Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
|
|
Ханс Хайнц Еверс (1871 - 1943) е един от най-разноликите и противоречиви майстори на художественото слово от първата половина на ХХ век, автор на стихове, разкази, романи, пътеписи и сценарии. Съмишленик на френските декаденти, следовник на Едгар Алън По и Оскар Уайлд , Еверс успява да изгради мост към литературния авангард. Негови творби са публикувани в България многократно в периода 1918 - 1930 г., включително знаменитият роман "Алрауна" (1911), след което внезапно бива забравен. Предизвикателните или озадачаващи сюжети, в които героите са подвластни на пороци или други жестоки тъмни сили, са допълнени ... |
|
В книгата Свободна зона - Часът е 9 без 5 са събрани коментарите и анализите на журналиста и водещ Георги Коритаров, които той правеше в рамките на пет минути, преди началото на прочутото му предаване по Телевизия Европа - Свободна зона в периода от 4 януари до 5 април 2021 година. Това беше и последното му предаване. Георги Коритаров си отиде на 6-и април 2021 година."Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете - остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез ... |
|
Книжката "Защо ли, защо ли, защо едно по едно е едно?" на издателсво "ВББ" съдържа 4 детски приказки с множество илюстрации. ... |
|
"Бродиш из лабиринта на творбите и пред теб са персонажи със запомнящо се присъствие, ярка, но ненатрапчива природна инвазия, кратки диалогични престрелки, предметна одухотвореност, недоизказаност, непредсказуемост, мълчание, заредено със сила и достойнство, страх и възбуда. Еклектика - във всичко. Авторът се вписва в ареалите на съвременната литература като разказвач на драматични сюжети с общовремева и общочовешка философия. Провокиращи фантазии конструират един измислен, но по същността си обективно възможен свят - видим и невидим, от бездната до космоса. С претеглени думи и слепени от потока на съзнанието образи. ... |
|
"След като близо две години Анито, наречено още Пижо, мина през живота с една-единствена дума "Дай!", изведнъж така се разприказва, че бе обявено за говорител на семейството. Поучени от горчивия опит с Гогито, който още от люлката започна да произнася думите по-правилно от журналистите по телевизията, и то до такава степен, че дядо му на шега постави ултиматум: "Няма да ми говориш като дърт човек, ти не си професор, ти си дете!", мама и тате вложиха всичките си усилия да запазят някоя и друга колоритна думичка. Все пак, смятаха те, трябва да има някакъв синхрон между това тригодишно, алфоподобно, ... |
|
Какво е нужно, за да повярваш във вълшебството? Бъдни вечер е, а нищо не е наред. Амелия Уишхарт е затворена в приюта на господин Крийпър и Коледата е в опасност. Вълшебството намалява. Ако Дядо Коледа иска да спаси празника, трябва да намери момичето. ... |
|
Издаден през 1996 година, компактдискът свързва двама композитори на нашия век – Игор Стравински и Емил Табаков. Оригиналното е не само в комбинацията – “Жар птица” и Концерт за оркестър, но и в реализацията, направена от самия Табаков – Главен диригент на Софийската филхармония. И ако в сюитата от балета “Жар птица” – класическо произведение на ХХ век, оркестър и диригент постигат в единомислие звуковото великолепие на партитурата с цялата и многоцветност, разнообразни ритми и ефекти, то в Концерта за оркестър авторът Табаков продължава не само собственото си развитие, но и традициите на българската композиторска школа в ... |
|
Матилда е мило, надарено момиченце, с необикновени способности, но родителите ѝ я смятат за нетърпима. Тя очаква в училище да е различно, само че там се изправя пред госпожица Трънчбъл - ужасната директорка, която изпитва ненавист към децата. Когато Трънчбъл я напада, Матилда неочаквано открива у себе си забележителна сила, с която да отвърне на удара. За да си получи заслуженото госпожица Трънчбъл, е необходим гений, свръхчовек. И Матилда може да се окаже точно този герой. По романа Матилда е направен игрален филм, както и мюзикъл, който с пленителната си музика завладява сърцата на малки и големи. Книгата е част ... |
|
Диана Петрова е вече доказан автор на истории за малките читатели. Нейното майсторство на разказвач проличава и в книгата ѝ Необикновени приказки за смартфони и още нещо..., издадена от издателство Летера . А защо необикновени? Защото в тях герои са самите деца, които попадат в един фантазен свят, който ги преобразява по необичаен начин. Техните истории крият размисли и поуки, постигнати чрез забавлението и въображението. Децата често се измъчват от трудни въпроси: защо трябва да учат английски; защо не бива да прекаляват с лакомства; защо децата толкова обичат смартфоните; защо понякога искат да избягат от ... |
|
Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг - ярки или деликатни, ефирни или плътни - и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини. И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен. ... |