Vivienne Sabo Brow Atelier

С помощта на спиралата от "Vivienne Sabo" можете да придадете на веждите си красив цвят и да фиксирате формата им. Приятната гел текстура позволява достигането до всички косъмчета, като им придава блясък без да ги слепва. С помощта на удобната малка четка нанасянето на спиралата по дължината на веждите е лесно и бързо.

В историята на марката Vivienne Sabo витае духа на романтиката и парижката чувствителност. Съвременна и класическа, интригуваща и свободолюбива, тя се преплита с историята на една забележителна жена и реална личност. Вивиен Сабо е живяла в Париж през 30-те години. Тогава тя е студентка по химия в Сорбоната и е лудо влюбена в съпруга си Луи, който също е студент.

Подобно на други френски жени, Вивиен обожава пудрата, спиралата и червилото. Но и по нещо се различава от тях - тя е амбициозна и мечтае за собствена козметична линия. И не се отказва от опита да сбъдне мечтите си! За първи път в лабораториите на университета, Вивиен и Луи създават нови формули и текстури за червила, сенки за очи. Те създават и революционна за времето си спирала, които не слепва миглите, а прави погледът жив и изразителен. Вивиен внимателно записва всичките си красиви формули, които съществуват и до ден днешен в дневника ѝ.

Вивиен и Луи изпитват дълбока страст един към друг, към Париж и към... теменужките. Случайно, виолетката е любимото цвете на Жозефин де Бюарне, единствената истинска любов на Наполеон Бонапарт. Виолетките сякаш носят щастие на младите влюбени. Луи никога не идва при любимата си без поне едно цвете.

В днешния свят, историята на Вивиен вече е известна в цял свят. Днес тази жена можеше да е собственик на изискана парижка модна къща за парфюми, но това не може да се случи във времето, в което живее. Втората световна война избухва през 1940 г., и увлича и Луи. Той подарява на любимата си гърне с теменужки като прощален подарък и заминава. Минава известно време без думи от любимия. Цветята увяхват, а седмица по-късно пристига вестта, че Луис е убит. Вивиен е с разбито сърце и пътеката на живота ѝ се губи някъде в следвоенна Европа.