Една славна книга за всички възрасти, известна най-вече с искрящото остроумие на своя автор!"Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. Но на мен предговорът ми е необходим, за да оправдая начинанието си да напиша автобиография - работа, с която обикновено се занимават само пропаднали политици, изгонени владетели, безделници пенсионери, бивши дворцови дами и членове на Академията на науките." Бранислав Нушич В знаменитата си автобиография Нушич разказва най-веселите случки от ... |
|
|
"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и ... |
|
|
Адаптирана ученическа литература. Книга от поредицата "Слово и образ". ... Името на Мигел де Сервантес Сааведра е синоним на безсмъртието, а неговият герой Дон Кихот - на всепобеждаващия човешки дух. Създавайки великия си роман, Сервантес прекрачва във вечността, защото неговият рицар преминава през столетията, озарен от божествената лудост на своя хуманизъм - надежда, с която дарява поколенията. ... |
|
|
"Когато четем тая автобиография, ние не знаем от какво по-напред да се възхитим: от умението, с което е предаден трагизмът на епохата, от искреността, с която грешният Софроний описва своите патила, анализира постъпките си, със самоирония и хумор рисува своите слабости: от простотата на стила и изразителността на езика... Това не е само лична изповед - то е в същото време и изповед на поробения българин изобщо - бих казал, на българския народ през робството, тук сам народът разказва за себе си, просто и при това с необикновена сила на израза - разказва ни за страданията си, за обидите, които е търпял, за униженията, ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |
|
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
|
Незабравими герои, чудни приключения и дълбоки поуки. Това е само малка част от всичко, което ще откриете на страниците на тази книга. Подбрахме десет от най-харесваните български приказки, с които сме израснали, и сме сигурни, че и вашите деца ще ги обикнат. Вярваме, че тази специална селекция ще стопли дома ви и сърцата на любимите ви хора. ... |
|
|
Прочутият мексикански художник "Габриел Пачеко" е нарисувал по великолепен начин една от любимите приказки на много поколения: "Котаракът в чизми", в която Шарл Перо възхвалява сърцатостта, изобретателността, умението да не се прегъваме пред обстоятелствата, да превъзмогваме трудностите с лекота, ведро и насмешливо, без да им се плашим и да изпадаме в отчаяние. Обърнете внимание, че един от разтворите в книгата се разгъва настрани, така че дворецът на човекоядеца е изобразен до най-малките изумителни подробности, с всичките му кулички, стълби и бойници. Шарл Перо (1628 - 1703) е известен френски ... |
|
|
В този том са събрани и подредени хронологично най-хубавите приказки на Елин Пелин, публикувани в книгите му "Сладкодумна баба" (1919), "Правдата и Кривдата (1920), "Приказки и басни" (1949) и в периодичния печат за деца - списанията "Веселушка", "Чавче", "Светулка" и вестник "Пътека". Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов. Роден е в село Байлово, Софисйко, където живее до дванадесетата си година. От 1899 г. се установява в София. Двата му тома "Разкази" (1904, 1911) и повестта "Гераците" (1911) го утвърждават, като един от най- ... |
|
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
|
Народните ни приказки винаги са били предназначени не само да развличат, но и да поучават, да напътстват. Битови или фантастични, тях е събрана мъдростта на предците ни, техния опит и най-вече вярата в доброто и в това, че винаги ще се намери начин то да надделее. ... |
