Два дни след падането на Берлинската стена Инге и Валтер Бишоф напускат стария си живот в Източна Германия... Апартамента, градината, работата си и страната. Пътуването отвежда двамата петдесетгодишни далеч, като те следват една отдавна сънувана мечта, "тайната на живота им", за която дори синът им Карл не знае нищо. Карл отказва да приеме родителското наследство и заминава за Берлин. Живее на улицата, докато не го приемат в кръга на "умното паство", група млади жени и мъже, които водят партизанска битка за окупиране на празни къщи и правят в едно мазе бар, наречен "Мокрицата". В подземията ... |
|
|
Две политически комедии на Бернхард Гьорг . Авторът отлично познава механизмите на политиката и новите тенденции в нея, за да се погаври с тях и с хората, които в своите амбиции стават техни жертви. Бившият консервативен политик Фицек е поканил своите двама приятели от студентските години Земпер и Варга на вечеря в дома си. Повод е избирането на Земпер за генерален директор на голяма фирма. Но Земпер всъщност се е отказал от повишението. В течение на вечерта както Земпер, така и Фицек признават, че тяхното оттегляне е следствие от модните стремежи да се дава път на младите и дори да се предпочитат жени за шефските ... |
|
|
Едно детство през време на войната, разказано от Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Книгата "Дете" е разказ за детските му години, началото на края, което започва с едно голямо мъчение, със срама от извънбрачното раждане, за да последва години наред упрекът на майка му: "Ти ми разруши животьт". Това е спомен за години, изпълнени с много ужас, и години на война. Това е време далеч от идилията, макар да има и моменти на силни емоции. И то преди всичко благодарение на любимия дядо, който до голяма степен формира живота на малкия Томас." ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
Случайно хрумване кара Филип да тръгне след една жена в тълпата след края на работния ден. Той не я познава, вижда само гърба ѝ, но като в някаква игра си казва: Ако тя тръгне натам, ще я оставя да си върви. Ако мине в тази посока, ще я последвам още малко. Това преследване нищо не означава, на никого няма да навреди, а и разстоянието е толкова голямо, че жената няма нищо да забележи. Това изглежда повече спортна задача да не я изгуби в тълпата. Какво го тласка да стори това? Защо изведнъж той започва да пренебрегва задълженията си? Какво иска от нея? Крие ли се зад действията му нещо друго? Дали това не е някакво ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
|
Една вечер, след края на приемните часове, в лекарския кабинет на Александър Вертхаимер се появява съмнителен и изплашен мъж. Придружава го тежко ранена, по всяка вероятност непълнолетна украинка. "Любовна история" е протокол, съставен от Александър Вертхаимер за срещата му с Мария Мелник и произлезлите от нея фатални последствия. Това е същевременно личен спомен, изповед, защитна реч и признание за вина, този протокол е цял космос от патология и насилие, които обаче бива възприеман от разказвача като любов и страстно влечение. Чрез своята уникална елегантна стилистика Томас Йоник разобличава типичния профил на ... |
|
|
Късна слава преживява Едуард Заксбергер в напреднала възраст. Един млад мъж го потърсва и му признава, че е чел неговите "Странствания", малкото томче поезия, с което Заксбергер на младини е бил признат от читателите. Почитателят го поканва в литературното дружество "Вдъхновение", на чиито членове той е кумир. В началото засрамен, че му припомнят отдавна отминалото и забравено време, след това очарован от пламенните дебати за истинското и чисто изкуство, Заксбергер се присъединява към младите творци и дори се съгласява една кокетна атрактивна актриса да изпълни пред публика негови текстове. А дали ще ... |
|
|
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от ... |
|
|
Издателство "Блек Фламинго Пъблишинг" представя най-новата пиеса на Лукас Берфус, която засяга много важния въпрос за значението на живите спомени в едно общество, което е преситено със знания, но изцяло е лишено от чувствителност. Пиесата "Двайсет хиляди страници" е написана през 2011г. по поръчка на театъра в Цюрих. Тази пиеса съществено се отличава като драматургия от останалите творби на Лукас Берфус, в които с малки изключения диалогът е много стегнат и няма монолози. Тук има няколко твърде дълги монолога, които дори озадачават критиците, макар че всички са единодушни за силното въздействие на ... |
|
|
"Моето собствено Аз" е трагикомично удоволствие, изпълнено с пируети, които те заварват неподготвен. Редом с целия социален хлад, който романът не пропуска да спомене, се забелязва и едно почти утопично послание: "Ние просто играем. Играем ролите си. А понякога дори сме добрите". Посредством изследването на отхвърлените прослойки е постигнато едно забележително литературно произведение. Пробацията като проза! Авторката представя остроумно и проницателно цялата пробационна система, а наред с това по забележително изкусен начин превръща терапевтичната теория в литература. ... |
