Това е второто издание на 6 том на академичния "Български етимологичен речник" (София, 2002). Второто издание на тома се наложи поради изчерпването му, засилващия се читателски интерес към "Български етимологичен речник" и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
|
Филип: Ще го кажа накратко. Първо, аз продадох на ВАШАТА жена булчинската рокля на МОЯТА жена в НАШАТА първа брачна нощ. Сутринта, в четири часа. Роланд: По дяволите. Това обещава неприятности. Не, "неприятности" е много слабо. Има ли изобщо подходяща дума за това в нашия език? Филип: И второ, аз предложих роклята ѝ за едно евро в мрежата. Включително и пощенските разходи! Които трябва да поема аз - или, по-точно, моята жена. Значи, без да преувеличавам, може да се говори за напълно неуспешна сделка. ... |
|
|
В търсене на неизгубеното време. ... "Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на ... |
|
|
"Когато преди десетина години започнах настоящата поредица, знаех само, че революцията е война за душите и душевна борба с мигове нежност между битките, а историята на войната и мира трябва да се разказва по човешките съдби. Още не знаех как да ги вплета сред морето факти и наблюдения за времето, в което се раждаше днешна България. Сравнявайки с море, не преувеличавам. Чрез работата си опознах страната ни отблизо. Интимно. Това е думата за изминатите пътища, хилядите срещи и наученото от безброй неподправени истории. Бях щастлив и оставам дълбоко благодарен на другарите си и на всички от незабравимите години. ... |
|
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев . Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
|
От 1943 г. до 2007 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
|
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
|
|
Как фармацевтичните компании подвеждат лекарите и вредят на пациентите? ... "Лекарствата се тестват от хората, които ги произвеждат; чрез лошо организирани изпитвания върху отчайващо малък брой необичайни непредставителни пациенти; и се анализират с помощта на методи, които още по самата си организация са деформирани така, че да преувеличават ползите от тях. Не е изненадващо, че тези изпитвания обикновено дават резултати, благоприятни за производителя. Когато изпитванията пък не се харесват на компаниите, те имат пълното право да ги скрият от лекарите и пациентите, в крайна сметка виждаме само изкривена картина на ... |
|
|
Богдан Богданов е роден в София през 1940 г. Завършва класическа филология (1963 г.) в Софийския университет. Преподава във Великотърновския университет от 1963 до 1969 г. От 1969 г. е асистент, от 1983 г. доцент, а от 1989 г. професор в Катедрата по класическа филология в Софийския университет. От 1989 до 1991 г. е ръководител на тази катедра. Доктор е на филологическите науки от 1986 г. От 1991 до 1993 г. е посланик в Гърция. Отличен е с Големия кръст на ордена на Феникса през 1993 г. (Гърция). От 1990 до 1997 г. е председател на УС на фондация "Отворено общество". Богдан Богданов е основател на Нов ... |
|
|
"Крачехме по пътеката към границата вече 3 часа. Дъждът се засилваше, а и вятърът не беше слаб. Бях се договорил с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато си пробивахме път между храстите, той каза че ще бяга с мен (имал роднини в Германия). Изведнъж спря и каза: "Ето я браздата. Ще дойдем обаче друг път, защото са пуснали кучетата. Това означава, че ще стрелят." Не от смелост, а от страх, че втори път едва ли ще се навия да бягам, аз отсякох: "Не, аз не се връщам!" Водачът не знаеше, че имам 80 боксови мача зад гърба си и никога не съм се отказвал. "Добре - каза той, – следвай шума на ... |
|
|
Лисичето Лукавко много обича да послъгва и винаги така да завърта нещата, че да се сдобие я с бонбони, я с крем карамел. Преувеличава и върши всякакви щуротии, за да се похвали и да се представи в добра светлина. Но един ден прекалява и лъжите му плашат децата не на шега. На малкия пакостник му се налага да впрегне богатото си въображение, за да поправи всички бели, които е натворил, и да научи колко е важно да се говори истината. В края на книжката е поместена карта, която посочва на детето кой от героите къде живее и предлага поглед върху цялата гора - домовете на героите от детската градина и техните семейства. ... |
|
|
Оуен Кинг , син на Стивън Кинг , поднася убийствено забавен роман, който обаче предизвиква и размисли за пропастта между поколенията. Тук няма призраци или вампири, тук няма хорър - това е книга за филмите и за сложните отношения между син и баща. Сам Долан е млад кинорежисьор с голям проблем - проблемът е неговият баща, третостепенният актьор Буут Долан - самохвалко и женкар. Буут много обича да дава съвети, което е ужасно. Но още по-ужасно е, че първият филм на Сам - "Кои сме ние", - загадъчно и безвъзвратно е променен при монтирането. Той изхвърля единственото известно копие на "съсипания“ според него ... |
