Поздравителна книжка със стихчета и посвещения, която може да бъде поднесена като подарък или вместо картичка. Задната корица представлява "Най-големият новогодишен късмет се пада на", с празни места за попълване на конкретно име. ... |
|
|
Любопитен ли си да узнаеш как се е зародила Вселената и кога се е образувала Земята? Открий интересни факти и отговори на много въпроси за произхода на заобикалящия ни свят. Втората книга "Галактики и планети: Нашият дом" ще те заведе на невероятно пътешествие назад в земната история. Ще ти разкаже за Слънцето и неговата корона, за близки и далечни планети. Очакват те и забавни комикс приключения с Героичната шесторка! Хиро и неговите приятели се изправят срещу непознати врагове и сили. Присъедини се към тях и узнай какво ще се случи! Поредицата на "Дисни" "Науката в комикси" е посветена на ... |
|
|
От години ни учат, че човешкият напредък е дълго, бавно изкачване от първичния бульон към ловците-събирачи до империите. Какво ще кажете обаче, ако това е само част от историята? Авторът на бестселъри и легендарен изследовател на конспирациите Джим Марс , който е изследвал скорошната финансова криза, убийството на Джон Ф. Кенеди и национал-социалистическото завладяване на Америка, сега се заема с по-голяма тема: историята на човечеството. Предлагайки изумителна информация, която радикално ще промени начина, по който мислим за света и нашето място в него. Джим Марс надскача разкритията в неговата класическа вече книга & ... |
|
|
Любовта към някого никога не изчезва напълно... ... Ем е затворник в строго охранявана военна база. Единственото нещо, което я успокоява, е гласът на Фин от съседната килия. Доктора ще ги държи в плен, докато не му разкрият каквото иска да знае. Проблемът е, че то още не се е случило. Ем и Фин имат общо минало, но не и бъдеще, ако не успят да се измъкнат. Настоящето е мъчение – разделени и измъчвани от Доктора, който е безмилостен в търсенето на отговори. Няма как да се върнат към това, което са били, и към света, който познават. Но тогава Ем намира в килията си бележка, която променя всичко. Тя е от бъдещото ѝ аз и ... |
|
|
|
|
|
Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът - преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота. Сара - единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза - жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да ѝ помогне. Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара? Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето ѝ цели шейсет години. А когато ... |
|
|
Книгата, която държите в ръцете си, представя различен поглед към темата за произхода на българите и ранната българска история. От десетилетия нашата история се представя по един и същ начин - малка азиатска орда се разтваря в "славянското море". Ордата оставя немного следи в езика ни, включително имената "българи" и "България". Древните българи са наричани "тюрки", "памирци" или "монголци". Най-често обаче се твърди, че са били конници, чергари и тангристи. В последните години всички гореспоменати твърдения се оспорват. Почти всекидневно сме засипвани с хипотези, ... |
|
|
Един войник потегля на война със своите фюрери, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има работа и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му e простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Тази книга е за кризите, не за проблемите. Всеки решен проблем ни прави по-уверени в себе си, по-способни, по-знаещи, и по можещи, но си оставаме същите - преодолените проблеми само ни убеждават колко стойностни сме такива, каквито сме. С всяка преживяна криза ние губим представата за себе си. След всяка криза в нас се ражда нещо ново, непознато - откриваме и преоткриваме себе си. Колкото по-голяма, по-силна е личността, която напира да се роди, толкова по-болезнена е кризата. ... |
|
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
|
Защо толкова много семейства днес се разпадат? И как това се отразява на децата, на тяхната психика и на бъдещата им реализация като личности? Какво се случва в отношенията между двама души, та обичта им да прерасне в нетърпимост и омраза? Болезнени въпроси, на които отговори трудно се дават. Патрисия Люкас е майка на три момчета от предишен брак, а Стефан Льороа - баща на двама тийнейджъри. Те създават ново семейство, което петте деца възприемат като свое. И двамата дръзват да поведат свободен, откровен разговор с тях за изпитанието на раздялата, за мъчителните промени в ежедневието на малчуганите, които нерядко оставят ... |
|
|
Аз оцелях! Мисля, че ако тогава беше сам, щях да го убия на място. От десет години се чудех какво ще направя, ако някога пак го видя. Сега, най-неочаквано, моят час бе настъпил. Само дето нищо не направих…. Защото видях момчето. Казвам се Дънкън Феърхърст. Преживял съм детството си като обект на сексуално насилие. Това е моята история. Най-голямото престъпление на баща ми, сега си давам сметка, е, че ме накара да си мисля, да вярвам, че това е нормално. Откъде можех да знам, че не е? Той ми беше баща. ... |
