и др.
Фитостероли
Фитостеролите (лат. Phytosterol) са сложни природни съединения, които се образуват само в растителната клетка. По своя химичен състав те са идентични с холестерола, който е вещество с животински произход, от където следва, че и двете вещества изпълняват сходни функции в организма. В човешкия организъм фитостерлите имат ролята на хормонален регулатор – те са градивни елементи за стероидните хормони и жлъчните киселини. Също така регулират производството на протеинови молекули на имунната система.

Фитостеролите се съдържат в продукти като: растителни масла (царевично, облепихово, маслиново, сусамено), бобови растения, особено соята и фасула, моркови, домати, пшеничен зародиш, орехи, екстракти от хвойнови растения и др.

Фитостеролите притежават множество полезни и лечебни свойства. Те се характеризират с рядка биологична активност. В състояние са да действат селективно върху клетките в организма, като регулират и възстановяват тяхната работа дори и в случаи на много тежки заболявания. Фитостеролите преди всичко способстват за намаляване нивото на "лошия" холестерол от организма на човека. Те притежават антиатеросклеротично, онкопрофилактично, антиоксидантно и имуностимулиращо действие. Също така намаляват риска от коронарна болест на сърцето и други коронарни заболявания. В допълнение фитостеролите контролират производството на цитокини, които управляват действието на цялата имунна система. Учените установяват, че те имат способност да предотвратяват и лекуват туберкулоза. В медицината фармацевтичната индустрия ги използва като суровина за производството на стероиди.

При недостиг на фитостероли в организма се получават неблагоприятни ефекти като:
  • хормонален дисбаланс
  • поява на раздразнителност
  • развитие на хронична умора
  • остеопороза
  • повишен риск от сърдечносъдови заболявания
  • затлъстяване
  • отслабване на имунната система
Приложение в козметиката
В козметиката фитостеролите са широко разпространени. Те са мощно подмладяващо средство и допринасят за увеличаване производството на колаген и еластин в клетките. Подобряват еластичността и премахват бръчките. В продуктите за лице са особено подходящи в грижата за зрялата кожа и са част от anti-age козметикатакремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур, кремове за шия и деколте и др. Фитостеролите възстановяват повредената кожна бариера. Те имат противовъзпалителни свойства, заздравяват кожата, премахват сърбеж и зачервяване. Ефективно средство са при акне и се включват в различни почистващи лосиони, тоници, маски и кремове за мазна и проблемна кожа. Подходящи са и в грижата за чувствителната кожа. Те предотвратяват загубата на влага в кожата и се препоръчват при суха, дехидратирана и напукана кожа. В продуктите за тяло фитостеролите се използват в състава на някои хидратиращи лосиони, млека, масла, кремове за ръце и кремове за крака и др. Те предпазват кожата от ултравиолетовите лъчи и са част от слънцезащитната козметика – лосиони, кремове и масла. В продуктите за коса помагат при суха и мазна себорея и участват в състава на различни шампоани, балсами и маски.
Сусам
Сусамът (лат. Sesamum indicum) е едногодишно тревисто растение от семейство Сусамови. Родът му се състои от повече от 30 вида, разпределени почти по цялото земно кълбо, в субтропичните и тропични зони. За родно място на сусама се приема Югозападна Африка и Индия. От неговите семена се изработва сусамено масло, което съдържа голямо количество незаменими мастни киселини – олеинова, линолова, стеаринова, арахидонова, палмитинова. Тези киселини са от съществено значение за здравето и нормалното функциониране на човешкото тяло. Сусаменото масло е почти без мирис, има приятен вкус. Бива тъмно и светло.
Приложение в козметиката
Благодарение на богатия си състав, в козметиката, сусаменото масло се използва в грижата за кожата и грижата за косата. В продуктите за коса то помага на начупената и суха коса да стане копринено мека, придавайки ѝ обем и естествен блясък. Участва в състава на различни шампоани, балсами, маски, като при редовна употреба стимулира растежа на косата и премахва пърхота. Подходящо е за всякакъв тип коса. Сусаменото масло се използва в състава на серумите за мигли, като подхранва кожата на клепачите и прави миглите по-дълги и гъсти. В продуктите за лице маслото премахва всички видове бръчки - малки и големи, мимически и възрастови. Благодарение на високото си съдържание на витамин E то забавя процесите на стареене, като възстановява еластичността на кожата. Участва в състава на anti-age козметикатакремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур и др. Използва се и като средство за премахване на грим. В продуктите за тяло ефективно почиства кожата и помага за отстраняване на мъртвите кожни клетки. Включва се в състава на различни лосиони, кремове, скрабове и ексфолианти. То поглъща вредните ултравиолетови лъчи и участва в състава на слънцезащитната козметика – кремове, масла, лосиони и др. В Аюрведата сусаменото масло се прилага външно за лечение на кожни заболявания, както и за масажи.
Коледни комплекти с книжки
Комплекти с книжки за деца на различни възрасти.
Коледна декупажна хартия
Създайте оригинални коледни опаковки и подаръци.
Украси дома за Коледа
Фигури, брокати и комлекти за коледна декорация.
Козметика на промоция
Разгледай нашите козметични промо оферти през декември
Подаръчни комплекти
Зарадвайте любим човек с козметичен подаръчен комплект.
Подарък за дамите от Braun!
Купи продукт Braun и се включи в томбола за подарък.
Спечели подарък от Kneipp
Купи продукт Kneipp и се включи в томбола за награда.
Nivea Q10 Power Deep-Wrinkle + Firming Treatment
Ампула за лице против бръчки
Johnson's Baby Shiny Drops
Шампоан и спрей за блестяща коса
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Коледни подаръци
Промоция Barnangen
Играчки Pino с отстъпка
}