Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев , без да е специалист в тази област, ... |
|
"Стой, не мърдай! Горе ръцете!". Да, това може и да са характерни реплики за полицаите, но пък често присъстват и в детските игри. Безспорно въображението на децата няма граници, особено в моментите, когато малчуганите са на парти за рожден ден или пък имат планувано тържество в детската градина, на което всички да бъдат напълно неузнаваем за приятелите. Е, за всяко момче, избрало ролята на полицай, специалистите от "Melissa & Doug" създават детски костюм, с който детето да заприлича досущ на униформените. Той се състои от яке и фуражка, изработени детайлно и приличащи точно като тези на полицаите. ... |
|
Наръчник за оцеляване чрез информиране. Съставител: Стефан Калайджиев . ... Замисълът на настоящата съставителска книга дойде в началото на 2021 година, когато се видя, че повечето от населението на тази планета е вървящо без компас и посока в океана на онова, което бушува около него. Може ли човек да издържи в океана сред буря, когато няма нито посоката, нито компас за да се ориентира накъде да плува. Той трябва да се обнадежди! Или като има вътрешната вяра у себе си, че ще се спаси или огромната издръжливост за да се поддържа на повърхността и да не потъне заливан от вълните. В това трудно време е добре и за малко ... |
|
"След Ботев , Вазов , Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. ... "Уважаеми читателю, Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история. През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на ... |
|
Книгата се издава по повод 75-годишнината на автора."Камъчета под езика е една своеобразна видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание - защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с ... |
|
На око, замислена като кулинарен пътеводител, се превръща в пътеводител в дебрите на българската душа. Първоначалната идея на Рори Милър, американец, който от години живее в България, е да посети няколко отдалечени села, да се срещне с местните хора и да опита от традиционните български гозби. Вместо това той намира приятели, докосва се до тяхната богата душевност и човещина. Така неговите записки са не само за вкусните блюда, приготвяни на око от сърдечните домакини, но и за топлината в домовете им, за радостите и болките им. Така този израз, който първоначално е катализаторът на неговите пътешествия, става символ на ... |
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... "Пощенска кутия за приказки" е литературен формат, който от 2010 г. дава сцена на начинаещи български автори. Димитър Калбуров е един от най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман "Мамка му" е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса. "Само ще пусна една вода и се впускам в битка. Вдигам капака на тоалетната чиния, а вътре... някой е вършил по-сериозна работа от тази, която аз възнамерявах върша... и не е пуснал водата. Но това не е най-лошото. Очевидно не се е избърсал, ... |
|
През 1689 г. великият поет Мацуо Башьо предприема пътуване до Муцу и Дева - най-отдалечените североизточни провинции на тогавашна Япония. Така се появява знаменитото му произведение "Оку-но хосомичи" - "По пътеките на Севера". По форма това е лиричен пътепис, но докато разказва за премеждията си по пътеките на Севера, Башьо неусетно ни пренася в едно пътуване с други измерения - пътуване към корените на японската идентичност. Заедно с автора ние ще посетим места, паметта за които е надживяла вековете - шинтоистки светилища и будистки манастири, скромни прибежища на знаменити отшелници и велики поети, ... |
|
Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам. Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората? Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя ... |