Сценаристът на "Гладиатор" е сред най-известните съвременни романисти. Разказвач от различна порода. ... Какво очаквам от живота? Какво постигам? Достатъчно ли ми е това, което имам, оценявам ли го? Всевечни въпроси, които героите от романа на Уилям Никълсън задават на себе си, а и на читателите. Лора е щастливо омъжена за сценарист на документални филми, има две деца, хубава къща, чудесен живот. Една сутрин получава писмо от мъжа, който е първата ѝ голяма любов, и ежедневието ѝ вече е тайнствено напрегнато. Съпругът ѝ също си има своите малки тайни, а и децата ѝ не изостават в ... |
|
|
75 необичайни решения на обичайни проблеми. Настоящето юбилейно издание съдържа 75 статии, които тандемът Бъчев - Самуилова пишат през годините в отговор на читателски въпроси по актуални проблеми. В познатия контекст на хумор, но с дълбочина и съпричастност към човешките неволи, сборникът предлага оригинални техники за справяне с проблематичното мислене, които всеки може да адаптира към личните си неблагоприятни житейски ситуации. Полезно и навременно четиво, което ще стимулира въображението ви и ще ви зареди с добро настроение. Човек заучава и развива определени модели на мислене и поведение, които му служат ... |
|
|
"Моята мисия е да удължа живота на хората. Да ги направя по-щастливи и енергични, за да имат повече време с тези, които обичат и за нещата, които са важни за тях. Така през всичките години работа осъзнах, че майката е ядрото на семейството. Тя е притегателната сила и всичко се върти около нея. Ако тя е щастлива, цялото семейство сияе, ако тя е подтисната и тъжна, семейството тлее и се разпада. Няма по-добър пример от децата от една щастлива майка. За тях мама и татко са супер герои, на които искат да приличат. И аз съм много щастлива, че мога да помогна на тези супер герои. Бременността може да бъде най-приятният ... |
|
|
"Сега когато вече нямам думи и думите ме нямат имам право да мълча имам право да спра да пиша за дни за месеци за години напред казах всичко каквото имаше да кажа казах всичко каквото имаше да кажа и всичкото през мен се преразказа." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Телевизионен водещ, ... |
|
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |
|
|
Емил Кало е съставител на сборника "Българската общественост за расизма и антисемитизма", 2008 г. Автор е на книгата "Откраднати разкази... намерени сюжети", 2012 год. През 2013 година излиза романът му "Другите и Йосиф". "Ръцете на Буко спряха уверените си движения. Той стана, обърна се с лице към Маргарита и неловко се поклони. – Простете. Казвам се Буко Примо, часовникар съм. Роден съм в Русе, израснал съм и съм изучил професията във Виена. Имам... имах ателие в София и май това е всичко, или, както вие казахте - почти всичко, а останалото са подробности извън очевидното. – ... |
|
|
Книгата съдържа пет пиеси от Илко Иларионов : "Космонавти", "Молба до Господ", "Земетръс", "Готината банда" и "Розови облаци". Пиесата "Космонавти" е специално написана за големите български актьори Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев."Приятно ми е да играя в тази пиеса на Илко. Той я написа специално за нас. Играем пиесата в Сатиричния театър. Идваме от Варна, от Плевен отиваме в Пловдив, в Стара Загора и се прибираме в София да играем пак в нашия театър. Навсякъде се приема много добре. Хората ни се радват, обичат ни. Но хубавото е, че има такава пиеса, ... |
|
|
Илюстратор: Ирена Иванова. ... "Д-р Ирена Иванова, Иренка - клавиатура и четка за рисуване посред нощ, игла и усмивка през деня, добра дума, милувка и цялото сърце за дев детски души. За първи път я видях, носеща на ръце малкият си син. Толкова нежност имаше в очите ѝ,обърнати към момченцето. Нямаше как да знам, че Ирена ще стане една от най-специалните жени, които имам щастието да познавам. Деликатна, благородна, добра - са само част от мислите ми за нея. Безупречен лекар - бяла лястовица в днешното време на неморал. Рядко се срещат хора, обичащи и упражняващи със страст професията си, които са винаги ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
|
Мона е медицинска сестра, която се грижи за жертвите от войната - войници на ръба между смъртта и живота. Всъщност всичко в "Мона" е някъде на границата на съществуването си... Градът, в който се развива действието; отношенията между Мона и нейния съпруг; дори самата страна и политическата ситуация. И все пак се случва чудо - Мона се влюбва в Адам, млад мъж, почти момче, което изглежда по-различно от останалите пациенти. Всеки миг щастие по страниците на "Мона" обаче означава много сълзи; всяка прегръдка - болезнени признания. Защото и сърцата на героите в тази книга са разкъсани - както човешките тела, ... |
|
|
През годините интересът към автобиографичните романи на големия български поет и писател Любомир Левчев не стихва, затова те претърпяват няколко преиздавания. В настоящите, за първи път са включени и снимки от личния архив на автора. "Убий Българина!" е първата част от пъстрата мозайка от събития на един динамичен живот, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности. Следва книгата "Ти си следващият". Заедно с романа "Панихида за мъртвото време", трите книги събират спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на Любомир Левчев. Настоящият комплект се предлага ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски . Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
