Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
|
Сюжетните ходове в романа са провокирани от мистиката около указа на министъра на пропагандата в нацистка Германия - Йозеф Гьобелс. По негово разпореждане през 1939 г. тонът "ла" е настроен на 440, вместо на 432 херца. Действието се пренася в днешно време. Само в една нощ и само за няколко часа главният герой - млад и талантлив музикант, композира безсмъртна творба. От този момент започва битка между доброто и злото. Половин век след "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри , Славов продължава традицията на високата литература, застъпник на божествените начала в изкуството. Недялко Славов е автор ... |
|
"He от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга Епитафии, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, е Ноев. Всеки от камъните в поетичната гробница - неизвестното място, в което и смъртта е смъртна, разказва притча - от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата ... |
|
Вика Лугару - писателка, която има слава, пари и пълна липса на скрупули, се събужда един ден не в собственото си легло, а заключена във влажно мазе и изправена пред загадката кой е неизвестният ѝ похитител. Всички потенциални врагове, които прехвърля през ума си, са всъщност нейни приятели, върху чиито съдби се градят успешните ѝ книги. Но кой от заподозрените е достатъчно луд, за да измисли такова отмъщение? Чия тайна, превърнала се в сюжет и публично достояние е в основата на престъпния план? През дългите дни на пленничеството тя успява да оцелее физически благодарение на оскъдните хранителни запаси, които ... |
|
Поредица Литературата на НРБ: История и теория - книга 8. ... Книгата представя изследването на Мая Ангелова за производствения роман в българската литература между 50-те и 70-те години на XX век. Върху широка емпирическа база - подробно аналитично занимание с 10 романа, общо проучване на още над 40 романа и запознаване с десетки повести, очерци, статии и други хибридни жанрове - се разгръща първото по рода си в България цялостно изследване за производствения роман, жив и многослоен интерпретационен текст, който представлява не просто професионално разказана история, но и интересно литературно пътешествие, което ... |
|
"НОФОФ" - Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория! ... Не на всяка чуждизация, нас ни чака нашизация! "Изборно време е! Да си върнем Фанагория! В бой неравен, бой суров – победител е НОФОФ!"... или поне това тръби пропагандата на агресивната патриотична партия НОФОФ (Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория), водена от своята достолепна княгиня Чечке Дуло (позната някога като библиотекарката Жечка Дулева). Тя и нейните верни помощници Юкбоил Дван (по-рано Юрдан Зайков, митничар), Колобър Сикофант (Тонко Тончев, учител) и Огултаркан Докс (Феликс Хайдутов-Поборников, ... |
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Ужасен инцидент се случва с известната писателка Флора Конуей, която живее уединено, настрани от медиите, с тригодишната си дъщеря Кари. Един ден, по време на обичайната им игра на криеница в апартамента им на шестия етаж в Бруклин, момиченцето мистериозно изчезва. Полицията не открива никакви следи и случаят е закрит. След дълги месеци на тревожно очакване и странни съвпадения съкрушената от скръб Флора започва да подозира, че зад цялата тази история стои някой, който е измислил престъплението до най-малките подробности и ... |
|
"Роман за Граала" (нач. ХІІІ век), първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части – Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на Робер дьо Борон добавя и трета – Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията си поставя под знака на традицията."Робер дьо Борон" ... |
|
"Роман за Розата" - най-четената творба на френски език през Средновековието - е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225 - 1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха. Няма съмнение, че "Роман за Розата" е "най-средновековното" произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики. Размерите на ... |
|
"Както е известно, сивото бе основният цвят на Източния блок. Устойчиво и неопределено, сивото беше еднакво подходящо за прибори за храна и за бетонни сгради, цели улици и обширни парадни площади. Това обстоятелство придаваше на цвета дори и в минимални мащаби нещо посвоему монументално." Млада жена предприема пътуване към "стоманеното сърце на Русия" - Магнитогорск, този митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин . Героинята посещава баща си, електроинженер на нов ... |
|
"Не е напълно ясно защо някои рози оцеляват, а други не. Може да вземем резници от едно и също растение, да ги забучим един до друг в земята, да растат в същата почва, да получават еднакво количество вода и хранителни вещества и слънцето да ги огрява еднакво. Въпреки това едното растение избуява нагоре и ражда цветове още на втората година, докато другото се изметва настрани и малките му ялови клончета не дават цвят преди шестата година. Нямам представа защо е така. Виждам два напълно различни индивида и понеже съм мекушав по характер, сърце не ми дава да изтръгна недъгавия стрък. А и опитът показва, че точно той ... |