"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
"Лично за мен ръкописът на Габриела Цанева е една приятна изненада. Отдавна, много отдавна не съм чел от млад, неизвестен автор подобна книга. Чрез разказа за тая мъченица на свободата, ние се докосваме до една друга истина, старателно скривана и изопачавана от официалната власт - че в годините на най-жесток терор, на средновековни инквизиции, българинът не е преставал да се бори и заплаща с цената на своя живот за свободата си. Дори само заради това, книгата на Габриела Цанева трябва час по-скоро да стане достояние на нашата общественост." проф. д-р Иван Сарандев, рецензент на книгата, 11.02.1991 "B ... |
|
През 2009 г. Антонио Ямара, преподавател по право в Богота, прочита статия за убийството на един хипопотам, избягал от стария зоопарк на легендарния наркобарон Пабло Ескобар. Тази новина го връща към годините, когато войната между картела на Ескобар и правителството се води по улиците на колумбийските градове и в небето над тях. По онова време младият правист се е сприятелил с бившия пилот Рикардо Лаверде, който наскоро е излязъл от затвора. Но преди Антонио да разбере причината за 20-годишната му присъда, Лаверде е застрелян на улицата пред очите му. Обсебен от съживения спомен, Антонио се опитва да разгадае тайната на ... |
|
Изминали са две седмици от нощта на мъртвите, но все още няма и следа от Ели. Откритото мъртво тяло на другата изчезнала вакханка само потвърждава съмненията на всички - Габриел Будро е мъртва. Семейството и приятелите ѝ са в безизходица и започват да губят вяра, че ще я открият жива. Но в този миг идва неканен гост... Раненият учител на Ели и неин добър приятел Велзевузий се появява в къщата на момичетата Хейлис, за да търси помощ. Кралицата на Подземния свят е отвлечена и никой не знае къде е местонахождението ѝ. Сестрите Хейлис имат достатъчно проблеми, но когато Велзевузий им разказва как падналият ангел ... |
|
"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
"Светът е цирк... и ние сме актьорите - и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат от нашите гърбове... Зрителите ръкопляскат - плесници лепнат по лицата ни. Пестници свиваме и се оглеждаме - огради и стени притискат ни отвсякъде и стискат оголелите ни вратове. Не са стени, огледала - във тях се блъскаме - и клоуни, и зрители, и зверове. Развяваме разкъсаните си тела - от тях не стават знамена, а само мачти с дрипави платна." Габриела Цанева ... |
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
"Вест за едно отвличане" е синтез на литературна журналистика или журналистическа проза, един от най-ярките примери за роман-факшън, в който един голям романист се завръща към корените на репортерския занаят, наред с присъщата за него обзетост от най-дребните и незначителни на пръв поглед подробности, но без да лишава текста от художествената магия на словото и неговите непреходни естетически канони. В него е разказана реалната история за безпрецедентната серия от похищения на десет изтъкнати личности, предимно журналисти, извършена от картела на наркобарона Пабло Ескобар между 1990 г. и 1991 г. Злият гений в ... |
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник "Еспектадор" за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител "Калдас", докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище ... |
|
"Любовна диатриба срещу един седнал мъж" е единствената театрална пиеса на Габриел Гарсия Маркес . Тя е само за една актриса и заглавието на настоящата бележка е първата ѝ реплика, която заслужено може да влезе в списъка на най-известните първи изречения на художествени произведения. Тази пиеса е 33 стандартни страници, колкото една малко по-кратка новела. Но в нея има повече ремарки. Те не са излишни, а напротив, помагат на читателя да изобрази за себе си действията и въобще състоянието на героинята. Също и това, което казва, и защо го казва. Името ѝ е Грасиела. Женена е от 25 години и съпругът ... |