Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
"Това не разбрах - каза Андреа, когато отминаха и свиха по Витошка към къщи. – Не разбрах, че някак естествено става всичко... Върховете се срещат с върховете, низините с низините... Англичани, турци, руснаци, българи... Като че ли има една граница, до която хората се делят по народност...какъв си, угнетен ли си, поробен ли си... И после друга някаква граница... от кои си.. от върховете ли си или си от низините... – А как трябва да бъде, мили? - попита тя. – Не знам... Преди знаех... ще бъдем равни, всекиму заслуженото... Може би пак това би трябвало да бъде... Или... Не знам. Но не мога да се успокоят, не мога да ... |
|
|
Том Маккарти е роден през 1969 г. и живее в Лондон. Известен е в света на изкуството със своите беседи, манифести и медийни изяви основно в качеството си на генерален секретар на Международното дружество на некронавтите - отчасти фиктивна авангардна мрежа. Освен на Сатененият остров, той е автор на следните четири книги: Men in Space, С, Remainder и Tintin and the Secret of Literature. През 2013 г. писателят стана първият носител на литературната награда на Йейлския университет Уиндам Камбъл. Номиниран за наградите Букър и Голдсмит 2015 г."Подобно на претърпял корабокрушение моряк, вкопчен в плаваща отломка от ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
С обяснителни бележки от Ани Илков , Владимир Левчев , Едвин Сугарев , Екатерина Йосифова , Йордан Ефтимов , Мартин Бодаков, Младен Влашки , Петър Анастасов , София Несторова. ... "Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята Две жени, може би клошарки, може би не, но на клошарки приличат четат вестници (извадени от кофите) в градинката до Джумаята вече втори час. Попиват и обсъждат, знаят всичко за всеки, за добрите кметове и добрите жени. Погледнах ги (клошарките), те са майка и дъщеря - приличат си."Той имал топло отношение, а те - ... |
|
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
|
|
Този път разследването е лично. ... Ник Хелър е силен, умен и упорит. Има малко приятели, но верни. И никога не се отказва. А за неговата работа това е много важно. Обучен от специалните служби, работил в разузнаването, Ник е следовател, който разкрива тайни, за които влиятелните хора биха предпочели да останат в неразкрити. Ник е човек, с когото не бихте искали да си имате работа, освен ако не работите заедно. Той е човек, на когото се обаждате, за да ви реши проблемите. Точно заради това една вечер, отчаян и без да знае къде да отиде, племенникът на Ник - Гейб - се обажда именно на него. Защото след едно нагло нападение, ... |
|
|
Съставител: Аманда Трелевин. ... Тази книга представя близкоизточната астрологична система за познание, записана в средата на IX век, но датираща много преди това. През Средновековието западноевропейските учени и гадатели се позовават на нея, а после е забравена за векове. Наречена е Боен зодиак, защото използва символиката на оръжията. Животът е борба и всеки от нас се ражда с едно оръжие, което да използва в тази своя борба. То определя как ще живеем и какви възможности за успех имаме. Затова трябва да знаем как правилно да го употребяваме, какъв стил на борба трябва да изберем в живота, кои други оръжия са ни ... |
|
|
Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
|
Съвети и опит с лечебни билки. ... "Здраве от аптеката на Господ" е основното произведение на Мария Требен , което вече три десетилетия се радва на незалязваща популярност. Книгата е преиздавана повече от 90 пъти, преведена е на 27 езика и от нея са продадени над 8 милиона екземпляра по целия свят. В нея са описани изчерпателно 31 основни билки, тяхната лечебна сила и начините на приложение. Авторката дава съветите си на достъпен и разбираем език, като изпъстря страниците с много примери от своята практика и свидетелства за положителния ефект от билколечението. Тъй като днес, за жалост, се отдалечаваме все ... |
|
|
Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите. ... През 1976 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата ... |
|
|
Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите! ... Географският канон гласи, че изворът, който е най-далеч от устието, е точката на произход на реката, а цялото й протежение носи едно-единствено име. Ала никоя голяма река не би достигнала океана, без да бъде захранвана от притоците: потоци, ручеи и рекички. С времето голямата река достига до океана, изворът тогава вече не е повече от смътен спомен; течението е било определено от множество стичания по пътя му... Стичането е най-жизнената и динамична енергия на човешката култура. За културата стичането е онова, което е гравитацията за природата. Или с други думи: ... |
