Едно унижение. Един зловещ звън на монети, който щеше да отеква в съзнанието ми завинаги... Това беше мотивът, тласкащ ме през живота. Това беше задвижващата сила на всяко мое действие. Гнева и старото безсилие прикрих под повърхността на гнилата си същност. До решаващия ден. До секундата, в която изплува онзи въпрос... Какво би било... Какво би било, ако... Ако можех да върна времето назад? Ако миналото ми се превърнеше в настояще? И ако отново съм изправена пред същия кръстопът? Дали решенията ми биха били различни? Аз, Джесика Донован, нямах отговорите. Аз бях 14-годишният сирак и 27-годишната слугиня на отмъщението, ... |
|
|
В Розууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и... училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А. Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата "Кралица на бала" в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А. Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект. Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде ... |
|
|
В ранната есен на 1846 година Лола Монтес - млада авантюристка с гореща кръв, танцьорка, интригантка, може би испанка, може би аристократка, бунтарка, във всички случаи фатална жена, пристига в Кралство Бавария и покорява сърцето на ексцентричния Лудвиг I, който е подчинил късните години от живота си на мечтата да превърне студения Мюнхен в класическа Атина. В любовни, властови, политически, верски и културни водовъртежи от страсти фаталната жена ускорява въвличането на страната в настъпващия революционен хаос на бурната за Европа 1848-ма и става причина за абдикацията на владетеля. "Капка испанска кръв" на ... |
|
|
"Подозрението вечно преследва виновния ум." Шекспир ... Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва – Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А. , и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило. Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър – някой, когото тя никога не се е надявала да види отново – се завръща, за да я хване. Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
За една от предишните книги на Ангел Г. Ангелов българският писател Георги Марковски беше написал: "... тази книга е само за отбрани читатели. Ценителите на сърцераздирателните мелодрами, евтините любовни историйки и порнографията, на криминалето и на всевъзможните шарлатании - с една дума на така наречената масова литература - просто няма защо да посяга към тази книга..." Може би подобни думи би трябвало да се кажат и за книгата, която ти, уважаеми Читателю, тощу-що взе в любопитните си ръце. Отвори я, въоръжи се с интелектуална издръжливост и кураж, прочети я. Може би не ще останеш очарован, може би ще ти ... |
|
|
С обяснителни бележки от Ани Илков , Владимир Левчев , Едвин Сугарев , Екатерина Йосифова , Йордан Ефтимов , Мартин Бодаков, Младен Влашки , Петър Анастасов , София Несторова. ... "Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята Две жени, може би клошарки, може би не, но на клошарки приличат четат вестници (извадени от кофите) в градинката до Джумаята вече втори час. Попиват и обсъждат, знаят всичко за всеки, за добрите кметове и добрите жени. Погледнах ги (клошарките), те са майка и дъщеря - приличат си."Той имал топло отношение, а те - ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
"Това не разбрах - каза Андреа, когато отминаха и свиха по Витошка към къщи. – Не разбрах, че някак естествено става всичко... Върховете се срещат с върховете, низините с низините... Англичани, турци, руснаци, българи... Като че ли има една граница, до която хората се делят по народност...какъв си, угнетен ли си, поробен ли си... И после друга някаква граница... от кои си.. от върховете ли си или си от низините... – А как трябва да бъде, мили? - попита тя. – Не знам... Преди знаех... ще бъдем равни, всекиму заслуженото... Може би пак това би трябвало да бъде... Или... Не знам. Но не мога да се успокоят, не мога да ... |
|
|
Номиниран за наградите "Букър" и "Голдсмит" 2015 г. ... Том Maккaртu е роден през 1969 г. и живее в Лондон. Известен е в света на изкуството със своите беседи, манифести и медийни изяви основно в качеството си на генерален секретар на Международното дружество на некронавтите - отчасти фиктивна авангардна мрежа. Освен на "Сатененият остров", той е автор на следните четири книги: "Men in Space", "С", "Remainder" и "Tintin and the Secret of Literature". През 2013 г. писателят стана първият носител на литературната награда на Йейлския университет " ... |
|
|
Този път разследването е лично. ... Ник Хелър е силен, умен и упорит. Има малко приятели, но верни. И никога не се отказва. А за неговата работа това е много важно. Обучен от специалните служби, работил в разузнаването, Ник е следовател, който разкрива тайни, за които влиятелните хора биха предпочели да останат в неразкрити. Ник е човек, с когото не бихте искали да си имате работа, освен ако не работите заедно. Той е човек, на когото се обаждате, за да ви реши проблемите. Точно заради това една вечер, отчаян и без да знае къде да отиде, племенникът на Ник - Гейб - се обажда именно на него. Защото след едно нагло нападение, ... |
|
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
