store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Козметика    Азбука на козметиката - М
Начало   Козметика  
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките

Азбука на козметиката - М

Съдържание:
Магарешки бодил и бял трън
Магарешкият бодил и белият трън често са представяни като едно и също растение, тъй като на вид изглеждат почти по еднакъв начин. Въпреки това обаче те са две изцяло различни растения, които не бива да бъдат бъркани. Всяко от тях има собствени полезни свойства, които се прилагат както в медицината, така и в козметиката. Може да прочетете повече за двете билки в информацията по-долу.
Магарешки бодил
Магарешкият бодил (трън) (лат. Onopordum acanthium) е многогодишно тревисто растение с много дебело стъбло, с твърди и бодливи листа. Растението е с дебели корени, достига до 2 метра височина, а цветчетата, разположени на върха му, са ярко лилави на цвят. Периодът на цъфтеж на бодила е от юли до септември. За негова родина се приемат балтийските страни, Южен Сибир и Северна Африка, често се среща и в Централна Европа.

Екстрактът от магарешки трън съдържа множество полезни вещества. Той е богат на сапонини, етерично масло, танини, следи от алкалоиди, ябълкова, лимонена, малонова, оксалова и гликолова киселина. Също така в състава му са включени биофлавоноиди и терпеноиди.

В медицината се използва екстрактът и млякото от магарешки бодил. Екстрактът се употребява при заболявания на нервната система, настинки и възпаления на горните дихателни пътища. Помага при малария, магарешка кашлица, бронхит, радикулит и заболявания на гръбначния стълб. Млякото от магарешки трън има антибактериални свойства и се използва като противовъзпалително средство при бъбречни заболявания и рани. Ефективно средство е при стенокардия, аритмия и др.
Магарешкият бодил в козметиката
Магарешкият бодил е широко разпространен и в козметиката. В продуктите за лице той стимулира процеса на регенерация на кожата, укрепва клетъчните мембрани и помага за образуването на нови клетки. Съдържа витамин C, подобрява еластичността на кожата и активно се бори със стареенето. Това го прави част от anti-age козметиката - кремове, маски, серуми и др. Премахва и намалява различни алергични обриви и е подходящо средство в грижата за чувствителна кожа. Ефективно се бори с акне, екзема и псориазис и се използва в някои почистващи лосиони, тоници, кремове, млека, маски и кремове за мазна и проблемна кожа.

В продуктите за тяло маслото от магарешки бодил хидратира и възстановява еластичността на кожата, активно се бори с целулита и е подходящо средство в грижата за сухата кожа. Включва се в състава на различни масажни масла, лосиони, кремове, млека за тяло, антицелулитни кремове и серуми, кремове за ръце и др. В продуктите за баня се цени заради способността му лесно да образува пяна и се използва в някои сапуни, душ гелове, душ кремове, пяни за вана и др. Укрепва косъма, предпазва от косопад, стимулира растежа и в продуктите за коса участва в различни шампоани, балсами, маски и масла.
Бял трън
Белият трън (лат. Silybum marianum L.) е едногодишно или двугодишно бодливо растение, което на външен вид много наподобява магарешкия бодил. На височина растението достига до 150 cm, а бодлите му са жълтеникавобели, твърди и с дължина до 8 mm. Цветовете на белия трън са пурпурночервени, а името си носи от една интересна легенда. Тя гласи, че когато Дева Мария бяга с малкия Исус и спира да го кърми, капка от кърмата ѝ пада върху листо на бодливото растение. Ето защо жилките на листата му и до днес са млечнобели. Легендата е запазена дори в латинското наименование на белия трън Marianum, както и в немското Mariendistel (трънът на Дева Мария).

Белият трън има много лечебни свойства за организма. Плодосемките му се прилагат при чернодробни заболявания и камъни в жлъчния мехур. А по-рядко може да се използва и при хроничен бронхит. Листата на растението понякога се прилагат освен при изброените заболявание и при хемороиди. Но освен за вътрешните органи, билката бял трън има много полезни качества, които влияят добре и на кожата и дори помага при някои кожни проблеми. Оттам идва и приложението на билката в някои козметични продукти.
Белият трън в козметиката
Белият трън е единственият познат източник на вещество, наречено силибинин (лат. Silymarin). То поддържа здравата структура на клетката и я защитава от разрушаване. В допълнение проведени проучвания доказват, че екстрактът от силибинин от бял трън помага за блокиране на вредните UV лъчи.

В продуктите за лице маслото от бял трън се среща в кремове, лосиони и маски за лица, като има изключително силно действие срещу стареенето на кожата. В резултат тя става еластична и стегната, а малките бръчки са загладени. Освен това маслото от бял трън я защитава от фотостареене и от така вредните свободни радикали. Билката също така успешно се бори с акне и хиперпигментация, но и предпазва от рак на кожата. Освен това някои съединения с бял трън естествено потискат ензим, който насърчава производството на себум.

В продуктите за тяло екстрактът от бял трън се среща в кремове, които имат хидратиращи свойства, което го прави подходящ за суха кожа. Маслото от билката се използва и в козметиката за грижа за косата, като я укрепва, придава ѝ блясък и подпомага бързия ѝ растеж.
Магарешко мляко
Млякото е хранителен продукт от естествен животински произход. То има уникален състав и съдържа биологично активни вещества в най-полезни и усвоими за човека пропорции. От всички видове млека, магарешкото се смята за едно от най-полезните. Поради факта, че магарицата дава не повече от два литра мляко на ден, това се явява доста скъп и рядко срещан продукт.

Магарешкото мляко съдържа около триста различни полезни за човешкия организъм вещества. В състава му са включени антиоксиданти, които помагат на организма да поддържа младостта и здравето си. Съдържа още липолитични ензими - това са съединения, които подобряват процеса на разпадане на мастните молекули в стомашно-чревния тракт. То лесно се усвоява от организма на човека. Магарешкото мляко е богато на Omega-3, Omega-6, витамини (A,C B, B12, E, D), калций, фосфор и минерали. То е наситено с лактоза и съдържа минимално количество мазнини - в 100 грама магарешко мляко се съдържат около 60 килокалории. Експертите са на мнение, че това мляко е най-близко по състав до майчината кърма.

Благодарение на множеството си полезни свойства магарешкото мляко освен като хранителен продукт, намира приложение и в медицината. Клиничните проучвания показват, че то помага при астма, екземи и псориазис. Още френският натуралист Буфон (1449-1804 г.) заявява в своята книга "Histoire Naturelle", че "магарешкото мляко е научно тестван лек за различни болести". Препоръчва се да се използва като заместител на кравето мляко, тъй като то не допринася за повишаване на теглото. Редовната употреба на магарешко мляко подобрява здравето и работата на стомашно-чревния тракт, предпазва от заболявания на сърцето, намалява нивото на холестерола в кръвта и др.
Магарешкото мляко в козметиката
Магарешкото мляко не се явява нов инструмент в арсенала на козметолозите. Самата египетска царица Клеопатра всеки ден си е взимала вана с чудодейното мляко, за да запази красотата и младостта си. Тази напитка постепенно завладява и Западна Европа. През последните години са създадени ферми за отглеждане на магарета с цел производство на козметични продукти, както и производство на чисто мляко, предназначено за пиене.

В козметиката магарешкото мляко намира широко приложение благодарение на множеството му полезни свойства, не случайно го наричат "елексира на младостта". То действа антиоксидантно и се бори с признаците на стареене на клетъчно ниво. В продуктите за лице магарешкото мляко се включва в състава на антиейдж козметиката (кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур), тъй като поддържа еластичността на кожата чрез стимулиране производството на естествен колаген. Освен това, то регенерира кожата и намалява бръчките около очите. Минералните соли, съдържащи се в него, почистват дермата, премахват мъртвите клетки и ѝ позволяват да диша. То притежава противовъзпалителни свойства, успокоява раздразнената и възпалена кожа и се препоръчва използването му при проблемна кожа.

В продуктите за тяло магарешкото мляко главно се използва заради хидратиращите му свойства. То овлажнява кожата в дълбочина и възстановява мекотата ѝ. Възвръща физиологичното равновесие на кожата, придавайки ѝ гладкост и еластичност. Магарешкото мляко е отлично средство в грижата за сухата и дехидратирана кожа. В продуктите за баня се включва в състава на различни сапуни, душ кремове и масла. Магарешкото мляко придава на косата плътност, жизненост и мекота. То успокоява чувствителния скалп и подхранва косъма. В продуктите за коса се използва в състава на някои шампоани, балсами и маски.
Магнезий
Магнезият е химичен елемент - вероятно с тези думи би отговорил почти всеки, ако попитаме какво е представлява той. А тези, които си спомнят много от часовете по химия може би биха посочили, че елементът е алкалоземен, означен е с Mg и е под номер 12 в периодичната система. Е, всичко дотук е така, но има и още неща, които могат да бъдат посочени. Най-важното е, че магнезият е и жизненоважен минерал за човешкия организъм. Както горивото е едно от важните неща, задвижващи автомобила, така магнезият е отговорен за енергията на човека. И не само - един от първите симптоми на липса на магнезий при хората е хроничната умора, но той участва в над 300 важни метаболитни реакции и процеси в организма. Според научните изследвания магнезият е много важен за функциите на сърцето, мускулите, нервите, костите и зъбите.

Магнезият, заедно с калция, са минералите, които имат най-високо вътреклетъчно съдържание. Но въпреки това магнезиевият дефицит в човешкия организъм е напълно възможен. А липсата на този минерал може да доведе до проблеми и неразположения. Една от основните роли на магнезия е да се грижи за равновесието на нервната и мускулната система. Затова и според медиците, при ниско съдържание на магнезий нервната проводимост се забавя и влошава, а оттук настъпват т.нар. неконтролируеми малки мускулни спазми или досадни трептения. Мускулното трептене може да се появи навсякъде по тялото (най-често в областта на клепачите, слепоочията, ръцете или краката). Оказва се обаче, че малките досадни мускулни спазми всъщност не са чак толкова досаден и голям проблем. Дефицитът на магнезий може да доведе до мускулни крампи, схващания и мускулна умора при активни атлети. Някои медици свързват липсата на този минерал с с увеличения риск от сърдечни заболявания. Научни изследвания доказват, че при дефицит на магнезий, човек може да чувства хронична умора, раздразнителност и депресия. И както казват експертите, колкото по-дълбока е липсата на магнезий, толкова индивидът става по-чувствителен, нервен и притеснен. Част от важните и незаменими функции на магнезия са също "умението" му да подпомага калция и фосфора да се фиксират в костната тъкан, като оттук зависи и състоянието на костите и зъбите. Освен това магнезиевият минерал е важен за образуването на хрущялите и колагена и участва в образуването на имунната защита.
Форми на магнезия и как да го набавим в организма си?
Магнезият няма свойството да се натрупва в нашия организъм и е необходимо да го набавяме, като това става основно чрез храната. Според медицинските експерти сред най-застрашените от дефицит на магнезий са възрастните, бременните, децата и всеки, който спазва диети и рязко ограничава калорийният си прием. Но тъй като тялото няма запаси от магнезий, трябва ежедневно да се приемат храни, богати на това вещество. Добре е в менюто да присъстват пълнозърнести храни (основно черен и ръжен хляб, мюсли, овесени ядки), варива (леща, боб), сурови ядки (бадеми, лешници, орехи, фъстъци). Не на последно място добре е да си похапваме какао и шоколад - те също са източници на магнезий. През последните години много производители и фармацевтични компании започнаха да предлагат магнезий и под формата на хранителни добавки.

Важно е да споменем, че има различни форми на магнезия, който можем да приемаме - различават се основно от веществото, с което той е съединен. А научни изследвания доказват, че усвояемостта на магнезия като хранителна добавка зависи именно от веществото, с което той е в комбинация. То може да е метал или друго неорганично вещество - такива форми например са магнезиев оксид и магнезиев карбонат. Но е известно, че усвояемостта на магнезиевия оксид от организма ни е изключително ниска - 4%. Известни са обаче и съединения на магнезия с органични вещества, като соли или аминокиселини - сред тях са мегнезиев цитрат, лактат, глицинат, тауринат. Именно тези форми са с по-висок процент на усвояване. Изследване в "American Journal Of Therapeutics" например посочва, че нивото на абсорбация на магнезиевият цитрат от човешкия организъм е най-високо - 29.64%, следва магнезиевият оксид - 22.8%, а магнезиевият хлорид е с 19.68% абсорбция.

През годините ползите от магнезия обаче не се ограничават само до това да бъде набавян на човешкия организъм. Магнезиеви съединения намират приложения и в заниманията на спортисти и алпинисти (популярен е най-вече сред катерачи и щангисти, които го нанасят на ръцете си за по-добро сцепление). Те използват основно магнезиев карбонат, който се предлага в различни форми - от течен магнезий през магнезий на прах до топка магнезий. Именно с негова помощ катерачи и щангисти предотвратяват изплъзването на хвата - след нанасяне на магнезиев карбонат на ръцете, той бързо усвоява потта и влагата и по този начин се премахва опасността от изплъзване при максимални опити или при дълги серии. Още едно полезно приложение магнезият намира и в ежедневието на хората през зимния сезон. Едно от съединенията му става помощник при борбата със заледявания през зимата - тогава мнозина използват магнезиев хлорид.

С течение на времето думата "магнезий" започна да се появява и в козметичната индустрия. Но имайки предвид колко важен е този минерал за организма ни, съвсем очаквано е да притежава и козметични ползи за човека.
Магнезият в козметиката
Най-често козметичните експерти разработват формули с екстракти и масла от растения, съдържащи полезният минерал. Обикновено магнезият - в комбинация с останалите компоненти, подбрани от един козметичен специалист - може да допринесе за укрепването както на здравето на кожата, така и на косата. Компания "Rosateya" например създава дамски шампоан и мъжки шампоан с помощта на сминдух - едногодишно растение, богато на желязо, калий, фосфор, магнезий, калций, витамин A, витамин C и витамин B6. Някои експерти включват растителни съставки с магнезий и в козметика против косопад.

Според научни изследвания магнезият е уместно да се приема при борба с почти всички кожни проблеми. За козметичните му ползи в грижата за кожата се знае, че е чудесно средство срещу възпалителни процеси и е от съществено значение за метаболизма на кожата. Вероятно поради това експертите на "SVR" например създават гамата "Physiopure" с продукти за лице, разработени за чувствителна кожа и е със съдържание на магнезий в състава си. През последните няколко години редица учени и козметични експерти посочват, че магнезият има съществено значение за метаболизма на кожата и според научни изследвания при пациенти с псориазис е открит дефицит на магнезий в кожните люспи. Ето защо допълнителен прием на магнезий като хранителна добавка и козметика със съдържание на този полезен минерал би помогнала в борбата с кожния проблем.
Магнолия
Магнолията (лат. Magnolia) е красив вечнозелен храст, който расте по Черноморското крайбрежие на Крим и Кавказ. За нейно родно място се смята Северна Америка. Растението цъфти изключително красиво, със светлобежови цветя, които имат приятен и свеж аромат. Периодът на цъфтеж е от май до края на септември. Може да достигне височина до 30 метра. Короната е пирамидална, а листата са с елипсовидна форма. Плодът е с множество семена и външно прилича на шишарка от иглолистно дърво.
От цветята и листата на магнолията се получава етерично масло, чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е с мек, лек и приятен аромат. Листата на магнолията са богати на алкалоиди и гликозиди, а плодовете на мазнини от животински произход. Магнолията съдържа ценни ненаситени киселини - фъстъчена, линолова, стеаринова и др.

Магнолията намира широко приложение в парфюмерията, ароматерапията и козметиката. В парфюмерията, заради трайния си уникален аромат, се използва в състава на множество парфюми, дезодоранти, ролони. В ароматерапията участва в състава на някои масажни масла, ароматни свещи и др.
Магнолията в козметиката
Екстрактът и маслото от магнолия в козметиката се използват основно в продуктите за лице. Екстрактът предотвратява разрушаването на колагена и естествените влакна, като по този начин предотвратява преждевременното стареене и изглажда бръчките. Това го прави важна част от anti-age козметиката. Включва се в различни дневни и нощни кремове против стареене, серуми, маски и др. Бори се с акне, черните точки и други кожни възпаления. Използва се в състава на някои почистващи тоници, лосиони, гелове и кремове за мазна и проблемна кожа.

