Забавлявайте се с веселите истории на Смърфовете в тази книжка от поредицата Смърфовски истории на издателство Хартиен свят ."За кой ли път вече мостът край реката покрай селото на смърфовете трябваше да бъде ремонтиран. Всички смърфове работеха задружно по задачата. Освен, разбира се, Ленивко, който отново се бе скрил да подремне на сянка..." Из книгата ... |
|
Разкази за свръхестественото. От автора на "Речникът на дявола". ... Настоящата книга включва басни и 29 разказа, повечето от които излизат за пръв път на български език. "Произшествие на моста над Совина река" е най-великият американски разказ. Кърт Вонегът Американският писател Амброуз Биърс (1842–1914), чиято световна слава не угасва повече от сто години, е белетрист, поет и журналист, получил известност с разказите си за Гражанската война в САЩ, както и с разкази, изградени върху свръхестествени преживявания. Под силното влияние на произведенията му са били Стивън Крейн и Ърнест Хемингуей, ... |
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
10 ключа за щастие. В свят, белязан от различия, е важно да изградим вътрешна хармония. В Щастие за деца Лео Борманс обрисува птици, които ни учат: да мечтаем; да споделяме щастието с другия; да не се гневим излишно; да даваме и помагаме; да се гордеем с нещата, които умеем; да не се страхуваме; да бъдем любопитни и да не спираме се учим. Можеш ли да полетиш по-високо, да стигнеш по-далеч? Можеш ли да дадеш криле на смелостта и вярваш ли в себе си? През образите на птици авторът размишлява върху нашите стремежи и цели и избора ни какви да бъдем, върху желанието да се свържем с другия и влиянието на нашите ... |
|
"Яхнал дребното си магаре, дядо Пешо се връщал от пазар. Клатучкал се и нещо си тананикал. Като стигнал дървения мост на край селската река, той смахмузил магарето - да мине по-бързо, и го подканил: – Дий, Марко! Засилило се дядовото Пешово магаре, но додето претопурка през моста, подковата на левия му заден крак се закачила на един чеп и се откъртила. Залъщяла върху моста като сребърен полумесец." Из книгата Художник: Галин Георгиев. Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио . ... |
|
68 литографии, 8 цветни репродукции. Второ издание. Препис: д-р Николай Иванов Колев . ... Книгата е издадена за първи път от Българска академия на науките през 1939 г. "В тази кратка извадка от огромния труд на Феликс Каниц, ти, драги читателю, ще откриеш едно възторжено възхищение от трудолюбието, културата и историята на заробения българин, отличаващи го положително от всички жители на Балканите." Д-р Николай Иванов Колев ... |
|
В красиво илюстрираната книжка Опознай България от поредицата Празник на буквите на издателство Пан , децата, които вече могат да четат, ще научат най-важното за забележителностите в България."В земите на село Бояна, сега квартал на София, някога е имало крепост. Тя е била част от отбранителната система на града, който тогава носел името Средец. Днес каменните сгради от онова далечно време са изчезнали. Оцеляла е само една малка, но изящна постройка, известна в цял свят като Боянската църква." Из книгата ... |
|
Учебникът География на транспорта е предназначен за обучение на студентите от Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий, с възможности да бъде използван и в други учебни заведения. Междуконтиненталното транспортно-кръстовищно положение на България е нейният предопределен шанс, а както е казал Цицерон: "Salus populi suprema lex" (Общественото благо е върховен закон). Затова използването на учебника става необходимо и за проучватели, проектанти, ръководители на транспортната дейност и за широката читателска аудитория, защото всепризната е революционната роля на транспорта през ХХI в. за подобряване ... |
|
"От незапомнени времена поверието гласи, че който влезе първи в къщата, такава ще бъде годината... – Да сте живи и здрави - изрече горският цар и отчупи от хляба." Из книгата Откакто свят светува, винаги е имало и ще има Добро и Зло. Само от нас, хората, зависи кое ще надделее, за да пребъдем и в утрешните дни. В По следите на дявола легендите за русалийските дружини, вълшебната свирка и жестокия Гронолом, змейовата невеста, орисниците и Змейково, древната история за Перун и Перуника... оживяват с нова сила. В Родопския параклис празниците и бедите обединяват. Над столетницата и нейните чеда тегне нова заплаха. ... |
|
Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
По стъпките на Кристо и Жан-Клод. ... Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има или някой корпоративен шеф, или кметът на някой град. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без „Чадърите“, без „Завеса над долината“, без „Опакованият Райхстаг“... Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават – ... |