В книгата азбучно са подредени и криво-ляво обяснени думи за феномени и физиономии, познати (нерядко до болка) на повечето пълнолетни и непълнолетни български граждани, потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, жертви на социални мрежи и асоциални мечти. Затова надали има нужда от речник; освен че може да се допълва до безкрайност, по природа той е преходен, дори когато е насочен към бъдещи читатели и изследователи на отминаващите съвремия; речникът е само опит да се препредаде преходността. Основното тук се съсредоточава най-вече в продължаващите промени на последния хронично зациклящ преход след 1989 г. ... |
|
|
Пътуването на един монах в бардо на живота и смъртта. Колелото на живота е символ на цикличност, безкрайност и страдание. Въпреки това всеки миг предоставя възможност за пробуждане. На трийсет и шест години Йонги Мингюр Ринпоче е един от най-уважаваните тибетски учители и абат на три манастира. Той обаче мечтае да стане странстващ аскет, да отхвърли титлите и ролите си, за да изследва дълбините на своята същност. Една вечер се измъква тайно от манастира си в Индия с намерението да прекара следващите четири години в отшелничество. Почти веднага Мингюр Ринпоче установява, че дългогодишното будистко обучение не го е ... |
|
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... По границите на руския Далечен Изток, в дъха на Тихия океан, лежат земи, които сякаш избягват от историята... Продължително мъчително преследване на опасен и въоръжен избягал от лагер затворник, "враг на народа", странен мълчалив диалог между един изтощен войник и тайнствената жертва. Кой е този престъпник с множество лица, които Павел Гарцев и неговите спътници трябва да заловят в необятната тайга? Когато Павел узнае истинската идентичност на беглеца, животът му ще се преобърне завинаги. Ловът придобива ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
Виктория Маккуин има дарбата да намира неща: гривна, прибрана на грешното място, липсваща снимка, отговори на мистериозни въпроси. С колелото си тя минава през покрит мост, който за секунди я отвежда навсякъде, до където има нужда да отиде, било то в Масачузетс или другаде в страната. Чарлс Манкс има подход към децата. Той обича да ги взема да се возят в неговия "Ролс-Ройс Призрак“ от 1938 година с регистрационен номер NOS4A2. Със своята стара кола той може да се изплъзва от настоящето и по скрити пътища да ги отведе към невероятното (и ужасяващо) място за забавления, което нарича Коледна земя. Един ден Вик среща ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
В петата книга от популярната поредица на Алегзандър Маккол Смит продължава все така успешно да върти "Дамска детективска агенция №1" в Габороне, столицата на Ботсуана. Сгодена сякаш от цяла вечност за Дж. Л. Б. Матекони, най-добрият автомонтьор в страната, Прешъс Рамотсве започва да се тревожи дали изобщо някога ще чуе сватбените камбани за себе си. В същото време животът я изправя пред нови изпитания - ужасяваща молба от управителката на Фермата на сираците и нов случай, в който трябва да проучи кандидатите за женитба на богата клиентка. Въпросът е дали те наистина я харесват, или се интересуват само от ... |
|
|
Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото ("големия взрив") и какво ще има след края и ("големия срив")? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Капка, изпреварила дъжд е съдържателно, концептуално и емоционално свързана с другите ми две книги - Памет за щастие и Градът - любовна карта, но заедно с това е различна - и като послания, и като конструкция. За мен това е книга за изпитанието да бъдем отвъд условностите на времето, за стремежа към дълбоко познание, което носи просветление, но и рани, за любовта - състоянието на непрогледна светлина, което извира от нас и прелива във всички измерения на живота. Капка, изпреварила дъжд е моят начин да помиря сензитивното с рационалното, защото и най-мащабните идеи имат смисъл, ако започват от човешкото сърце." ... |