В продуктите за тяло екстрактът от магнолия много добре предпазва кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и участва в състава на слънцезащитната козметика - лосиони, масла и др. В козметиката за баня се използва в различни сапуни, ароматни бомбички за вана, пяни за вана, душ гелове и др. В продуктите за коса етеричното масло от магнолия стимулира растежа, интензивно подхранва кожата на главата и възстановява повредената структура на косъма. То е ефективно средство против косопад и се среща в състава на някои укрепващи шампоани, балсами, маски за коса.
Май чанг
Май чанг (лат. Litsea cubeba), известен още като мей чанг, е малко вечнозелено тропическо дърво или храст, който принадлежи към семейство Дафинови. Може да достигне до 10 метра височина. Листата му са яркозелени, с приятен лимонен аромат. Цветовете са бледожълти или бели, а плодът наподобява черен пипер. Дървото расте в тропическите райони, разпространено е предимно в Азия, Малайзия, Китай, Тайван, Индонезия.

От плодовете и листата на растението се получава етерично масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е безцветно или бледожълто на цвят, със сладък, свеж аромат, с плодови и флорални мотиви. Богато е на цитрал (около 70-85% от състава му). Съдържа още гераниол, лимонен, бензалдехид, линлил, ацетат, нерол, вербенол и др. Маслото от май чанг действа благоприятно върху нервната система, облекчава умората и тревожността.
Май чанг в козметиката
В ароматерапията и козметиката маслото от май чанг е широко разпространено. В ароматерапията намира приложение като съставка, която участва в масажните масла, в различните видове ароматни свещи и др. В продуктите за лице маслото се използва в борбата с мазната и проблемна кожа. То има противовъзпалителни и антисептични свойства и премахва акне, възпаления и кожни обриви. Бори се с екзема и различни видове дерматити. Включва се в състава на различни почистващите тоници, лосиони, кремове, гелове и маски.

Маслото от мей чанг има хидратиращи свойства, то отлично овлажнява и подхранва кожата и в хидратиращите продукти за тяло участва в състава на някои лосиони, млека и кремове и масла. Също така успешно се бори с целулита и се използва в антицелулитната козметика - лосиони, кремове, серуми. Има потогонни свойства и участва в състава на някои дезодоранти и ролони. В козметиката за баня се включва в състава на различни сапуни, бомбички и пяни за вана, душ гелове и др.
Мак
Макът (лат. Papaver) е едно-, дву- и многогодишно тревисто растение със силно стъбло и красиви едри цветя в червен цвят, по-рядко могат да се срещнат в бели или жълти цветове. Плодът му има множество малки семена. Макът не е претенциозно растение и днес може да се срещне на много места по света, главно в тропическите и субтропическите райони. Всичките части на растението отделят млечен сок, който е богат на алкалоиди, които могат да се използват в производството на фармацевтични продукти.

От пресованите семена на мака се получава етерично масло. Получената течност е с кехлибарен цвят, рядко може да се срещне в тъмножълто или оранжево. Маслото е с аромат, напомнящ орехи и лешници. Макът като лечебно растение е известен още от древността. Съвременната медицина добива от него уникални по своите характеристики вещества, като морфин, кодеин, папаверин, наркотин и др. Тези вещества участват в състава на множество лекарства.

Семената от мак съдържат витамин Е и витамин PP, от които зависи здравето и красотата на кожата. Те са богати на микро и макроелементи: фософор, желязо, калий , калций, магнезий, които са от жизненоважно значение за всички органи и системи в човешкото тяло. Маковото масло има положителен ефект върху сърдечно-съдовата система. Съдържа олеинова и линолова киселина, които помагат при различни кожни заболявания.
Макът в козметиката
В козметиката, ароматерапията и парфюмерията, маковото масло е широко разпространено. Благодарение на успокояващите му свойства, то се прилага като базово масло в масажните масла за тяло, в маслата за вана, в ароматните соли, душ геловете, пяните за вана и др. Облекчава стреса и сваля напрежението и умората. Ароматът му е специфичен и намира приложение в състава на множество парфюми и дезодоранти. В продуктите за лице маслото от мак се включва в състава на anti-age козметиката. То премахва фините бръчки, старческите петна, предотвратява фотостареенето и връща еластичността и добрия вид на кожата на лицето. Има лифтинг ефект и участва в състава на различни кремове, маски и серуми за лице.

Маковото масло притежава противовъзпалителни свойства и се използва в състава на някои лосиони, кремове, тоници и маски за проблемна кожа. В продуктите за тяло се смята за едно от най-добрите подхранващи масла за кожата. То отлично хидратира и обогатява клетките и помага за регенерацията. Успешно се бори със сухата и дехидратирана кожа. Включва се в състава на някои хидратиращи лосиони, млека и кремове за тяло. В продуктите за коса маслото възстановява, вследствие на третиране, увредената коса, като придава на косъма естествен блясък и мекота. Участва в състава на някои шампоани, маски и балсами за увредена коса.
Малина
Малината (лат. Rubus idaeus) е многогодишно храстовидно растение от семейство Розоцветни, което достига височина до 2 метра. Тя се среща по бреговете на реки, гори и поляни. От коренището на малината израстват множество стъбла, които са покрити с тъмночервени шипове. По стъблото са разположени пъпки, от които разцъфтяват бели цветчета. Периодът на цъфтеж на растението е един месец. Малината е добро медоносно растение, цветчетата ѝ дават изобилен нектар. Плодът е малък, сочен и ароматен.

Плодът на малината, освен че е изключително вкусен, е и много полезен. В народната медицина е широко използван за лечение и профилактика на различни заболявания. Малината съдържа витамин A, C, PP, витамини от група B, бета-ситостерол, както и фруктоза и глюкоза, които са необходими за дейността на мозъка и сърдечно-съдовата система. Плодът е богат на салицилова киселина, която притежава антипиретични свойства. Подходящо е използването му при стомашни проблеми, бъбречни заболявания, хипертония и анемия. Малината е богата на желязо и фолиева киселина. Голямото количество мед в нея помага при депресии и потиснато настроение. Компотът и сладкото от малини са ефективно средство при настинки и болки в гърлото.
Малината в козметиката
В козметиката малината се използва от древни времена. Обикновено за козметични цели се ползват плодовете, листата и цветовете на растението. В продуктите за лице малината се употребява благодарение на богатото си съдържание на витамин E, PP, A, B2, които действат изключително благоприятно и са важни за кожата. Тя поддържа кожата в добра форма, тонизира я и запазва младостта ѝ. Подобрява еластичността и защитава от появата на бръчки. Това я прави ценна съставка в anti-age козметиката - кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур и др. Заради прекрасния си плодов вкус често се включва в състава на различни балсами и гланцове за устни.

Растението намалява омазняването, лекува пъпки, помага при разширени пори и други дребни кожни несъвършенства. Включва се в различни почистващи лосиони, маски и кремове за мазна кожа. Малината притежава избелващи свойства и помага в борбата с луничките и пигментните петна. Използва се в избелващи продукти, като лосиони, кремове и маски.

В продуктите за тяло растението отлично хидратира и подхранва кожата. То участва в състава на някои лосиони, масла, кремове и млека. В продуктите за баня, благодарение на аромата си, се включва в различни душ гелове, душ кремове, пяни за вана и др. В продуктите за коса малината придава блясък, еластичност и копринена мекота на косъма. Използва се в състава на някои шампоани и маски за коса. Също така растението намира приложение в декоративната козметика, но и в козметиката за деца - шампоани за коса и тяло, пяни за вана, балсами за устни и др.
Манго
Мангото (лат. Mangifera) е тропическо двусемеделно растение от семейство Смрадликови. Плодът манго е голям, изключително вкусен и ароматен. Наричат го "царят на азиатските плодове". Родината му е Индия, където плодът се е превърнал в национален символ. Днес мангото се отглежда за плодове и производство на масло в много страни от Южна и Централна Америка, Пакистан, Африка, Испания и др.

От семената на плода се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло, в зависимост от сорта, може да има бял, млечно-кремав, или жълтеникав оттенък. Маслото от манго се препоръчва при различни кожни заболявания, а самата Клеопатра го е добавяла във ваната си, за да омекоти и придаде кадифен вид на кожата си. То е високо ценено заради хранителните си и лечебни свойства. Съдържа сквален, мастни киселини, фитостероли и минерали. Узрелите плодове на мангото са богати на витамин A и C.
Мангото в козметиката
В козметиката се използват екстрактът и маслото от манго. Маслото е подходящо за всеки тип кожа. То възстановява липидния баланс в кожата, омекотява и овлажнява. Фитостеролите, които се съдържат в него, стимулират синтеза на колаген в кожата, придавайки ѝ гъвкавост и еластичност. То неутрализира свободните радикали и се бори с фините бръчки. В продуктите за лице участва в състава на anti-age козметиката - кремове, млека, серуми, кремове и гелове за околоочния контур и др. Предпазва устните от напукване и се среща в състава на някои балсами за устни. Екстрактът от манго има избелващи свойства, премахва тъмните петна и се включва в избелващите продукти за лице - лосиони, тоници, кремове.

Маслото, извлечено от манго предотвратява кожните възпаления, ускорява заздравяването на рани, ефективно е при лечението на дерматити и екземи. Използва се в различни почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за проблемна кожа. В продуктите за тяло е ефективно в грижата за сухата кожа. Използва се в състава на лосиони, кремове, масажни масла, маслата против стрии и др. Участва в състава на различни продукти за и след бръснене - пяни, кремове, лосиони. Включва се в някои кремове за ръце и за загрубели пети.

Маслото от манго предпазва кожата от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи и е компонент от слънцезащитната козметика - лосиони, масла, кремове за и след слънце. В козметиката за баня се използва някои сапуни, пяни за вана, душ гелове и скрабове за тяло. В продуктите за коса маслото от манго подхранва, овлажнява и възстановява косъма по цялата дължина. Включва се в състава на различни шампоани, балсами, маски за коса. Подходящо е за чувствителната бебешка кожа и се използва в бебешката козметика - масла, кремове, шампоани и др.
Мангостин
Мангостинът (лат. Garcinia mangostana) или познат още като лилав мангостин е екзотичен плод, който обаче съвсем не наподобява мангото, въпреки че името му напомня за него. Обединяват ги само аристократичните названия, с които са популярни - докато на мангото казват "царят на азиатските плодове", мангостин е известен като "кралицата на плодовете". Предполага се, че това название се появило още от времето на кралица Виктория. Една легенда разказва, че Виктория предлагала награда от 100 лири стерлинги за всеки, който ѝ осигури пресни плодове мангостини. Е, тази легенда е проследена до 1930-те години в публикация от един изследовател на плодовете - Дейвид Феърчайлд - и не е подкрепена с никакви известни исторически документи. Но за мнозина вероятно е отговорна за определянето на мангостин като "кралицата на плодове".

И ако все пак допуснем, че кралица Виктория е давала солидна награда за доставката на мангостини, то тези плодове трябва да са се намирали далеч, далеч от Обединеното кралство. Е, това вече е доказан факт - родината на мангостиновото дърво (с латинско наименование Garcinia mangostana) е Азия. Днес плодовото дръвче се среща предимно в Тайланд, Камбоджа, Индонезия, Малайзия и Китай. Отглежда се също и в Бирма, Индия и Виетнам. Дървото е непретенциозно и в родния тропически климат не се нуждае от някакви специални грижи. Някои учени твърдят, че то е и едно от редките дървета, които нямат нужда от пръскане с препарати против вредители. Реколатата се събира два пъти в годината, когато мангостиновите плодове са с гладка, тъмна, пурпурночервена кора, която обвива снежнобял плод във вътрешността. Големината на плода е близка до тази на една клементина (по-малък портокал). Ядливата част е именно бялата сърцевина, която е сладка, сочна (подобно на цитрусите) и дори има мек аромат.

В Азия мангостинът се използва за полезна храна от векове, благодарение на съставките, които има. Мангостиновите плодове притежават ценни хранителни вещества - с похапването им си набавяме вода, енергия, протеини, въглехидрати, витамини и фибри. Сърцевината на тези екзотични плодове е източник на основни и полезните за нас витамин С, витамин В6, витамин В12 и витамин А. Други витамини като тиамин, рибофлавин, ниацин, пантотенова киселина, фолиева киселина, каротин също се съдържат в мангостина.

Този плод от Югоизточна Азия е зареден и с мощни антиоксидантни и хранителни фитовещества, сред които полифеноли и ксантони. Именно ксантоните го правят и изключително ценен - те са сравнително наскоро открит клас съединения, които наподобяват биологична активност и структура на биофлавоноидите. Учени споделят обаче, че по-голямата част от ксантоните се съдържат само в две растителни семейства. Досега са открити близо 200 естествени ксантона, като около 40 от тях са скрити в плода мангостин.

Благодарение на ксантоните в състава си, мангостинът проявява редица полезни ефекти за човека:
  • антиракови свойства - според научни изследвания набавените ксантони от плода мангостин допринасят за подтискане на клетъчния растеж на рака на дебелото черво; според множество учени ксантоните имат потенциал да бъдат разработени като средства за предотвратяване на рак или може да се използват в комбинация с противоракови лекарства; основният довод е, че ксантоните са мощни противници на свободните радикали и урежданията, нанесени от тях, които водят до клетъчни мутации (рак и туморен растеж);
  • противовъзпалителни и антибактериални свойства - мангостинът е бил използван като противовъзпалително средство от много години в Азия; известно е, че плодът е полезен и при кожни възпаления и рани (налага се като компрес върху кожата и така помага за заздравяване на рани и дори за облекчаване на болката);
  • имуностимулант с антивирусни свойства - екзотичният плод понижава холестерола, укрепва сърдечно-съдовата система и помага за поддържане на имунитета, като така предпазва организма от развитие на различни инфекции и вируси;
  • укрепва стомашно-чревния тракт - за екзотичният плод се твърди, че е ефективен и при облекчаване на стомашни разстройства като диария и дизентерия.
Мангостинът в козметиката
Днес, освен в естествения му вид, някои производители предлагат мангостин и под формата на сок, дори и капсули. Оказва се обаче, че мангостинът е не само полезен източник на хранителни вещества за организма ни, а и суперхрана за кожата ни. И това не остава незабелязано от експертите в козметологията. През последните години започнаха да се появяват козметични продукти с екстракт от мангостин и според фармацевтите той е изключително полезна съставка в много отношения. Първо, поради силно противовъзпалително, противогъбично и антивирусни свойства мангостинът може да бъде включен в списъка на полезните помощница за козметиката против акне.

Също както самия плод, така и екстрактът е източник на редките витамини В1, витамин B2, тиамин, азот, калций, магнезий, калий, цинк и натрий. Безспорно обаче най-полезни са впечатляващите и рядко срещаните ксантони, които мангостинът съдържа. Тези редки елементи притежават суперантиоксиданти свойства и затова са изключително полезни в антиейдж козметиката и борбата срещу стареенето на кожата. Сред производителите, които вече имат такива формули, е "M. Asam" (компанията предлага хиалуронов крем със съдържание на екстракт от мангостин, а също и крем против бръчки за шия и деколте). Изборът на тази съставка за подобни типове продукти е основно заради това, че ксантоните имат способността да освобождават свободните радикали, виновни за стареенето на кожата. Освен това подкрепят и микробиологичния баланс на кожата, като така ѝ помагат да бъде здрава и сияйна.
Мандарина
Мандарината (лат. Citrus reticulata) е цитрусово вечнозелено дърво. Произхожда от Югоизточна Азия, а в Европа става познато от началото на 19 в. Името ѝ идва от китайските мандарини (висши сановници), които са били големи ценители на този плод.

Дървото достига височина до 7.6 m, а плодовете са с диаметър около 4-8 cm. Цветът им е оранжев, оранжево-жълт или оранжево-червен. Обелката им е тънка и лесно се премахва. Плодовете са богати на лимонена киселина, витамин C и малки количества витамин B1, B2, РР и каротин.

От кората на мандарината се получава етерично масло, което се използва в хранителната промишленост и парфюмерията. Най-известните видове мандарина са уншиу и италианската мандарина.
Мандарината в козметиката
В козметиката и парфюмерията се използва основно етеричното масло от кората на плодовете на мандарината. Полученото масло се прилага основно като естествена ароматична композиция. Намира широко приложение и в ароматерапията.

Маслото от мандариновата кора е с изключително богато съдържание на лимонен, цитронелол и терпени. Притежава антибактериални свойства, стимулира кръвната микроциркулация, има тонизиращо, противогъбично и антисептично свойство.

