|
|
|
"През 1924 г. едва бях прехвърлил двайсет години, когато един ден на улицата за първи път ме осени мисълта да напиша произведение за масите. Беше като прозрение: реших да посветя живота си на изследване на масите. Бях обсебен от тази мисъл. Нищо не можеше да ме разколебае... Много по-късно ми стана ясно, че изследване само на масите би било повърхностно. То трябваше да се допълни със също толкова основно и задълбочено изследване на властта... Не съжалявам за времето, което посветих на масите. Двайсетте години, изминали след пристигането ми в Лондон, се занимавах едва ли не само с масите и властта. Събитията в света ... |
|
|
Доказателства, сигнали и срещи от трети вид. НЛО, странни сигнали и въпросът, който човечеството никога не спира да задава. На 14 ноември 2004 г. опитни пилоти на американския флот преследват над Тихия океан обект, който се движи по начин, невъзможен за всичко, което познаваме. Нямат обяснение. Двайсет години по-късно - все още няма. Това не е книга, която ще ти каже, че извънземните са тук. Не е и книга, която ще ти се присмее, че си задал въпроса. Това е честно разследване на най-старото любопитство на човека: сами ли сме? От първите светлини в небето на древните хора до Розуел, от разсекретените записи на Пентагона ... |
|
|
Когато се проследява теоретичното творчество на Елиас Канети, част от което са и неговите Записки, може да се установят основни мотиви, които парадигматично се повтарят, поемат, доразвиват, поставят се под съмнение, отхвърлят и т.н. По този начин цялостното теоретично творчество на Канети показва едно единство, което не може да бъде нарушено от новите "открития" двадесет години след смъртта му и след отварянето на част от архива му и което всъщност е единството на неговата личност, познаваща жестоки противоречия и вътрешни борби. "Щом чрез думи може да се постигне толкова много, защо да не може също чрез ... |
|
|
Следи. Свидетели. Легенда. Истина. Всяка култура по света има своя история за космат гигант, който броди там, където свършва човешкият свят. Милиони хора твърдят, че са го виждали. И въпреки това - нито едно тяло, нито една кост, нито едно неоспоримо доказателство. Как една легенда оцелява векове без доказателство? Защо трезви, сериозни хора - ловци, планинари, полицаи - се кълнат, че са срещнали нещо, което науката отрича? И защо, дълбоко в себе си, толкова много от нас искат да е истина? Тази книга не се опитва да докаже, че Голямата стъпка съществува. Не се опитва и да ти се присмее, ако вярваш. Тя прави нещо по- ... |
|
|
Деветдесет години. Хиляди свидетели. Нито едно тяло. Деветдесет години едно езеро в Шотландия пази своята тайна - и не я отстъпва лесно. Хиляди хора са видели нещо в тъмната вода. Не мечтатели и не измамници, а почтени, трезви хора, които нямат причина да лъжат. Едни са замълчавали от страх да не им се присмеят. Други са се клели до края на живота си. И през цялото това време езерото остава непроницаемо, сякаш нарочно. Какво всъщност се крие там долу? Възможно ли е нещо да е убягвало на света толкова дълго? Или загадката не е във водата, а в самите нас - в нещо, което искаме да е истина твърде силно, за да го пуснем? ... |
|
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |
|
|
Записките на Елиас Канети са част от теоретичния му труд. Основните мотиви на неговото творчество са залегнали най-ясно в записките, представляващи в своята макро- и микроструктура едно отворено произведение, което може да бъде разширявано и допълвано - с новите информации от Цюрихския архив - и ясно очертаващо новия образ на света и на човека, който можем да открием и в романа, драмите, автобиографиите му и теорията му за масата и властта. По този начин тези записки са не само основен корпус, но и съпътстващ обяснителен текст към произведенията и философията му. "Познанието при Канети никога не внушава сигурност, ... |
|
|
Книгата е единственото цялостно документално изследване на фамилната история на родения в Русе Елиас Канети."Загадъчен възрастен мъдър човек, един от последните европейски химанисти, Елиас Канети превръща спомена за годините в родния Русчук в първоизточник на целия си разностранен живот, преминал в Западна Европа и Англия. Напуснал на шестгодишна възраст родното място, съхранил завинаги неповторимото очарование на детските години, той запазва топли чувства за страната, в която е роден. Бъдещият лауреат на Нобелова награда за литература носи в съзнанието си жив спомена за най-ранните си преживявания, за да създаде на ... |
|
|
Писма до Диди - 1960 - 1970 г. ... Поетичен хербарий на копнежа. През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката "Auf meine Klinge geschrieben" (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически "вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. ... |
|
|
Двуезично издание - на български и немски език. ... "Пред нас е късче съвременно всекидневие... изненадващо поетично, каквото то може да бъде само през очите на чужденката." Харалд Вайнрих "Още си спомням рецитала на Румяна Еберт в НДК. Бях преуморена, беше многолюдно, чуваше се фонов шум. А когато тя зачете, всичко това изчезна и остана само тунелът, през който виждах мислите ѝ. Фини фотографии от сложни епизоди. Мигове живот. Дълбоки, прями, сякаш леки за произнасяне, но изпълнени с тежка тишина стихове." Кристин Димитрова ... |
|
|
Откровенията на един препатил конник. Да яхнеш кобилата на историята (заглавието е цитат от Маяковски) е увлекателен автобиографичен разказ, през който преминава като на длан живият поток на полската история от годините на Втората световна война до края на века. Книгата представлява интерес за учени от различни области. Със своя приятен език, с необикновения живот и мисли на автора си, оцветени от чувството му за хумор, тя би била интригуващо четиво за всеки читател. Отличена е с четири престижни полски награди през 2014 г.: литературната награда Нике, историческата Кажимеж Мочарски и наградите Юзеф Тишнер и Йежи ... |
