"В Отвъд карамела на залеза има много експлозивна емоция, но и зряла осъзнатост, мъдрост, платена с наивност и обич, заплатена с болка, калейдоскоп от човешки сривове и възкръсвания в колелото на историята. Има и памет, спомен, разбиране за силата на човешкото начало, онази непримиримост и непобедимост, която в крайна сметка се отплаща с постигнато щастие. Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ... |
|
Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите. "В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в ... |
|
Нищо не е просто бяло и черно. От автора на "Пътят" и "Кървав меридиан". ... Истината е написана в човешкото сърце. Изненадваща среща на перона на нюйоркско метро отвежда двама непознати в скромен дом, където трябва да бъде взето важно решение за живота и смъртта. Там "белият" и "черният", както са представени двамата герои, започват разговор, при който се сблъскват две фундаментално противоположни гледни точки за битието и света. Белият е професор, разочарован от краха на своите ценности и всичко онова, в което е вярвал. Чернокожият е бивш престъпник и настоящ проповедник, ... |
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа. Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да ... |
|
Пламен Панчев ни поднася най-доброто от излезлите му до сега стихосбирки. Тук са и поемите "След теб" и "Тревожен хляб". Лирично песенен като изказ, поетът вълнува с постоянните теми за любовта, за съдбата на твореца, за гражданската му позиция. "Но жив съм аз! На всяка крачка! Над всеки миг хипертоничен! Един случаен Пламен Панчев узрял до край да те обича!" ... |
|
|
|
|
|
Сто години след убийството на Распутин в масовото съзнание той все още е олицетворение на злото, романтично-демоничен герой от попкултурата и образ с разнообразни превъплъщения в социалния, религиозния и политическия живот на съвременна Русия. Това е убийство, което слага край на династията Романови и на монархията въобще, като не само сбъдва думите на самия Распутин приживе, но и отваря път за радикални исторически промени в държавата и по света за десетилетия напред. Това убийство, парадоксално, е посрещнато с възхвали и възторг, с очакването, че така ще се решат проблемите на страната. Но Распутин не е причината за ... |
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
Двулицевото одеяло от серията Juwel на David Fussenegger е изработено от мека и нежна на допир материя със състав 95% памук и 5% вискоза. То е удобно за употреба както у дома в бебешкото креватче , така и по време на ежедневните разходки навън с детската количка . С размери от 70 x 90 cm, то е подходящо за бебета от 0+ месеца. Всички бои, използвани при декориране на материята, са напълно безвредни за здравето и не дразнят нежната бебешка кожа. Препоръки за почистване: Може да се пере в перална машина при 30°C. ... |
|
Забранената му любов и златната ера на Холивуд. ... През 1937-ма Франсис Скот Фицджералд става сценарист на "Метро Голдуин Майер". Това е Златната епоха на Холивуд, джаза и разюзданите партита. Разделен от скъпата си Зелда, отчужден от дъщеря си Скоти, Фицджералд се чувства изгубен. Опитва се да запази семейството си, но за сърцето няма закони - той се влюбва във водещата клюкарска рубрика Шийла Греъм, която смята за английска аристократка. Следват години на ожесточена борба на Скот с враговете му: алкохол, депресия и ниско самочувствие. Холивуд ще бъде за него "обратното на Рая", място на страдание ... |