Мандарината има редица полезни свойства за организма, като например, че лекува кожни проблеми и наранявания и защитава кожата от свободните радикали. Тя стимулира регенаривните процеси на клетките и тъканите и забавя процесите на стареене, което я прави подходящ компонент в състава на някои продукти за лице, както и на продукти за тяло. Маслото от мандарина забавя и побеляването на косата. Освен това то стимулира растежа на косъма, като едновременно с това намалява косопада и подхранва скалпа.
Макадамия
Макадамията (лат. Macadamia) е тропическо дърво, което достига 15 метра височина. Плодът на дървото е австралийският орех Макадамия. Дървото започва да дава плодове едва след 7-10 години растеж. На всяко дърво могат да е е смята за свещен и до днес. От 9 познати вида макадамия, 5 се отглеждат само в Австралузреят до 100 kg малки и много твърди орехчета. Родината на макадамията е Австралия, като там орехът сия, а останалите 4 в Бразилия, Южна Африка и Хавай.

От орехите на дървото се получава масло чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло е прозрачно, почти без цвят, с лек орехов аромат. Уникалността на маслото от макадамия се крие в неговия химичен състав. То съдържа голямо количество палмитолеинова киселина, мононенаситена киселина, която помага за възстановяване на кожата. Съдържанието на въглехидрати в него е ниско, но е богато на мазнини. В състава му се включват витамини PP, E, минерали, сред които са калций, мед, цинк, селен, фосфор, натрий, калий, ниацин, фолиева киселина и др.
Маслото от макадамия има лечебни свойства, които са познати на човечеството още от древността. То помага при мигрена, артрит, ангина, заболявания на костите. Премахва холестерола от организма, предпазва от заболявания на сърдечно-съдовата система и др.
Макадамията в козметиката
В козметиката маслото от макадамия е широко разпространено. В продуктите за лице то ускорява метаболитните процеси в кожните клетки, възвръща естественият тонус и еластичността на кожата. Има подмладяващи свойства, забавя процесите на стареене и изглажда бръчките, особено в зоната около очите. Това го прави доста често срещана съставка в anti-age козметиката. Особено е подходящо в грижата за зрялата и суха кожа на лицето и се използва в състава на различни кремове, серуми, маски, овлажняващи кремове, кремове за околоочния контур, балсами за устни и др. Маслото от макадамия съдържа фитостероли, които намаляват пигментацията и лекуват розацея.

Благодарение на противовъзпалителните си свойства то елиминира различни кожни раздразнения. Участва в някои почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Подходящо е и в грижата за чувствителната кожа, включително и за нежната бебешка кожа. Маслото от макадамия има уникални хидратиращи свойства. То подобрява липидната бариера на кожата, прониква дълбоко в тъканите и балансира съдържанието на влага в клетките.

В продуктите за тяло маслото от макадамия използва в състава на различни масла, лосиони, млека, кремове за суха и дехидратирана кожа, в кремовете за ръце и др. То регулира мастният метаболизъм в кожните клетки и ефективно се бори с целулита и стриите. Включва се в антицелулитната козметика - масла, лосиони, кремове. Защитава кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи, лекува изгаряния и се използва в слънцезащитната козметика - масла за придобиване на тен, лосиони за след слънце и др. В продуктите за коса маслото от макадамия заздравява и овлажнява косъма. То подхранва изтощената от боядисване, изрусяване и къдрене коса. Участва в състава на някои укрепващи шампоани, балсами, маски и масла за суха, изтощена и боядисана коса. Намира приложение също така в продуктите за баня. Включва се в някои душ гелове, душ кремове, соли за вана и др.
Маракуя
Маракуята (лат. Passiflora edulis) е пълзящо растение с плодове от семейство Страстоцветни. Произхожда от Южна Америка, като се започне от Южна Бразилия и минава през Парагвай, а разпространението ѝ достига до Северна Аржентина. Освен с името маракуя, растението е популярно още и с наименованията пасифлора, страстно цвете и страстниче. Познати са над 500 вида на маракуята, като плодовете могат да бъдат в различен цвят. Най-често срещани са жълти, сини и червени.

Маракуята е дърво и най-вече е отглеждано в тропичните и субтропичните райони заради сладкия си плод. От плодовете и листата се приготвят различни екстракти с богат химичен състав: алкалоиди, гликозиди, флавоноиди, цитрусови киселини, стероли. Плодът е богат на витамините А, С и от групата B, на минералите желязо, калий, магнезий и фосфор, ниацин, флавоноиди, фитохимикали, фенолова киселина и т.н. Именно екстрактивните вещества от пасифлората са полезен помощник във фармацията и козметиката. Съставките притежават противовъзпалителни, спазмолитични, аналгетични и успокояващи свойства.

В народната медицина и кухня на народите, където се отглежда маракуята, е обичана заради сладостта, нежното си и сочно месо и аромат. Използва се за подобряване на настроението, за успокояване при тревожност и безсъние.

Маракуята в козметиката
От семената на плода на маракуята се извлича масло, което вече широко се употребява в козметиката. Извлеченият екстракт най-често се използва за състава на маски и кремове за лице, но и в много продукти за тяло.

Маслото от маракуя има антиоксидантни свойства и освен това има способността да попива дълбоко и да задържа влагата в кожата. Това го прави предпочитана съставка в продукти за лице и тяло за суха и чувствителна кожа. Маслото е богато и на вещество, наречено кверцетин. Кверцетинът е естествено противоалергично вещество, защитава от възпаления, укрепва клетъчните стени.

Приложено в състава на продукти за тяло, маслото от маракуя успокоява кожата, дори в случаи, в които е излагана на слънце дълго време. В продуктите за лице се използва върху застаряваща кожа, особено за околоочния контур. Маслото помага и за успокоение на дразнещ и чувствителен скалп. Използва се и в състава на продукти за коса, като се грижи за сухите ѝ краища.
Марула
Марулата (лат. Sclerocarya birrea) е високо зелено широколистно дърво с широка корона. За негова родина се приема Южна Африка. Плодовете му са сочни, наподобяват сливи. Имат бледожълт цвят и горчиво-сладък вкус. Отварата от кожата им има тонизиращ ефект и силно напомня кафето. От семената на плодовете на марулата се получава масло чрез метода на студеното пресоване.

Полученото масло е с жълто-оранжев цвят, с лека текстура и бързо се усвоява от кожата, без да оставя мазни следи. Съдържа големи количества витамин C, E, магнезий, калций, йод, никотинова киселина и др. В тропическите страни кората и листата на марулата се използват за профилактика и лечение на някои заболявания. Пресните листа на дървото например премахват киселините, облекчават белодробните заболявания и са ефективно профилактично средство против малария.
Марулата в козметиката
В козметиката маслото от марула се препоръчва за всички типове кожа. Паламиновата киселина, която се съдържа в него образува защитен филм върху кожата, който не възпрепятства клетъчното дишане, с което се увеличава количеството на водата в горния слой на епидермиса. Това го прави подходящо средство в грижата за сухата кожа. В продуктите за лице се използва в различни овлажняващи кремове и серуми и маски за лице, балсами за устни и др. То регулира мастните жлези и помага за почистване на порите, премахва раздразнения, сърбеж, акне и различни кожни обриви. Участва в състава на някои тоници, лосиони, маски и кремове за мазна и проблемна кожа.
Маслото от марула стимулира обмяната на веществата в кожата, ефективно се бори със свободните радикали, подобрява възстановяването на клетките, изглажда фините бръчки и предпазва кожата от преждевременното стареене. Част е от anti-age козметиката и се използва в състава на различни кремове, серуми, маски за лице, кремове за околоочния контур, шия и деколте и др.

В продуктите за тяло маслото предпазва и възстановява кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се използва в състава на слънцезащитната козметика - лосиони, масла и др. То ефективно укрепва съединителната тъкан, подобрява еластичността на кожата и се бори с целулита и стриите. Подходящо е да се използва по време и след бременност. Част от антицелулитната козметика - лосиони, масла, серуми и гелове.

Маслото от марула значително подобрява външния вид на ръцете и ноктите - бори се с пукнатините и значително облекчава сухотата. Използва се в състава на някои кремове за ръце и нокти. В продуктите за коса то подхранва и заздравява косъма, подобрява състоянието на скалпа и има благоприятен ефект върху третирана и боядисана коса. Участва в състава на подсилващи шампоани, балсами и маски за коса. Подходящо е използването му и в бебешката козметика - масла и лосиони. В козметиката за баня участва в състава на различни сапуни, душ гелове и пяни за вана.
Масло от маслина
Маслото от маслина (лат. Olea) се получава от плодовете на вечнозелено дърво от семейство Маслинови. Дървото е високо и здраво, с мощни корени. Маслината е непретенциозна, може да вирее при сух климат и неплодородни почви, както и по планинските склонове и скалите. Средната продължителност на живот на маслиновото дърво е 500 години, като се срещат екземпляри, които живеят до 1500 години. За първи път маслината започва да се култивира в Гърция, където тя се отглежда в големи количества и до днес. Маслиновото масло, известно още като зехтин притежава уникални свойства и множество полезни съставки, които се абсорбират от човешкото тяло почти на 100%. Смята се, че тайната на младостта и красотата на милиони жени се крие в плодовете на маслината.

Маслото от маслина се получава чрез метода на студено пресоване. То има жълтеникаво-зелен цвят, прозрачно е, с характерен аромат. Маслото съдържа голямо количество антиоксиднти и витамин E. То се явява природно средство за профилактика на сърдечно-съдови заболявания. Маслото е с високо съдържание на мононенаситени мастни киселини, сред които е и Омега-3.
Маслото от маслина в козметиката
В козметиката маслиновото масло е широко разпространено от древни времена. В Древна Гърция жените са го използвали в различни маски и мазила за поддържане на младостта и красотата си. То е идеално средство в грижата за кожата както на лицето, така и на тялото. В продуктите за лице поради високото си съдържание на витамин E, маслото предотвратява преждевременното стареене и има подмладяващ ефект върху кожата, помагайки ѝ да запази своята еластичност. Използва се в състава на anti-age козметиката - кремове и лосиони за лице, кремове за околоочния контур, серуми и лосиони за деколте. Маслото не запушва порите и помага на кожата да диша. Благодарение на сквалена, който се съдържа в него, то овлажнява кожата и участва в състава на някои кремове и лосиони за суха кожа, в балсамите за устни и др.

В продуктите за тяло маслото от маслина има силни хидратиращи свойства и се включва в различни овлажняващи лосиони, кремове и масла. Ефективно е в борбата с целулита и стриите и участва в състава на антицелулитната козметика - кремове, масажни масла. Препоръчва се при слънчеви изгаряния и се използва в състава на слънцезащитната козметика - лосиони, масла. Предпазва ноктите от чупене и разслояване и се включва в състава на различни заздравители и основи за нокти. В продуктите за коса маслиновото масло подобрява структурата на косъма и скалпа. Препоръчва се употребата му в грижата за третирана коса - подходящо е за тези, които редовно използват маша, преса за коса или сешоар. Използва се в състава на термозащитните продукти за коса - спрейове, кристали. Участва в състава на маски за укрепване на косата, шампоани и балсами.

Маслото от маслина намира приложение и в декоративната козметика. Освен това то почти никога не причинява алергии, благодарение на което може да се използва и в грижата за чувствителната кожа, както и в бебешката козметика. Така то може да се срещне както в продукти за защита и подхранване на кожата на малчуганите, така и в козметиката за миене и почистване за бебета и деца.
Сибирска маслина
Открит в сърцето на тайгата, този малък храст произвежда плодове на всеки две години. В тях се съдържа 108 природни биоактивни компоненти. Ненадмината и перфектно балансирана концентрация на витамини - три пъти повече витамин E от слънчогледово олио, 9 пъти повече витамин A от моркови и 30 пъти повече витамин C от един портокал.

Сибирската маслина е растението с най-високата концентрация на витамини, полифеноли и омега 3,6,9 на цялото северното полукълбо. Тези вещества го превръщат в мощен съюзник на козметологията.
Сибирската маслина в козметиката
Вложен в козметичен продукт, всеки компонент от състава проявява благоприятни ефекти за кожата:
  • полифеноли - растенията ги произвеждат естествено, за да се предпазват от ултравиолетовата радиация и всички други агресори; оказва се, че полифенолите могат да предпазват и нас, като бъдат активни помощници в борбата със свободните радикали; в тази роля те стимулират обновяването на клетките и проявяват дори изглаждащ ефект за кожата
  • витамини - основни помощници в борбата със стареенето заради мощния си антиоксидантен ефект
  • омега 3, 6 и 9 ненаситени мастни киселини - хидратират дълбоко и увеличават еластичността на кожата

Благодарение на своя състав сибирската маслина се превръща в подходяща съставка за продукти против стареене. Компонентите на растението са активни помощници в борбата срещу свободните радикали и стареенето на кожата вследствие на слънчевите лъчи. Сибирската маслина предотвратява и дехидратацията на кожата. Поради това често се влага и в продукти за суха кожа.
Масло от моной
По земите на Френска Полинезия и по-специално на остров Таити се добива едно масло, което местните народи смятат за "свещено". То се нарича масло от моной и има козметични ползи за цялото тяло - от главата до петите. Маслото от моной се прави по стар традиционен метод "enfleurage", като се използват цветове от Тиаре - вид гардения (лат. Gardenia Taitensis). Те се накисват в рафинирано полинезийско кокосово масло (лат. Cocos nucifera), в което техните естествени качества и съставки се запазват. Като консистенция е полустабилно, което означава, че се топи при температура над 24 °C.

Ранните европейски изследователи от 18-ти век, включително учени на кораба на Капитан Джеймс Кук по време на първото му тихоокеанско пътешествие, документират употребата на маслото от моной от туземците за медицински, козметични и религиозни цели. Например още в древността по време на религиозни церемонии маорските свещеници ("маори" се нарича коренното население на Нова Зеландия) използвали масло от моной за помазване на свещени предмети. Маорските моряци пък мазали с него телата си, за да се предпазят от студа, силните ветрове и солената вода по време на дълги експедиции в морето.

Както в миналото, така и днес полинезийците използват маслото като овлажняващо масло за лице, тяло и коса. То е хипоалергенно и жените от Таити от векове го използват за масаж на бебета. От 1942 г. насам маслото от моной започва все повече да се произвежда с търговска цел, намирайки приложение в много козметични продукти.
Моной в козметиката
Маслото интензивно хидратира, подхранва и освежава кожата, правейки я гладка и копринено мека. Намира приложение в състава на някои кремове, лосиони, сапуни и балсами за устни. Освен това може да се използва за хидратиране на лицето, за омекотяване на лакти и пети, дори за заздравител за нокти.

Маслото от моной се среща в състава на продукти за грижа за косата - шампоани, балсами, маски за коса, овлажнители и други. То укрепва структурата на косъма, намалява накъсването и заплитането на косата, като заедно с това ѝ придава блясък.
Както споменахме по-рано, като част от добиването на масло от моной е накисването на цветовете гардения в кокосово масло, което само по себе си е богато на есенциални мастни киселини и витамин Е, който неутрализира свободните радикали. Освен че хидратира и придава блясък на кожата, маслото от моной повишава нейната еластичност. Пример за приложение на маслото от моной в продукти за грижа за кожата е серията "Monoi de Tahiti Oil" от компанията "SNB", където са включени тонизиращ пилинг, енергизиращ крем за ръце, лице и тяло, както и ревитализиращ серум за лице и тяло. Маслото от моной се среща и в състава на сапуни, душ-гелове, лосиони, ексфолианти, кремове с анти-ейдж ефект, соли за вана и други.

Не на последно място можем да споменем, че Тиаре - гарденията, от която се произвежда масло от моной, има интензивен, сладък, упойващ аромат. Мирисът на растението е много популярен и в парфюмерията - той е основно флорален, като отваря и възбужда сетивата. Среща се както в дамски, така и в мъжки композиции, като навява усещане за далечни екзотични острови.
Масло от ший
Ший, (лат. Vitellaria paradoxa) известен още като Карите е многогодишно дърво, което има продължителност на живот до няколко века. То достига височина 10-20 метра и се среща основно в Африка, където се смята за свещено дърво. Започва да цъфти след 20- годишна възраст. Листата му са жилави, цветовете са кафяви със силен аромат. Плодовете са кръгли, зелени на цвят, с малки размери. Зрелите плодове са кафяви на цвят.

Във вътрешността на плода се намират богати на мазнини семена, от които се получава популярното масло от ший или масло от карите. Лечебните свойства на маслото са използвани от африканците в продължение на хиляди години. Процесът на добиване на маслото е ръчен и трудоемък. То се получава от изсушени семена, които се пресоват, докато не станат на прах. След това прахът се смесва с вода и се вари, докато на повърхността на водата се появи зеленикава маса. Тя се събира и прочиства и се получава охладено масло. То е с твърда консистенция, но лесно се топи при контакт с кожата, което го прави много подходящо за използване в козметологията. Цветът на маслото варира от бяло, слонова кост до жълтеникаво. Има лек орехов аромат. Богато е на множество витамини, сред които са A, E, D, F. Съдържа и полифеноли, алантоин, мастни киселини и др.

