В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие. Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен ... |
|
|
|
|
|
Брой 5 / 2022 г. на литературното списание Текстил. ... |
|
|
Сборникът е вълнуваща колекция от разкази на световно известни и обичани автори. Всеки от тях се включва със своя неповторим глас, за да ни увери, че именно любовта дава цвета, вкуса и смисъла на живота. Долавяме меката иронична усмивка на О. Хенри , Джейкъбс, Мопасан и сарказма на Чапек , тънкия усет и за най-фините емоции на К. Менсфийлд и Б. Мелъмъд. Следим със затаен дъх драматичните обрати в съдбите на героите на Т. Харди , Урсула Ле Гуин , Ъруин Шоу , К. Куксън. Усещаме искреното съчувствие на Чехов , Лондон , Тагор и Моъм към техните героини, впримчени в сковаващи порядки. Наслаждаваме на красивите ... |
|
|
"Сърдечно" е последната издадена стихосбирка на Маргарет Атууд , която съдържа стихове, написани в периода от 2008 до 2019 година. Книгата отразява отминалото време и любовта към живота във всичките му форми и чудатости. В стихосбирката присъстват теми за загубата, неспирния ход на времето, природата и - зомбитата. Стиховете на Атууд са изключително важна част от съвременната световна поезия и в тях се отличава яркото ѝ слово, което се настанява уютно в сърцата на читателите, свива гнездо и отглежда птици. Маргарет Атууд е носител на множество награди. През 2020 година със "Сърдечно" печели ... |
|
|
Живеем в околна среда, проникната от естествени и изкуствени източници на електромагнитна енергия, а и самите ние сме електромагнитни същества. И тъй като продължаваме да замърсяваме, променяме както електромагнитната среда, така и себе си, това води до нарушаване на психичното ни равновесие. "Наука за необяснимото" е задълбочена изследователска книга, в която се разглеждат физиологични, екологични, както и паранормални влияния и въздействия, причинени от електричеството и от електромагнитната енергия. От мистериозната природа на мълнията към по-сложните взаимоотношения между мозъка и електромагнитните полеви ... |
|
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. ... В навечерието на 100 години от края на Първата световна война излиза дългоочакваната книга трета на Светът за българския воин . В нея на базата на водещи периодични издания във Франция, Германия, Англия, Австро-Унгария и др., както и на спомени и дневници на участници в боевете, се проследяват бойните действия на Българската армия срещу сръбски, англо-френски, гръцки, румънски, руски войски. Особено интересни са описанията на французи и англичани, участвали в боевете на Южния фронт. Има също раздел Waffenbrü ... |
|
|
Погълнати от непрестанния поток от безсмислена информация, ние сякаш все още не проумяваме изцяло дълбоките процеси, протичащи встрани от рамката на малкия екран. Отказваме да приемем напредващия демонтаж на политическата система, налагането на все по-строга цензура и разпадането на познатия ни свят, независимо че се случва пред очите ни. Не приемаме, че науката, политиката, правото и образованието са изместени от повсеместна медийна истерия и че колкото по-упорито заявява тя своята значимост, толкова по-очевиден става нейният провал в задачата да предотврати наближаващата катастрофа. Тази истерия разпространява духа на ... |
|
|
Прощален роман - реквием за живота и смъртта. За това кой има право да убива и кой не. Основното действие на романа на Чингиз Айтматов Когато планините падат (Вечната годеница) се развива високо в планините Тяншан, където се пресичат трагичните пътеки на две страдащи същества - човек и снежен леопард. И двамата са жертви на времето, жертви на обстоятелствата, заложници на собствената си съдба. Желание за отмъщение води Арсен Саманчин, известен журналист, в родното му село, където се ловят снежни леопарди за саудитски петролни магнати... Изконна хранителна йерархия, ненарушена до днес, преустроила съдбите на милиони ... |
|
|
От автора на "Сутрешно кафе в Рим". Поетично-романтична история, която завладява душата на читателя, кара го да мечтае, напомня му, че любовта съществува и не спира да ни изненадва. Киара Пици завещава "Боско Бианко" - красиво имение с изглед към брега на Амалфи, на племенника си Самуеле и на Мая, дъщерята на най-близката си приятелка. И макар двамата никога да не са се виждали, ще трябва заедно да се грижат за него. Освен забележителната къща, вековните дъбове и спиращите дъха гледки от верандите имението има още един чар. Носи се легенда, че там е скрит тайният дневник на известен американски ... |
|
|
Хит трилър! Идеалното семейство. Идеалната къща. Идеалният живот. От тях вече няма и следа. ... Какво се случва, когато писателят изгуби връзка с действителността и не прави разлика между художествената измислица и реалния живот, между себе си и героите, за които пише? Всичко рухва. Идеалното семейство. Идеалната къща. Идеалният живот. От тях вече няма и следа. Краят на октомври е и в Северозападна Пенсилвания властва сезонът на мрачното настроение. Въздухът е сив и натежал от дъждовни пръски или замъглен от снежни вихрушки. Слънчевите дни са рядкост, летните магазинчета са затворени, голф игрищата са тихи като гробища, ... |
|
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
