Вледеняващата история за перфектната бавачка, която убива двете деца, за които се грижи, Нежна песен е написана по истинската история на една доминиканка, гледачка на две деца, която през 2012 г. е изправена на съд за двойното убийство на децата. Самата тя майка, Слимани споделя, че представата да плащаш на някого да обича децата вместо теб я омагьосва. Това винаги води до сложни отношения, защото ние винаги се боим, че той ще отнеме мястото ни в сърцето на децата ни, споделя още тя. "Като дете имах бавачки и винаги ясно осъзнавах мястото им някъде между майка и чужд човек.""Бебето е мъртво. Отнело е ... |
|
|
Читателите, запознати с книгите на Джули Гаруд , знаят, че малцина автори могат да съперничат на нейния стил и писателски умения. Потопете се в разказваческата ѝ магия и оставете "Нежно спасение" да ви отведе в онова далечно място, където страстта живее сред мъглата на времето... Когато лейди Джоана научава, че е вдовица, тя се заклева никога повече да не се омъжва. Макар и съвсем млада, златокосата красавица вече притежава сила на волята, която впечатлява всички. Но крал Джон не се интересува от нейните желания и настоява тя да се венчае повторно, като вече е избрал бъдещия ѝ съпруг. Изглежда, че ... |
|
|
Екзотика и страст се преплитат в една гореща любовна история. На малък хавайски остров отбрано общество празнува откриването на луксозен хотел. Строителният инженер Скаут Ритлънд забелязва сред гостите невероятно красива и магнетична жена - Шантал Дюпон. Замаян от напитките и насърчен от непознатата, той я целува, но се оказва, че е попаднал в клопка. Скаут се опитва да се противопостави на похитителите си, но е прострелян и отведен в дивата част на острова. Въпреки че е тревожен и гневен, той е и омагьосан от езическото преклонение на полинезийците към радостта от живота и любовта. Пленен е и от невероятната Шантал и не ... |
|
|
"Страстите са ветровете, надуващи платната на кораба: понякога причиняват гибелта му, но без тях той не би могъл да плава." Волтер "Невъзможно е едновременно да обичаш и да бъдеш мъдър." Ф. Бейкън "Има много лекарства против любовта, но сигурно средство няма нито едно." Ларошфрюко ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
В новия си роман авторът отново се връща към темите на любовта и омразата, доброто и злото, мечтите и страданията на обикновения човек в един нов свят, неразбираем за него свят, където вилнее законът на джунглата, в една държава, проядена от корупция и все по-нарастваща наркомания. Свят на жестоки и ненужни показни убийства, където обществото признава единствено върховенството на парите и брутално, с всякакви средства, налага диктата на хората, които ги притежават. ... |
|
|
Библиотека "Любов и Съдба". ... На екрана Дрейк Слоун е неотразим със самоуверената си усмивка и поглед на опитен разбивач на сърца. Но когато прожекторите угаснат, той се превръща в затворен, замислен мъж, мълчаливо понесъл бремето на грижи, до които не допуска никого. Лори е пълна противоположност на представите на Дрейк за учителка: вместо понатежала матрона с отекли глезени и ортопедични обувки, тя се оказва млада, елегантна красавица с огнена прическа и дързък нрав. По нищо не личи, че и тя прикрива незаздравяла рана, а настоящето ѝ е мъчителен опит да се спаси от непоносимата самота. Разбира се, ... |
|
|
Нежна е нощта е големият шедьовър на Ф. Скот Фицджералд . В този свой най-зрял, най-дълго писан (и последен завършен) роман американският класик достига апогея на таланта си, като създава проза от най-изящен вид. За творбата Ърнест Хемингуей казва, че от публикуването си през 1934-та става все по-добра и по-добра с всяка изминала година. Героите на Фицджералд - Дик и Никол Дайвър, са ексцентрични, своенравни, разглезени, елегантни и красиви. Но привидната им съвършеност крие самота и неудовлетвореност. Бляскавата двойка прекарва времето си между Швейцария и Италия, а на Френската Ривиера е наела разкошна вила, където, ... |
|
|
|
|
|
През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант , Къщата с ангелите , Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от ... |
|
|
"Мария Костадинова е от хората, които изразяват себе си чрез думите, без да ги навират в лицето на читателя. Тя пише само това, което е минало през сърцето ѝ - разпознаваме го по типичните за поезията ѝ сърдечни затишия, изразени чрез характерните многоточия. Излезлите от сърцето думи неизбежно дърпат тънките сърдечни струни на всеки един, който реши да разлисти книгата ѝ. Може би точно такава е съвременната поезия - тиха, ненатрапваща се, оставяща своя отпечатък." Маргарита Петкова ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