Маслото от ший е силен антиоксидант и има регенериращи свойства. То е ефективно средство против стареенето на кожата. Стимулира производството на колаген. Маслото подобрява структурата на кожата на 85%. То стимулира клетъчната регенерация, помага за бързото заздравяване на рани, драскотини, пукнатини и белези. Поради наличието на канелена киселина и витамин Е, маслото от ший се явява естествено слънцезащитно средство, което защитава кожата от въздействието на свободните радикали и вредните ултравиолетови лъчи. Също така витамин Е има стимулиращ ефект върху микроциркулацията на кожата. Съдържа до 55% олеинова киселина, която помага на маслото бързо да се абсорбира в кожата. То повишава липидния метаболизъм.
Масло от ший в козметиката
В козметиката маслото от ший се използва повече от 20 години. Може да се употребява както самостоятелно, така и в състава на различни козметични продукти. В продуктите за лице то се бори с признаците на стареене и отпусната кожа. Намалява и разглажда бръчките и предотвратява появата на нови. Подходящо е в грижата за суха и зряла кожа. Подобрява еластичността и е част от anti-age козметиката, използва се в различни масла, серуми, кремове, маски, кремове за околоочния контур, кремове за шия и деколте и др. Редовната му употреба, както самостоятелно, така и като част от различни козметични продукти предотвратява множество кожни проблеми. То в частност лекува дерматит, псориазис, екзема и е подходящо използването му в някои кремове и маски за проблемна кожа. Също така маслото от ший е отлично хидратиращо средство, което е подходящо дори и за прекалено чувствителна кожа, която реагира отрицателно на много от козметичните продукти. Това го прави подходящо и за деликатната бебешка кожа. Участва в различни хидратиращи кремове и маски за лице, както и в бебешката козметика - масла, кремове, шампоани и др.

В продуктите за тяло маслото от ший се препоръчва за суха, груба, лющеща се и дехидратирана кожа. То подхранва кожата в дълбочина и се включва в различни омекотяващи масла, кремове, лосиони и млека за суха кожа. Има отлично успокояващо действие и е подходящо за напукани, сухи и мазолести части на тялото, като ръце, колена, лакти, крака, пети и стъпала. Участва в състава на някои кремове за ръце, кремове за крака, за пети и стъпала и др. Включва се и в различни продукти за борба с целулита и стриите като масла, лосиони, кремове и серуми. Благодарение на слънцезащитните си свойства, маслото е една от активните съставки в слънцезащитната козметика - масла, лосиони, спрейове и др. В продуктите за баня се включва в състава на някои душ гелове, душ кремове, олиа за вана, пяни за вана и др.

В продуктите за коса маслото от ший е много ценна съставка. То ефективно се грижи за сухата коса, като подобрява състоянието на цъфтящите краища. Подхранва косъма и го защитава от вредните ултравиолетови лъчи. Използва се в различни шампоани, балсами, маски, масла и серуми. Маслото от ший влиза и в състава на декоративната козметика.
Маточина
Маточината (лат. Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Листата му са тъмно зелени, с характерен лимонен мирис. Те се берат в периода преди цъфтеж, защото след това загубват полезните си свойства. Цветчетата са малки, в бял, жълт или розов цвят. Маточината се среща в Европа, Северна Америка, Централна Азия, Сибир, Северна Африка и по Средиземномирието.

От върховете на стъблата и цветовете на растението се получава ароматно масло, чрез метода на паровата дестилация. Полученото масло има бледожълт цвят и наситен цветно-пикантен аромат. Основни негови компоненти са цитронелал, линалол, нерол, цитронелол, гераниол, кариофилен и др.
Маслото от маточина е широко разпространено в медицината и козметиката. То помага при сърдечно-съдови заболявания, облекчава спазми и главоболие, успокоява нервите. Бори се с раковите образувания и е ефективно при тахикардия, астма и анемия. Помага при раздразнителност и безсъние.
Маточината в козметиката
В козметичните продукти за лице маточината отлично почиства разширените пори. Успешно се бори с акне, пустулозен обрив, инфилтрати и различни кожни проблеми. То дезинфекцира кожата и контролира мастния себум. Подобрява еластичността на кожата и я тонизира. Използва се в състава на различни почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа.

Маслото от маточина перфектно се грижи за напуканите и белещи се устни и се включва в състава на някои балсами за устни и червила. В продуктите за коса то премахва пърхота, омазняването и възстановява блясъка на косъма. Използва се в различни шампоани, балсами и маски за тънка и мазна коса. В продуктите за тяло се включва често в козметиката, предназначена за използване в банята като душ гелове и някои сапуни.

Важно: Избягвайте употребата на масло от маточина, ако сте бременна, особено в първите 5 месеца!
Мащерка
Мащерката (лат. Thymus) е род ароматни и многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Тя има множество разновидности, като най-известните са френската, лимоновата, портокаловата и сребриста мащерка. Височината на растението достига до 40 cm. Листата са с назъбена елипсовидна форма и малък размер. Стъблата са тънки, а цветчетата са в лилави, бели или розови цветове. Тя се среща в Централна Европа, Алжир, Китай, Израел, Турция, Тунис и САЩ. Мащерката е ароматна подправка с множество полезни свойства. Още в древността са използвали лечебните ѝ свойства, принасяли са я в жертва на боговете, а египтяните са я ползвали вместо парфюм.

От цветчетата и листата на мащерката се получава етерично масло, чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е със свеж, остър и тръпчив аромат на подправки. То съдържа кавакрол, тимол, терпинен, борнеол, камфен, линалол и др. Освен че съдържа етерично масло, растението е богато и на танини, смоли, минерални вещества, органични пигменти, олеинова киселина, терпени и др.
В медицината маслото има силно изразени противовирусни и бактерицидни действия. Според някои проучвания то е ефективно при заболявания на пикочо-половата система и коремен тиф. Помага при болки в гърлото, коклюш, безсъние. Повишава кръвното налягане и се явява мощен имуностимулатор.
Мащерката в козметиката
Маслото и екстрактът от мащерка се прилагат широко в ароматерапията и козметиката. Масажните масла с мащерка, използвани в ароматерапията, повишават настроението, подобряват самочувствието и имат тонизиращо действие. Включва се и в състава на различни ароматни свещи и соли за релаксация. В продуктите за лице екстрактът от мащерка, благодарение на тимола, съдържащ се в него, се използва като антимикробен агент. Той почиства кожата и се бори с акне, разширени пори и различни кожни обриви. Участва в някои почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа, в балсами за устни и червила.

В продуктите за коса, благодарение на богатото съдържание на оцетна и ябълчена киселина и витамини от групата B и витамин C, мащерката ефективно се грижи за тънка и слаба коса. Подходяща е в грижата за третирана вследствие на къдрене и боядисване, както и за мазна коса. Използва се в състава на различни шампоани, балсами, маски и масла за коса. В продуктите за баня маслото от мащерка се ползва в състава на някои сапуни, пяни за вана, ароматни бомбички за вана, води за уста и пасти за зъби. Като част от парфюмерията, маслото се включва в различни парфюми и дезодоранти.
Мед
Медът е сладък ароматен продукт, който се произвежда от прашец и нектар, които медоносна пчела събира от тичинките на цветята. Учените са на мнение, че медът е известен на човека още от зората на цивилизацията. В пещерите, обитавани от примитивни племена са открити рисунки на добиването на мед от гнездата на диви пчели. Споменава се в Библията и Корана, като символ на изобилие и като лекарствено средство.

Според Хипократ медът е идеално средство за лечение на множество заболявания. Неговите лечебни свойства най-много са се използвали от лечителите в Древен Китай. Описани са над 500 рецепти с мед в писмените източници на китайската медицина, които лекуват заболявания на сърцето, белите дробове, половите органи, гнойни рани, болести на нервната система, затлъстяване и плешивост. В арабския свят, освен като лечебно средство се е използвал и в различни обредни ритуали.

Според съвременните изследвания много от ценните за човека свойства на меда се дължат на уникалната комбинация от протеини, въглехидрати, минерали, ензими, аминокиселини, витамини и биологично активни вещества, които се съдържат в него. Медът е богат на магнезий, желязо, цинк, селен, мед, кобалт и др. Витамините, съдържащи се в него, са A, E, C, витамини от група B и др.

Медът е сред най-лесно усвоимите от организма храни. Той укрепва имунната система, помага при диабет, главоболие, цистит, синузит и др. Ползите от меда са еднакво високи, когато се използва като хранителен продукт и когато се прилага върху кожата, тъй като лесно прониква в нея. Основни доставчици в света на мед са Китай, Украйна, Турция, САЩ и Аржентина. В света годишно се произвежда около 1.5 милиона тона мед. Различават се натурален и изкуствен мед.

Натуралният мед е пчелен и се използва в медицината и козметологията. Изкуственият се получава от плодове и зеленчуци, съдържащи захар, чрез хидролиза с лимонена или друга органична киселина и се използва в хранително-вкусовата промишленост за производството на захарни изделия. Естествения мед се извлича от пчелните пити със специален апарат, след което се филтрира, за да се премахнат различните примеси от него и се поставя да престои в специални резервоари.
Медът в козметиката
Медът е широко разпространен в парфюмерията и в козметиката. Ароматните му нотки са способни да смекчат силните дървесни съставки и да подсилят нежните цветни аромати. Добавя се в състава на различни парфюми, дезодоранти и ролони. В продуктите за лице медът се използва като средство, което забавя процесите на стареене. Той съдържа органични киселини и антиоксиданти, които стимулират обновяването на клетките, ускоряват възстановителните процеси в кожата и я тонизират. Подходящ е в грижата за сухата кожа и е част от anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Медът регулира мастния себум, почиства порите, бори се с акнето и има антибактериални свойства и се използва в различни почистващи млека, кремове, скрабове, маски за мазна и проблемна кожа.

Медът съдържа хигроскопични свойства и при контакт с кожата помага за преноса на влага в епидермиса, което позволява поддържането на добрата ѝ хидратация. Премахва пукнатини от лактите и петите. В продуктите за тяло се включва в състава на различни подхранващи масла, лосиони, кремове, млека, кремове за ръце, кремове за пети и др. Медът засилва метаболитните процеси в организма и се бори с целулита. Често срещан компонент е в антицелулитната козметика - масла, лосиони, кремове и серуми. Предпазва кожата от вредното действие на ултравиолетовите лъчи и се включва в слънцезащитната козметика - масла, лосиони, балсами за устни и др. В продуктите за коса медът подхранва и едновременно с това укрепва космените фоликули, предотвратява косопада и появата на цъфнали краища. Участва в състава на някои подхранващи и хидратиращи шампоани, балсами и маски за коса. В продуктите за баня се включва в различни сапуни, подхранващи душ гелове, душ кремове и пяни за вана. Медът също намира приложение и в състава на декоративната козметика.
Мед (Cu)
Мед се нарича химичният елемент с номер 29 в Менделеевата таблица и символ Cu (лат. Cuprum), който влиза в групата на металите. Медта е бил известен метал на едни от най-древните цивилизации - добивали го предимно за направата на бижута и съдове. E, днес медта има далеч повече приложения. Можете да видите метала в много предмети от ежедневието и бита. Продължава да се използва и за бижута, но е широко разпространен метал и в машиностроенето и електротехниката. Освен това е съставна част на монетите (основно във вид на медно-никелова сплав, наречена купроникел).

Освен важната му роля за предмети и изобретения в човешкия живот, този метал е важен микроелемент за човешкия организъм. Медта е от голямо значение за хората и всички висши растения и животни. В организма на човека обикновено се съдържа средно от 75 до 150 mg мед. Елементът се намира в много човешки органи - с най-големи концентрации е в черния дроб, сърцето, мозъка и бъбреците. Влиза в състава на множество ензими и индивидуални белтъци (в кръвта например се транспортира посредством белтъка церулоплазмин). Голямо количество мед е съсредоточено и в мускулната и костна тъкан. В тази връзка учени твърдят, че присъствието на медта стимулира обновяването на съединителната тъкан и укрепва хрущялите. Но елементът носи и още куп важни позитиви за човека.

Той е важен помощник за развитието на скелета и функционирането на имунната система. От значение е за образуването на меланин и пигментацията. Известно е, че медта съдейства и за повишаване активността на инсулина и поддържане здравето на ставите и нервните клетки. Присъствието на елемента е необходимо и за абсорбцията и използването на желязото в нашето тяло, а също и за биосинтеза на хемоглобин. Затова дефицитът на мед, както и на желязото, довежда здравословния проблем с анемиите. Недостиг на мед обаче е рядко състояние. Обикновено набавяме елемента чрез храната. Основни източници на мед са орехи, шоколад, черен дроб, сушени плодове и гъби. Съдържа се и в зърнени и бобови култури (зрял фасул, грах, пшеница). Набавяйки медта чрез хранителния си режим, получаваме всичките му позитиви за здравето ни.

Освен изредените дотук, сред важните "черти" на елемента е и това, че притежава ценни противовъзпалителни и антисептични свойства за организма ни. Предпазва от отлагане на соли и шлаки, а според някои учени само 1 mg мед може да разруши 5 mg вредни бактерии в органите на храносмилателната и дихателната система. Други посочват, че присъствието на медта е важно и в борбата с активен носител на инфекции като златистия стафилокок. Освен това елементът регулира енергийния баланс в организма при физически натоварвания и съдейства кислородът по-лесно да прониква в клетките. През годините се появяват и твърдения, че медта има противораков ефект и препаратите, съдържащи този елемент спират растежа на раковите клетки. Но това не е 100% доказано твърдение. Известно е обаче, че медта е важен участник във формирането на структурата на белтъчините на съединителната тъкан - колаген и еластин. Именно поради това елементът започва да се среща и в козметичния свят.
Медта в козметиката
В древен Египет вярвали, че тези, които носят мед, получават магически сили. Е, днес в подобно нещо може би никой не вярва, но мнозина експерти сочат, че медта има едно друго свойство - може да бъде "извор на младостта". Козметични експерти посочват, че освен противостареещ ефект, медта в козметиката проявява антибактериални свойства. А присъствието на елемента в козметична формула е най-вече под формата на медни пептиди. Те комбинират елемента мед с три аминокиселини. Всъщност медните пептиди се срещат естествено в организма ни, а днес все по-голям брой научни изследвания показват, че този вид пептиди в козметиката могат да подобрят външния вид и да се борят с видимите признаци на стареене.

Първият, забелязал медта като "извор на младостта" е биохимикът д-р Лорен Пикарт. В свое проучване за причините и последиците при остаряването на човека Пикарт открива, че основната разлика между "по-младата" и "по-възрастната" кръв е, че активността и енергията на "младостта" е породена от малък меден пептид, наречен GHK. А допълнителни изследвания на други учени установяват и, че GHK меден пептид подобрява зарастването на кожни рани. Преди повече от 30 години научни изследвания доказват също и, че ако естественият телесен колаген - триверижен пептид - бъде свързан с мед (като метал) ускорява заздравяването и подпомага възстановяването на тъканта след операция.

Що се отнася до козметична грижа за кожата, то възстановяващият ефект също е ценен позитив, който ни носят медните пептиди. Проучвания през 50-те например показали, че GHK медни пептиди подобряват еластичността на кожата и нейните твърдост и дебелина, като същевременно намаляват бръчките, хиперпигментацията и "щетите" от вредните слънчеви лъчи. Д-р Лорен Пикарт също признава тези качества и посочва, че медта в грижата за кожата може потенциално да ни помогне за младежкия вид на кожата. А основната "сила" на медта се състои в това, че подпомага производството на колаген и еластин, които поддържат здравината на кожата, хидратират я, правят я еластична и сияйна.

Освен да присъства в антиейдж козметични продукти обаче мнозина експерти смятат, че медта може да бъде ценен помощник и в продукти за коса. Според американския дерматолог Денис Грос "когато става въпрос за вашите обем и здрава текстура на косата, всичко започва с кожата на главата, а медни пептиди в серуми или други формули стимулират колагена в космения фоликул, което помага за насърчаване гъста коса и обем".
Мента
Ментата (лат. Mentha) е многогодишно тревисто растение, което вирее в умерените климатични пояси. Съществуват около 25 разновидности на ментата. От цъфтящите върхове на растението чрез метода на парната дестилация се получава масло, което намира приложение в козметиката и парфюмерията.

