Животът за 30-годишната Ева е розов и изпълнен с приятелки, готино гадже, собствена квартира и успешна кариера на маркетолог. Е, има и някои малки неудобства, като твърде взискателна майка и претенциозен шеф с прякор Почитаемия, но извън тях животът е цветя и рози, а хубавото тепърва предстои. Докато един ден Ева не се събужда с диагнозата автоимунно заболяване и животът ѝ бавно и постепенно започва да се променя не точно по план-график. Виновна за това, разбира се, е нутриционистката, която полага неимоверни усилия да развали хубавия живот на Ева с постоянните си препоръки към нея и 6-стъпковия си план за ... |
|
|
Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски живот - ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
"Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски ... |
|
|
Тази книга е ярка илюстрация, че науката също може да е поетична. Теорията на относителността тук е представена във вид на поредица от кратки скици - често тъжни, понякога трагични. Авторът играе с читателя в безкрайното "Ами ако?", използвайки времето като двигател на сюжета. "Сънищата на Айнщайн" дават ясна картина колко крехка всъщност е реалността. Достатъчно е да се промени само една цифра във формулата - и светецът става злодей, а просякът - бог. Достатъчно е само леко да се ускори секундната стрелка - и хората се научават да ценят живота; а ако стрелката бъде спряна - те престават да бъдат хора. ... |
|
|
"Христо Смирненски е анализиран и оценяван все в рамките на идеологията, която е изповядвал. Спорът е бил доколко той надмогва т. нар. пролетарска революция или влиянието на символизма. Според изхода на този спор се е стигало до извода, че Христо Смирненски е или затворен в рамките на един художествен метод, чиято основа е комунистическата идеология (социалистическия реализъм), или е напълно приобщен към цялостния литературен процес. И в двата случая обаче се накърнява стойността на неговото творчество и не се отчита огромното значение, което поетът има за развитието на българската художествена литература именно ... |
|
|
Мраморната боя от Marabu има висок блясък на основа на органични разтворители. Можете да декорирате почти всеки предмет с красиви мраморни жилки само за няколко секунди. Easy Marble е идеалната боя за мраморни ефекти върху пластмасови предмети (винаги с предварителна проба върху част от предмета), стъкло, изкуствени тъкани, дърво, папие-маше, картон, свещи, метал, полистирол. Всички предмети следва да са чисти и без боя. Мраморната боя не е перманентна и след изсъхването може да се изтрие с мокра кърпа, затова боядисаните предмети не се мият. Боите могат също да се използват върху хартия. Красиви резултати могат да се ... |
|
|
Глобалният поход срещу култа към бързането. Живеем в епохата на скоростта. Бързаме, за да сме по-ефективни, по-конкурентоспособни. Надпреварваме се с другите и със себе си всяка минута, всеки час, всеки ден. Искаме от всичко, по много, веднага. И докато живеем на ръба на изтощението, тялото и умът ни непрекъснато ни напомнят, че губим контрол. Обещаваме си, че ще сме по-спокойни и че ще се наслаждаваме повече на живота, но правим ли го наистина? Какво постигаме за себе си и какво даваме на близките си хора? Живеем ли качествено? "Забави темпото!" не е декларация за обявяване на война срещу бързината. Бързината ... |
|
|
В броя са събрани произведения на писатели като Линда Дейвис, Тим Уинтън и Уил Селф, българските автори Марин Бодаков , Стефан Иванов, Николай Фенерски, Йордан Костурков , Катерина Стойкова-Клемър и много други. Преводът на "Във фризера" е на Милена Попова. "Ясно беше какво да се прави - това беше прост медицински проблем, - трябваше само да му дадем тироиден хормон, тироксин, и той щеше да се оправи. Но това затопляне, това подклаждане наново на метаболизма трябваше да се извърши много предпазливо и бавно; неговите функции, неговите органи се бяха приспособили към състояние на хипометаболизъм. Ако ... |
|
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
"Цял живот пиша една симфония и, без да се лъжа, вече съм в началото на последната ѝ част. "Аз съм Ной" развали комфорта на моите читатели. Искам да забравя за известно време тази авантюра и да завърша една отдавна започната, още в годините на младостта ми. Какво ме очаква - знам, но и предчувствието за "нищо не знам" не е изчезнало. От едно трябва да се пазя - повторя ли се след "Виновен свят", значи духовна смърт е настъпила. Аз пиша собствената си драма. И затова се отнасям жестоко със стиховете си. Понякога не мога да ги понасям. Може ли човек да обича собствената си драма? Но ... |
