"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"... Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот. Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си ... |
|
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през ... |
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
|
Е.Е. Шмит е един от най-четените и играни френскоезични автори и драматурзи в повече от 50 страни по света. Завършва престижния Екол Норал Сюперор, където защитава докторат по философия. Шмит става известен благодарение на театъра. В негови пиеси играят актьори, като Ален Делон, Фани Ардан, Ани Дюпере и др. На български език са излезли романите "Евангелие според Пилат", "Жената с огледалото", "Одисей от Багдад", повестите "Миларепа", "Господин Ибрахим и цветята на Корана", "Оскар и розовата дама", "Синът на Ной", "Моят живот с Моцарт", ... |
|
Книга втора от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит . ... Пътуване през времето се впуска в едно изумително предизвикателство: да разкаже историята на човечеството в чисто художествена форма и да навлезе в Историята чрез отделни истории, все едно Ювал Ноа Харари е срещнал Александър Дюма... Този титаничен проект вълнува Ерик-Еманюел Шмит от трийсет години, стремление, което в крайна сметка проправя своя жизнен път. В сянката на останалите му текстове (романи, разкази, пиеси, есета), той работи неотстъпно, трупа исторически, научни, религиозни, медицински, социологически, философски и технически ... |
|
Какво е щастие? Само ти можеш да си отговориш на този въпрос. Мечето Гастон иска да узнае какво е щастието. Но не знае от къде да започне! За щастие, кукумявката Минерва е тук и ще му помогне. Двамата ще тръгнат заедно и ще навестят другите животни, за да се опитат да намерят рецептата на щастието Приказки за кукумявката са мънички зрънца мъдрост, майсторски поднесени от писателя философ Ерик-Еманюел Шмит на децата. За да пораснат правилно. В настоящата колекция водач е кукумявката Минерва. Тя подканя малчугана да разсъждава, да си задава правилните въпроси, да черпи знания от опита и да мисли самостоятелно. ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
Животът е дал всичко на писателя Балтазар Балзан и нищо на четирийсетгодишната средностатистическа жена Одет Тулмонд - и въпреки това щастливата е тя. Има една мечта - да се срещне с любимия писател и да му изрази искреното си признание за жизнения оптимизъм, който черпи от неговите книги. Случайната им среща ще преобърне живота на всеки от тях... Впрочем, идеята за разказа и филма Одет Тулмонд (2007) Шмит е взел от реално преживяна от него случка в собствения му творчески живот, когато възхитена от него читателка му подарява плик с кичозно плюшено сърце, но и с простичко писмо, което дълбоко го трогва... Осемте разказа ... |
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум? Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази "егоистична" философия в парижките салони на XVIII век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в ... |
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
"Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е развлечението на Паскал, естетическият стадий на Киркегор , неавтентичният живот на Хайдегер, отчуждението на Маркс , недобросъвестността на Сартр . Човекът на развлечението живее като прогонен от себе си, смесен с външната суета: този човек е пленник на своите желания, на своите функции, на своите навици, на своите връзки, на света, който го развлича. Става дума за непосредствен живот, без памет, без цел, без овладяност, което е самото определение за екстериорността, а в човешкия ... |