Маслото от мента е с доста силен специфичен ментов аромат. Разтворимо е в мазнини и алкохоли и неразтворимо във вода. В състава му се съдържа голямо количество ментол - около 50%. Билката е богата на дъбилни вещества, никотинова киселина, хлорогенова киселина, каротоноиди, флавонови гликозиди и др.
Ментата в козметиката
Ментовото масло е широко разпространено в парфюмерията и козметиката. Благодарение на трайния си и наситен аромат участва в състава на някои дезодоранти, парфюми и продукти за след бръснене. В продуктите за лице то е много подходящо в борбата с проблемната кожа. Благодарение на антисептичните си и противовъзпалителни свойства, маслото е ефективно средство в борбата с възпалената и мазна кожа. То свива порите и намалява активността на мастните жлези. Има успокояващ ефект върху кожата и участва в състава на някои почистващи и тонизиращи маски за лице, тоници и лосиони за мазна кожа.

Маслото от мента има подмладяващи свойства и предпазва от образуването на бръчки. Има ободряващо действие и е подходящо за уморена и стресирана кожа. Част е от anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Лекува херпес и се използва в някои балсами за устни. В продуктите за тяло то предпазва кожата от слънчевите изгаряния и участва в състава на слънцезащитната козметика - лосиони, масла и кремове. Също така се включва в различни лосиони, и освежаващи кремове за крака. Помага при целулит и се използва в състава на антицелулитната козметика - лосиони, кремове и серуми.

Благодарение на прохладния си и свеж аромат ментата се среща в състава на някои продукти за устна хигиена като пасти за зъби и води за уста, както и в продукти за ароматерапия и релаксация. В продуктите за коса се бори с омазняването и присъства в състава на различни шампоани, маски и балсами за мазна коса.
Ментол
Ментов аромат и усещане за свежест - ако чуем ментол, няма как да не си направим подобна асоциация. Е, съвсем оправдано, след като негов "родител" е ментата. Самият ментол е органично съединение, което най-често е изолирано от етеричното масло на полска мента, лютива мента или други ментови масла, а може да бъде направено и синтетично.

Няма как да не споменем обаче, че именно ментолът е най-ценният компонент на ментата. Той е този, който придава на ментовото масло острия, силен аромат и неговите полезни свойства. Сред най-популярните качества на ментола са терапевтичните, обезболяващи и охлаждащи ефекти, които проявява при външно приложение. Затова е широко разпространен при борбата с мускулни и ставни болки, като често го влагат в пасти и гелове за локално приложение. Според някои експерти ментолът има и "сили" да спомага за намаляване на оттоците и мускулните и ставни възпаления. Има и група учени според които обяснението за обезболяващото му действие е фактът, че охлажда. Ефектът е подобен на този, ако вземете кубче лед и го държите в устата си известно време - тогава се появява усещане за студ и тъканите започват да изтръпват. За охлаждащият ефект и изтръпването е отговорен рецепторния белтък TRPM8, разположен в мембраната на сензорните неврони. А ако, вместо лед, използвате ментов бонбон, усещането ще е почти същото. Макар бонбонът да не е студен, ментолът в него допринася за това.

Освен бонбони обаче, можете да срещнете ментола и в още храни или в напитки. Някои кулинари използват прясно нарязани листа от мента за свежест на ястията, а чаят от мента например е известен с успокояващо действие и това, че помага при разстройство на стомашно-чревния тракт и при главоболие.
Така - ментата (включително основното съединение ментол) е широко разпространен помощник в хранително-вкусовата промишленост, а освен това често използван и в медицината. Известно е, че именно ментолът може да помага при лечението на бронхити и благодарение на антисептичното си действие облекчава възпалението на горните дихателни пътища.

Медици твърдят, че инхалациите с ментол са много полезни при простуда, кашлица, възпаление на синусите. Освен това той често присъства в лекарства (таблетки, сиропи, спрейове и бонбони) за запушен нос и гърло, защото проявява облекчаващо действие. Според някои учени ментолът има лечебни качества в подобни момент, но други са на мнение, че ефектът му е единствено облекчаващ и посочват, че охлаждащото действие на ментола кара човек със запушен нос да се чувства по-добре, но противно на очакванията, това е заблуда на сетивата и всъщност носът си остава също толкова запушен и при вдишване на ментолови пари.

Е, това не е 100% доказано. Но далеч по-убедени са медиците в действието на ментола да успокоява нервното напрежение, да проява антистресов ефект и да проявява съдораширяващо действие (например най-известното лекарство с подобни действия, направено на основата на ментол, e валидолъл; ментоловото съдържание в него облекчава болката в сърцето, предизвиква разширяване на кръвоносните съдове и освобождаване на хормоните ендорфини и енкефалини, отговорни за положителните емоции). Голям брой полезни ефекти ментолът проявява и в козметични формули.
Ментолът в козметиката
В ароматерапията ментолът (най-често се използва ментово масло, а не в чиста форма) тушира нервното напрежение, стреса и психическата умора. Ментоловото съединение се цени от ароматерапевтици именно заради способността му едновременно да успокоява и тонизира. Поради същите свойства се използва и в съставка на продукти за лице.

Освен в ароматерапията обаче, ментолът се среща и в много козметични продукти. Заради невероятното му освежаващо и охлаждащо действие фармацевтите го използват в продукти за грижа за краката. Често присъства и във формули за устна хигиена. Ментолът е помощник и в тонизираща и освежаваща козметика за тяло. Много производители създават и козметика за коса с ментол, като сред формулите са предимно противопърхотни шампоани, в които ментоловото съединение създава незаменимо усещане за свежест и чистота.
Метличина
Метличината (лат. Centaurea) е род двусемеделни растения от семейство Сложноцветни. А синята метличина, известна още като синчец е тревисто растение със сини цветя и силен наситен аромат, което цъфти от юни до края на лятото. Растението е медоносно и дава много цветен прашец и нектар. От него може да се приготвя мед. Синята метличина е националното цвете на Естония, в немската култура също се слави с голяма популярност. Среща се предимно в Югоизточна Европа.

Синчецът е едно от най-древните лечебни растения. Лечебните му свойства са описани в писанията на Плиний и Аристотел. Древноримският лечител Гален е лекувал с него различни заболявания на бъбреците и пикочните пътища. В метличината се съдържат сапонини, гликозиди, минерални соли, алкалоиди, слузни вещества и др. Растението лекува различни възпаления на очите и очни заболявания. Помага при ангина, магарешка кашлица, чернодробни и жлъчни заболявания. Препоръчва се употребата му при липса на апетит.
Метличината в козметиката
Екстрактът от метличина е маслена маса с кафяво-жълт цвят. В козметиката използването му е широко разпространено. В продуктите за лице той почиства кожата, стяга порите, регулира секрецията на мастните жлези и се включва в състава на различни тоници, лосиони, пяни, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Матиращият ефект след използването на продукти с метличина се запазва за дълго време. Използва се в грижата за чувствителната кожа около очите, овлажнява и поддържа миглите в здрав вид. Участва в състава на някои кремове за околоочния контур, мицеларни води, дегримьори, серуми за мигли и др. Има подмладяващи свойства и премахва бръчките.

Маслото от метличина е част от anti-age козметиката и се включва в състава на различни кремове, маски и серуми за лице. В продуктите за тяло синчецът има успокояващо действие и е подходящ в грижата за сухата и чувствителна кожа. Участва в някои лосиони, млека и кремове. В продуктите за коса, хранителните вещества, които растението съдържа, активират растежа на косата, подхранват я и имат положително въздействие върху кожата на главата. Екстрактът от синчец укрепва структурата на косъма и се използва в различни шампоани, балсами и маски за нормална и суха коса. В продуктите за баня се включва в някои сапуни, душ гелове и др.
Мечо грозде
Мечо грозде (лат. Arctostaphylos uva-ursi) е малък вечнозелен храст от семейство Пиренови. Той е с лежащи стъбла и разклонени клони. Листата са плътни кожести и продълговати. Цветчетата са бели или бледорозови. Плодът е червена специфична ягода, която е негодна за консумация от човека. Растението цъфти през май-юни, а плодът съзрява през юли-август. Расте в сухи светли борови и широколистни гори, по чакълести склонове и др. Среща се в гористите местности на европейската част на Русия, Сибир и Далечния Изток, както и в Кавказ и Карпатите.

Народната медицина в продължение на векове успешно използва полезните свойства на растението за лечение на редица заболявания. То помага при проблеми с пикочните пътища, пикочния мехур, бъбреците и при цистит. Ефективно средство е при хипертония, гастрит и неврологични заболявания. В началото на 20 век екстрактът от мечо грозде е признат от официалната медицина, където и до днес се използва като ефективно противовъзпалително и диуретично средство.
Благодарение на богатия си химичен състав и високата биологична активност, растението широко се използва и в козметиката. Листата му съдържат 8-16% арбутин, метил арбутин, свободен хидрохинон, 30-35% хидролизирани танини, както и галова, елагова, хининова и мравчена киселина. Също така са богати на флавоноидите кверцетин, изокверцетин, мирицетин и др.
Мечото грозде в козметиката
Листата и плодовете на мечото грозде съдържат голямо количество антиоксиданти, които предотвратяват стареенето и предпазват кожата от изсушаване и сбръчкване. В продуктите за лице, екстрактът от растението се включва в състава на anti-age козметиката (кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др.). Мечото грозде има силно избелващи свойства, благодарение на включения в него арбутин, който е съставка, използваща се активно в средствата за избелване. Растението ефективно се бори с пигментните петна и в избелващите продукти се използва в състава на някои лосиони, тоници, кремове и маски. Благодарение на бактерицидния си и дезинфекциращ ефект помага при гнойни пъпки и рани и участва в различни почистващи лосиони, кремове и тоници за проблемна кожа. Екстрактът от мечо грозде подхранва и омекотява кожата и в продуктите за тяло се включва в състава на някои хидратиращи лосиони, млека и кремове. Също така той помага на организма да се освободи от излишните течности и участва в борбата с целулита. Използва се в състава на антицелулитни продукти, като лосиони, серуми, кремове и масажни масла. Растението отлично се грижи за мазната коса, то подобрява обменните процеси в кожата на главата. В резултат на тази нормализация косопадът намалява, цъфналите краища също. В продуктите за коса се включва в състава на различни шампоани, балсами и маски.
Мимоза
Мимозата (лат. Mimosa) е род храстовидно растения от семейство Бобови, чийто произход е южноамерикански. За нейно "родно място" се счита Бразилия. Именно на родна територия растението може да достигне до 1 метър височина. А в Европа и Азия, където е отглеждана в градини или в саксия, растежът ѝ се ограничава. След поставянето ѝ в съд, мимозата не надвишава повече от 50-60 cm.

Растението има характерни бодливо стъбло и много фини, дълбоко нарязани листа - всеки лист се състои от 10 до 26 двойки мънички листенца. Периодът на цъфтене е от юни до късна есен (при благоприятни условия). Цветовете приличат на малки топчета, покрити с дълги власинки и обикновено са розови, червени или жълти. За мнозина мимозата е известна като растението с голяма "чувствителност". Често я наричат и "срамежлива", защото при най-малкия допир, цветовете и листата "реагират" като се свиват. Но въпреки това, че "ce срамува" от хората, чувствителната мимоза носи изключително много ползи на човека, като днес е известна с редица лечебни и козметични свойства. Употребяват се най-вече листата и корените на растението. А полезните свойства се дължат на разнообразните вещества, които то съдържа: непротеиновата аминокиселина мимозин, алкалоиди, флавоноиди С-гликозиди, стероли, терпеноиди, танини, мастни киселини и триптамините (съдържа само в корените).

В билколечението отварите от корена се използват срещу безсъние, леки нервни разстройства, хемороиди, а също и при ухапване от насекоми. Коренът на мимоза помага и при лечението на дълбоки рани като проявява кръвоспиращо действие и ускорява зарастването им. Благодарение на "богатството" на листата и корените, има разработени и редица фармацефтични продукти с присъствието на мимоза: антибактериални, противогъбични, противовирусни, антидепресанти. Растението е известно и като силен афродизиак.
Приложение в козметиката
Не по-малко са и козметичните качества на "срамежливката". Присъства в състава на продуктите за кожа и коса. Четейки състава им обаче, можете да срещнете различни видове мимоза. Определящо е това от коя част е извлечена съставката, както и от разновидностите на растението днес (родът ѝ наброява стотици видове). Например: Mimosa Pudica Leaf Extract или екстракт от листата, Mimosa hostilis, споменавана още като Mimosa Tenuiflora или съставка, добита от корена на растението.

Всъщност коренът се използва в козметиката под формата на прах. А действията му като козметична съставка никак не са малко.

В козметичния свят мимозата е известна с:
  • регенериращ и възстановяващ ефект върху кожните тъкани
  • благоприятно действие при борбата с акне
  • ефикасно стягане на порите
  • намаляване на появата на кожни петна и бръчки
  • насърчаване на производството на колаген и забавяне на процеса на стареене
  • ексфолиране на мъртви кожни клетки и възстановяване на клетъчната регенерация
  • антибактериални и противогъбични свойства
  • поддържане на здрава и блестяща коса (полезен помощник в грижата на суха и нормална коса

Безспорно водещите качества са успокояващият и много благоприятен ефект върху зарастването на рани и възстановяването на кожата. Затова и най-често мимозата намира място в козметични продукти с регенериращо действие. Среша се и в парфюмни композиции като част от ароматните нотки, вложени в състава.
Минерално масло
Минералните масла са остатъчен продукт от преработката на нефт. Други производни на нефта са: течен парафин (известен още като първокласно минерално масло), парафиново масло, парафинов восък (восък от минерално масло) и вазелин.

В козметичната индустрия минералните масла често се рекламират като задържащ влагата агент. Те действително образуват върху повърхността на кожата филм, който задържа влагата. Именно затова се наричат овлажнители. Вярно е и това, че този филм от техническо масло задържа не само влагата, но и токсините, въглеродния двуокис и отходните вещества. Освен това пречи на проникването на кислород, разтваря природната кожна мазнина и изсушава кожата. Но именно минералните масла са признати за най-честата причина за пъпки и всякакви обриви по кожата на жените.

Всъщност едно минерално масло има действие, подобно на найлон – покрива кожата и запушва порите. По този начин пречи на кожата да се изчиства от токсини, провокира акне или други кожни проблеми. То забавя и функционирането на кожата, като редуцира развитието на клетките, а това води до преждевременно състаряване.

"Запечатващият" неблагоприятен ефект е установен още преди дълги години. Петролатумът или петролното желе (petroleum jelly) е едно от минералните масла, открито при работата на първите нефтени платформи в САЩ. За тази желатиноподобна субстанция мнозина твърдяли, че помага при заздравяването на лезии от изгаряния. Вероятно в резултат на водонепроницаемия слой, който образува и който създава бариера срещу микробно замърсяване. Впоследствие обаче се оказва, че не трябва да се използва при изгаряния, тъй като запечатва топлината в кожата и води до образуването на пришки.

Днес козметичните производители използват с охота минерално масло, тъй като е невероятно евтино и на практика не се разваля. То обаче няма абсолютно никакви подхранващи свойства и е известен карциноген. Затова основно правило в ароматерапията е етеричните масла да се разреждат само в натурални растителни масла - сафлорово, макадамия, лешниково и др. Растителните масла са по-доброто решение, защото са по-близки до себума - естествения овлажнител, който кожата образува. Те подхранват кожата, като не пречат на естествените и функции – потене, елиминиране на токсини, абсорбция на хранителни вещества и минерали. Сред растителните масла, които са сходни на себума, са маслото от гроздови семки, авокадо, карите (шея), жожоба, маслина.

Независимо от неблагобриятните действия на минералното масло обаче козметичната индустрия все още го влага в балсами за устни, лосиони, кремове, шампоани и дори в бебешкото олио.

Как да го разпознаете на етикетите на продуктите:
В състава на продуктите минералното масло може да присъства с термини като “petroleum”, “liquid paraffin”, “mineral oil”, “petroleum jelly”.
Можете да срещнете петролатумът като „вазелин”, „минерално масло” или „течен парафин”.
Вазелинът (petrolatum) е всъщност бяло петролно желе. Той от години има славата на хидратант и се среща в състава на по-евтините кремове и лосиони, въпреки че можете да го откриете и в по-скъпа козметика. Всъщност вазелинът няма хидратиращи свойства, защото не прониква в кожата. Сами можете да се убедите в това, тъй като той оставя мазен слой и е много трудно да се втрие. Дори ако използвате олио на базата на минерално масло, кожата Ви ще остане мазна в продължение на часове след нанасянето, тъй като основната съставка не попива в кожата.

