Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
Написана просто, но въздействащо, това е притча за съвремието. В подножието на Френските Алпи разказвачът среща овчар, който тихо се е заел със задачата да засажда по сто жълъда на ден, в опит да залеси своя пуст район. Дори двете световни войни не могат да попречат на самотния му труд. Постепенно упоритата дългогодишна работа дава плодове: ландшафтът се променя, а животът и надеждата се завръщат по тези места. Жан Жионо 1895 - 1970 е френски пацифист, поет и писател. Част от историите му показват селския бит в областта Прованс. ... |
|
|
Познанството с Тейар дьо Шарден означава познанство с едно оптимистично видяно бъдеще. Всъщност теорията за ноосферата (превръщането на Земята в сфера на разума) е единствената глобална оптимистична философия на нашето време. Нейни най-видни представители са Тейар дьо Шарден (1881-1955) от Франция и Владимир Вернадски (1863-1945) от Русия. Ноосферата според определението на Тейар дьо Шарден е „покривката от мисловна субстанция" на Земята. Но кой е носителят на тази промяна - това е човечеството. В днешната си фаза на развитие то е призвано да поведе еволюцията на Вселената в посока на Разума и на хуманизацията. ... |
|
|
Дълбоко различна и по структура, и по стилистика от всичко, писано досега от Филип Димитров , книгата разкрива всички страни от многоизмерната личност на автора - психолог, историк, изследовател на религията, но също юрист, политик, човек, който познава и насладата, и мъката на това да имаш последователи. ... |
|
|
Илюстрации от Стивън Гилпин. ... Забавна зимна книжка с очарователни илюстрации, мерена реч, математически и творчески задачи! Шеговитите стихове, представящи всеки нов герой, учат детето не само да брои и събира до 100, но и развиват усета му за римуване. Когато малкият читател събере стоте снежни човечета и реши всички забавни задачи, окуражете го да разкаже и илюстрира свои собствени истории с математически сюжет. ... |
|
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
|
Сборникът включва доклади от конференцията "Човекът - свободен и несвободен", проведена през ноември 2016 г. Темата, вдъхновена от изследователската нагласа на субектния подход в българската философска традиция, стана повод за диалог на различни философски възгледи, традиции и подходи в идеята за свобода. ... |
|
|
Класическата игра "Не се сърди човече" е разработена от "The Purple Cow" с магнитно игрално поле и пионки, които го правят изключително удобен при пътувания и игра на открито. Игралното поле се сгъва на две, а цветните фигурки имат формата на кръгли магнити. Играта се играе от 2-4 човека. Целта на играта е да бъдеш първия играч, който премества 4-те пионки от един цвят в центъра на игралното поле. Как се играе: Всеки играч има 4 пионки от един и същи цвят. Играчите се редуват в посока на часовниковата стрелка да хвърлят зара. Играчът с най-висок резултат от хвърлянията започва първи. Играчът трябва ... |
|
|
Искате ли да провокирате любопитството на вашето дете към чудесата на човешкото тяло? Тази книжка, с пъстри илюстрации и лесни за разбиране текстове, е най-доброто ръководство за малки откриватели на възраст между две и пет години! С нейна помощ детето ще опознае различните части на тялото - от главата, чак до пръстите. Ще научи как функционира тялото му и как да се грижи за него. Моята първа енциклопедия за човека ще отговори на важни въпроси, които вълнуват любознателния ум на детето дори на тази ранна възраст. Как си се появил? Защо дишаме? Как работи моят мозък? Защо трябва да ям здравословна храна? Книжката е част ... |
|
|
Няма някой, който в детството си да не е играл популярната, класическа игра Tini Toys . Тя е любима на много поколения, затова сега представяме на вашето внимание нов, подобрен вариант на играта, който ще се хареса на малчуганите. Комплектът се състои от игрално поле, зар и 16 пионки под формата на животинки - 4 жабки, 4 зайчета, 4 лисички и 4 бухалчета. Всички компоненти в кутията са изработени от дърво и са оцветени с безвредни бои на водна основа. Правила на играта: В играта вземат участие от 2 до 4 играча. Всеки от участниците поставя четирите си пионки в една от звездите със същия цвят. Пръв започва играта, ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е италиански писател, заемал важни постове във Флоренция, преди да изпадне в немилост. Творчеството му проницателно изследва как държавниците могат да завоюват, запазят и загубят властта. Чрез изумително съвременно слово то онагледява политическия прагматизъм и похватите за управление."Добри са законите там, където са добри оръжията. На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си. Който има добри войски, винаги има добри съюзници. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократичното управление - в олигархия, а демократичното - в ... |
