Книгата разказва историята на млад сенегалски писател на име Диеган Латир Фей, живеещ в Париж, който открива роман от 1938 година на измисления африкански автор Т. Ш. Елиман, наричан от критиката Черния Рембо. Историята отразява живота на малийския писател Ямбо Уологуем, който печели наградата Renaudot през 1968 година, но по-късно е обвинен в плагиатство, напуска Франция и изчезва от обществения живот. Действието се развива предимно в Сенегал и Париж, но се мести също и в Амстердам и Буенос Айрес. Роман за желания край на литературата, за идолите и за нейната суета, за сблъсъка на култури, нации, раси. Списание L' ... |
|
|
“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата. Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, ... |
|
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
Книгата запознава читателите с методите за критично боравене с изобилието от информация, и с прилагането им към събития и развития от близко и далечно минало. Как да търсим нужните извори, как да ги оценим критично, как да постъпим, когато те си противоречат, за да стигнем до правдоподобна интерпретация на фактите и мотивите на действащите лица. Обръща се внимание и на начина, по който в течение на векове различните общества създават своята представа за миналото. Описва се и развитието на историята като автономна научна дисциплина и се обсъжда въпросът до каква степен идеологически, политически и философски убеждения ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