Петролните деривати като минерално масло, течен парафин и вазелин са в списъка на забранените съставки при сертификацията на натурална и органична козметика. Ето защо:
  • Минералното масло образува плътен слой върху кожата, който възпрепятства нормалния процес на потене, чрез който се елиминират и токсини.
  • Минералното масло запушва порите и по този начин създава условия за образуване на черни точки и възпаления на космените фоликули. То пречи и на заздравяването при някои кожни раздразнения (напр. акне и кожни раздразнения в резултат на бръснене).
  • Възпрепятства абсорбцията на витамини, минерали и нутриенти, които се съдържат в козметичните продукти.
  • Забавя регенерацията на епидермиса. Това е един от основните фактори за преждевременното стареене на кожата. Според учени от Университета Джонс Хопкинс (Johns Hopkins University) минералното масло е вторият по важност фактор след слънцето за появата на признаци на преждевременно стареене.
  • Продължителната употреба на минерално масло може да доведе до изсушаване на кожата. Покрита с такъв непроницаем слой, кожата престава да произвежда липиди - естествената бариера, която я предпазва от загуба на влага.
  • Минералното масло няма подхранващи свойства.
Канцерогенни свойства?
Като остатъчен продукт от нефта, минералното масло може да е замърсено с канцерогенни съставки в резултат на химикалите и процесите, използвани в процеса на производство. Петролни деривати са открити в тумори на млечната жлеза, те пречат на нормалните функции на кожата, водят до преждевременно стареене и влошават акнето.

  • Проучване на Колумбийския Университет (Columbia University) открива връзка между полицикличните ароматни хидрокарбони (РАН) - петролни замърсители - и рака на гърдата. Проучването показва, че при жени с рак на гърдата е 2.6 пъти по-вероятно да се открият повишени нива на PAH в тъкани от млечната жлеза, отколкото при жени без рак на гърдата.
  • В проучване на Herb Research Foundation се казва, че кожата абсорбира до 60% от химикалите в продуктите, с които влиза в контакт, и тези химични съединения стигат до кръвообращенито. Компанията Organic Make-up отбелязва, че минералното масло, което се влага в козметични продукти за лесното им и гладко нанасяне, улеснява системното проникване на химикали и пречи на кожата да диша.
  • Поглъщането и абсорбцията на карциногени, като никотин, замърсители на околната среда и химични добавки, повишава нивата на свободни радикали, които могат да ускорят процесите на стареене и износване на кожата и органите. Петролатумът, който се съдържа в много козметични продукти, може да предизвика алергии, кожни раздразнения и обриви. Липсата на достатъчно кислород може да доведе не само до клетъчно увреждане, но и до ''убиване'' на клетки, като по този начин да предизвика преждевременно стареене.
  • Петролатумът може да предизвика фоточувствителност и да засили вредните въздействия на слънчевите лъчи. Въпреки че се влага в козметични продукти и балсами за устни с цел защита, той всъщност може да наруши естествените механизми на овлажняване и да доведе до изсушаване и напукване на кожата.
Миробалан
Миробалан (лат. Terminalia chebula), известен още като Харитаки е широколистно дърво, което достига височина до 30 метра. То е с гладка сиво-кафява кора и малки продълговати листа. Дървото цъфти през март и април, с бели цветове. Плодът е кръгъл с зелено-жълт цвят, вътре се съдържат 6 малки семенца. Плодовете му се изсушават на слънце и се употребяват или в суров вид, или сварени. Вкусът им е кисело-горчив. За родина на миробалана се смята Югоизточна Азия, а в момента растението е разпространено на територията на Южен Китай, Тайланд, Пакистан, Индия, Малайзия, Шри Ланка и Бангладеш.
Миробаланът е природен източник на витамин C. Съдържа гликозиди, тритерпени, елегова киселина, арюнгенин, смоли, палмитинова, олеинова, линоленова, арахиданова, бехенова и др. киселини.

В тибетската и китайската медицина миробаланът се използва при лечение на бронхит, астма, кашлица, изгаряния. Помага при хемороиди, запек, конюнктивит, анорексия, различни възпаления, язви и др. В аюрведата миробаланът е широко разпространен и се включва в състава на множество лекарства, особено в Тибетската аюрведа.
Миробаланът в козметиката
В козметичните продукти за лице, миробаланът действа подмладяващо. Има стягащи функции, подобрява еластичността и в anti-age козметиката участва в различни кремове, маски, серуми и др. Добавян в продуктите за коса той има уникални свойства. Индийските красавици от векове са го прилагали, за да придадат здрав вид и блясък на косите си. Миробаланът има възстановяващи функции, грижи се за косъма и го подхранва от корена до върха. Почиства и укрепва косата, придавайки ѝ обем и плътност. Подходящо средство е в грижата за третирана и боядисвана коса. Участва в състава на различни шампоани, балсами, маски и масла. В продуктите за устна хигиена той поддържа здрави венците. Използва се в някои пасти за зъби и води за уста.
Мирта
Миртата (лат. Myrtus) е разклонен ароматен вечнозелен храст от семейство Миртови. Растението може да достигне височина до 2 метра, листата му са жилави, с тъмнозелен цвят и къси дръжки. Многобройните малки бели цветчета са разположени на тънките стъбла. Плодовете са тъмносини, с яйцевидна форма и съдържат по 10-15 зрънца. Родината на ароматното растение е Средиземноморието, където по крайбрежните райони все още може да се срещне и в див вид. Насаждения с мирта има в Крим, Кипър, Азербайджан, Индия и Алжир.

Миртата е символ на младостта и красотата на много древни народи. При гърците и римляните са короновали с венци от мирта главите на поетите и победителите. При древните евреи пък са закичвали булките с украшения от мирта. Растението е упоменато и в Библията.

За лечебните свойства на миртата говори още Авицена. Смята се, че растението е мощен афродизиак и има антибактериални, антивирусни и имуномодулиращи свойства. Помага при кашлица, грип, ангина, възпаление на гърлото и синусите. Стимулира храносмилателната система, премахва гадене, укрепва стените на кръвоносните съдове, помага при разширени вени и др.

От свежите листа и цветчета на миртата се получава етерично масло чрез метода на водно-паровата дестилация. Полученото масло е с лека текстура, с оранжев или бледожълт цвят, със свеж тревист аромат, с оттенък на камфор. Маслото съдържа цинеол, пинен, гераниол, линалол и др.
Миртата в козметиката
В козметиката маслото от мирта е известно още от древността. То оптимизира метаболизма на мазнините и възстановява хидро-липидната мантия на епидермиса. В продуктите за лице маслото е най-ефективно в грижата за проблемната кожа. То повишава кожният имунитет, премахва климатични дерматити, почиства мастните жлези и порите, премахва черните точки. Има противовъзпалителни свойства и помага при акне. Включва се в състава на различни почистващи тоници, лосиони, гелове, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Благодарение на антиоксидантните си свойства подобрява защитната бариера на епидермиса и има подмладяващо действие. Това го прави част от anti-age козметиката - кремове, маски, серуми и др. В продуктите за коса маслото от мирта укрепва косъма, премахва сърбежа на скалпа и пърхота. Използва се в различни шампоани, балсами и маски за мазна коса. Включва се в състава на някои пасти за зъби.

Не се препоръчва използването му по време на бременност!
Мицеларна вода
В козметологията интересът към мицералната вода се увеличава значително много през последните няколко години. Тя за първи път се разработва във Франция от френските козметични компании, като се е използвала в грижите за свръхчувствителната кожа, склонна към алергии и за деликатната бебешка кожа.

Мицералната вода представлява меко почистващо средство, което не съдържа алкохол и сапун, и не е необходимо да се изплаква от повърхността на кожата. В нея се съдържат микроскопични кристали, които не могат да се видят с просто око. Тези кристали се наричат мицели и се състоят от вода. Действието им е уникално - при контакт с кожата те улавят като магнит всички замърсявания и излишния себум от лицето, като запазват водата в себе си и по този начин предпазват кожата от дехидратиране.

Мицералната вода не предизвиква дразнене, почиства кожата и помага за нейното хидратиране. Благодарение на нея кожата "диша". Тя е идеално средство за отстраняване на грим, особено този от очите и е една добра и деликатна алтернатива на обикновените почистващи гелове и тоници за лице. Най-известните световни гримьори са категорични, че мицералната вода е най-добрият продукт за премахване на грима и замърсяванията по кожата!

Предимства от използването на мицерална вода:
  • не изсушава кожата
  • не предизвиква дразнене
  • не оставя мазен филм върху кожата
  • премахва водоустойчив грим
  • лесна е за употреба
  • след приложение не е необходимо да се измива лицето

Мицералната вода може да бъде:
  • чиста, без пяна, цвят и мирис
  • с примеси и екстракти от билки
  • с образуване на пяна, която има нужда от изплакване

Благодарение на изключителния си почистващ ефект, козметичните компании започват да разработват и мицерални лосиони за лице.

Начин на употреба:
Малка част от мицералната вода се нанася на памучен тампон и нежно се изтрива лицето с масажни движения. Може да се нанася сутрин и вечер и не изисква изплакване. Препоръчва се след почистване на лицето с мицерална вода да се прилага овлажняващ крем, който да съответства на съответния тип кожа.
Млечен протеин
Млечният протеин (казеин, лат. Caseus) е един от най-важните компоненти на храната. По същността си той представлява бял прах, който не съдържа въглехидрати и мазнини. Както и обикновеното мляко и млечният протеин е съставен от около 80% казеин и 20% суроватъчен протеин. Най-добрият млечен протеин е суроватъчният. Той бързо се усвоява от организма и в сравнение с яйчения протеин се усвоява на 60% по-бързо.

В състава на суроватъчния млечен протеин са включени всички незаменими аминокиселини, като преобладават бета-лактоглобулин, алфа-лактоалбумин, говежди серумен албумин и имуноглобулини. Той има висока биологична активност, обаче въздействието му върху организма трае от 90 до 120 минути. Идеално е използването му след тренировки, тъй като помага да се компенсира протеиновият запас в организма, който допринася за по-доброто възстановяване на мускулните влакна. Млечният протеин може да се получи чрез йонен обмен. В резултат се получава прах, лишен от лактоза, който лесно се разтваря във вода.
От медицинска гледна точка млечният протеин намалява риска от развитието на ракови образувания, нормализира кръвното налягане, подобрява имунната система, чернодробната функция и др.
Млечният протеин в козметиката
В козметиката млечният протеин помага на проникването на различни активни вещества от продуктите в кожата. В продуктите за лице той стимулира растежа на нови клетки и активира синтеза на колаген. Благодарение на антиоксидантните си свойства забавя процесите на стареене. Използва се в anti-age козметиката в състава на различни кремове, маски, серуми и др. В продуктите за тяло млечният протеин хидратира кожата, подхранва я и подобрява еластичността. Той подобрява естествените защитни механизми на кожата и помага за възстановяване на кожните тъкани. Участва в състава на някои лосиони, кремове и млека за тяло, кремове за ръце и нокти и др. В продуктите за баня се включва в различни сапуни, душ гелове, душ кремове, пяни и пудри за вана. Подходящо е използването му и в бебешката козметика - сапуни, масла и др., както и в някои продукти за коса.
Млечна киселина
Млечната киселина е алфа-хидрокси киселина (АНА). Веществата в групата на AHA киселините са получени от храни, като от различни видове се получава и различен тип киселина. Лимонената киселина например е от цитрусови плодове (лимони, портокали и други). Млечната киселина се намира в киселото мляко. А може би сте чували и за друга алфа-хидрокси киселина - гликоловата - която се получава от захарна тръстика. Но нека се върнем на млечната киселина и да посочим основните и химични свойства. Тя има 2 оптични изомера: L-(+)-млечна киселина (може да го срещнете и като (S)-млечна киселина) и вторият е D-(-)-млечна киселина (или известен още като (R)-млечна киселина). С изключително важно биологично значение е първият изомер - L-млечната киселина или известна още като лактат.

За разлика от другите алфа-хидрокси киселини обаче млечната киселина се произвежда естествено в организма ни - предимно в малки количества като страничен продукт на анаеробното дишане. По-точно: млечната киселина е страничен продукт от метаболизма на глюкозата и гликогена при анаеробна работа на мускулите. А натрупването на млечна киселина при физическо натоварване е една от причините да почувстваме мускулна умора, болки и затруднения в съкращението на мускулите. Важно е да подчертаем обаче, че когато човешкото тяло произвежда млечна киселина, то я разделя на лактатен и хидрогенен йон. Именно хидрогенният йон допринася за умората и паренето в мускулите в края на интензивната тренировка. На всичко отгоре същият хидрогенен йон може да ни накара да прекратим серията, тъй като пречи на нервната проводимост, забавя енергията ни и отслабва мускулните ни сили. Далеч по-позитивни обаче са действията на лактата. L-млечната киселина е известна с това, че ни помага за създаване на така нужната ни енергия. Тя е полезен помощник за усвояването на въглехидратите от храната и служи като едно от важните горива за сърцето и мускулите, а също и за черния дроб при отделянето на гликоза и гликоген.

А що се отнася до това как да увеличим образуването на млечна киселина, то отговорът не е с повече физически упражнения. Най-важното правило е колкото повече въглехидрати ползваме, толкова повече млечна киселина бихме произвеждали. В този ред на мисли е важно да споменем и, че млечната киселина не се натрупва и не остава в тялото ни, а непрекъснато се подменя от нова такава. Но млечната киселина е основен помощник за баланса при защитния механизъм на външните полови органи на жената. Затова и често можете да видите продукти за интимна грижа, които включват млечна киселина.
Млечната киселина в козметиката
Млечната киселина не е универсален помощник, който присъства в почти всички типове продукти, но през последните няколко години изледвания доказват, че носи изключително ценни позитиви за козметиката за интимна хигиена. Основната причина е експертното твърдение, че млечната киселина има важна роля в цикъла на самозащита на външните полови органи на жената. Оказва се, че присъствието на лактат (L-млечна киселина) запазва естествената среда в нейния перфектен баланс и поддържа интимната зона в безопасност от всички видове инфекции. А млечната киселина във вагиналната флора се произвежда от "добрите" бактерии лактобацили, чийто растеж, от своя страна, също се улеснява от млечната киселина.

Според медицински експерти лактобацилите са втората защита на влагалището (след първата - механичната) срещу "лошите" бактерии. Затова вагинални инфекции се появяват най-често при спад в секрецията на млечна киселина. А това се случва, когато лактобацилите намалят числеността (поради някаква причина, най-често при прием на антибиотици или употреба на козметични продукти за хигиена със силно бактерицидно действие). Ето защо продуктите за интимна грижа с вложена млечна киселина в състава си засилват естествената защита в интимната зона, потискат развитието на "лошите" бактерии, като така предпазва от инфекции.

През последните години някои козметични производители започнаха да посочват и други позитива. Например, подобно на повечето алфа-хидрокси киселини, млечната киселина също има хидратиращи свойства, които привличат и задържат влагата в кожата. Друго твърдение, което козметични експерти посочват е, че млечната киселина, която се извлича от киселото мляко, е подобна на гликоловата киселина в нейната ефективност при лечение на акне, фини линии, хиперпигментация и суха кожа. Но има далеч по-ефективни и мощни съставки, които са противници на тези проблеми (като цинк за суха кожа или хиалуронова киселина и коензим Q10 за борба с бръчиците от възрастта например).
Моринга
Морингата (лат. Moringa oleifera) е тънко вечнозелено дърво от семейство Moringaceae. Дървото е с ароматни цветове и шушулки със семена, в които се съдържа масло. Растението произхожда от Индия и се разпространява и в Южна Америка, Азия, Африка, Филипините и Мадагаскар. Известно е още като "дървото на безсмъртието" или "чудо дърво", тъй като в родината си се е използвало от векове за лечението на различни заболявания, включително инфекциозни и кожни болести.

