Книга от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Тъмна нощ. Затворен в малък параклис, шестнадесетгодишният Тюри от Кралството на Дахонаут трябва да издържи на последното изпитание, преди да стане рицар - нощното бдение. Но в тишината, нарушавана само от пращенето на свещите, някой похлопва на вратата и непознат глас моли за помощ. Тайно писмо трябва да бъде занесено до крал Юнаувен отвъд Големите планини, писмо, от което зависи съдбата на цяло кралство. И Тюри е призван да изпълни това поръчение и да спаси страната на Юнаувен. Макар че нарушаването на бдението може ... |
|
Зайчето Феликс на околосветско пътешествие. ... В края на ваканцията Феликс - плюшеното зайче на Софи, внезапно изчезва от аерогарата. Оказва се, че е объркало самолета и вместо у дома, то се озовава в далечни градове, в непознати и интересни места, а понякога преживява и невероятни приключения. В писмата си до Софи Феликс описва своите пътешествия, разказва за Лондон, Париж, Рим, пирамидите в Египет, за Ню Йорк и за истинско сафари в Кения. Всяко писмо, заедно със снимки, рисунки и карти от пътешествията, е оформено като пощенски плик с марки и печати от съответната страна. В края на книгата е куфарчето на Феликс от ... |
|
"Писма от миналото" от авторката на драматични саги Ерика Джеймс е продължение на романа ѝ "Завръщане в Айлънд Хаус", макар че може да се чете и като самостоятелна книга. В "Писма от миналото" историята започва с идилията в селцето Мелстед Сейнт Мери, която се настанила след Втората световна война. Със своята криволичеща главна улица, с разположените сергии със зеленчуци, със знаковата поща, с пъба и църквата животът в селцето е сякаш идеален. Съседите се грижат един за друг и малко неща пречат на спокойствието на общността. Но когато жителите започват да получават анонимни писма, ... |
|
Книгата е част от поредицата Булбес и Ханя Хартийката от Анна Онихимовска . Илюстратор: Оля Волданска-Плохницка. ... |
|
Евгений Утин (1843-1894) е адвокат, публицист, военен кореспондент. Един от най-активните сътрудници на създадения в началото на 19-и век от Н. М. Карамзин "Вестник Европы" - най-популярното издание на руската либерална интелигенция. Като адвокат участва в известния Нечаевски процес и в редица други политически дела. След края на Френско-пруската война (1871-1872) заминава за Франция и изпраща кореспонденции за "Вестник Европы". След завръщането си в Русия редовно сътрудничи и на основания от Леон Гамбета вестник "Republique francaise". През 1877 г., когато започва Руско-турската война, Утин ... |
|
Разтърсваща сага от кралицата на драмата Барбара Тейлър Брадфор . Какво се случва с едно семейство през годините между Втората световна война и 2004? Ню Йорк, Лондон, Истанбул, Берлин... пътят, който героите ще изминат, за да разгадаят една мистерия и да преоткрият себе си. Целият свят на Джъстин Ноулан - известна кинорежисьорка се преобръща, след като неволно отваря адресирано до майка ѝ писмо. Писмо, изпратено от Истанбул, което разкрива, че любимата ѝ баба, уж загинала при самолетна катастрофа, е жива! Нима майка ѝ е излъгала и нея, и близнака ѝ Ричард? Решението е едно - да замине за Истанбул ... |
|
Писмо от Тамагочи е роман за една меко казано пакостница, която израства в свят, изцяло задвижван от въображението - първо на родителите ѝ, а после нейното собствено. Книга за едно беладжийско детство през 90 -те - от гърнето та чак до училищните свалки. Цветен свят, който приветства читателите да се посмеят, да си припомнят и да съпреживеят истории с дъх на газ-маз-оцет, миришещи листчета, заплахи от лелки и госпожи в деЦката и незабравимия аромат на първите любовни трепети, В.Н.Л. С чувство за хумор, присъщо на автори като Бранислав Нушич и Ярослав Хашек , Анжелина Бъчварова успява да предаде неповторимите ... |
|
"Писма за оригами не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева . Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях - невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. Романът обхваща два обществено критични момента от историческото време: активната идеологическа борба докъм средата на 1950 -та и злополучните турски събития току преди разпадането на режима. Героите са от различни поколения, но с един и същ фатален проблем: ... |
|
Представени от Недялко и Чавдар Йорданови ... "Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов. Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене. Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата. Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери. Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма. Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година. ... |
|
Вярваш ли в любовта? ... По време на отпуската си Тереза Озбърн намира на океанския бряг писмо в бутилка, написано от непознат на име Гарет. "Моя най-скъпа, Катрин - гласят първите редове - липсваш ми, любима, както винаги, но днес особено силно, защото океанът ми пее за теб и песента му е за живота, който имахме..."За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия ѝ съпруг, е заинтригувана: "Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?& ... |
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
Васил Кинов (1940-2010) е завършил славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в БНТ, „Българска кинематография“, в. „Земеделско знаме“, в. „Век 21“, Столична библиотека. От 1992 г. до 1996 г. е културно и пресаташе в посолството ни в Полша. За преводи на полски писатели е награден с отличието „Заслужил деятел на полската култура“. Автор е на двайсет и седем белетристични книги. Превеждан е в единайсет страни. „Писма до мен“ е последната му книга, която излиза посмъртно. ... |