В един хан над Катманду баща и син разговарят по най-интересните и трудните въпроси, които занимават човечеството в цялата му история. Има ли животът смисъл? Какво е съзнание? Има ли човек свободна воля и какво определя съдбата му? Защо има страдание, войни и омраза? Можем ли да бъдем щастливи, без да сме егоисти? Какво всъщност е будизмът и защо той толкова лесно спечели огромна популярност на Запад? Бащата, Жан-Франсоа Ревел (р. 1924), e сред най-известните съвременни френски философи, член на Френската академия. Той е доказал, че умее да говори и пише интересно на всяка тема, с която се захване ("Тоталитаризмът& ... |
|
Зовът на племето (2018) е своеобразна интелектуална автобиография на Марио Варгас Льоса . В нея на преден план са изведени произведенията, формирали начина на мислене и погледа му за света през последните петдесет години. С блестящо перо перуанският Нобелов лауреат съставя мъдър и увлекателен пътеводител из трудовете на либералните мислители, помогнали му да развие нови идеи, за да преодолее голямата идеологическа травма както от разочарованието след Кубинската революция, така и от раздялата с възгледите на Жан-Пол Сартр , повлиял му най-силно през младежките години. Варгас Льоса анализира Адам Смит , Хосе Ортега и ... |
|
Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
|
Многоезично издание на немски, френски, английски, сръбски, италиански, руски и български език. ... "През последните години родната историческа наука като че ли все повече се задъхва в усилията си да откликне на поредния, изтласкан от нуждите на актуалната политическа конюнктура нов исторически прочит. В безкрайното търсене на универсалния, някак си самозадължителен, политически коректен (често неясно към кого) нов прочит като че ли се позабрави фундаменталната истина, че в историята все пак има факти и събития, които колкото и да бъдат интерпретирани, адаптирани и завоалирани, с времето не избледняват и не изменят ... |