От семената на морингата се получава масло чрез метода на студеното пресоване. Получената течност е мазна, със светложълт или зелен цвят, лек орехов вкус и тревисто-орехов аромат. То е богато на органични киселини като линолова, линоленова, палмитинова, олеинова, миристинова, стеаринова, арахидонова, беханова и др. Съдържа витамини A, B, C, и E, както и желязо, калций. В медицината маслото от моринга се е използва за лечение на ревматизъм, артрит, болки и възпаления на ставите. Ефективно средство е при лечението на диабет и ракови образувания. Укрепва имунната система, пречиства организма от токсини, нормализира обмяната на веществата и др.
Морингата в козметиката
В козметиката маслото от моринга е широко разпространено. Индийските красавици от древни времена са го използвали в грижата за косата и тялото си. В парфюмерията, благодарение на характерния си аромат, маслото от моринга се използва в състава на парфюми, предимно висок клас. В продуктите за лице, то има силни антиоксидантни свойства, изглажда бръчките и прави кожата по-еластична. Също така стимулира метаболитните процеси в тъканите, подмладява кожата и забавя процесите на стареене. Чудесно се грижи за сухата и чувствителна кожа, склонна към лющене и дразнене. Част е от anti-age козметиката - кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур и др. Маслото детоксикира и почиства кожата, премахва хроничен сърбеж и различни раздразнения. Включва се в някои почистващи лосиони, тоници и кремове за чувствителна кожа

В продуктите за тяло е ефективно в грижата за сухата кожа. Има силни хидратиращи свойства, омекотява кожата и участва в състава на различни лосиони, млека и кремове и др. В продуктите за коса маслото от моринга връща здравината и блясъка на косъма. То подхранва косата и се използва в състава на някои шампоани, балсами, маски и масла, като особено се препоръчва прилагането му при изтощена коса.
Морков
Морковът (лат. Daucus carota) е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни. Коренът му е месест, а плодът е с овална или елипсовидна форма. Растението е широко разпространено, среща се и в страни като Африка, Австралия, Нова Зеландия, Америка и Средиземноморието.

В моркова се съдържат множество полезни вещества. Той се състои почти от 80% каротин, който попадайки в организма се превръща в ретинол. Богат е и на витамини B, C, E, D, K, P. Също така съдържа захар, фосфорни соли, желязо, калий, мед, манган, биофлавоноиди, инозитол, ниацин, пектин, нишесте и др. Употребата на моркови е препоръчителна при заболявания като анемия, бронхит, сърдечно-съдови заболявания, кожни проблеми. Морковът има антисептично, противосклеротично, отхрачващо, деминерализиращо и противовъзпалително действие. Активира жлезите на храносмилателния тракт.

От семената на моркова се получава масло. Семената се сушат, изчистват се от ципата и се раздробяват в специална машина, след което се подлагат на студено пресоване. За козметични цели от основата на маслото се приготвя маслен екстракт или се извлича етерично масло. За тази цел морковените семена се подлагат на екстракция с въглероден диоксид или парна дестилация. Полученото масло е със светложълт цвят, лек аромат и не съдържа примеси.
Морковът в козметиката
В козметиката и ароматерапията се използват екстракт и етеричното масло от морков. В ароматерапията различните масажни масла, включващи морков, помагат при стресови състояния и увеличават жизнените сили. В продуктите за лице маслото от моркови укрепва клетъчните мембрани и стените на капилярите. То подобрява плътността и еластичността на кожата, като я тонизира. Бори се със стареенето, изглажда бръчките и предотвратява развитието на нови. Подходящо е използването му в грижата за сухата и отпусната кожа. Това го прави част от anti-age козметиката - кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур и др. Екстрактът и маслото от морков се използват за лечение на псориазис, розацея, екзема, различни видове дерматит. Помагат при пъпки и акне и участват в някои почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за проблемна кожа.

Маслото от морков има овлажняващи и омекотяващи свойства и се включва в някои кремове за суха и чувствителна кожа. В продуктите за тяло притежава витализиращи свойства, хидратира кожата и помага в борбата със стриите. Използва се в различни лосиони, масла, кремове, кремове за ръце и нокти и др. Маслото има силно фотозащитно действие и помага за запазване на тена. Включва се като един от базисните компоненти в слънцезащитната козметика - масла и лосиони за придобиване на тен, омекотяващи лосиони за след слънце, слънцезащитни кремове за лице, балсами за устни и др.

В продуктите за коса маслото от моркови стимулира растежа на косата, укрепва чупливата коса, придавайки ѝ сила и блясък и има стилизиращ ефект. Участва в състава на някои укрепващи шампоани, балсами и маски за суха и изтощена коса.
Морски зърнастец
Морският зърнастец (лат. Hippophae rhamnoides), известен още като облепиха, е малко дърво или храст, което може да се срещне както в дива, така и в култивирана форма. Короната му може да бъде със заоблена, разклонена или пирамидална форма. Продължителността на живот на растението е до 50 години. То е светлолюбиво и вирее добре във влажни почви. Плодовете му са малки, с яркооранжев цвят, със специфичен кисел вкус и мирис на ананас.

Чудодейните свойства на морския зърнастец са известни още от древността. Откриват ги древните гърци. Те започват да използват младите клонки на растението за лечение на ранени войници и болни коне. Облепихата е богата на витамини C, K, E, витамини от група B, каротин, ненаситени мастни киселини, фосфолипиди и др. Съдържа микроелементи като желязо, магнезий, сяра, алуминий, титан.

От плодовете на облепихата се получава ценно масло, което в медицината се прилага при лечение и профилактика на стомашна язва, гинекологични заболявания, екземи, хипертония, анемия и др. Цветчетата на растението омекотяват кожата, а отварите от плодовете се използват за лечение на различни кожни заболявания.
Морският зърнастец в козметиката
В козметиката маслото и екстрактът от морски зърнастец са широко приложими. В продуктите за лице, маслото ефективно се грижи за сухата кожа. То омекотява, има хидратиращо действие и се използва в различни овлажняващи кремове и серуми. Екстрактът от растението е мощен антиоксидант, който се използва за профилактика на преждевременното стареене. Той укрепва стените на кръвоносните съдове, подобрява обмяната на веществата в кожата и е част от anti-age козметиката - кремове, маски, серуми, флуиди, кремове за околоочния контур и др. Лекува различни кожни заболявания, като акне, екземи, изгаряния. Контролира отделянето на мастен себум и участва в някои почистващи лосиони, тоници, кремове, маски за мазна и проблемна кожа, дегримьори, сенки за очи и др.

Благодарение на силно хидратиращото си действие в продуктите за тяло маслото от морски зърнастец се използва в състава на различни лосиони, млека, кремове, кремове за ръце и нокти, масажни масла и др. В продуктите за коса има благоприятен ефект върху структурата на косъма. Придава му сила, здравина и блясък и се включва в състава на някои шампоани, балсами, маски и масла за коса. В продуктите за баня се използва в състава на различни сапуни, душ гелове, соли за вана и др. Участва и в някои дезодориращи формули на ролони и дезодоранти и в голяма част от декоративната козметика.
Морски компоненти
Морските компоненти (екстракти) с всяка година придобиват все повече популярност, благодарение на "чудодейните" си лечебни и козметични свойства. Те са част от таласотерапията и разновидност на SPA, което в превод от гръцки означава "лечение с море". Морската козметика, в чийто състав се включват морска сол, морска вода, морска кал, морски колаген и морски водорасли, е незаменим източник на младост, здраве и красота, както за кожата, така и за целия организъм.
Морска сол
Морска сол (лат. Sal marinum) е солта, добита от морето по естествен път, от изпарението на водата и под въздействието на слънчевите лъчи. В сравнение с обикновената сол, морската притежава значително повече минерали. Солта се е извличала от морето още преди 1000 години. Смята се, че първи са започнали да я използват жителите на Източна Азия (Индия, Япония, Китай) и Средиземно море (Италия, Франция, Испания).

Основната особеност на морската сол се явява нейният уникален балансиран състав, който не изисква допълнително обогатяване. Тя съдържа повече от 80 необходими за здравето микроелементи в био достъпна форма, сред които са: натрият и калият, които участват в почистването на клетките. Калцият, включен в състава ѝ, играе важна роля в превенцията на инфекции и лечение на рани, както и във формирането на клетъчните мембрани. Магнезият е необходим за отпускане на мускулите и предотвратяване на стареенето. Манганът участва в укрепването на имунната система и формирането на костите. Медта предотвратява развитието на анемия. Бромът действа благоприятно върху нервната система. Селенът от своя страна предотвратява развитието на онкологични заболявания. Желязото и цинкът участват в процеса на образуването на еритроцити и формирането на имунитета. Силицият помага за укрепването на тъканите и еластичността на съдовете. Йодът помага за регулиране на хормоналния метаболизъм. Неговият дефицит се явява главна причина за умствената изостаналост. За да се развиват пълноценно децата, а възрастният организъм да функционира нормално, е необходимо всеки ден да се приема определено количество йод. То лесно може да се набави, ако се включи към хранителния рацион морска сол. Оказва се, че солта е най-достъпният и удобен източник на стабилен йод за организма. Много страни са стигнали до извода, че морската сол трябва да се консумира всекидневно. Нейният състав зависи от мястото ѝ на добиване. Мъртво море, разположено на територията на Израел, има толкова висока концентрация на сол, че водата при потапяне избутва човешкото тяло лесно на повърхността. Смята се, че солта от Мъртво море притежава изразени лечебни свойства, които широко се използват в козметологията.

В продължение на векове полезните свойства на морската сол са се използвали за лечение на множество заболявания. Освен в медицината, тя намира приложение и в кулинарията, козметиката, в промишлените предприятия при производството на хлор и сода каустик.

В медицината лечението с морска сол има доста дълга история, както и лечението с морска вода. Морската сол допринася за подобряване на кръвообращението и еластичността на кожата и тъканите. Тя ускорява междутъканните метаболитни процеси и намалява болки, спазми и възпаления. Допринася за регенерацията на кожните клетки и намалява нивото на стрес. Морската сол е в основата на множество процедури в балнеотерапията. Действа върху вегетативната нервна система и стимулира епифизната жлеза. Лечението с морска сол помага при множество заболявания, сред които артроза и артирит, синузит и възпаление на средното ухо, радикулит, хипертония, мастопатия, гъбички, парадонтоза, ревматизъм, конюктивит и нарушения в кръвообращението. Действа благоприятно върху състоянието на сърдечносъдовата система и помага за намаляване на холестрола в организма и за намаляване на теглото. Активира храносмилането, предотвратява натрупването на токсини и помага при лечението на астма. Действа благоприятно върху нервната система, нормализира съня и лекува различни видове депресия.
Морската сол в козметиката
Благодарение на богатия си състав, морската сол намира широко приложение в козметологията и се явява част от т.нар. морска козметика, при която в последните години се наблюдава истински бум. Морската сол регенерира кожните клетки, подобрява еластичността и изглажда кожата. В продуктите за лице се включва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Морската сол е отлично средство за лечение на акне и гнойни пъпки. Тя почиства и подсушава кожата, тъй като притежава добри антисептични свойства. Включва се в състава на различни почистващи лосиони, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Има пилинг ефект, тонизира и изглажда кожата и е ефективно средство в борбата с целулита.

В продуктите за тяло широко се използва в антицелулитната козметика и е отлично средство в масажите против целулит. Морската сол ексфолира кожата на стъпалата и ходилата и се използва в състава на различни продукти за крака - скрабове, соли и др. В продуктите за баня солите за вана с морска сол тонизират и енергизират кожата, премахвайки натрупаното напрежение и стрес. В продуктите за коса и по-специално в маските, морската сол, стимулира обмените процеси на скалпа, премахва излишното омазняване и помага при косопад.
Морска вода
Морската вода (лат. Aqua marina) представлява слабо йонизиран разтвор, който е със слабо алкална реакция и висока електропроводимост. В нея съдържанието на сол е голямо - около 27 грама на литър. Освен това тя е истински извор на ценни за организма елементи, като калций, калий, водород, кислород, магнезий, въглерод, хлор, йод, бром, флуор, бор, сяра, натрий, стронций, силиций. Съставът на морската вода е близък до този на човешкия организъм, поради което човешкото тяло лесно усвоява тези ценни елементи от нея.

За лечебните свойства на морската вода са били наясно още древните гърци. Самият Хипократ е предписвал на пациентите си множество морски процедури, вярвайки в лечебните свойства на морската вода. След това са минали векове, преди хората да си спомнят за лечебната сила на морската вода – немски лекари са започнали да лекуват пациентите си с нея чак през 18 век.

Лечението с морска вода е известно под името таласотерапия, което идва от гръцкото "thalassa" - море и "therapeia" - лечение. Морската вода оказва върху човешкия организъм общоукрепващо действие. Тя укрепва ендокринната система и лекува заболявания на горните дихателни пътища. В съчетание с морски въздух помага за възстановяване на пълноценното функциониране на гласните струни и за лечение на заболявания на гърлото. Ускорява зарастването на дребни порязвания, рани и ожулвания. Морската вода помага при заболявания като ангина, фарингит, синузит и др. С нейна помощ могат да се излекуват гъбички, подагра, колит, хронична умора, болки в ставите, артрит, ревматизъм, настинки и грип. Тя е отлично средство при профилактика и лечение на простудни и алергични заболявания.

Лечението с морска вода е не само полезно, но и приятно: ваните с морска вода премахват напрежението и болките и възвръщат тонуса и енергията на кожата и мускулите. След такива бани притокът на кръв към много органи се подобрява, сърцето започва да работи в нормален ритъм, а високото кръвно налягане се стабилизира. Кожата след морски процедури става по-стегната и еластична, тъй като поглъща всички органични вещества, минерални соли, макро- и микроелементи, които се съдържат в големи количества в морската вода.
Морската вода в козметиката
Като компонент на морската козметика, морската вода често се използва като основа на различни козметични продукти. Тя притежава отлични почистващи свойства и в продуктите за лице е полезна в грижата за проблемната и мазна кожа, тъй като премахва от повърхността ѝ микробите и излишните мазнини. Действа антисептично, подобрява състоянието на кожата, подхранва я и лекува редица кожни проблеми, като атопичен дерматит, екзема, розацея, псориазис и др.

Морската вода има подмладяващи свойства, придава на кожата еластичност и ускорява регенерацията на кожните тъкани. Стяга отпуснатата кожа и се включва в състава на anti-age козметиката. Действа благоприятно върху зрялата, отпусната и застаряваща кожа. В продуктите за тяло се използва в състава на антицелулитната козметика, тъй като има добри изглаждащи свойства и помага в борбата с целулита. Укрепва ноктите, усилва растежа им и предпазва от разслояване. В продуктите за коса морската вода, заздравява косъма, премахва проблемите с пърхота и придава обем. Също така подсушава скалпа и е подходящо средство в грижата за мазна коса. Укрепва зъбите и намира приложение в продуктите за устна хигиена.
Морски минерали
Мъртво море е известно със своите лечебни свойства отдавна. Съставът му силно се различава от състава на всички други морета. То е ценен източник на соли и минерали, използвани в медицината и козметиката. Концентрацията на сол в Мъртво море е 10 пъти по-висока, отколкото във водата на другите морета и океани. Мъртво море съдържа повече от 20 минерали, които доказано подобряват външния вид на кожата и съхраняват нейното здраве и младост. Около 30% от тях се съдържат в Мъртво море и само 3% в другите морета и океани.

Повечето минерали са с неограничен произход, което означава, че в тях не се съдържат водород, въглерод и кислород, вследствие на което те не подлежат на окисляване. Именно това съхранява техните мощни терапевтични и лечебни свойства. Морските минерали са важни за правилното функциониране на кожните клетки, както и на целия организъм. Основните морски минерали са Магнезий, калий, натрий, калций, литий, стронций, бром, йод, сяра, цинк и бор.

  • Магнезият помага за заздравяването на кожните тъкани, подобрява клетъчния метаболизъм, стимулира синтеза на протеини и подпомага производството на енергия. Магнезият е от съществено значение за метаболизма на калций, витамин C, фосфор, натрий и калий. Той успокоява нервната система, важен е за ефективното функциониране на мускулната система, и за превръщането на кръвната захар в енергия.
  • Бромът, благодарение на своите противовъзпалителни свойства, успокоява кожата и отпуска мускулите.
  • Йодът подобрява функционирането на щитовидната жлеза и помага за метаболитните процеси в кожата.
  • Сярата е известен лечебен материал. Тя съдържа важни витамини и се явява естествено дезинфекциращо и антибактериално средство. Доказано е, че сярата е ефективно средство срещу акне и облекчава симптомите на кожни заболявания като псориазис и екзема.
  • Калият се явява ключов регулатор на влага и помага да се поддържа неутралното pH на кожата. Симптомите на недостиг на калий са много суха кожа, поява на акне.
  • Калцият се явява строителен материал на съединителната тъкан под повърхността на кожата. Той контролира пропускливостта на клетъчните мембрани и нормализира диференцирането на кожните клетки.
  • Натрият подобрява обмяната на веществата, облекчава мускулните спазми и участва в поддържането на неутрална pH среда на кожата.
  • Цинкът е минерал, който има важно значение за регулирането на клетъчния растеж и възстановяване. Също така стимулира синтеза на колаген и еластин (възстановява кожата). Притежава голяма антиоксидантна сила и противовъзпалителни свойства и се явява естествен UV- филтър.
  • Стронцият е ефективно средство срещу сърбеж и намалява симптомите на контактен дерматит.
  • Манганът притежава най-силните антиоксидантни свойства в сравнение с другите минерали. Подобрява микроциркулацията в кожата, което допринася за подмладяването ѝ.
  • Литият повишава ефективността на солните вани при лечението на псориазис.
  • Борът помага за облекчаване на симптомите на псориазис и псориатичен артрит.
Морските минерали в козметиката
Благодарение на множеството си полезни свойства, морските минерали намират широко приложение в козметиката. Те привличат и задържат влагата от атмосферата и ефективно овлажняват кожата. В комбинация те копират собствения естествен овлажняващ фактор (NMF) на човека. Доказано е, че морските минерали овлажняват кожата за по-продължителен период, отколкото традиционните овлажняващи компоненти. Те притежават подмладяващи свойства и в продуктите за лице се включват в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др.

