Книгата е част от поредицата "Билка недокосниче" на Калина Румена . ... "Ние започваме живота си с едно вдишване и тръгваме по пътя напред и нагоре към смъртта. По този път ние контактуваме помежду си и с останалия заобикалящ ни растителен и животински свят с мисъл, изказ и действие. Когато има синхрон и съвпадение между нашите мисли, думи и действия, света е енергийно балансиран. Ние обаче се научаваме да манипулираме света като мислим едно, говорим друго, а вършим трето. И тогава създаваме вихри, които ни докарват главоболие (от всякакъв характер) и болести. Тези разбалансирани енергии Ванга коригираше с ... |
|
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
|
|
Самодивско биле е художествено-документална повест. Книгата може да се чете като самостоятелна история, но същевременно продължава поредицата, започната от Шепот на знахарки и Чародейски лек . В Самодивско биле доктор Вангелова прави ново проучване. Събира информация за народни предания и поверия. Цялото ѝ изследване е записано като отделни интервюта, които Валерия - Инди взима от знахарката Златица и нейната внучка Севда. Стари поверия и предания за билки и цветя, предания за свещени земи, се представят в записаните интервюта. Знанията на знахарката и внучка ѝ звучат в неповторим стил и изказ. Всеки, който ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
"Няма време, което да даде увереност, че си избрал верния до теб човек. Просто се доверяваш и обичаш. Сърцето ни, мечтите ни, желанията, молитвите ни водят ни напред! Всяко дълготрайно отлагане на брак е като да си се препънал пак и рискуваш да останеш единак. Само съвместният живот посочва ни възможността във връзката си да цъфтим или в нея да се уморим." Калина Пейчева ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Тази книга е за кризите, не за проблемите. Всеки решен проблем ни прави по-уверени в себе си, по-способни, по-знаещи, и по можещи, но си оставаме същите - преодолените проблеми само ни убеждават колко стойностни сме такива, каквито сме. С всяка преживяна криза ние губим представата за себе си. След всяка криза в нас се ражда нещо ново, непознато - откриваме и преоткриваме себе си. Колкото по-голяма, по-силна е личността, която напира да се роди, толкова по-болезнена е кризата. ... |
|
|
"Шукшин и най-ярките му герои, като въплъщение на самия него, не просто живеят, а горят, измъчвайки себе си и другите заради несъвършенството на света и неуловимостта на истината. Неговият "обикновен" руски човек е пределно откровен, разголен до крайност, поставя си вечните въпроси и не се задоволява с красиви фрази и мъгляви обяснения." Едуард Биров "Макар и кратък, животът на Шукшин е забележителен - той е една от легендите на Русия. Успехът му като писател, актьор и режисьор, особено с прочулия се филм Калина алена, е феноменален." Катлин Парте "Калина алена е книга показателна в ... |
|
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
|
Странджански песни ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски , защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
