Съставители: Никола Григоров и Цочо Билярски . Книгата е част от поредицата "Библиотека "Сите българи заедно" от издателство "Анико". ... Никола Йонов ме плени с безкрайната си любов към музиката и изключителното разнообразие от български народни песни, които знаеше и които изпълняваше от цялата си душа и сърце! Песни от цялото българско землище - от Охрид до Черното море и от Дунава до Егейско море, които песни Никола Йонов е изпълнявал в хиляди концерти по всички краища на земята. И най-важното - Никола Йонов споделяше с радост тези си знания с всеки, който обича българската народна музика, с ... |
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." Валери Петров "Свети във морето на детските игри бисерче, което ни прави по-добри..." Из книгата Валери Петров (1920 - 2014) е български поет, драматург и преводач. Той е автор на едни от най-обичаните детски приказки - Бяла приказка, Копче за сън, Меко казано, В ... |
|
"Нери си отиде на 2 юни 2022 година. Веднага я обявиха за легенда, връх на българската журналистика, прима на интелигенцията, не журналист, а институция, и така нататък. Депутатите станаха на крака да я почетат. Не знам дали някой се сети, че след 1989 -а Нери има само няколко журналистически години. И въпреки това беше запомнена. Защо? Дали нейното появяване в По света и у нас през 1990 -а , като част от легендарния Екип 2, за много хора не беше истинската промяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България вече не ... |
|
В книгата "Покоят е виждащ" са включени изключително силни окултни лекции, държани в градовете Варна, София, Бургас и Русе през 2014 г. Мъдростта на бойните изкуства, истинският войн, правилното поведение, ислямът и богомилите са една част от темите, разглеждани в лекциите на Елеазар Хараш. В книгата Елеазар въвежда читателя в дълбините на Словото и Принципите показани от Христос."Реалността е опасна. Истината е още по-опасна, но аз казвам: Тръгни по този Тесен Път, защото там ще откриеш Покоя. Човечеството не познава Покоя, защото то не познава Пътя си - а който не познава Пътя си, се самоунищожава. ... |
|
След падането на Живковия режим в България станаха промени, които принудиха много хора да търсят препитание в други страни. В този роман разказвам за двама млади - влюбени, неопитни, ентусиасти, тръгнали да търсят по-добър живот, и за техните преживявания. "Когато самолетът се приземи на летището на многомилионния град, двамата се спогледаха и като по команда едновременно изрекоха: "Здравей, Америка!". Емил се засмя и допълни: "Посрещни ни подобаващо, защото идваме с големи надежди". - Не! Утре се връщам обратно в България. Дойдох само да те видя, да се уверя, че си добре, да ти кажа, че аз ... |
|
"Когато започнах да пиша това, казах на Гелето: – Ще пиша книга за теб. Той ме погледна ококорено и рече: "Мърррр..." Иначе казано - съгласи се. И само дето не каза: "Ама ти още ли не си я написала?""А за мен?" - погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. – Мен ще ме има ли в книгата? – Да, разбира се, че те има и теб - ти си много важен в тази история - успокоих го. – Нали ти възпита Гелето. Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси - котарака-аристократ с най- ... |
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
И тук цветовете си казаха думата! Вижте рисунката и гледайте умната! Как само с няколко цвята, без четка дори, аз нарисувах най-цветните, обширни планини. С хълмове синьо-зелени, с цветя лилави и хризантеми с езерца сребристи и каменисти и слънчеви лъчи, отразени във водите чисти. И искам на всички сега да ви кажа, че за тази картина използвах само пейзажа плюс шест гел маркера – цветни, с които направих планините - кокетни. Ако искаш и ти да нарисуваш колоритни и блестящи рисунки, гел маркерите на “ Djeco ” ще ти бъдат от голяма полза. Те са комплект от 6 цвята – златно, сребърно, червено, синьо, зелено и лилаво, ... |
|
|
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
Укорими деяния съществуват, но съществуват ли престъпления? Ако съществуват, кога трябва да се каже: "Стига толкова!"? ... Понятието за престъпление не е стабилно и представата за това кои деяния са престъпни е различна в различните епохи и общества. Всяко деяние може да се квалифицира като престъпно и така на практика съществува неизчерпаем запас от престъпления. "Мяра на престъпленията" разглежда голямото многообразие в различните страни по въпросите кои са "нежелани деяния", колко от тях се приемат за престъпления и се наказват. Книгата описва различията между Източна и Западна Европа и ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци! – Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах. – На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце? – Вие – казах аз. Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени ... |