През последните две десетилетия на ХХ в. в българската музика се утвърждават имена на редица млади композитори, които обновяват облика на композиторското творчество. Произведенията им внасят нови и свежи идеи, интересни творчески хрумвания, разнообразни изразни средства. В този период се налага и Красимир Тасков – композитор, блестящ пианист, педагог (от 2002 г. е професор в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София). ... |
|
|
Композиторът и педагогът Александър Текелиев е автор на музикално-сценични произведения, 2 оратории, вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър, камерно-инструментални произведения; вокални цикли и художествени песни; много хорови песни, включително детски и юношески песни; солови песни за деца; обработки за народен хор, музика към филми и др. ... |
|
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ... |
|
|
България е прочута с оперните си певци. Те правят успешна и запомняща се кариера в страната и в чужбина. Сред тях е и басът Генко Гешев – изпълнител, който еднакво добре се изявява и в оперни спектакли, и в камерната музика. Артистичните му изяви са над 1000 вокални рецитали и участия в главни басови партии в България и по света. Партньорката му Сузана Лемберская е пианистка с богат опит в оперния жанр, работила със знаменити певци и диригенти в Русия и САЩ. ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
За ценителите на българското хорово изкуство на фолклорна основа е програмата на АКАДЕМИЧНИЯ НАРОДЕН ХОР при Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, издадена от Музикална къща "Гега Ню". "Дълбочина на изпълнението", "кристална звучност", "изящно звукоизвличане", "артистична свобода", "стабилна интонация" - това са само част от определенията на критиците в българската и западноевропейската преса за интерпретациите на хора. А фламандският критик Хуго Хьойгелбард възкликва: "…внушително и магистрално е ръководството на г-жа Спасова… от една малка песен тя създава истински шедьовър…" Основан през 1980 г., ... |
|
|
Марио ХОСЕН покорява с брилянтна техника и красив цигулков тон. Публиката е във възторг от "капризите", изпълнени на бис." Това е част от рецензията в " Oberosterrichiche Nachrichten " ( Австрия. ) , в която наричат цигуларя "превъплъщение на Паганини". Завършил Пловдивското музикално училище, Марио Хосен продължава образованието си във Виенската музикална академия. Завършва с награда от австрийското министерство на културата и започва блестяща кариера в Европа, Америка и Азия. Носител е на редица награди от международни конкурси и фестивали в Европа. Марио Хосен често концертира с пианиста Людмил ПЕТКОВ (възпитаник на ... |
|
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
|
Църковната източноправославна музика, особено в последните години, заема все по-голямо място в репертоара на българските хорове. Тя трайно навлезе и в репертоара на едно от най-ярките явления в българското хорово изпълнителско изкуство - Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент - Теодора Павлович. От създаването си (1966) до днес хорът е еталон за върхови постижения в българската музикална култура. От 1976 г. до 1991 г. съставът носи името на големия композитор Любомир Пипков, а след това - на дългогодишния му ръководител Васил Арнаудов. През всичките тези години Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" изгради ... |
|
|
Изтъкнатият италиански композитор, диригент, критик и педагог Илдебрандо ПИЦЕТИ (1880-1968) е почти непознат в България. Работил е като диригент в Парма, Флоренция и Милано; основател е на музикалното списание "Дисонанс", автор е на многобройни статии, рецензии и книги; бил е професор по композиция, директор на Миланската консерватория и президент на Националната музикална академия "Санта Чечилия" в Рим. Същевременно е композирал много произведения в различни жанрове - опери, балети, оратории, симфонии, концерти за пиано, за виолончело, за цигулка и др., пиеси за различни инструменти, вокални романси, хорови произведения, ... |
