"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Скритата полза от хаоса ... Идеята, че хаосът и неорганизираността могат да бъдат полезни не би изглеждала толкова контраинтуитивна, ако склонността към ред не бе заложена у всички нас. По-точно, хората са склонни да подценяват разходите по постигането на ред, да омаловажават възможността безпорядъка да не може винаги да бъде елиминиран и да не вярват, че хаосът може да бъде по-ефективен от реда: последният се е превърнал в цел сама по себе си. Тревогата, която събуждат разхвърляните домове и офиси или неорганизирани програми често се дължи не на факта, че безпорядъкът и хаосът са станали причина за реални проблеми, а на ... |
|
|
Прощално Пред края на последната ми песен, спокоен съм и окрилен. И пътят ми се струва някак лесен, мигът последен - просветлен. Прерязвам вена - нов куплет се ражда, куплет за мъртвата любов! Отрова пия - ум и плът разяжда, и бавно глъхне моят зов! Назад поглеждам - минало презрено! Напред - единствен краят тих! Животът и съдбата отегчено дочитат моя сетен стих! Герган Ценов Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
Литература за ценители! Според Айра , читателят трябва сам да тръгне към автора. Това разбиране за отношението автор - читател може би е породено от личния му опит. Роден през 1949 г. и израсъл сред Пампата, в малко градче без нито една книжарница, малкият Айра открил в местната библиотека и обикнал Балзак , Кафка , Лотреамон... Но нямало Борхес , чиито вълнуващи истории той познавал от вестника. Писал на издателството и си поръчал оттам всичко от прославения писател. Мнозина виждат в Айра литературния наследник на Борхес и предричат, че скоро Аржентина най-после ще има писател нобелист и то точно през 2020 г. Тази ... |
|
|
Поздравления за завършването. Време е да започне забавната част! Предстои ти толкова много! След като сякаш цяла вечност си седял на чина, агонизирал си над домашни и си зубрил за изпити, най-сетне си преминал през първите дванадесет години на своето образование. Вече си готов за реалния свят. Вълнуваш ли се? Трябва, защото всичко действително хубаво предстои, включително големите истини за живота, на които може би не са те учили в училище. Как да ти кажа обаче, макар училището да е приключило, ти все още учиш. (Съжалявам, че се налага аз да ти съобщя новината.) Но не е задължително да си сам. Нали знаеш всички онези ... |
|
|
"Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо - хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност. Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: "Това е Тодор Живков . Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?" Отговорих му: "И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не ... |
|
|
|
|
|
Енигми и парадигми при някои италиански писателки от XX век анализира въпроса за женското писане с фокус върху загадъчното присъствие/отсъствие на някои авторки в литературата. Книгата е с интердисциплинарен характер и предлага разрез на италианската действителност от първите десетилетия на посочения период до края му. Представени са емблематични за XX век авторки, които често не са включвани в антологиите и учебниците по литература. След проследяване на извън литературните фактори се акцентира върху различните обособени модуси на писането: на отсъствието в творчеството на Наталия Гинзбург, на тревожността чрез ... |
|
|
Когато Арман Гамаш получава странна покана да се яви в изоставена ферма, бившият главен комисар на "Sûreté du Québec" не се колебае да последва любопитството си. Оказва се, че заедно със собственичката на книжарницата в Трите бора - Мирна Ландерс, и един млад строител от Монреал, Гамаш е избран за изпълнител на завещание. Никой от тримата не познава починалата. А завещанието е толкова необичайно, че всички се питат дали жената е била с ума си. Но когато в изоставената ферма е открит труп, въпросите бързо се сменят - възможно ли е привидно странното завещание да е предупреждение? Или заплаха? ... |
|
|
Съставител: Георг Краев . ... Резултат от практическо проучване сборникът обединява текстове, които представят кафенето като изкуство да обитаваш, кафенето като социален конструкт, балканското кафене, образът на Кардашлъка - кафеджията от Златоград, кафенетата като "галерия от типове и нрави български в турско време", политическите аспекти на възрожденското кафене, "турското" и "гръцкото" кафене в София. "Кафенето... Какво ли се крие зад това титуловане, ще се запита този, който се е спрял пред щанда в книжарницата и е посегнал към тази книга. Бихме искали бързо да го ориентираме и да ... |
|
|
Уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов . Като пряк свидетел и участник в повечето събития Маринов ни завещава наблюденията си от развиващия се тогава крайдунавски възрожденски град, които дават представителна картина не само за живота и борбите на ломчани под турско, но и на всички българи. Текстът е изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения за българския национален характер и душевност. ... |
