Джоузеф Конрад не смее да нарече "Тайният агент" роман. Първоначално има намерението да напише разказ, озаглавен "Верлок" — по името на главния герой. Както винаги, пише бавно, борейки се с чуждия език. Тогава е на 40 години. Отдавна е напуснал френския търговски флот. Живее в Англия, говори английски и от девет години е женен — един доста нещастен брак — за Джеси, простодушна англичанка (с която се е запознал, докато е живеел в пансиона на майка ѝ). Писател и бивш моряк, той едва ли е най-подходящият кандидат за домашен уют. А и съпругата му го дарява с болнав и хилав син, към когото той се ... |
|
|
Непримирими, свободолюбиви и любопитни към света - такива са героите на британския писател Алън Силитоу в неговата най-популярна книга Самотният бегач на дълго разстояние. По страниците на този литературен шедьовър в девет разказа живеят пълнокръвен живот обикновените хора от покрайнините на английския индустриален град: автомобилни механици и пощенски раздавачи, работници, продавачки и домакини, безработни и момчета от изправителни домове. Тях Силитоу представя крайно реалистично и без излишна романтика. Той не спестява и не разкрасява, а единствено среща читателя с борбените представители на едно сурово общество, които ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов . ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
В тази книга са събрани някои от най-хубавите приказки от цял свят."Имало едно време красива принцеса, която живеела в голям замък с баща си - краля. Девойката много обичала да се разхожда край езерото в парка на палата, често сядала до бистрите му води и играела на любимата си игра - подхвърляла си една чудна златна топка. Случило се веднъж тъй, че златната топка на принцесата вместо в протегнатите ѝ ръце, тупнала на земята и се търкулната право в езерото. А то било дълбоко, дъното му не се виждало. Заплакала девойката, заронила безутешно сълзи. – Защо плачеш, принцесо? - чул се изведнъж глас. Девойката се ... |
|
|
В книгата се набляга на факта, че най-важната цел в християнския живот е спасението на човешката душа. Това може да се постигне само от хора, притежаващи духовно здраве. Първи и най-важен признак на здравето на душата е осъзнаването на нашата греховност, осъзнаването на това какви окаяни грешници сме ние. След това идва необходимостта да се направи всичко възможно да очистим нашия вътрешен духовен свят от нечистотата на допуснатите от нас грехове и страсти, да очистим сърцето си, защото Иисус е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Матей 5:8). Но в този си стремеж към духовна чистота човек ... |
|
|
Настоящото издание е сборник от деветнадесет разказа – истории от съвременния живот, изпълнени с малко тъга и весело иронизиращи абсурдите на живота днес. Темите са едновременно злободневни и философски: как и кога идва краят на всяка любов, какво е да бъдеш родител в днешно време, какво печелиш и какво губиш, живеейки според каноните на консуматорското общество. Писателският талант на Памиес преплита трагичното и комичното така, както са преплетени и в реалността. Без елемент на оценъчност авторът прави дисекция на онова, което се случва в периода между раждането и смъртта, онова, което се случва на всеки, но малцина ... |
|
|
Художник - Румен Статков. ... "Това "полезно четиво", наречено "Как да живеем с изтрещялата си половинка" предназначено за мъже, се роди напълно спонтанно. Защо ли? Една сутрин, докато си пиех кафето, идвах бавно на себе си и слушах жена си, някак изведнъж реших да обобщя и да напиша всичко прочетено през годините, осмислено и преживяно, по тази, бих казал, ключова тема в нашия живот. Тема, по която след Фройд - а и преди него, са си блъскали главата десетки специалисти, автори, популяризатори и лектори, като Хайнц Хартман - за съзнаваното и несъзнавано функциониране, Алексей Капранов и Валерий ... |
|
|
Не може да се каже, че Майк Клингенберг е любимецът на момичетата в класа. Нещо повече, той дори няма приятели. И никой никога не го кани на партито си. Свит и неуверен в себе си, Майк не е поканен и на "партито на годината" - рождения ден на прекрасната Татяна, в която е влюбен. Андрей Чихачов, наричан Чик, понеже дори учителите не могат да произнесат името му, е новият ученик в класа. Пристигнал някъде от Русия, и миналото, и настоящето му са обвявани от митове за руски мафиоти и подземни контакти. Чик се превръща в абсолютния аутсайдер на училището, който спи в клас и не признава авторитети - нито сред ... |
|
|
Двойка млади пенсионери, Емил и Жюлиет, се сдобиват с къщата на мечтите си - на спокойно място, насред гората. Точно каквото им трябва. Без обаче да са предвидили внезапното посещение на съседа си, лекаря Бернарден, който идва да им се представи, от добро възпитание, мислят те, но остава цели два дълги часа, по време на които се изразява, кажи-речи, само със звукоподражания. Нашата двойка проявява чудеса от въображение и усилия, за да поддържа разговор, в който успява да му изтръгне единствено "да" и "не". На другия ден той отново потропва на вратата им и хайде пак два часа монолози от тяхна страна. ... |
|
|
Думата "гну" идва от езика на племе живеещо в югозападна Африка и е звукоподражателна - наподобяваща звука, който тези животни издават при мучене. Антилопите гну са високи около 130 - 140 cm и достигат тегло от 170 до 280 kg. Тялото им напомня това на кравите, но е силно приплеснато странично. Имат дълги, здрави крака и опашка, която понякога достига дължина от 1 m. Главата на гнутата е голяма, четвъртита, с конска грива. И двата пола имат не много дълги рога, които към върха са извити навътре. Тези животни са известни с ежегодните дълги преходи, които предприемат, така че да се възползват максимално от ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език ... "Едно е да се вглеждаш в красотата на гигантския и екзотичен бразилски град Манаус като турист, съвсем друго е да тръгнеш към него като поклонник, в търсене на спасение и пристан, да избереш да бъдеш негов жител. И в двата случая обаче пътуването е дълго и голяма част от него минава по вода. Водата – този стар символ на пътя и спасението – е основен елемент в творбите на живеещия в Манаус български фотограф Румен Койнов. Може би затова ми се струва подходящо, че този албум започва със серия лирични водни пейзажи. Подобно на картините „Потоп” и „Третия ден на ... |
