Овлажняващата маска с чесън на Lorys е специално разработена за интензивна грижа за косата и нейните корени. Тя съдържа уникален, ароматизиран екстракт от чесън, който възстановява увредената структура на косъма и увеличава неговата устойчивост. Той предотвратява загубата на коса, чрез стимулиране на естествената функция на космените фоликули. С редовното използване на маската Lorys, косата ви ще бъде по-силна, по-устойчива и по-здрава. Маската е с приятно свежо ухание, без аромат на чесън. Продуктът е изключително подходящ за слаба и склонна към накъсване коса. ... |
|
|
Фигурката е част от серията "Светът на дивите животни", където ще откриете още продукти и аксесоари по темата. ... Бавният лорис е вид нощен примат. Той е единствения примат, който произвежда и използва отрова за защита. Бавният лорис е всеяден и менюто му включва насекоми, малки влечуги, яйца и плодове. Големите му очи му помагат да се ориентира лесно в тъмното, което му помага да балансира по високите клони на дървета. Той може да отскача бързо, изправяйки се на задните си крака, за да улови някое насекомо. Когато е изплашен, бавният лорис спира и застава неподвижно. Прецизно изработена фигурка от " ... |
|
|
"Роман за Розата" - най-четената творба на френски език през Средновековието - е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225 - 1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха. Няма съмнение, че "Роман за Розата" е "най-средновековното" произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики. Размерите на ... |
|
|
В забързаното и невротично съвремие един млад мъж на име Лорис е на кръстопът между спомените от детството и заобикалящия го свят на зрелостта, в който се усеща неразбран и отхвърлен. Чувствително и интровертно дете, той прекарва ваканциите и уикендите на село при дядо си Темпеста, към когото е много привързан. Но и детството има край и Лорис продължава своя път в годините, намира си приятелка, на която дава прякора Джо, наема малък апартамент в живописен римски квартал, започва работа като стажант в издателство... Нещата обаче не вървят така, както би желал. И се появява болката. Необяснима и силна. Той подозира, че ... |
|
|
Двуезично издание - на български и френски език. Съставител: Добрина Маринова. ... Антология "Поетични перли" е билингва със стихове на съвременни бургаски поети от края на XX и началото на XXI век, представени на български и френски език. Съставителят и преводач Добрина Маринова превежда свои любими поети, за да ги представи на читателите във Франция. Художникът на картината от корицата на книгата - Йордан Петров, участва в изданието и с поетични творби. С антологията се разширяват границите на бургаската и българската литература и се отварят възможности за творческо споделяне със света. ... |
|
|
Сборникът е посветен на три значими явления и символи на средновековната епоха: градовете и градския живот, архитектурата и готическите катедрали, университетите и университетското образование. Съдържанието е обособено в три основни части. На първо място авторът представя появата на средновековния град, същността и ролята на цеховите и гилдейски организации. Вторият раздел разкрива характерни особености и ярки примери на архитектурните стилове в Средновековна Европа до края на XII в., както и основни характеристики на готическия стил и на готическите катедрали. Последният раздел представя интересни факти и документи за ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Всеки град или село си имат своите чешити. Но в това отношение Бургас е колоритен. Тази книга разказва за оригиналния самобитен талант на Петко Благоев - Пандира, когото се опитват да пречупят в Белене и за останалите бургазлии от миналия век - широко скроени, бохеми, обичащи живота."Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му са безброй. Той е от приказните хора. Умря един град с него." Рангел Вълчанов "Петьо Пандира беше един спомен, намек за Дон Кихот. Един тъжен човек, обичан и неразбран, струва ми се, по-скоро ненавиждан. ... |
