Мирослава Исидорова е родена, живее, работи и учи в гр. София. Автор е на книгите "Друг живот" и "Рамка без картина". "Един чист лирически глас без дрезгави дързости, без шумни емоционални претенции, без изсилвания и демонстрации на женското начало. Нито една излишна дума, нито един пищен епитет, метафорите са умерени, защото са в мярката на преживяването, не го "украсяват" допълнително, не търсят да ни шашнат с необичайни ефекти. Любов, страст, приглушена, спотаена тъга и надежда за бъдеще неясно, усещане за тайнственост на живота, за радост от непредвидимите неща. Тя казва прости неща, ... |
|
"Защо е толкова трудно да дадеш, а толкова лесно - да вземеш! С пълни шепи - ти гребеш и джобовете си пълниш, в стремежа си - напред вървиш, не искаш другите да видиш. За тях дори и не помисляш, ти едничко нещо да подадеш от ненужна вещ, да се отървеш - и това не искаш да дадеш! Но знай, каквото даваш - на себе си го даваш и каквото трябва - получаваш! Защото стореното - седемкратно ти се връща! Смисълът на живота не е в получаването, а в даването!" Свиленка Атанасова ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Помагалото е одобрено от МОН № РД09 - 1431 / 13.07.2021 г. ... Читанката осигурява обучението по литература по втория модул от учебната програма по български език и литература за 2. клас за обучението, организирано в чужбина. Предложените в нея художествени текстове представят многообразието от теми, свързани с българските духовни ценности, през погледа на съвременното дете. Четивата са кратки по обем и достъпни от гледна точка на четивната техника на обучаваните второкласници от българските училища зад граница. Методическият апарат, който включва въпроси, задачи, ... |
|
Линда Мария Барос е родена през 1981г. в Румъния. Научава азбуката в крайните квартали на Букурещ. Доктор по литература в Сорбоната. Живее в Париж. Автор е на пет поетични книги, три от тях написани на френски език и публикувани във Франция, за които получава Наградата за Призвание през 2004 и Наградата Аполинер през 2007 - едно от най-важните френски отличия за поезия. Публикувала е две театрални пиеси, две литературнокритически студии и тридесет преводни книги. Има зелени коси и носи сребърен животински нокът на дясната си ръка. На 26 годишна възраст присъства в румънските учебници по литература. На 29 годишна възраст ... |
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
Уолт Уитман е роден на 31 май 1819 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк, в семейство на фермер. През 1823 г. семейството - с девет деца - се преселва в Бруклин. От дванадесетгодишен работи ту като печатар, ту като журналист, за кратко и като учител. През 1848 г., уволнен заради политическите си убеждения от консервативния бруклински в. "Ийгъл", където е редактор, Уитман напуска Изтока и пътешества дълго из американския Югозапад. След завръщането си у дома, в 1855 г. издава труда на своя живот, "Тревни листа". По време на Гражданската война Уитман работи като военен кореспондент и правителствен чиновник, ... |
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
Красива романтична история за забранената любов. Двама души, предопределени един за друг, ще трябва да се преборят с препятствията, които съдбата изправя пред тях. След неочакваната смърт на баща ѝ осемнайсетгодишната Лейкън Коен е принудена да бъде опора на майка си и по-малкия си брат. Външно тя изглежда силна и твърда, но вътрешно губи надежда. Тогава в живота ѝ се появява двайсет и една годишният Уил Купър, новият им съсед, с интригуваща страст към слам поезията и невероятно чувство за хумор. Още в самото начало на тяхното запознанство между двамата се поражда силна емоционална връзка, която дава нови ... |
|
Това е пиеса на Петер Турини , посветена с много симпатия на драматурга Фердинанд Раймунд и неговото творчество. Действието се развива през 1848 година в малък виенски театър, където актьорите репетират пиесата на Раймунд Селянинът милионер, докато навън бушува революция. Осем души свързват по различен начин живота си в театъра и в реалността. Актьорите се разкъсват между своето изкуство и бурните събития в техния град. Един студент, участвал в революцията, се скрива в театъра. Една млада актриса се опитва да му обясни театралното изкуство, докато той се опитва да ѝ обясни революцията, която все повече се ... |