Щрихи от портрета на Мара Белчева. ... Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Тя е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, диренето на хармония в съществуването определят облика на нейното творчество. Умира на 16 март 1937 г. в София. ... |
|
|
"Впечатляващо е литературно-критическото и публицистично творчество на Благовеста Касабова. Всяка нейна книга показва образа на високоинтелигентен, съвестен и честен автор, който не се бои от истината. Тя има верен поглед за всичко, което ни поднася живота и което намира място в произведенията на нашите литературни творци от всички поколения. Като изявен литературен критик Касабова е наясно с литературните факти и явления. Нейните задълбочени анализи, усета ѝ за изящното слово, нейната позиция, която не търпи никакви цензурни ограничения и най-сетне, не на последно място, изразителния ѝ слог ѝ ... |
|
|
"Още една книга застава на лавицата до творбите, документиращи талантливото постоянство, с което Благовеста Касабова трасира пространствата на българската художествена словесност. В безусловното си посвещение на родната литература тя десетилетия наред чете със сърцето си имената на нейните класически върхове и съвременните ѝ местожителства. В мащабните измерения на този прочит личат на личности, творби и събития, които са неотменна част от националната ни история и култура. Сега там застава и нейната книга за Калина Малина - още един мост, чийто майсторски градеж прибавя нови черти, контрасти и полутонове ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
"С тази книга Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание. Разнопосочни политически ветрове са кръстосвали родните земи, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на разпокъсана България не се осъществява; в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича "шеметен връх в българската литература". Със своята знаменита сага за Асеневци тя възражда великата Вазова традиция и издига ... |
|
|
В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Благовеста Касабова - "Дълг и чест: Баба Тонка". ... В тази книга, драги читателю, ще се срещнеш с една велика българка - Баба Тонка Обретенова. За свободата на България тя жертва живота и имота си, двама от синовете си - Георги и Петър, загинали в сражения с турските орди. Синът ѝ Ангел е осъден на заточение в Диарбекир, синът ѝ Никола е в четата на Христо Ботев. Нейната къща на брега на Дунав в Русе е убежище на революционерите. В книгата на Благовеста Касабова са описани художествено най-смелите ... |
|
|
"Характерно за белетристичните произведения на Христо Славов е умението му да балансира между утвърждаването на нравствената същност на героите си и незлобливото иронизиране на някои техни действия, мислене и световъзприемане. С перото си на самобитен словесен живописец той успява да вникне пространно в народопсихологията на човека от втората половина на XX век и в отличителните знаци на времето, в което му е съдено да живее." Благовеста Касабова ... |
|
|
Разказите от книгата - "Човекът с очила", "Фалшива музика" и "Като хлебарка" са преведени и публикувани във френските списания "Литерал" и "Вокатиф". "Да ме води" притежава особеностите на труднопостижимата жанрова конструкция - късия разказ. Емоционалната бивалентност определена от многоизмерната и динамична природа на персонажа, се придържа към традиционната повествователна форма и в същото време постига разголената правдивост на преживяната чувственост." Жана Абрашева (журналист и литературен критик) "И още нещо - мисля, че Милена Буржева е тъжен ... |
|
|
"Силата на прозата и на публицистиката на Георги К. Спасов е в това, че той не върти словесния бич над главите на безпросветните и корумпираните наши управници, той е сериозен и съсредоточен върху събития, факти и лица, без да взема страна на пръв поглед, но на втори - покосяващ и безмилостен, усещаме осезаемо, че е директно насочен към тъмния, умопомрачителен свят, в който живеем, който е невидимата страна на света с все по-смаляващата се духовност, нравственост и почтеност. Външното безпристрастие е своеобразна мимикрия, за да се запази перото му от тинята, от все по-задълбочаващите се екзистенциални проблеми в ... |
|
|
"Поезията на Боян Ангелов привлича ценителите на изящното слово с оригиналната - наситена с философски и психологически детайли, метафоричност, със стремежа да разгърне по-пространно идеята си за мисията на човека, днес натоварен с конфликти, съмнения, безизходица, без здрави нравствени устои. Оригиналната поетическа стилистика на поета е един от знаковите белези и на Универсум, и в значителна степен предопределя и по-необикновената композиция на стиховете. В Универсум откриваме вариации на предишни идейно-естетически търсения, размисли и послания, изпълнени колкото с вяра, толкова и с болка по изчезващите все по- ... |
|
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
Разкази ... "... Героите на Банко П. Банков не са хора от народа, а част от интелектуалния и духовен елит на нацията, с добра професионална кариера, но в същото време с наранена душевност, с "Дамга под ризата" от някакъв спомен, от бащина вина или родова обремененост ("През вратите на времето"), от приятелски или колегиални удари и изневери, от предателството на близки хора. Тъжни, вътрешно уязвими, сложни като психика, като световъзприемане и социално адаптиране. В техния свят - принудително наложен или съзнателно избран - има нещо неназовимо покорявашо, като онази приглушена есенна печал и ... |
