Българската дидактика от началото до средата на XX век в исторически и дидактически дискурс. Проф. дн. Вася Делибалтова е преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет Св. Климент Охридски . Води лекционни курсове по дисциплините Дидактика, Съвременни стратегии и техники на обучение и други. Автор е на над 80 публикации в областта на дидактиката, доцимологията и музейната педагогика. Проф. Емилия Еничарова е преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет Св. Климент Охридски. Основните ѝ публикации са свързани с лекционните курсове История на българското образование и ... |
|
Съставител: доц. д-р Ива Пушкарова , гл. ас. д-р Дилян Начев. ... Сто и тридесет години от историята на висшето юридическо образование в България са повод да бъде направена равносметка на изминатия път. И ако трябва да се върнем назад, към онзи далечен 2 ноември 1892 година, когато са проведени първите лекции по право пред двадесет и двама студенти, чийто брой само в рамките на същата академична година нараства до деветдесет и четири, или приблизително половината от студентите, обучаващи се в Софийския университет, то трябва да бъде отбелязано, че юридическото образование и днес продължава да привлича вниманието на ... |
|
Книгата изтъква достойното и заслужено място, което българският уникален художествен текстил заема още от 60 -те години на XX век на световната артсцена. Разглежда постмодерните тенденции в творчеството на съвременни художници текстилци и налага идеята за синхронното възникване на съответните тенденции в българското, европейското и световното изкуство. ... |
|
Книгата проучва въпросите на миграционното и диаспоричното, които литературата поставя в дневния ред на общественото мислене чрез настойчивия си опит да текстуализира миграцията и така активно да моделира представите за мигриращия човек в пространството на колективното въображаемо. Изследването се разполага в полето на компаративистичния литературен анализ, а поради трансдисциплинарността на явлението "миграция" интерпретативният подход към фикционалните текстове често израства от пресечната точка между литературната наука и психологията, антропологията, историята, социологията и постколониалната теория, в ... |
|
Книгата на Антоан Божинов Фотографският образ в комуникационен контекст е магнетично изследване за историята и пътя на фотографията, за днешните ѝ превъплъщения, за важните дебати и контекстуалните ѝ обвързвания, както и за българските отговори на всичко това. А и за бъдещето, което се разкрива пред фотографските образи с онези разнопосочни гледни точки, осигуряващи необходимата интердисциплинарност, която прави книгата важна за всеки, изкушен от хуманитарното познание. В момент като настоящия, когато е все по-важно да се опази диалогът между универсално и локално, в който все по-належащо е да се удържа ... |
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
Тялото и смъртта в творчеството на Мария Тереза Орта, Елия Корея и Инеш Педроза. ... "Фактическото присъствие" е първото пространно научно изследване на Илияна Чалъкова, представено за присъждане на образователната и научна степен "доктор". В него се разглеждат въпросите за женското авторство в Португалия през втората половина на XX в., като в средоточието им се поставят темата за смъртта и концептуалният проблем за човешкото тяло и неговото присъствие и представяне в художественото творчество. Изследването е сравнително и разглежда философската тема за смъртта и проблема за социалната положеност и ... |
|
Сборник в чест на доцент Д-р Румяна Евтимова. Съставители на книгата: Румяна Парашкевова и Ангелина Вачева . ... |
|
Историята на крепостното право представлява истинската история на Русия. Това е поглед в един социален проблем, който вълнува руското общество векове наред. То създава народопсихологията на обикновения руснак, феноменът за бащицата, за силната ръка, за подчиненото положение, за вярата в свръхнационалните цели, които са подплатени с крайна жертвоготовност. Самуил Шивачев е роден през 1986 година в Пловдив. Завършил е специалност История и Дипломация и международни отношения в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. През 2019 година става доктор по история в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 2011 година, ... |
|
Обект на изследване в тази книга са историческо-теоретичните корени на древната и модерна наука за убеждаващата комуникация. Авторката продължава и задълбочава своите интереси към античните автори, но обект на изследване са също и средновековните и ренесансовите мислители, оказали решаващо влияние върху развитието на реториката, реторическите аспекти на историографията, формантите на ораторския стил и реторическия анализ и критика. Книгата е плод на съвкупност от интердисциплинарни подходи, релевантни към съвременното състояние на теорията за убеждаващата комуникация. Читателят ще се запознае с идеите на Аристотел , М. ... |
|
Социално-икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878 - 1912 г.). ... Христо Беров е преподавател по съвременна балканска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Неговите основни изследователски интереси са насочени към проучване на стопанските и социално-икономическите проблеми на балканските народи във втората половина на XIX и началото на XX век. Монографията е преработен вариант на защитената през 2015 г. от автора дисертация за придобиване на образователна и научна степен "доктор по история". В изследването се прави опит за ... |
|
В историята на полската литературна мисъл името на Болеслав Лешмян е записано и записвано с особен шрифт. Вплитано често в теснотата на изветрели стереотипи, неразбиране и отричане, неведнъж превръщано в жертва на тенденциозни критически, социокултурни и поличитески прочити, това име сякаш продължава да носи клеймото на своята вечна другост и маргиналност. Другост, добро свидетелство за която дават думите на знаменития полски поет и преводач Станислав Баранчак: "Гледан на фона на полската поезия на XX век, Болеслав Лешмян прилича на мълчалив, външно плах, леко странен, но и ненатрапващ никому своето присъствие ... |