Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Братята Димитър и Недко Богданови и Ани – дъщеря на Димитър предлагат програма с много интересна музика. Базата е българската народна музика, но пречупена през вижданията на тримата музиканти. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Младият виолончелист Александър Сомов представя Концерт за виолончело и оркестър № 1 в ми бемол мажор, оп. 107, Соната в ре минор за виолончело и пиано, оп. 40, Три пиеси от филма „Стършел” и Три пиеси от Балетна сюита. В записите участват пианистката Богдана Попова и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев. Избраните произведения са сред големите предизвикателства към всеки челист. Още повече, че първи изпълнители са такива големи имена като Мстислав Ростропович (на Концерта) и Виктор Кубацки (на Сонатата) - един от основателите на първия съветски струнен квартет „Страдивариус”. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Интересното съчетание от три емблематични произведения за пиано и оркестър е събрало и интересни изпълнители – пианистката Павлина Доковска и диригента Владимир Гяуров, подкрепени от високия професионализъм на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И двамата имат изключително успешна артистична кариера. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
През последните две десетилетия на ХХ в. в българската музика се утвърждават имена на редица млади композитори, които обновяват облика на композиторското творчество. Произведенията им внасят нови и свежи идеи, интересни творчески хрумвания, разнообразни изразни средства. В този период се налага и Красимир Тасков – композитор, блестящ пианист, педагог (от 2002 г. е професор в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София). ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Композиторът и педагогът Александър Текелиев е автор на музикално-сценични произведения, 2 оратории, вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър, камерно-инструментални произведения; вокални цикли и художествени песни; много хорови песни, включително детски и юношески песни; солови песни за деца; обработки за народен хор, музика към филми и др. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
България е прочута с оперните си певци. Те правят успешна и запомняща се кариера в страната и в чужбина. Сред тях е и басът Генко Гешев – изпълнител, който еднакво добре се изявява и в оперни спектакли, и в камерната музика. Артистичните му изяви са над 1000 вокални рецитали и участия в главни басови партии в България и по света. Партньорката му Сузана Лемберская е пианистка с богат опит в оперния жанр, работила със знаменити певци и диригенти в Русия и САЩ. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
За ценителите на българското хорово изкуство на фолклорна основа е програмата на АКАДЕМИЧНИЯ НАРОДЕН ХОР при Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, издадена от Музикална къща "Гега Ню". "Дълбочина на изпълнението", "кристална звучност", "изящно звукоизвличане", "артистична свобода", "стабилна интонация" - това са само част от определенията на критиците в българската и западноевропейската преса за интерпретациите на хора. А фламандският критик Хуго Хьойгелбард възкликва: "…внушително и магистрално е ръководството на г-жа Спасова… от една малка песен тя създава истински шедьовър…" Основан през 1980 г., ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Марио ХОСЕН покорява с брилянтна техника и красив цигулков тон. Публиката е във възторг от "капризите", изпълнени на бис." Това е част от рецензията в " Oberosterrichiche Nachrichten " ( Австрия. ) , в която наричат цигуларя "превъплъщение на Паганини". Завършил Пловдивското музикално училище, Марио Хосен продължава образованието си във Виенската музикална академия. Завършва с награда от австрийското министерство на културата и започва блестяща кариера в Европа, Америка и Азия. Носител е на редица награди от международни конкурси и фестивали в Европа. Марио Хосен често концертира с пианиста Людмил ПЕТКОВ (възпитаник на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |