|
|
|
|
|
|
|
|
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
|
|
|
|
Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с ... |
|
|
Настоящият компактдиск е продължение на целенасоченото развитие на една от основните репертоарни линии в продукцията на “Гега Ню” - литургичната музика в изпълнение на български певци и състави. Същевременно това е третият от поредицата компактдискове със записи на световно прочутият български оперен певец Никола Гюзелев, представен тук и като интерпретатор на източноправославни песнопения. Област в която, след великият Борис Христов, досега български певец не е правил опит да се изяви. Толкова по-значимо е постижението на Гюзелев който демонстрира и отношение, и умения, и главното - пълноценно вникване в музикално- ... |
|
|
№ 7 в си бемол мажор за смесен хор и солисти."В нашата богослужебна практика се е утвърдило правилото диригентите да подбират сходни (макар и невинаги) по стил, характер и изразни средства песнопения и сами да съставят и подреждат службите. Твърде рядко може да се чуе богослужебно (а и концертно) изпълнение на цяла литургия от един автор. Предлаганата творба е композирана именно с такава цел. Тя е лека и достъпна и би могла да бъде разучена и изпълнявана по време на богослужение от почти всеки църковен местен хор. Продължителността на отделните песнопения е съобразена с изискванията на богослужението. За да бъде ... |
|
|
Рождество Христово е сред най-възпяваните църковни събития. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” продължава издаването на програми с църковно-славянски песнопения, посветени на този светъл празник. “РОЖДЕСТВЕНСКА ВЪЗХВАЛА” представя както многогласни хорови творби от Бортнянски, Добри Христов, П.Чесноков и др., така и едногласни източно-църковни песнопения с хилядолетна традиция у нас. Изпълнителите - Мъжкият хор при Катедралния храм “Св.Неделя” - София и диригентът Кирил Попов не са се ограничили само с празничната църковна музика, а са включили и светски песни, посветени на Коледа: “Боговица” от Добри Христов, “Коледари” ... |
|
|
Възстановяване на връзката чрез пряк опит. В тази пионерска книга Рупърт Шелдрейк показва как науката се комбинира със седем практики, върху които се изграждат всички религии, част от всеобщото ни човешко наследство. Тези седем практики са: медитация; благодарност; свързване с природата; поклоннически пътувания и свети места; свързване с растенията; ритуали; пеене и песнопения. Ефектите на духовните практики днес се изследват научно, както никога досега и голяма част от тях показват, че религиозните и духовните практики обикновено правят хората по-щастливи, по-здрави и по-осъзнати. Рупърт Шелдрейк обобщава ... |
|
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
|
Като продължение на идеята на Гега Ню за представяне на известни в практиката на източноправославната общност тропари и песнопения от Страстната седмица, Мирослав Попсавов подбира в един компактдиск няколко от типичните за новогодишното богослужение песнопения, свързани с ритуала “венчание”. Псалмите възхваляващи Бога и Христос са подредени по изискуемия се от канона начин. Повечето мелодии /старинни по произход/ са обработени от Дегтярев, Бахметев и Добри Христов. Особено популярни са “Многолетие” /Многая лета/ и “Достойно ест”, превърнали се и в концертни пиеси от репертоара на славянските мъжки хорове. Компактдискът ... |