Благодарение на противовъзпалителните си и антисептични свойства морските минерали помагат при различни кожни проблеми, като акне, дерматит, екзема, псориазис и др. Ефективно средство са в грижата за проблемната кожа и се използват в състава на различни почистващи лосиони, гелове, тоници, кремове и маски. Включени в продуктите за тяло те овлажняват кожата в дълбочина, подобряват еластичността ѝ, подхранват и омекотяват. Подходящо е използването им в грижата за нормална, суха и дехидратирана кожа. Също така намират широко приложение в продукти за баня, като душ гелове, душ кремове, сапуни, пяни за вана и др. Действат освежаващо, задържат влагата в кожата и се използват в състава на някои дезодоранти, ролони и спрейове.

Морските минерали тонизират и стягат кожата, намаляват външните признаци на целулит и са широко застъпени в антицелулитната козметика - лосиони, кремове, ексфолианти, серуми и масла. Укрепват и заздравяват косъма и в продуктите за коса се включват в състава на различни маски и балсами.
Морска кал
Морската кал (лат. Dead Sea Mud) представлява вещество, което се образува по естествен начин на дъното на Мъртво море в продължение на хиляди години. Тя е с уникален минерален и биологичен състав - високата концентрация на природни полезни изкопаеми почиства и дезинфекцира кожата, освежава и поддържа естественото ниво на pH.

Морската кал е основополагаща и с нея започва козметичното течение, известно като морска козметика. Още в древен Рим след битка, войниците са се лекували в кални бани, които са помагали за бързото зарастване на раните им. Този лечебен ефект се получава, заради високото съдържание на минерали в калта. Тя е богата на микроелементи и катиони, съдържа висока концентрация на минерални соли, калций, магнезий, силиций, бром и др. Морската кал се състои от микроскопични частици, които лесно проникват и се усвояват през порите на кожата. Днес лечението с морска кал е широко прилаган метод.

Морската кал се използва за лечение на кожни заболявания, посредством укрепване на кожните тъкани, поддържането на химическия баланс на кожата, стимулиране на кръвообращението и премахване на токсините от кожата. Тя оказва полезно действие върху целия организъм и се използва при множество заболявания на опорно-двигателната система, храносмилателната, нервната, пикочната, кръвоносната система и др. Ефективно средство е при артрит, болки в мускулите и възпаление на ставите.
Морската кал в козметиката
Лечението с морска кал успешно се използва в дерматологията и козметологията. Тя притежава силен ревитализиращ и подмладяващ ефект. Насища кожата с минерали, изглажда бръчките и допринася за регенерацията на кожните клетки. Морската кал има антиоксидантно действие и в продуктите за лице се включва в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Подходящо средство е в грижата за зрялата, застаряваща и отпусната кожа. Морската кал притежава избелващ ефект и се бори с лунички, пигментни и старчески петна. Намира приложение в някои избелващи продукти за лице, като маски, кремове и др. Тя отлично почиства кожата, ексфолира мъртвите клетки, намалява разширените пори, премахва токсините и регулира производството на мастен себум. Премахва възпаленията и е ефективно средство в борбата с акне, екзема, обриви и други кожни проблеми. Използва се в състава на различни почистващи продукти за мазна и проблемна кожа.

Морската кал овлажнява кожата, подобрява еластичността и помага за естествената ѝ хидратация. Също така подобрява кръвообращението, стяга и тонизира кожата и в продуктите за тяло е отлично средство в борбата с излишните килограми и целулита. Видимо намалява кожните несъвършенства, изглажда кожата и в антицелулитната козметика се включва в състава на различни кремове, лосиони, ексфолианти, масла и др. Морската кал укрепва косъма, бори се с пърхот и косопад и стимулира растежа на косата. В продуктите за коса се използва в състава на някои балсами и маски.

Не се препоръчва употребата ѝ по време на бременност и кърмене!
Морски колаген
Морският колаген е хидролизиран високо пречистен колаген, който се извлича от кожата на морските риби, още през 70-те години на 20 век. Представлява бял прах, добре разтворим във вода. Много от изследователите му обръщат специално внимание, тъй като морският колаген минимално се различава по своята структура от човешкия. Точно поради тази причина той толкова ефективно се абсорбира от кожата. Освен това в сравнение с животинския и растителния колаген, морският съдържа голямо количество полезни аминокиселини.

Морският колаген притежава много добри подмладяващи, овлажняващи и проникващи свойства. Положително влияе върху функционалното състояние на кожата, повишава нейната еластичност, укрепва я и има регенериращо и подхранващо действие. Морският колаген образува невидим филм върху кожата, който елиминира дефектите от повърхността ѝ и има противовъзпалително действие.
Морският колаген в козметиката
Морският колаген, като част от морската козметика, набира все повече популярност. Козметичните продукти, съдържащи морски колаген, са максимално безопасни и естествени. Те са предназначени да поддържат тонуса на кожата и да се борят с първите признаци на стареене. Благодарение на мощното си подмладяващо, регенериращо и овлажняващо действие, в продуктите за лице съставката намира широко приложение в състава на anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др.

Морският колаген е подходящо средство в грижата за зрялата, застаряваща и отпусната кожа. Намалява количеството на луничките и пигментните петна и се включва в състава на някои избелващи продукти, като кремове, лосиони и маски. Възстановява кожата и е ефективно средство при изгаряния и кожни възпаления. Морският колаген овлажнява и подхранва кожата в дълбочина и в продуктите за тяло се използва в състава на различни хидратиращи лосиони, кремове и масла. Подобрява състоянието на сухата кожа. Освен това се явява незаменим помощник в борбата с излишните килограми.

Морският колаген стяга кожата, предпазва я от увисване, предотвратява появата на стрии и помага в борбата със съществуващите такива. Тонизира кожата, помага при целулит и в антицелулитната козметика се включва в някои кремове, масла, лосиони и ексфолианти. Укрепва ноктите, подобрява структурата им и намира приложение в различни продукти за нокти. В продуктите за коса, морският колаген създава защитна бариера, предотвратява загубата на влага, задържайки я в косъма. Придава обем, мекота и блясък на косата.
Морски водорасли
Под името "водорасли" се обединяват десетки хиляди групи нисши спорови растения, произлезли на Земята още преди 1.8 милиарда години. Въпреки многото видове обаче има три основни, които различаваме на база оцветяването им: Зелени водорасли (лат. Chlorophyta), Кафяви водорасли (лат. Phaeophyta) и Червени водорасли (лат. Rhodophyta). Сред тях има и ядливи видове, които съдържат в себе си множество полезни вещества за човешкия огранизъм. Едни от най-популярните такива са: Келп, Спирулина, Ламинария, Нори, Фукус, Дулсе, Хлорела и Уакаме.

Морските водорасли са истински склад на полезни вещества. Богати са на минерали (калий, желязо и магнезий), витамини (А, С, B1, B2, B6, E), фибри, хлорофил, алфа-линоленова киселина, фенолови киселини, Омега 3,6 и 9. Освен това съдържат фитонутриенти, като например сулфатни полизахариди и лигнани, за които е доказано, че имат противовъзпалителни, противовирусни и раково-защитни свойства. И друг интересен факт: кафявите водорасли те съдържат повече йод от всеки зеленчук и повече калций от кравето мляко, а зелените водорасли - много повече каротин от морковите. Приемането им като храна значително подобрява храносмилането, подобрява концентрацията и паметта, помагат при отслабване и извлича токсините от организма. Освен за организма, морските водорасли имат редица полезни свойства за кожата, намирайки приложение в някои козметични продукти.
Морските водорасли в козметиката
Приложението на морските водорасли започва от Франция, където бързо се разчува положителният им ефект върху кожата, а именно да се борят с прекаленото ѝ омазняване, бръчките и действието на свободните радикали. Вложени в продуктите за лице те хидратират кожата, намаляват дълбочината на бръчките и подпомагат оптимално производството на колаген. Освен това действат лечебно при акне, регулират нивата на себума и имат антиоксидантно действие.

В продуктите за тяло водораслите хидратират, почистват и изглаждат кожата, акто възстановяват епидермалната бариера и подобряват еластичността ѝ. Освен това те помагат с изгарянето на мазнините, което прави тези козметични продукти подходящи за борба с целулита. В продуктите за коса морските водорасли укрепват космения фоликул, стимулират растежа, същевременно се борят с пърхот и косопад.
Мравчена киселина
Мравчената киселина е най-простата карбоксилна киселина. Открита през 15 век в заобикалящата ни среда и до днес тя се среща в природата. Отделя се при ухапване или ужилване от насекоми, като сред основните представители са пчелите и мравките. Мравчената киселина се среща и в растенията, а един типичен представител е копривата.

През годините учени доказват, че човешкият организъм също може да произвежда мравчена киселина. Нейни източници са метанола и аспартама. А в края на 60-те години в индустрията започва да се използва и синтетична мравчена киселина, която се произвежда или като отпаден продукт при производството на оцетна киселина, или се синтезира самостоятелно.

Първоначално мравчена киселина се употребява основно като пестицид в земеделието и като консервант и антибактериално средство във фуражи за животни. Но въпреки че е дразнещо вещество и е опасно при високи концентрации, при по-ниски притежава някои положителни свойства. Проявява слабо загряващо действие и намира приложение във фармацията. Използва се в продукти за лечение на артрит, остеопорозни, ревматични, ставни и мускулни болки.
Мравчената киселина в козметиката
В козметични продукти мравчената киселина се влага като консервант и антибактериален агент. През последните години се използва предимно в продукти за обезкосмяване, заради свойството да разрушава структурата на косъм, като така забавя или спира неговия растеж.

Мравчената киселина присъства и като съставка в изкуствените аромати в храни, напитки и синтетични ароматни композиции за парфюмерията. Широко използвана като консервант обаче, днес тя е забранена за употреба в Швеция и Япония. Употребата ѝ е ограничена в ниски концентрации за козметичните продукти в ЕС.
Мурсалски чай
Мурсалски чай (лат. Sideritis scardica), известен още като Пирински, Планински, Алиботушки и Шарпланински чай е многогодишно тревисто растение, което е с жълто съцветие и приятен аромат. Расте само в България, в Пирин (Родопите) на височина около две хиляди метра над морското равнище. Това се дължи на уникалния климат и почвата в региона. За отглеждането му са подходящи сухи, каменисти, добре дендрирани и умерено плодородни почви. Растението цъфти от юни до юли, а събирането му се осъществява в края на август, когато чаят е напълно узрял и натрупал максимума лечебни свойства.

Мурсалският чай е вписан в "Червената книга", тъй като вследствие на неконтролирано събиране на растението, то е било пред изчезване. Към този момент плантациите с мурсалски чай се охраняват с въоръжена охрана. Той се отглежда от няколко века, като в последните години набира все по-голяма популярност. Съществуват общо 30 хиляди кв. м естествени насаждения с мурсалски чай. В българското село Триград има и изкуствени насаждения, като събираният от тях чай се изнася в големи количества в множество европейски страни, в Япония и Америка.

Съставът на мурсалския чай е уникален. Учени са установили, че в него се съдържат около 300 ингредиента. Той е богат на етерични масла, антиоксиданти от естествен произход, никотинова киселина, витамин A, E, C. Съдържа и множество микроелементи, като йод, мед, цинк, кобалт, селен, калий, магнезий и много др.

В медицината мурсалският чай се явява универсално средство за лечение и профилактика на множество заболявания. Той оказва благоприятен здравословен ефект върху цялото тяло. Укрепва сърдечно-съдовата система и успешно се използва като профилактично средство срещу инфаркт на миокарда. Също така помага при нервни разстройства и безсъние. Укрепва имунната система, подобрява храносмилането, дейността на черния дроб и бъбреците. Лекува заболявания на дихателната, отделителната система и има положителен ефект върху репродуктивната функция. Нормализира кръвното налягане, предотвратява развитието на атеросклероза и се ползва като "елексир на дълголетието".
Мурсалският чай в козметиката
В козметиката мурсалският чай е широко разпространен. Той е мощен антиоксидант и успешно се бори с признаците на стареенето. Освен това защитава кожата от вредното въздействие на свободните радикали и изглажда бръчките. В продуктите за лице той активно участва в anti-age козметиката (кремове, серуми, флуиди, маски, кремове за околоочния контур и др.). Мурсалският чай има почистващо действие и отлично се грижи за мазната кожа. Включва се в състава на различни почистващи тоници, гелове, млека, матиращи кремове и маски. В продуктите за тяло омекотява кожата, придавайки ѝ копринена мекота. Използва се в състава на някои лосиони, млека и масла. Също така намира приложение в антицелулитната козметика (серуми, масажни масла, лосиони). Подобрява състоянието на ноктите и участва в състава на различни кремове за ръце и нокти. Мурсалският чай укрепва косъма и в продуктите за коса участва в състава на различни шампоани, балсами и маски.
Мускус
Мускусът (лат. Moschus) е ароматно вещество, което може да бъде с растителен и животински произход. Животинският мускус е продукт, извлечен от мъжките мускусни жлези на бобър, елен, мускусен плъх. Химичният му състав е доста сложен. В него се съдържат мастни киселини, стероидни съединения, холестерол, естери, восък. Той наподобява вискозна гранулирана маса, с кафяв цвят и остър специфичен мирис. Растителният мускус се получава от растения от рода Hibiscus. За негова родина се приема Индия. Той се извлича от семената на растенията, чрез метода на паровата дестилация. Ароматът му е наситен, сладък и съдържа палмова киселина, фарнезол и др.

Учените твърдят, че дори и в египетските пирамиди е открита информация, че фараоните са използвали мускус, за да повишат потентността си. В древността източната медицина го е включвала в множество лекарствени препарати, а днес в официалната медицина на Китай и Индия се използва за лечение на повече от 50 вида заболявания и участва в състава на 300 лекарствени препарати. Мускусът се използва за лечението на главобол и депресия. Помага при астма, епилепсия, истерия и има общостимулиращо действие върху сърцето и нервната система.
Мускусът в козметиката
В козметиката се използва основно мускус с растителен произход. В парфюмерията се използват само 3 вида животински мускус - бял, червен и черен, като черният е най-ценен и през последните години се използва рядко и предимно в състава на скъпи нишови парфюми. Мускусът има способността да фиксира дори и най-летливите аромати и да ги запазва за по-дълго време. Често се включва в състава на мъжките парфюми, в дамските парфюми с ориенталски и флорални нотки, в парфюмни спрейове, ролони, дезодоранти и др.

В продуктите за лице той се включва в anti-age козметиката. Има подмладяващи свойства, активира образуването на нови клетки, стимулира кръвообращението, подобрява еластичността на кожата и намалява бръчките. Добавя се в различни кремове, маски, серуми против стареене. Има антисептични свойства и ефективно се бори с акне и различни кожни възпаления. Участва в състава на някои почистващи тоници, лосиони, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. Мускусът регулира водния баланс в организма, стимулира усвояването на витамини и минерали и има овлажняващи свойства.

В продуктите за тяло се включва в състава на различни лосиони, масла, кремове, в масажните масла. В козметиката за баня се използва в състава на някои сапуни, душ гелове, пяни за вана, ароматни бомбички за вана и др.
Уплътняващ серум за коса без отмиване
Крем за лице, тяло и ръце
Търсене
Грим и разкрасяване
Грижа и почистване
Бебешка и детска козметика
Почистване и грижа за дома
Намаление на хиляди книги
Boxnow
Ваучери за подарък от store.bg