На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|
Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
|
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |
|
|
"Емигрант е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях - лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения." Издателство Еделвайс "Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох Емигрант. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти - ще ми се да му кажа в такъв миг, - благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и ... |
|
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски . Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
Трогателна история за втория шанс, разкаянието, прошката, изкуплението и една голяма любов. Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран - да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си. Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих - усмивката ѝ, аромата ѝ... А сега се връщам. След десет години. Надявам се, че мога да обясня постъпката си след ... |
|
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
|
"Сега когато вече нямам думи и думите ме нямат имам право да мълча имам право да спра да пиша за дни за месеци за години напред казах всичко каквото имаше да кажа казах всичко каквото имаше да кажа и всичкото през мен се преразказа." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Телевизионен водещ, ... |
|
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
