"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво."Исая 5:20 ... |
|
|
Мия се завръща в крайбрежното градче Уинстед Кейп, за да прекара коледните празници с майка си и сестра си. Но този път е с натежало сърце, защото обичната ѝ баба вече не е сред живите. Тя им е оставила историческия фар на нос Уинстед, принадлежал на семейството им от поколения, но и огромна ипотека, която не могат да изплащат. Пристъпвайки в него, Мия сякаш се връща назад във времето, към най-свидните спомени от детството си. Тя е разделена със съпруга си Майло, но решават да го запазят в тайна, за да не помрачат празничното настроение на близките си. Двамата се заемат с организирането на традиционното фирмено ... |
|
|
Един мъж без име (разказвачът) се разхожда из съвременен Берлин и се среща с непознати хора, които му доверяват историите си: работник на бензиностанция, който някога е бил хирург; странна архитектка, чиято интелектуална енергия често я повлича в неочаквана посока; изследовател в научна лаборатория, който се опитва да върви по ръба на предизвикателствата на професията и на семейството... Фикция и реалност се сплитат в неразделно цяло, ужасът от терористичния акт на коледния базар в центъра на града през 2016 г. се сблъсква с надеждата, че тъкмо в този световен град дошлите от Източна Европа ще успят да изпълнят мечтите си. ... |
|
|
Една неделна сутрин Серджо и Джована очакват семейни приятели за обяд в уютния си апартамент в Рим. Малко преди появата на гостите на вратата им звънва непозната жена с необичайна молба. Преди много години тя е живяла в този дом и сега би искала да го разгледа за последно. Така започва една история, застрашаваща привидно спокойното и монотонно съществуване на Серджо и Джована, бележейки тях и приятелите им завинаги. Трилър на чувствата, така описват романа "Като дъх" на Ферзан Йозпетек , който чрез вълнуващи обрати пренася читателите от днешно време към края на шейсетте, от Рим до Истанбул. Дали ако човек ... |
|
|
Журналистката Клоуи с тревога осъзнава, че биологичният ѝ часовник започва да тиктака все по-бързо. Тя поставя въпроса пред дългогодишния си приятел, но той категорично отказва да има деца. Тогава тя напуска Сидни, за да започне нова работа в провинциален вестник в градчето Буралея. Тихото и спокойно градче е перфектното място, където Клоуи да се съвземе и да предприеме крачката да стане самотна майка чрез инвитро процедура. Там обаче я очакват интересни запознанства и неочаквани събития, които ще я убедят, че човек не може да избяга от болката и нещастието дори да отиде накрай света. Главният редактор на вестника, ... |
|
|
Всички улики от жестокото убийство водят към нея. А тя не помни нищо. Тя искаше да им каже: Това не е истинско. Аз не съм една от вас. Мястото ми не е тук. Табита не е убийца. Табита Харди е шокирана да усети закопчаващите се белезници върху собствените си ръце, след като в барака, в задния ѝ двор, е открит труп на мъж. Наскоро завърнала се в родния Оукхам, тя среща трудности да се впише в типичния за английско село живот, а ето че сега е обвинена и в тежко престъпление. Тя знае, че не го е извършила. Целият живот на Табита се разглежда под лупа. Всички улики сочат към нея и всички вярват, че тя е извършила ... |
|
|
Годината е 2001, а градът - Ню Йорк. Технологичният свят току-що е преживял най-големия си финансов срив и никой не подозира, че това, което звучи като тишината след спукването на дотком балона, всъщност е затишие пред една от най-големите бури, връхлитали човечеството в последните десетилетия. Животът на Максин Тарноу - експерт проверител на измами с отнет лиценз и собственичка на малка фирма на име "Проследи и залови" - тече по напълно обичайните канали: децата, съпруга (който май не е съвсем бивш), приятелките, работата. От време на време лодката на рутината бива разклатена от някой по-особен клиент, ... |
|
|
Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е трийсет и четири годишен. Той е мним писател, така както има мними болни. Води си дневник, за да стане животът му по-интересен. Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи - мъж като всички други. Затова авторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като "деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп". В "Романтичният егоист" Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и ... |
