Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
|
Учебно пособие - второ издание. ... Маркетингът е една от основополагащите дисциплини за професионалистите в областта на управлението на организациите в условията на пазарно стопанство. На мениджърите са необходими знания относно състоянието и разработването на пазарите, да оценяват нуждите и потребителското поведение на клиентите, да позиционират продуктите на различните пазари, да разработват подходящи маркетингови стратегии и програми и пр. Пристъпвайки към изучаването на маркетинга като теория и практическа дейност, младите специалисти трябва да се запознаят първо с неговата същност, принципи, функции, основни понятия ... |
|
|
Оркестър Родопски солисти е създаден през 1991г. от ръководителя си Константин Джигошев. Оркестърът е участвал в много фестивали в страната и чужбина. В Стамболово през 1996 и 1998г. оркестърът печели два пъти втора награда. През 1995г. излиза първия албум на Родопски солисти. До момента оркестърът има четири албума, които съдържат предимно песни от Родопската фолклорна област. В Родопски солисти са участвали музиканти - виртуози от цялата страна като: Недко Богданов, Божидар Смилянов, Васил Юруков, Иван Пичуров, Манол Кушлев, Димитър Христов, Петър Миланов и други. Солисти на оркестъра са били: Величка Тодорова, Цонка ... |
|
|
Настоящата монография е резултат от научни изследвания на автора в периода 2008 - 2019 г. върху западния сегмент или част от ЦРП, проведени в хода на постдокторската му работа в Университета в Лозана (Швейцария) през 2004 - 2005 г. и дейност като Фубрайт старши изследовател в Маями Университет, както и работата по научно-изследователски проекти в периода 2006 - 2019 г., финансирани от МОН и Софийския университет. Изследванията са извършени в район с площ 100 x 60 km, разположен на Халкидическия полуостров на територията на Северна Гърция в област Източна Македония - Западна Тракия, в който попада западният ЦРП. ... |
|
|
Обект на изследване в настоящата книга са регионалният тектонски строеж и темпоралната еволюция на мезозойските нискостепенни метаморфни скали в редица локалитети на Циркум-Родопския пояс от район с площ 200 x 100 км, разположен от долината на р. Арда в Източни Родопи на територията на Южна България до брега на Егейско море в област Тракия на територията на Северна Гърция, който очертава териториалния обхват на източния ЦРП, включващ още и остров Самотраки в акваторията на Егейско море. Целта на изследването е с помощта на традиционни и съвременни методи да се прецизира веществената характеристика, да се установи и ... |
|
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някой плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
|
"Бойна история на Десети пехотенъ Родопски полкъ" обхваща историята на един от най-славните полкове в българската армия от неговото създаване през 1885 година до 1942 година. Наречен още "полкът на пробивите", заради ключовата му роля при превземането на Одринската (1913 г.) и Нишката (1915 г.) крепост, както и на укрепената линия "Маргрит" (1945 г.), той ще запише със златни букви името си в нашата военна история. Създадена в края на 30 -те години на ХХ век, настоящата история разказва с неподправено родолюбие за героичната борба на българските войници от Хасковско, Харманлийско, ... |
|
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
|
Поредица "Университетска библиотека" № 453. ... |
|
|
Книгата разказва за светите места и съхранената силна вяра в Родопската Света гора (Западните Родопи, региона на Асеновград). Тя проследява приемствеността в процеса на преминаване от езичество към християнство, различните обичаи, практики и вярвания, връзката между тракийските култови паметници и техните християнски приемници. Бачковският манастир е уникален архитектурен паметник, а шествието с чудотворната икона на Св. Богородица показва голямата религиозност, съхранена в този регион. Празникът Св. Богородица със златната ябълка от с. Горни Воден е уникален за България. Той дава надежда на много жени да се сдобият с ... |
|
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов , ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
