"Tapзaн" е приключенски, роман родил един от емблематичните образи на киното и литературата. Негов автор е американският писател, създал и друг именит образ в лицето на Джон Картър - Едгар Райс Бъроуз . Първият път, в който се появява творбата, е през 1914 година. Героят на Едгар Райс Бъроуз е бил обект през всичките тези години на десетки интерпретации и преиздавания, както и е бил част от сюжетите на множество филми, било то игрални или анимационни. В този първи том на "Tapзaн" от луксозната поредица на издателство "Изток - Запад" се разказва историята на едно момче, което след като ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
Тъй като преподаващият католическата истина не само трябва да обучава напредналите, ами негов дълг е и да образова начинаещите, съгласно думите на Апостола в Първото послание до коринтяните, 3:1-2: "като на младенци в Христа, с мляко ви нахраних, а не с твърда храна"; намерението и замисълът на това ни произведение е да предадем съдържанието на християнската религия по начин, подходящ за образоване на начинаещи. Наистина, писанията на разни люде твърде много объркват новопосветените в това учение - било защото в тях са прекалено много безполезните въпроси, раздели и доказателства; било защото онова, което ... |
|
|
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
|
Сборник разкази, буфо пиеса и други текстове. ... Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в тази книга, е: всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже безпощадно, че щом не сме проумели миналото си, то ще ни повтаря."Саркастичните текстове в тази книга се прицелват в политическия и стопански живот в началото на XXI век в ... |
|
|
Сред развалините на разрушена стара къща в Лондон е открит малък скелет, заровен там от години. Този случай разпалва интереса на журналистката Кейт Уотърс. Малцина обръщат внимание на кратката статия във вечерния вестник, която тя пише, но обсебена от тази мистерия, младата жена не спира да си задава въпроса: Кое е бебето от развалините? Опитвайки се да разплете загадката, тя стига до връзката ѝ с престъпление, разтърсило града преди десетилетия: новородено било откраднато от родилното отделение на местната болница и никога не било намерено. Майката и бащата били смазани от загубата. Кейт е все по-привлечена от ... |
|
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на ... |
|
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев , Генчо Стоев , Радой Ралин , Борис Димовски, Веселин Йосифов и ... |
|
|
Имперсии от една светла младост, преминала в мрачно време. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Слънчеви зайчета и други зайци" е сбирка от импресии, описващи една младост, преминала в началото на втората половина на двайсети век в България. Това е носталгичен поглед към отлетялото време, ненавиждано по политически причини, но същевременно и обичано заради неповторимите младежки години. От всеки ред лъха любов към този период от живота, който като всеки друг няма да се върне никога. Описаните истории са често необичайно буйни, но са ... |
|
|
Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство, приемайки неизбежното – старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта. Сега живеем в различни времена. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък. Преди двайсет години само неколцина биолози са изследвали ... |
|
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
