Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, написан на френски, Доброжелателните - издаден от ИК Колибри - който печели двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман Една стара история - нова версия излиза през 2018 г. и също е удостоен с две награди: Сад и Ренодо. Новата версия е разширен вариант на първата, издадена през 2012 г. В седем самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по ... |
|
|
Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция. На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство). С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с ... |
|
|
"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
|
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над ... |
|
|
"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига." Димитър Танев, сп. "Пламък" "Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел ... |
|
|
Невероятната история за гигантската круша започва в Слънчев град, който е така вълнуващо пресъздаден в книжката, изпъстрена с възхитителни илюстрации! Слънчев град бил едно китно местенце, разположено край морето, а жителите му най-често били щастливи и се чувствали добре. Всъщност те имали само два проблема: първият бил изчезването на кмета на градчето (името му е Иеронимус Бергстрьом Северин Олсен, но повечето хора го наричали просто ИБ). Другият проблем бил, че поради отсъствието на ИБ решенията вземал заместник-кметът Квист. А той бил вечно сърдит или гневен... Животът в Слънчев град си протича мирно и тихо, докато ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки истории, разказани от дядовци и от внучета. Героите имат свои пълнокръвни прототипи, хора, от които авторът се е възхищавал като дете: сурови в изпитанията, но и раними, по мъжки смели, но мъдри, тъгуващи, обичащи... Чудаци. Светът е уловен през погледите на изстрадания опит и на детската чувствителност, свързващи се в пространство, където понятията родов корен, чест, достойнство и любов са в основата на живота. Дядовци и внучета влизат в своеобразен романтичен диалог, чертаещ дълбинната, непрекъсваща линия на съществуването. Валери Йорданов - хъш, актьор, сценарист, режисьор. Този сборник от ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
На московското летище майка изпраща синовете си в богатата страна Монтегаско при баща, който очаква единствения си син. Странното е, че паспортите на двете момчета са идентични - те не само са родени на една и съща дата, но и имената им са еднакви. Как е възможно това - ако бяха близнаци, собствените им имена щяха да са различни? Каква е връзката между тях? Историята, определяна от авторката като "криминале от ново поколение", е разказана безпощадно правдиво, на места дори страховито, но и карнавално весело, пародийно и ексцентрично. В този роман Петрушевска е по-свободна, по-безжалостна в оценките си, по-смела ... |
|
|
Кой, как и при какви обстоятелства е убил войводата Христо Ботев ? Вече век и половина този болезнен за историческата ни памет въпрос не е намерил своя ясен и категоричен отговор. В книгата са събрани, подредени и изтълкувани наличните свидетелства, водещи към твърдението, че Христо Ботев е убит от свои четници. Основните аргументи са фокусирани върху противоречията в спомените на очевидците и мълчанието на важни свидетели. Изненадващото във версията на автора е, че гибелта на Ботев се разглежда като част от серия убийства на членове от щаба на неговата чета, извършени със сходни мотиви и по една и съща схема. Един ... |
|
|
Омъжена жена прочита във вестника съобщение за внезапната смърт на стар свой любовник и се отдава на спомени за миналото. Двойка на средна възраст заминава на дългопланирано пътуване до Гранд каньон с надеждата далече от дома да успеят да запълнят тишината помежду си. Години след раздялата им мъж вижда любовта на живота си в далечината и не знае дали да се скрие, или да отиде при нея. В Любов, или нещо друго са поместени пет разказа, обединени от вечната тема за любовта и нейните нетърсени проявления - любов, която се отклонява от нормалното, разрушителна любов, любов, която сме загубили и не можем да забравим... Това е ... |
