|
|
|
Роман за зачатието и раждането на българската бохема по време на соца. Забележителен роман за любовта и нейните злодейства. За момчетата, които боледуват от фантазиите си. За момичетата, които нямат дързостта да станат хетери. Героите знаят, че всяка любов има тяло, ала се боят от откритията си. Започват да вярват, че изкушението също е добродетел. Но щастието е скучен събеседник. И така - от скуката, но и в надежда - се ражда софийската бохема. ... |
|
|
Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище... отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовищата и древногръцките богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по история. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Пърси има едва десет дни, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето. Създателят на любимата на милиони читатели поредица Рик ... |
|
|
Двете студии на Зигфрид Кракауер, публикувани в тази книга - Детективският роман и Служителите, са представени от самия им автор съответно като философско и като социологическо изследване. Макар и ранни, в тях той прилага методи, които не заимства отникъде. В детективския роман Кракауер открива неочаквана възможност да улови във фокус цялата палитра на съвременното общество, защото героите на детективските истории прекосяват всички ниши на живота, надзъртат в тайните кътчета както на обикновените хора, така и на светските знаменитости. Нещо, което не е по силите на много от великите романи. А текстът на Служителите и ... |
|
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
|
"НОФОФ" - Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория! ... Не на всяка чуждизация, нас ни чака нашизация! "Изборно време е! Да си върнем Фанагория! В бой неравен, бой суров – победител е НОФОФ!"... или поне това тръби пропагандата на агресивната патриотична партия НОФОФ (Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория), водена от своята достолепна княгиня Чечке Дуло (позната някога като библиотекарката Жечка Дулева). Тя и нейните верни помощници Юкбоил Дван (по-рано Юрдан Зайков, митничар), Колобър Сикофант (Тонко Тончев, учител) и Огултаркан Докс (Феликс Хайдутов-Поборников, ... |
|
|
"Както е известно, сивото бе основният цвят на Източния блок. Устойчиво и неопределено, сивото беше еднакво подходящо за прибори за храна и за бетонни сгради, цели улици и обширни парадни площади. Това обстоятелство придаваше на цвета дори и в минимални мащаби нещо посвоему монументално." Млада жена предприема пътуване към "стоманеното сърце на Русия" - Магнитогорск, този митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин . Героинята посещава баща си, електроинженер на нов ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим , е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
|
"Не е напълно ясно защо някои рози оцеляват, а други не. Може да вземем резници от едно и също растение, да ги забучим един до друг в земята, да растат в същата почва, да получават еднакво количество вода и хранителни вещества и слънцето да ги огрява еднакво. Въпреки това едното растение избуява нагоре и ражда цветове още на втората година, докато другото се изметва настрани и малките му ялови клончета не дават цвят преди шестата година. Нямам представа защо е така. Виждам два напълно различни индивида и понеже съм мекушав по характер, сърце не ми дава да изтръгна недъгавия стрък. А и опитът показва, че точно той ... |
|
|
Вика Лугару - писателка, която има слава, пари и пълна липса на скрупули, се събужда един ден не в собственото си легло, а заключена във влажно мазе и изправена пред загадката кой е неизвестният ѝ похитител. Всички потенциални врагове, които прехвърля през ума си, са всъщност нейни приятели, върху чиито съдби се градят успешните ѝ книги. Но кой от заподозрените е достатъчно луд, за да измисли такова отмъщение? Чия тайна, превърнала се в сюжет и публично достояние е в основата на престъпния план? През дългите дни на пленничеството тя успява да оцелее физически благодарение на оскъдните хранителни запаси, които ... |
|
|
"Роман за Граала" (нач. ХІІІ век), първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части – Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на Робер дьо Борон добавя и трета – Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията си поставя под знака на традицията."Робер дьо Борон" ... |
|
|
Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
