На 1 юли 2002 г. влиза в сила Римският статут на Международния наказателен съд и поставя началото на постоянно действащото международно наказателно правосъдие. Обсъждането на възможностите за създаване на международен наказателен съд отнема десетилетия и през този период въпросът за юрисдикцията му остава един от основните и ключови проблеми, по които постигането на съгласие между държавите изглежда невъзможно. Идеята за допълващата юрисдикция на МНС има фундаментален характер и решаващо значение за решението на държавите да създадат нов международен съд с толкова специфична компетентност. Макар на пръв поглед въпросът ... |
|
|
Настоящата книга представлява цялостно изследване на съставите на причиняване на смърт и телесна повреда при т.нар. професионална непредпазливост. Анализирани са обективните и субективните признаци на престъпленията по чл. 123 и 134 НК, както и същността на професионалната непредпазливост като една винаги квалифицирана непредпазливост, разкриваща поначало по-висока степен на вина в сравнение с обикновената. Особено внимание е отделено на произхода на опасността при дейностите по чл. 123 и 134 НК; правната регламентация на дейността; незнанието като причина за последващото нарушаване на правилата; както и самото нарушаване ... |
|
|
Приемането на Конституцията на страната през 1991 г. и последвалата реформа на обективното право, както и корекциите в правилата на процесуалната практиката на съдилищата, прокуратурата и органите на МВР предизвикаха множество въпроси, които оформиха широкомащабна дискусия. Въвеждането на промени в законодателството, което регулира основни обществени отношения, е отговорна задача, която изисква внимателен анализ на новоустановените положения и тяхната ефективност. Несполучливото изпълнение на такава задача води до затруднения в практиката и непостигане на целите на съответното обективно право. Що се отнася до Наказателно- ... |
|
|
Съкратеното съдебно следствие в първа инстанция е въведено с действащия НПК, приет през 2005 г., в сила от 29.04.2006 г. За недългия период на действието му, правната му уредба претърпя значителни изменения и допълнения. Книгата се фокусира върху целите и същността на института, проследено е историческото му развитие и е направено разграничение на съкратения процес от останалите производства, отклоняващия се от общия ред за разглеждане и решаване на наказателни дела в наказателно-процесуалния кодекс. Детайлно е разгледана процедурата по предварително изслушване и развитието на производството по всяка от формите му, като ... |
|
|
Пробацията бе въведена в българското наказателно право през 2002 г. (ДВ, бр. 92/2002). Законодателят я уреди като нов вид наказание в санкционната система на Наказателния кодекс. Настоящата монография представлява първото в нашата доктрина детайлно изследване, посветено на юридическия характер на пробацията. Авторът убедително аргументира защитаваната от него теза, според която естествената и логична функция на пробацията в репресивната материя не е на наказание, а на съвкупност от друг вид наказателни санкции - мерки за сигурност. Въпросът за юридическата същност на пробацията е интегриран в един мащабен анализ, който ... |
|
|
Фокусът на настоящото научно изследване е към един специфичен аспект от правната уредба на свободата на религията - значението на наказателното право в нея. Анализът се основава на законодателните решения в конституционната уредба за закрепването на тази свобода в каталога на основните права и свободи и влиянието върху съдържанието на тази уредба на отношенията между държавата и религиозните институции през различните исторически периоди, както и на международните и европейските стандарти, които са относими към нея. На тази база се извежда авторовата теза за ролята на наказателното право в правната уредба, свързана със ... |
|
|
Второ основно преработено и допълнено издание. ... Настоящото издание представлява лекции по наказателно право, които авторът изнася пред студентите по право от различни юридически факултети. То има за предназначение да даде в достъпна форма познания за българското наказателно право на всички, които желаят да изучават неговите основни положения. Курсът лекции отговаря на системата на наказателното право и на наказателното законодателство (Наказателния кодекс), което се дели на обща част и особена част . Антон Гиргинов , е роден през 1952 г. в София. Завършва Английската езикова гимназия в Пловдив, а по-късно - ... |
|
|
С озаглавяването, макар и иносказателно, търся да споделя виждането, че поради влиянието на произвола българският наказателен процес в много отношения практически застава между личния и обществения интерес. Образно казано, той ги отделя и разграничава, вместо да ги събира и удовлетворява оптимално. Наказателният процес в отделни, но не редки случаи, се оказва разделителна, вместо събирателна за двата интереса линия. Дължа да споделя, че под оптимално удовлетворяване на двата интереса разбирам постигане на такова сцепление между тях, че при удовлетворяването на единия да не се опразва от съдържание (неглижира) другият. ... |
|
|
Институтът на повереника е класически за наказателнопроцесуалното право и съществува отдавна в българския наказателен процес. Същевременно той е един от най-дискусионните в наказателнопроцесуалната теория. В сравнителноправен аспект е получил различни разрешения в чуждестранните законодателства и правна теория. Значимостта на това издание се обуславя от липсата на актуално теоретично изследване по темата. Развитието на института претърпя съществени законодателни промени в периода след началото на реформата на наказателнопроцесуалната система на Република България и приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс. ... |
|
|
Условното осъждане е класически институт на наказателното право, въведен в България през 1904 г. Понастоящем той се прилага по отношение на около 16 хиляди лица годишно, което е приблизително 50% от всички осъдени лица. Въпреки дългата му история и широкото му прилагане по наказателни дела, до момента в българската правна литература липсва задълбочено монографично изследване по въпроса. Книгата съдържа четири глави, в които пълно и всестранно са разгледани проблемите на условното осъждане по българското наказателно право. Първата глава съдържа историко-правно изследване на разглеждания институт и изяснява неговата правна ... |
|
|
"Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви. Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да ... |
|
|
Наказателното производство на Република България, провеждано по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обхваща две фази - досъдебно производство и съдебно производство. Всяка от тях обуславя сложни процесуални взаимоотношения между субектите на наказателно-процесуални отношения и между страните в съдебното производство. Съдебният контрол на досъдебното наказателно производство включва два основни компонента - съдебен контрол на първия стадий от досъдебната фаза - провежданото "разследване" от разследващ полицай, разследващ митнически инспектор или следовател, и съдебен контрол на втория стадий от ... |
